Трябва ли да има само един учебник по предмет в училище?

Просветният министър Анелия Клисарова лансира новата си идея в началото на юни. Изненадващо на посещение в Ивайловград тя съобщи намерението си чрез съобщение до медиите.  "До завършване на основно образование трябва да се учи по един учебник за всеки предмет, а не както досега - да се избира между три", каза Клисарова на среща с учители в СОУ "Христо Ботев".

На практика това означава всички учебници до осми клас да бъдат писани, печатани и разпространявани само от Министерството на образованието и науката. Досега учителите избираха между няколко варианта учебници по всяка дисциплина на различни издателства, одобрени от ведомството.

По думите й в момента държавата дава "милиони левове за учебници, които отиват в частни издателства" - нейните данни показвали, че само тази година Министерският съвет е одобрил 42 млн. лева за преиздаване на учебници. "Учебниците трябва да бъдат отпечатвани в печатницата на МОН и да се пишат от авторски колективи, в които участват предимно учители от различни училища", смята Клисарова и добави, че всеки учебник ще бъде широко обсъждан.

Според нея, ако сега дете се прехвърли от едно училище в друго, то трябва да сменя и учебниците. Според министъра, ако държавата поеме тази функция, ще бъдат спестени средства, които приоритетно да се използват за модернизация и ремонт на училищата. "В момента се правят изчисления каква ще е сумата, която ще се спести при нови правила за издаване на учебници."

В следващите няколко седмици министър Клисарова повтаряше същите тези, като на няколко пъти нападна издателите, като например веднъж попита дали издателство е платило на автор на учебник хонорар за 134 хил. лева. В крайна сметка тя внесе промени в наредба 5, с които да се въведе по един учебник по предмет.

Девет сдружения и експерти в декларация в понеделник се обявиха срещу предложението на Анелия Клисарова. В декларация, изпратена до медиите, обществениците предупреждават, че това е грубо нарушение на законодателството, и настояват министърът да подаде оставка. 

"Ние, представителите на гражданското общество, изразяваме нетърпимостта си към подобни действия на политици, които се опитват да управляват сфери от национален интерес по манипулативен и феодален начин, подменяйки интересите на повече от милион ученици, учители и родители и смисъла на истинския дебат за развитие на образованието", се казва в декларацията.

Тя е подписана от Института за прогресивно образование, Центъра за приобщаващо образование, Центъра за образователни инициативи, асоциацията "Родители", фондацията "Пайдея", сдружението "Образователен свят", фондацията "Заедно в час", народното читалище "Бъдеще сега 2006", от Румен Петров – преподавател в НБУ, Емилия Йорданова – главен учител, Зорница Бодакова -  преводач, Евелина Варджийска – преподавател, Национална мрежа за децата.

Те смятат, че децата са различни, учат, използвайки различни източници и всичките си сетива. Наличието на по-голямо разнообразие от учебници и учебни помагала, при гарантиран стандарт за тяхното качество, дава по-големи възможности на учениците и учителите да отговорят на специфичните потребности, продължава декларацията. 

Подписалите я подчертават, че ограничаването на избора е ограничаване не само на автономията на училищата, но и на способността им да бъдат адекватни на все по-разнообразните начини на учене на децата. Така според тях се принизява и професионалната отговорност и правото на учителите да избират методите и средствата за обучение.

През последните няколко седмици подобни аргументи дадоха и повечето издателства, които пряко ще бъдат засегнати от промяната.

Няколко часа след публикуването на дебата, на редакционната поща пристигна статия по темата от Явор Джонев - съосновател и председател на Института за прогресивно образование. Неговата гледна точка към този спор вижте в "Проблемът не е учебникът, а какво образование искаме".

Когато просветният министър Анелия Клисарова съобщи поредната си нова идея - един учебник по всеки предмет от 1-и до 8-и клас, амбицията й това да стане веднага като че ли не се разбра. Обявена през юни, новостта вече е залегнала в официално предложени промени в наредба, което накара издатели и неправителствени организации да поискат оставката на министъра.

Макар че по графика на "плавния преход към ново управление" кабинетът трябва да подаде оставка на 23 юли, Клисарова се движи по стъпките на реализацията на т.нар. единен учебник и дори откри начин това да стане без промяна в Закона за народната просвета, където е посочено, че по една дисциплина може да има ДО три учебника, като броят се определя от министъра на образованието с наредба.

Освен че генералната промяна е предложена и приета в условия на полуоставка, притеснително е връщането към стари практики в образованието. Държавен монопол върху информацията - учебното съдържание, и производството - напечатването и разпространението, със сигурност не е характерна черта за демокрацията и пазарната икономика.

Важно е и кой ще е авторът и как ще бъде избиран, защото реален е рискът от представяне само на една гледна точка в учебниците по история например.

Вярно е, че има проблем с учебното съдържание, особено в прогимназиалния етап, както показва и сравнението на резултатите от външното оценяване след 4-и и след 7-и клас. Резултатите и от международните проучвания, сред които PISA, отчитат, че мнозинството от учениците не умеят да се справят с обикновени ежедневни задачи, а функционалната им грамотност по български език и математика е много ниска.

Но дали броят на учебниците е проблемът, защото в момента и трите учебника по предмет се определят, пишат и утвърждават само и единствено от Министерството на образованието и науката. Дали обаче въвеждането на единен учебник няма да се пише от Министерството на истината?