Веселин Дафов, преподавател в СУ: Разговорът с децата за Дядо Коледа е разговор за битието

© Горичка

Веселин Дафов е преподавател по онтология в катедрата по философия на Софийския университет. Създател е на "Онтоидея" - фирма за изследвания и консултиране в областта на философията и хуманитаристиката. Има опит в практикуването на философия с деца в предучилищна и училищна възраст, за които екипът на "Онтоидея" предлага специализирани занимания.

Какво е философия с деца?

- Работа върху мисленето на децата директно - мислим мисленето. Идеята е, че се извършва рефлексия върху това, което се прави. Оставяме децата нещо да правят или им предлагаме да рисуват, да познават числа, да изследват предмет с ръцете или с очите си и след това се питаме как става това познаване. Откъде разбрахте, че тези неща са точно две, а не са три например. Или ако се познават някакви цветове, откъде идва червеното.

Като говоря за деца, имам предвид и много големи деца – 17-18-годишни, а също и тригодишни. Диапазонът е голям и това е всъщност нещо, което могат да правят и възрастните. Но в занятието по философия с деца се създава обстановка за изграждане на изследователска общност най-общо казано. Целта е да се получи съвместно изследване. Не просто децата да научат нещо, а да имат рефлексия за това как са го научили. Най-общо едно занятие по философия с деца се концентрира върху мислене на мисленето.

Каква е ползата децата да се занимават с философия от малки?

- Всеки, който се занимава с деца добронамерено и добросъвестно в каквато и да е дисциплина, би могъл да каже, че така децата ще развиват себе си и ще стават по-умни. Същото го казваме и ние, като твърдим, че чрез философията децата научават основите за самите себе си. Как се става по-умен? Не просто ставаш по-умен, а знаеш какво трябва да направиш, за да станеш по-умен в различни области – в танцуването, в играенето на футбол и т.н. Ясно е, че това не става за месец или дори за година. Както каза едно дете, философията "не е за ядене", а е нещо допълнително, като витамините.

Може ли дадеш конкретен пример как се случва това?

- Например имаме философия в една детска градина след занятие по природа. По време на него на децата са им обяснили, че животните се делят на две – диви и домашни. След това имаме занятие по философия по темата за животните и когато някой реши да ги класифицира, си зададохме въпроса какви са видовете животни. Едно дете вдигна ръка и каза: животните се делят на две. Всички очакваха той да каже на домашни и диви, но той каза, че се делят на хапещи и на нехапещи. И така започна разговор защо госпожата преди това е казала, че са диви и домашни, кое деление всъщност е истинското и е правилното. Ясно е, че нито едното може да претендира за пълнота, нито другото, че те и двете имат контекст, в който биват правилни или не, но всичко това се очаква децата да го съобразят сами. И когато госпожата им казва, че животните се делят на диви и на домашни, те могат да запитат по какъв критерий това се случва, сигурно ли е, че само така се делят, могат ли да се делят на котки и на некотки, на хапещи и на нехапещи, на водни и на сухоземни и т.н.

Заниманията по философия позволяват на децата да се вгледат в пълнотата на човешката мисъл. И когато по някой път в общуването в училище или с възрастните, възрастните си позволяват да спестяват смисъл, да дадат само някакво значение или някакъв извод, който неясно как е получен, тогава заниманията по философия правят децата много по-уверени да искат аргументи, да искат доказателства, да искат изследване на смисъла, в който се твърди дадено нещо. Това подобрява и уменията им за общуване, тъй като те разбират, че дали нещо е вярно или не, не зависи от това кой го е казал. Или поне рядко зависи от това.

Това не е полза в смисъл, че те ще пораснат по-високи или ще станат по-сръчни, или ще спечелят някакво състезание по нещо, но е полза за цялостното изграждане на личността. Ние работим с различни деца и с всяко отделно дете стоят различни задачи. С едно трябва да се работи повече към логическо мислене, с друго се набляга повече на творческите отпускания – да се отпусне да измисли нещо само. Има и деца, които се чувстват комфортно, като повтарят нещо, което някой техен значим възрастен говори, и ние не искаме да разрушаваме това. Нека да си остане този комфорт, но детето да си даде сметка, че се чувства удобно именно защото го е чуло от този човек.

А кое е интересното за философа в тези занимания?

- Философията с деца спрямо философията с възрастни предлага изкушението да следиш, колкото и шаблонно да звучи, "незамърсен разум", който ти можеш да подкрепяш в търсенията му. Когато се работи с възрастни, те обикновено вече са специалисти по нещо друго и идват с конкретна философска работа, която трябва да се свърши. Затова там има не чисто философстване, а винаги стои искането накрая нещо да се получи. А при децата е от най-общото искане за личностно развитие. С деца е много по-трудно, защото в момента, в който си позволиш да налагаш доктрини вместо изследване, груповата динамика се разпада, децата се разбягват, не непременно с тялото си, но виждаш как умът им се разбягва и отива там, където трябва, а не там, където ти искаш да бъде.

Предизвикателството да изграждаш изследователска общност при децата е много по-голямо, защото те ще ти покажат веднага, ако се опитваш нещо да ги манипулираш, да им правиш, ако не се държиш честно с тях и т.н. Във философията има много неизследвани области и когато се работи с деца, много лесно може да се види кое философско положение работи добре и кое не. Има прочути философски изказвания, които просто не са верни, и когато човек отиде да работи с деца и се опита да работи според дадено философско положение, вижда, че нормалният човешки разум не се вписва в това. От тази гледна точка за професионалните философи е голямо богатство възможността да правят каквото и да е философстване с живи хора.

Но ако кажем, че възрастните се държат по-социално желателно – те например просто ще те изслушат и ще си кажат "е, добре, беше интересно, но честно казано, нямам нищо общо" и ще си замълчат, едно дете няма да го спести това. То ще каже "не е вярно" или просто ще бутне съседчето до себе си, с което ще ти покаже, че изобщо не е вътре в мисълта.

Като стана дума за честност, истината за Дядо Коледа актуална тема ли е за философстване с децата около празниците?

- Като наближи Коледа, темата със съществуващото и несъществуващото от философска гледна точка излиза на преден план. При нас децата сами предлагат темите. От тях се очаква по време на занятието да кажат нещо, което ги учудва и вълнува в този момент. Покрай Коледа това е въпросът – има ли наистина Дядо Коледа. Задачата на възрастния в тази група е да превърне това учудване в изследване. Какво всъщност значи да го има или да го няма Дядо Коледа? Във философски термини това е задачата да се мисли съществуване и несъществуване.

Когато работим с децата, казваме – добре, страшно е важно да знаем съществува ли Дядо Коледа или не, но за да го знаем това, всъщност ние трябва да знаем как познаваме дали нещо съществува или не. Темата за Дядо Коледа се превръща в същинска философска тема за съществуващото, за битието и небитието, за имането и нямането, за наличното и неналичното. Удивителна е интелигентността, която децата показват, когато могат да мислят битието.

Има по-големи деца, които считат, че Дядо Коледа не съществува само защото знаят, че някой мъж се преоблича с костюм на Дядо Коледа. Очевидно в понятието за Дядо Коледа те мислят нещо, което изключва мъж да се преоблича в тези дрехи. Но има и деца, които са забелязали, че пристига в костюм съседът или някой техен близък, но за тях това не означава, че Дядо Коледа не съществува. А че просто начинът на съществуване на Дядо Коледа е различен от начина, по който съществуват татковците, майките и други такива човешки същества. В този смисъл децата бързо разбират, че Дядо Коледа не е човешко същество, а някакво друго и когато помисли за това, човек си казва – ами да, това всъщност са някакви вълшебни неща.

Вълшебните същества са същества, те съществуват. Вярно е, че не съществуват, както съществува министър-председателят например или таткото или учителят, но все пак съществуват. Тази тема може да бъде предмет на целогодишно мислене – как съществува едно, как съществува друго, как съществува обичта между майката и детето, ами семейството как съществува. Ние сме четирима например – четирима поотделно, а пък има семейство, къде е това семейство? Мога ли да го пипна? Мога ли да го видя? Ако не мога, това значи ли, че семейството не съществува? Всеки път ми е страшно забавно как възрастни не успяват изобщо да разберат какво се случва в групата, а децата съвсем удобно могат да боравят с тези мисловни конструкти и разлики.

Бих си позволил да съветвам всеки възрастен, запитан дали има Дядо Коледа или не, да предложи да се помисли по какво се познават съществуващите неща. Изобщо това е разговор за битието, за съществуващото, как нещо съществува, има ли различни съществувания. И тогава няма никаква нужда да се отговаря конкретно за Дядо Коледа, детето само ще си отговори дали той съществува или не, а ако съществува, как точно съществува.