Трябва ли ЕС да изгради общ енергиен съюз?

Независимо от това как ще се развие кризата в Украйна един урок е ясен: извънмерната зависимост от руската енергетика прави Европа слаба. А Русия не продава ресурсите си евтино – или поне не на всички, написа полският премиер Доналд Туск в статия за "Файненшъл таймс".

"Това разбира се, е основна икономика. Доминиращият доставчик има властта да повишава цените и да намалява доставките. Начинът да се поправи това изкривяване на пазара е прост. Европа трябва да се противопостави на монополната позиция на Русия с единен европейски орган, който да е отговорен за изкупуването на газта. Веднъж щом това бъде постигнато, Европа трябва да предприеме дългосрочната стъпка за прекратяване на руския газов монопол и да възстанови свободната пазарна конкуренция", продължава той.

Полският премиер посочва, че ЕС вече създава банков съюз с единно ръководство и единен механизъм за решаване на кризи и метод за закриване на фалирали институции. ЕС също така купува заедно уран за ядрените си централи. Според Туск съюзът трябва да възприеме същия подход спрямо руския газ. "Предлагам да създадем енергиен съюз. Нека върнем Европейската общност към корените ѝ", пише той.

Този съюз ще бъде основан на шест принципа. "На първо място Европа трябва да развие механизъм за общо преговаряне на енергийните договори с Русия. Той ще бъде изграден на етапи. Първоначално двустранните споразумения ще бъдат лишени от всякакви клаузи за секретност и изкривяване на пазара, след това ще бъдат създадени примерни договори за всички нови газови споразумения и най-накрая Европейската комисия ще има роля във всички нови преговори", предлага Доналд Туск.

На второ място според него трябва да се засилят механизмите, които да гарантират солидарност сред държавите членки в случай, че газовите доставки отново бъдат прекъснати, както през студената зима на 2009 г., когато предишен спор между Русия и Украйна спря потока на газ съм редица държави членки. "Европа трябва да бъде сигурна, че газовите ѝ доставки са подсигурени.

ЕС трябва да помага и с финансирането на проекти като газови хранилища и газови връзки за страните, които са най-зависими от руския газ. "Днес най-малко 10 страни от ЕС разчитат единствено на доставки от "Газрпом" за повече от половината от употребявания от тях газ. Част от тях са изцяло зависими от Русия", твърди Туск.

Четвъртият елемент от общоевропейската политика би била по-интензивната употреба на собствените ресурси на Европа, в това число въглища и шистов газ. "В източните страни от ЕС, в това число и в Полша, въглища е синоним на енергийна сигурност. Никоя държава не бива да бъде принуждавана да разработва фосилни горива, но и никоя не бива да бъде спирана да го прави – стига това да се случва по правилата."

Според полския премиер трябва да се достигнат и партньорите извън Европа. По думите му общата политика ще позволява на съюза да внася и газ от износители извън Европа – САЩ или Австралия, например. Този газ ще бъде доставян до Европа с танкери във вид на втечнен природен газ.

Последната предложена от Туск мярка е засилване на енергийната общност на ЕС, създадена през 2005 г. и разширяване на европейския газов пазар на Изток. "Необходимо е европейските правителства да заемат една и съща позиция. Такава координация обаче далеч не е нечувана."

"Семето на ЕС беше посято на проста визия: върху идеята за общ контрол върху – и общ финансов интерес за – производството на стомана и добива на въглища. Време е да засилим общността в областта на енергията. Сега новите технологии го позволяват, а старите предизвикателства го изискват и почти не можем да си позволим да не го направим", заключва Доналд Туск.

Полският премиер Доналд Туск предлага енергийната зависимост на ЕС да бъде преодоляна чрез формирането на "енергиен съюз". Според главния редактор на изданието за енергетика Energy Post Карел Бекман това означава ЕС да се бори с руснаците, имитирайки тяхната система "командвай и контролирай". По думите му Туск не разбира за какво е ЕС и енергийната му политика.

"Нека започнем с първият и най-важен аргумент на Туск – идеята, че трябва да се борим с доминацията на Русия чрез супермонопол, базиран в Брюксел, който да се грици за целия газов бизнес на ЕС. Къде беше господин Туск през последните 15 години? Той не е ли наясно, че ЕС се бори с "доминацията" на Русия и други доставчици, опитвайки се да създаде либерализиран газов (енергиен) пазар?", пише Бекман в отговор на предложенията на полския премиер.

"Не е ли наясно, че в Западна Европа, където конкуренцията и пазарите се приемат сериозно, с енергийната търговия и "изкривяването" са ангажирани частни компании, които имат известна правна защита? Неговото предложение да нарушим "двустранните споразумения" и да ги "лишим" от "всякакви клаузи за секретност и изкривяване на пазара" удря в лицето върховенството на закона, което според мен трябва да бъде защитавано от ЕС, а не е някакъв вид "солидарност", която трябва да бъде решавана от политиците", продължава той.

По думите му повечето експерти и създатели на политици в Брюксел са много по-мъдри, за да обърнат внимание на предложение, което стига толкова далеч, като идеята бюрократите в Брюксел да осигуряват газовите доставки, да определят цените и да решават коя членка колко да получава.

"Въпреки това "Енергийният съюз" на г-н Туск стига и по-далеч. Когато става въпрос за въглища и шистов газ, той заявява: "Никоя държава не бива да бъде принуждавана да разработва фосилни горива, но и никоя не бива да бъде спирана да го прави". С други думи Полша има въглища и ще продължи да ги използва, без значение какво иска останалата част от ЕС. "солидарността" е солидарност само в едната посока в света на г-н Туск. Аз трябва да демонстрирам солидарност лъм него, но той не би се обезпокоил от моите притеснения", продължава журналистът.

Според него много от препоръките на полския премиер вече са стандартни политики и практики на ЕС, като частта за изкопаемите, които се гарантират от законодателството на ЕС. Подобни са коментарите за това, че ЕС трябва да работи с партньорите си в трети страни или подкрепата на европейско ниво за изграждане на адекватна енергийна инфраструктура.

"Полша не е много зависима от вносния (руски) газ – газовите доставки представляват само 13% от полския енергиен микс, като 60% от тях са от Русия. Предложението на г-н Туск в този контекст не решава никакъв проблем – то просто се опитва да се възползва от възможност, предоставена от тъжните развития в Украйна. Той изглежда вижда шанс в украинската криза да повиши властта си. Да се "бори" с Русия чрез приемането на огледален образ на руската система – която да бъде контролирана обаче от европейски политици и бюрократи", пише още главният редактор на Energy Post.

"Смятам, че XX в. ни показа какво в действителност включва "общ контрол" върху ресурсите и технологиите. Със сигурност поляците изпитаха този вид икономическа система от първа ръка. Идеята за ЕС, според мен обаче, не се основава на общ контрол, а на икономическа свобода. А това включва и енергийния бизнес", заключва Карел Бекман.

С ескалирането на кризата в Украйна отново на дневен ред влезе въпросът за енергийната сигурност на Европейския съюз. Темата стана още по-гореща, когато Русия заплаши, че може да спре доставките на газ към Украйна заради огромните задължения на Киев. Това накара европейските политици отново да обсъждат кой колко е зависим от руския газ, кой какви привилегии получава от Москва и как ЕС може дългосрочно да се справи с проблема.

Полският премиер Доналд Туск беше този, който стигна най-далеч в предложенията си и заяви, че решението е изграждането на енергиен съюз на ЕС, който да създаде механизми за контролирането на договорите и цените, така че Европа никога да не изпада отново в газовите кризи през 2006 и 2009 г.

Идеята му беше подкрепена от редица европейски лидери, като еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер дори заяви, че че Европейският съюз иска единна цена за всички държави членки за руския газ. "Искаме единна цена на газа на единния европейски пазар", каза еврокомисарят на съвместна пресконференция с Туск. "Играта на "разделяй и владей", или игра от този тип, играна от Москва, не може и няма да бъде приета от държавите членки на ЕС", подчерта той.

В момента страните от ЕС купуват газ от Русия на основата на двустранни договори с Москва и плащат различни цени. Общи поръчки биха подобрили силата на ЕС в преговарянето и да намали цената на газа. "Има много големи различия по отношение на цените на газа. Колкото по-голям е делът на доставките на руски газ и е по-голям монополът, който Русия има в доставките, толкова по-високи са цените", обясни Йотингер.

Той каза още, че Европа трябва да има проевропейски мрежи за природен газ и електричество, включващи повече енергийни връзки между страните, повече терминали за втечнен газ и по-голяма диверсификация с партньори като Норвегия. Еврокомисарят добави, че общата транзитна инфраструктура за газ и енергия на ЕС трябва да включва Украйна, Грузия и Западните Балкани.

Темата за европейски енергиен съюз получи подкрепа и на българска почва. Основен привърженик на идеята в България е Реформаторският блок, която обяви, че ще работи за това България да стане основател на енергийния съюз. Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов пък заяви: "Категорично сме за европейски енергиен съюз, защото сме - братска Русия продава на братска България най-скъпия газ в Европа. Ако има енергиен съюз, ще имаме по-ниска цена на газа".

Президентът Росен Плевнелиев също подчерта, че след кризата в Украйна Европа със сигурност ще преосмисли енергийната си политика, а България трябва решително да подкрепи идеята за европейски енергиен съюз. "Енергийната ефективност и енергийната диверсификация са неразделна част от националната сигурност и представляват стратегически приоритет за България", отбеляза той.

Не всички обаче приемат по този начин създаването на подобен съюз. Според критиците на идеята подобно обединение и регулация би пречило на свободния пазар и на свободната конкуренция. Подобна е и позицията която противопоставяме на полския премиер в настоящия дебат. Според главния редактор на Energy Post Карел Бекман идеята за ЕС се основава на икономическата свобода, която включва и енергийния бизнес.

"Европа.Дневник" поставя за обсъждане въпроса трябва ли ЕС да работи по изграждането на общ енергиен съюз. Дебатът е част от проекта "Е-включи се в ЕП" (EParticipate) с подкрепата на Европейския парламент.