Да се премахне ли държавната субсидия за партиите?

Йордан Цонев, ДПС: Държавното финансиране къса зависимостта от бизнес структурите

ЗА - %

ПРОТИВ - %

Показаните % са от гласа "За" и "Против"

Твоето мнение е важно!

Участвай в дебата и гласувай.

Успешно гласувахте
Успешно гласувахте
Биляна Рилска

Биляна Рилска

Модератор

ЗА

Включи се
Успешно се включихте

Ако ВМРО влезе в парламента, първото предложение, което ще внесем, е да се премахне държавната субсидия за партиите, защото няма логика по време на криза от данъците на хората да се изплащат 55 млн. лв. годишно. Това са 220 млн. лв. за един 4-годишен мандат, а в същото време няма пари за здравеопазване, за пенсии.


Във всяка медия всеки ден има призиви за помощ на деца. Ако за 4 години се инвестират 220 млн. лв. за апаратура, хората ще живеят по-дълго и няма да има нужда от подобни апели.


Партиите могат да се издържат от членски внос, дарения, от издателска дейност, интелектуална дейност. Освен това всеки депутат от парламентарно представена партия получава извън не малката си заплата и две трети допълнително за т.нар. представителни разходи, с които поддържат сътрудници. Това са не малко разходи на данъкоплатеца.


Когато българско семейство пести от хляб, от сирене, няма логика да се увеличават парите за партиите.







Против

Включи се
Успешно се включихте

Твърдо съм против да се премахне държавното субсидиране за партиите, защото то беше възприето след едногодишна дискусия в медиите и обществото, в която по-голямата част от медиите плюс политолози, социолози и наблюдатели бяха категорично "за" - на всяка цена да има държавно субсидиране, за да се прекъсне зависимостта на партиите от бизнес структурите. Сега не разбирам защо променят позицията си.


Преди разходите на партиите се покриваха от спонсори срещу определени ангажименти. Сега няма спонсори, няма и ангажименти. Ако ги има, това е поради факта, че априори някой е корумпиран. А ако нямаш субсидия, си принуден да си корумпиран.


Освен това имаше и препоръка от европейски партньори за чистота на партийното финансиране. Партия, която не си харчи субсидията през годината, или не води организационен партиен живот, или ползва други източници на финансиране, които са нерегламентирани и неясни.


Разходите на една нормално функционираща партия са за издръжка на действени партийни клубове, за мероприятия, свързани с организационния живот, за обучение. Най-малката част отива за изборите. Ако се окаже, че една партия трупа лихви от държавната субсидия и чака избори, за да ги хвърли, вероятно трябва да има таван, но ако се види, че субсидията е изразходвана равномерно през 4-те години от мандата, не виждам защо да се пипа.



Парламентарните партии трупат лихви от държавната субсидия, а ГЕРБ държи на депозит близо 29 млн. лв. Този очебиен факт в публикуваните в средата на април финансови отчети на политическите формации отново изведе на дневен ред темата за партийното субсидиране от държавния бюджет.  Неизбежно при криза, безработица и едномесечни протести срещу монополите, ниските доходи и високите сметки. Извънпарламентарните политически сили, които се издържат предимно от членски внос и дарения, веднага надигнаха глас срещу платената предизборна кампания в медиите, което ги поставя в неравностойно положение.


Не закъсняха популистките призиви за премахване на държавното финансиране за партиите. Дали обаче това е разумно?


С поправки в закона за политическите партии при управлението на тройната коалиция беше определено политическите формации, взели над 1% подкрепа на парламентарните избори, да получават годишно за един глас 5% от минималната работна заплата, или 12 лв. при 240 лв. заплата в края на мандата на кабинета "Станишев", които са замразени и до днес. Забранено беше и спонсорството от фирми, а за гражданските дарения беше сложен таван, който сега е 10 000 лв. на година от един човек.


Целта на по-голямото държавно субсидиране беше публичност на партийните финанси и премахване на икономическата зависимост на формациите от щедри предприятия и личности. Друг е въпросът доколко се прилага принципът "по-добре на светло, отколкото под масата". Остана съмнението, че корпоративни спонсорства се прикриват зад имената на работници от фабриките или "купени дарители". Но ако партийният живот се финансира само от дарения и членски внос, това си е покана за формиране на олигархични кръгове.


Съществуващият модел за определяне и разпределяне на държавна субсидия показа два големи недостатъка. Първият от тях е порочният принцип да следва депутата, с което ГЕРБ получи няколко милиона лева бонус от 17 независими депутати, които през мандата декларираха принадлежност към нея. Не бяха разсеяни и съмненията, че в нарушение на закона част от държавните пари са се връщали у депутатите и така ГЕРБ си напазарува мнозинство.


На второ място субсидията за партиите, преминали 1% на парламентарни избори - около 43 455 гласа на вота през 2009 г., дава възможност неколцина от ръководството да разполагат с няколко милиона лева за 4 г. и да активират формацията само по избори. Като ЛИДЕР около Христо Ковачки, която през 2009 г. получи 137 795 гласа и годишно има над 1.65 млн. лв. Този 1% би могъл да е мотив и за голяма част от партиите, които сега участват на изборите.


В миналия парламент ГЕРБ отвърза финансирането от минималната работна заплата, субсидията може да се определя всяка година с приемането на бюджета. Т.е. тя може да е по-малка, но не стана така.


Очевидно се налага промяна във финансирането на политическите сили, като партиите бъдат мотивирани да изработят субсидията си, а не да е константа за всеки 4 години между парламентарни избори. Би могло да се мисли за общ таван на парите за държавно субсидиране за всички партии, което да е обвързано не само с резултати на избори, но и с останалите източници на средства - членски внос и дарения, а също и с реалния политически живот на формацията и отчетените разходи. Така ще се стимулират и по-малките политически играчи да осъществяват ефективно своите функции и да се предотврати възпроизвеждането на партийното статукво.




Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK