Трябва ли паметникът пред НДК да се демонтира?

Мотиви към подписка, изпратена до Столичната община, на "Фейсбук" групата "За възстановяване на паметника на загиналите от 1-ви и 6-и пехотни полкове":
Обръщаме се към вас с озадачение и тревога от провеждащия се конкурс за "реновиране" на съоръжението, известно в недалечното минало като паметник "1300 години България". Както несъмнено ви е известно, понастоящем това съоръжение, или по-точно останките от него, представляват заплаха за гражданите, поради което отстраняването им не търпи отлагане.

Преди точно 80 години – 1934 г., на това място (или в пряка близост) е издигнат Мемориал на загиналите в балканските и Първата световна войни бойци от Първи и Шести пехотен полк на "Желязната първа софийска дивизия". Мемориалният комплекс се е състоял от три стели, разположени П-образно, с имената на загиналите офицери и войници. Пред централната стела е имало бронзова статуя на лъв, държащ щит, издигната на пиедестал.

Десетилетие по-късно по време на съюзническите бомбардировки над София едната стела е пострадала леко, след което е възстановена. Този мемориален комплекс е бил място, почитано от софиянци, чиито близки са дали живота си за Родината.

Ето защо по времето на авторитарното управление от периода на "народната република" властта е взела решение да унищожи комплекса с наивното намерение да прекъсне нишката на историческата памет. В края на 70-те години мемориалът и казармите на дивизията са разрушени и заменени от НДК и така нареченият "паметник" 1300 години България". Разбира се, негодуванието си софиянци не са могли да изразят свободно, но произведението бързо се сдобива с презрителното прозвище, с което е популярно и до днес.

Слава Богу, емайлираните табели с имената на загиналите войници, както и лъвът са запазени, наред с подробното досие на мемориала.

Днес ние настояваме – да бъде възстановен мемориалният комплекс в неговия автентичен вид.

Настояваме да се прекрати конкурсът, чието естество и най-вече резултат представляват повторна подигравка с паметта на героите, дали живота си за България.

Вярваме, че това може да бъде сторено в кратки срокове, още повече че кръглата годишнина от издигането на мемориала е отличен повод София да се сдобие отново със значителен паметник на загиналите български войни, какъвто в момента нямаме.

Госпожо кмет, убедени сме, че ще разберете важността на казаното дотук и сме сигурни, че и този път няма да изневерите на стила си и на столичани.

Позиция на "Група град":
Столичната община за пореден път ни изумява с решението си да премахне паметника "1300 години България" и на негово място да построи псевдовъзстановка на паметника на Първи и Шести пехотен полк, чиито останки са били премахнати от близко до сегашния паметник място преди 50 години.

Паметниците са история. Историята трябва да се разказва, а не да се подменя. Предизборно може да запитаме СО кое според тях ще е по-голямото престъпление - да оставят паметника "1300 години" или да го премахнат?

Що за решение е да създаваме гробища в центъра на града и гробища на паметници в парковете на столицата? Това ли е градското планиране през XXI век? Ако премахването на паметника на Първи и Шести пехотен полк е било грешка на градските управници преди 50 години, то защо тази грешка се поправя с грешката на премахването на друг паметник?

Независимо от харесванията или нехаресванията на този паметник паметникът "1300 години България" е европейска ценност.

Надяваме се, че вместо подобни популистки решения с парите за демонтаж на паметника може да се направят много други смислени неща в града.

Паметникът пред Националния дворец на културата (НДК) се руши. И това става още от построяването му, а не от началото на прехода, през който монументът на Валентин Старчев вече съвсем се разпадна. Доказателство за това даде във вторник зам.-кметът по културата на София Тодор Чобанов, който публикува в социалната мрежа "Фейсбук" документи от 1988 г., в които е изброено, че за седем години от построяването на паметника има паднали осем плочи, 16 са отлепени, има и паднали букви от надписа. Причината - неправилното използване на вносния материал за конструкцията, който изисквал определена температура при използването му, а това не е могло да бъде осигурено по време на строителството на монумента.

Събарянето на паметници не е характерно за цивилизованите общества. Да, но "1300 години България" отдавна не е паметник, може би никога не е бил. Много софиянци не го харесват - поне такива бяха данните от проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч" от 2014 г. В градския фолклор монументът е наричан с грозни имена, сред които и направо обидни.

Столичните общинари дълго време отлагаха решението за демонтажа на паметника - къде от страх от отпор сред обществото, къде да не влязат в спор със защитаващите го организации като Съюза на българските архитекти, Съюза на българските художници и пр. Проведоха се допитвания, конкурси, дебати, обществени обсъждания...

В крайна сметка миналата година решиха да демонтират "1300 години България", като фигурите от композицията, или поне това, което е останало от тях, ще бъдат пренесени в Музея на София. След това да се мисли какво да бъде бъдещето на монумента, като един от вариантите е поставянето им в Южния парк. Но по-важното беше взетото решение за възстановяването на мемориалните плочи на Първи и Шести пехотен полк, премахнати набързо през 70-те от комунистическия режим по време на строителството на сградата на НДК и парка наоколо.

Някои общественици нарекоха решението на общинарите "възстановяване на историческата справедливост", други го определиха за несправедливост. Социалистите поведоха и брожение, което доведе до няколко дела в съда, сред които и на Валентин Старчев, който оспорва премахването на паметника му и възстановяването на мемориалните плочи. И сега всичко е в ръцете на съда.