ЗА - %
ПРОТИВ - %
Твоето мнение е важно!
Участвай в дебата и гласувай.
Задължителният вот ще осигури по-обективно представителство на обществото в управлението на държавата и ще укрепи демокрацията у нас, смятат от НДСВ. Според жълтата партия това може да бъде временна мярка, докато страната ни излезе от кризата, както и докато управлението се справи със сивия сектор, който в момента е най-голям в ЕС. В това време изборните институции трябва да спечелят доверието на гражданите като прозрачни и неподкупни, а съдът да се реформира и да не се поддава на влияние и натиск.
"Ако гражданите предпочетат задължителното гласуване, олигарсите и мръсните пари няма да играят роля в следващите избори. Ние сме склонни да ограничим временно свободата дали да гласувам или не срещу свободата в България да има честен и ясен избор на следващото управление", пише още Христова.
Задължително гласуване ще доведе по-скоро до протестен, наказателен вот, отколкото до реално представяне на волята на гражданите, смята Караянчева. Тя не очаква задължителното гласуване да повлияе срещу тежестта на купените гласове. Според нея изборната търговия може да се сведе до минимум с по-строги санкции.
Мартин Белов, преподавател по конституционно право в Софийския университет, коментира на кръгла маса, свикана от президента Росен Плевнелиев, че задължителното гласуване има едно-единствено предимство - би намалило риска от купуване на гласове, защото ще повиши цената на вота. Наред с това обаче то има и съществени недостатъци - повишава риска от протестен вот.
Гражданите, когато са дълбоко недоволни от всички партии, нищо чудно да гласуват за Доналд Дък, чичо Скруч и други анимационни герои, което се наблюдава в Швейцария и Германия и това едва ли би допринесло много за повишаване на качеството на българската демокрация. Повишаване на избирателната активност е възможно само чрез създаване на стабилни партии, водещи ясна битка за властта, основана на стратегии, на визии за управление, за това какво трябва да бъде направено, за да се отъждестви избирателят с определени идеи и да гласува, смята още Белов.
В годините назад не веднъж е повдиган въпросът дали и у нас гласуването да не стане задължително по система, подобна на тези в съседна Гърция и в Белгия. Дори по времето на тройната коалиция НДСВ и ВМРО внесоха законопроекти, които така и не минаха отвъд дебатите на първо четене.
Основният аргумент за задължителното гласуване винаги е бил, че така ще се повиши избирателната активност и ще спрат критиките, че 20-30% от гражданите определят управляващите.
Да, но в демократичните общества изборът е продукт на свободата, не на принудата. Затова и партиите трябва да влязат в ролята си и да привличат гласоподаватели с програми, идеи и политики и гражданите да направят своя избор по убеждение, не по задължение.
Рецептата за възвръщане на интереса на младите към партиите и изборите всъщност изглежда много по-проста. На първо място те трябва да са последователни в принципите си, да правят прозрачна политика и да взимат решения в интерес на обществото, а не собствените си спонсори. И второ - да гарантират същински избор, чрез подредбата на кандидатските листи. Време е челните места в тях да бъдат преотстъпени от "старите муцуни" на по-новите поколения. А и да се даде възможност на гражданите да избират своите представители, не наложените партийни функционери.