Да играем, докато пътуваме, или обратното

Да играем, докато пътуваме, или обратното

© Надежда Чипева, Капитал



Когато семейството е на път с децата, това е весело. Или поне по-веселото, отколкото без тях. А за да е сигурно това, можем да играем, докато пристигнем, особено ако сме на дълъг път. И тогава далечето се приближава.


Ето няколко изпробвани с променлив успех идеи за игри за убиване на времето в автобуса, самолета, влака или колата, когато гледането през прозореца втръсне.


- Гатанки. Може да се "запасите" предварително от някоя книга, а може и просто да се измислят на път, например "какво е топка на небето" или "коя круша свети".




- Верижка. При тази игра участниците съставят изречение, като всеки следващ добавя по една дума или израз. Победител е последният участник. Например: Дете... върви... по улицата... към училище...  защото... много... обича... да учи... особено... математика...която... и т.н. Не искам да знам какво би последвало...


- Познай какво. Единият от играчите си измисля дума - например нещо, което се вижда през прозореца, а другият опитва да я отгатне, като задава въпроси, изискващи отговор "да" или "не". Печели онзи, който е питал най-малко.


- Кой ще види пръв. Ако не сте в самолет, а децата са съзерцателно настроени, може да намислите някакъв очакван обект - например "крава", а победителят ще е онзи, който пръв я забележи. Ще е весело и ще мине време, дори докато обсъждате и спорите кой да е обектът.


- Кой ще види повече - е усложнен вариант на горното, като въведем някакви ограничения, например кой ще посочи повече видени неща, които да започват с определена буква, например  П - път, поле, планина, пикап. Буквата ще я изберем по всеизвестния начин - един казва гласно А и изброява азбуката наум, другият казва "стоп"- и каквото се падне. Ако детето не знае азбуката, започваме с първата буква от неговото име или с буквата на мама или тати или... принципът може да се мени и това също е част от играта.


Моята дъщеря например, която разпознаваше марките на колите още на три годинки (разбира се, те не бяха много - ладата - кола, вартбургът - кола, москвичът - кола, шкодата - кола и трабантът - кола), се забавляваше да ги търси с очи и разпознава, докато пътуваме. Може да се експериментира в този дух - какво видя, какво позна.


Игрите на "градове" и "държави" са от "старата школа" и за деца с повече познания по география. Започва се с едно име, а всеки следващ участник трябва да каже друго, чиято първа буква е последната от думата на съперника му. Например СофиЯ - ЯмбоЛ - ЛовеЧ - ЧелопеченЕ - ЕленА - АхтопоЛ... Проблемът, от личен опит знам, е, че голяма част от географските имена завършват с А или Я и трябва да си натрупал предварително много резерви, за да не "издъниш" играта, която без подготовка най-вероятно ще приключи твърде бързо. Тук родителят трябва да помага негласно. Същият принцип може да се приложи, като се играе на плодове и зеленчуци, играчки, дрехи и т.н. 


- За по-големите деца, поне по мое време, а вярвам от опит, че и сега е така, изглеждаше забавно да заместваме буква след буква в едносрични думи, така че да достигнат до конкретен, напълно различен резултат. А победителят може да бъде определен според броя на трансформациите. Например думата ПИР решаваме да опитаме да превърнем в думата КУБ. Ето един от вариантите - пир- мир- мър (звукоподражание, ако сте определили предварително, че се приема) - сър - кър - къб (британски файтон), куб.  Вероятно има и други начини, но най-важното е точните правила да бъдат обявени преди играта, за да няма спорове. Вероятно част от условията, разбира се, ще се родят в хода на "езиковите проучвания". Аз поне си спомням, че непрестанно трябваше да трансформирам МИГ в ЧАС, а после във ВЕК и ЕРА. Опитайте. Има начин.


- Измислете приказка. Всеки участник разказва някаква малка част от приказката, след което добавя ...но... и следващият играч трябва да впрегне въображението си. Тръгнала Червената шапчица да носи на баба си храна и срещнала вълка, но... той куцукал и тя извикала по джиесема си линейката, за да го закара в болница... Но вълкът казал, че не е здравно осигурен и би предпочел да получи първа помощ при бабата... но,  бабата се обадила на Красимир Стефанов ... вероятно тази конкретна история излиза извън контекста на полезните съвети за пътуване с деца. Но подходът върши работа.


- За по-малките може да свалите приказки или песнички на аудиофайлове, ако не пътувате със самолет, защото тогава вероятно няма да може да ги ползвате. Ако са прочетени с гласа на родителя, това ще успокои допълнително детето.


- Опитът ми сочи, че е добре да избягвате настолни игри като доминото и лотото, мозайки и лего, които могат да се разпилеят при пътуване,  както и острите и дълги моливи за рисуване.

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  2. 2 Профил на wladoal
    wladoal
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Яаааа! Не сме само ние! Повечето идеи сме ползвали. Имаме си и наши. но нямам време да ги опиша.

  3. 3 Профил на rosen
    rosen
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Ето такъв текст във сериозен нормален вестник "на запад", за какъвто претендира Дневник, няма да излезе.
    Очаквам скоро време рубрика за плетки, или "Скови си сам", съветите на майстор Дневничко и прочее...А може и рецепти бре...Тюрлю гювеч по капиталски...Ей липсват ми и нашите звезди- дайте малко за чалгата, дайте "Преслава спи с обратен, той се оплаква"...

    Свободата е на върха на копието...
  4. 4 Профил на Д.Станев
    Д.Станев
    Рейтинг: 636 Неутрално

    По-вероятния сцинарий е - кой ще повърне пръв
    Моят опит показва, че когато пътуваме до морето (няколко автомобила), по-скоро стават едни други игрички и изпълнения, дето са весели ако ги гледаш отстрани. Жената забравила нещо си, в последния момент се сещат да пазаруват в Метро, децата искат веднага след потеглянето да консумират солети или други неща, които се трошат лесно. Някой почва да надува нещо, с което после те млати по главата докато шофираш и това му е забавно. После щерката решава да прави снимки, но стъклото и пречи и изпуска фотоапарата. Някой не кара както трябва и бърза, после се спира някой да повръща, друг да прави друго, жената тръгва с пистолета в гърловината на бензиностанцията и... след 8-9 часа сме на морето. Как да не е весело?! Пък игрите - те не са спирали - да му мисли шофьора

  5. 5 Профил на JPJ
    JPJ
    Рейтинг: 609 Неутрално

    До коментар [#3] от "rosen":

    Неслучайно статията е в раздел "Детски дневник"...

  6. 6 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5354 Неутрално

    АВТОРКАТА Е ЗАБРАВИЛА че най-важното в ъв всяко едно пътуване е да пристигнете живи и здрави така че горещо ви препоръчвам да не отклонявате вниманието на водача по какъвто и да е начин.

    НА ДОБЪР ПЪТ И ЧАС !!!

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  7. 7 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    С деца пътя е най-приятен по бул. Брюксел накъм Терминал 1 или 2. Карат ги, те пищят, а на теб ти пърха едно такова под лъжичката. Още не си излетял със самолета от пистата а вече летиш. Таксито почти не докосва асфалта, а кресчендото вече започва да лази по нервите на шофьора. Не ти пука, на теб ти остават още само не повече от час два до момента в който ще покажеш среден на всички останали лузъри тука.
    Горе долу подобно е усещането и по Бул. Европа до Калотина, а излезнеш ли от републиката, вече си отдъхваш като свободен човек. Спираш колата, плюеш гадно, поглеждаш назад и процеждаш през зъби - да ви ....! Кеф е определено! Невероятен.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK