Елена Кременлиева, МТСП: Проектозаконът за детето дори намалява намесата на държавата в семейството

© МТСП

Елена Кременлиева е юрист, директор "Социално включване" в Министерството на труда и социалната политика и един от авторите на проектозакона за детето. С нея разговаряме по основните положения в проектозакона, които станаха повод за съпротива от страна на някои родители срещу документа като цяло.

Действително ли новият проектозакон за детето предвижда по-голяма намеса на държавата в живота на семействата с деца, отколкото сега действащият?
- Категорично не, даже я намалява. Той изхожда от идеята, залегнала принципно в семейното право, че отношенията в семейството, между родителите, между родителите и децата са изцяло частни отношения. В тези частни отношения държавата се намесва само когато има застрашен интерес. Например при развод и определяне на упражняването на родителските права, определяне на издръжка или местоживеене на детето и режим на лични отношения. Няма как да няма правила в тази връзка, за да се защитят интересът и правата на детето.

С новия проектозакон разширяваме възможностите за частна уредба между двамата родители по тези въпроси. Има възможност за медиация и за споразумение, за решаване на спорните въпроси между страните и накрая това споразумение само да се утвърди от съда. Дори след като започнат съдебно производство, има възможност съдът отново да ги насочи да постигнат споразумение помежду си. Тоест се дава предимство на споразумението между тях пред намесата на държавата в частните семейни отношения.

Само през ноември 2011 г. са приети 6322 обаждания към Националната телефонна линия за деца, която се поддържа от Държавната агенция за закрила на детето. Мнозинството от тях са от деца, които споделят свои интимни преживявания, ситуации, конфликти и проблеми в семейството като скандали, напрежение между родителите или развод. Тоест децата имат нужда да споделят тези преживявания и системата трябва да може да им отговори. Това не означава, че тя ще "навлезе" в семейството и ще изземе функциите му при решаването на проблемите.

България е ратифицирала Конвенцията за правата на детето на ООН, няма как държавата да не създаде всички нужни гаранции, за да се защитят правата на децата, това е огромната разлика, когато говорим за намеса в семейството. Държавата се намесва тогава, когато има застрашен интерес и права на детето. Тя не се намесва, докато всичко е наред. Но няма как да няма правила. Всички приемат, когато законът казва: "Не карай, когато си пил." Така и в този закон има правила, като например забраната на насилието над дете. Това са правила и те трябва да възпитават. Но когато се нарушат, трябва да има и съответната санкция.

В какви случаи новият проектозакон предвижда извеждане на детето от семейството, по какъв ред става това и кой взема решението?
- Действа се комплексно. Разбира се, има спешни извеждания, например в случаи на насилие, когато няма как детето да остане при насилника, но първата стъпка винаги е не да изведеш детето, а да провериш дали то може да остане в семейството. Как можеш да работиш със семейството и с детето, за да подобриш средата. Например семейството може да бъде подкрепено – не само финансово. Подкрепата може да бъде насочване на майката или бащата в някакъв курс за квалификация за наемане на работа. Тоест не може да свеждаш едно семейство само до детето, трябва да се гледа комплексно – родители, дете, разширено семейство. Има случаи на болни родители, когато се търси помощ от разширеното семейство.

Хората често свързват извеждането на дете от семейството с настаняване в институция. Това е краен случай, дори ние го забраняваме за малките деца. Когато родителят не може да се грижи за детето, първата стъпка е да се търсят роднини и близки – бабата, дядото, лелята, чичото. Ако няма такава възможност, следващата стъпка е приемно семейство. Сега работим по увеличаване на броя на приемните семейства. И вече ако и тази стъпка е невъзможна и няма подходящо приемно семейство, тогава се пристъпва към услуга от резидентен тип, тоест в малките групови домове, в които децата са не повече от десет.

Опитът ни показва, че децата, които са изведени от институциите и живеят в такъв тип услуга, се развиват много по-добре, стават много по-комуникативни и придобиват социални умения. Вече има 74 такива центрове за настаняване от семеен тип. Но трябва да са много повече. А ако няма и такава възможност, едва тогава се пристъпва към специализирана институция. Но първо се търсят всички възможни алтернативи, като първата от тях е разширеното семейство.

А как ще се взема решението при спешните извеждания на дете от семейството?
- Зависи от съответната спешност, като критерият за спешност е наличието на непосредствен риск за живота и здравето на детето. Тук се намесват и органите на МВР и Дирекция "Социална подкрепа". Най-важната роля на социалните работници е до 24 часа да направят оценка и да окажат спешна подкрепа. А вече дългосрочният план за действие за работа с детето и със семейството се прави впоследствие. При спешното извеждане детето също не отива в институция. Отново първо се търсят близки, приемно семейство и т.н.

Ако едно дете живее в бедни условия, това не е причина за извеждане от семейството, напротив, трябва да се търси как тези бедни условия да се подобрят. Понякога проблемът е в това, че липсва комуникация, защото комуникацията трябва да бъде насочена от системата към хората. Ето това е работата на социалния работник – да познава всички възможности за социална подкрепа и да може да информира хората, когато могат да ги ползват. Тоест не може, щом в семейството има дете, да се предоставя услуга само за детето, тя трябва да е насочена и към семейството. Това е цялостният замисъл на закона.

В някои от критиките към проектозакона се говори за неясни формулировки, позволяващи широко тълкуване, като се посочват фразите "психическо насилие", "най-добрият интерес на детето", "небрежно отношение". Как ще коментирате тези критики?
- Тези понятия имат дефиниции, които са дадени в самия закон. Използвали сме малко по-различна техника, която повечето хора подкрепят. По принцип в един закон в допълнителна разпоредба се слагат всички дефиниции на понятия. Това е правилото, което се следва в повечето български закони. А ние извадихме дефинициите в първите текстове на закона. Но независимо къде се намират, те имат еднаква сила. Там са дадени дефиниции за физическо насилие, за психическо насилие, за сексуално насилие, за пренебрегване, небрежно отношение, позитивно родителство. Сложихме дори дефиниция за незабавност, за да е ясно, когато се казва на един отговорен орган, че незабавно трябва да свърши нещо, че това не означава една седмица, да речем.

Що се отнася до "най-добрия интерес" на детето, за определянето му има списък с конкретни критерии. Този списък е направен с участието на съдии от Софийския районен съд и Софийския окръжен съд, от брачни колегии, които се занимават със случаи, свързани с деца. Те са много доволни, че въвеждаме тези критерии, които трябва да следят при предприемането на действия, свързани с дете.

Някои родители са притеснени от мерките срещу насилието над деца, защото се тревожат, че някой може да им потърси отговорност за едно плясване. Да плеснеш детето си по дупето насилие ли е и подлежи ли на санкция според закона?
- За мен лично е насилие. Законът забранява всяка форма на насилие над детето. В обсъжданията се е случвало да ни питат: "Ако му кажеш нещо накриво на детето, защо това да е насилие?" Ако ти унижиш детето си, ако го обидиш пред всичките му приятели, това не е ли психическо насилие? Все пак тогава се формира неговото съзнание.

А относно физическото насилие – не можем да приемем, че има законен предел на физическа болка, която един родител може да причини на своето дете. За нас всяка форма на насилие, било то физическо или психическо, е забранена. Тя и в момента е забранена. Няма допустима форма на насилие, защото един свидетел на насилие вкъщи може да стане насилник и навън.

Какво се случва, ако подам сигнал на националната телефонна линия за деца, че мой съсед си бие детето?
- Сигналът задължително се проверява. Всички сигнали се регистрират. Например от тези 6322 обаждания през ноември на националната линия на ДАЗД само 22 сигнала са за деца в риск. В тези случаи Дирекция "Социална подкрепа" отива на проверка, а при тежки случаи участват и органите на МВР. По принцип при насилие те са компетентни. И съответно след оценка на случая, ако се окаже действителен, се започва работа по него. Работи се със семейството, работи се с детето, освен това, ако има домашно насилие, се задейства Законът за защита от домашното насилие. В него има съответни правила – например възможност за извеждане на насилника от дома.

Може да се подаде иск в съда от самото дете. Законът за защита от домашното насилие е първият, който дава възможност децата директно да предявяват иск. Въпреки че тази възможност е предвидена сега и в проектозакона за детето, тя вече съществува. Съдът може да задължи родителите да посещават определени услуги за консултиране. Мисля, че това е полезно. Всеки в един или друг момент има нужда от чужда гледна точка. Една такава услуга, която може да помогне не само на теб като родител, но и на детето ти, винаги е полезна. Но съдът е този, който може да го наложи, това не може да го направи социалният работник, не може да го направи МВР, а съдът.

Насилието невинаги налага извеждане на детето от семейството, понякога може да се изведе родителят. Извеждането на детето от биологичното семейство е много крайна форма и всъщност това е основната философия на закона. Това се случва единствено когато са застрашени животът или здравето на детето или когато този, който трябва да полага грижи за него, не може да ги полага. Но винаги се следват стъпките – първо близки, приемно семейство, услуга от резидентен тип и чак тогава специализирана институция. При настаняването в институция въвеждаме на всеки 6 месеца да се прави преглед дали детето не може да се изведе от нея.

А в случай на установено насилие, което не застрашава живота и здравето на детето, предвижда ли се някаква помощ и за родителя да преодолее проблема си?
- Да, тези възможности ги има и сега. В Закона за домашното насилие се предвиждат такива програми, по които да се подкрепят както жертвите, така и извършителите. В България може би подценяваме малко консултативните услуги, но истината е, че те са изключително полезни.

Родители се тревожат също за ограниченията за въвличане на децата в политическа и религиозна дейност. Те питат, ако включваме детето в религиозния живот на семейството, това означава ли, че го въвличаме в религиозна дейност и подлежим на санкции?
- Категорично не. Този текст не е по-различен от сега действащия Закон за закрила на детето. Законът не разрешава – и това не се разрешава никъде в целия свят – детето да бъде въвличано в секти. Но това, че то има християнска, мюсюлманска или друга религия, няма абсолютно никакво значение. Кръщението не е въвличане в религиозна дейност. До 14-годишна възраст родителите или настойниците на детето определят неговата религия. След тази възраст то вече има право на мнение в съгласие с родителите си да определя религиозните си убеждения.

Но децата не може да бъдат въвличани в религиозни организации, които са забранени, войнствени или нелегитимни. Ако например родителите са определили, че тяхното дете е католик или протестант, никой не може да им забрани това. Но на 14 години детето със съгласието на своите родители може да каже например "аз не искам да съм католик, искам да съм православен християнин". Това положение съществува и сега в Закона за закрила на детето и не е създавало никакъв проблем.

Какви санкции са предвидени в новия проектозакон за родителите, които не пращат децата си на училище, а ги обучават вкъщи?
- В тази област се съобразяваме с конституцията и сегашното законодателство в областта на образованието. Единственото, което сме направили, е да завишим малко санкцията за непосещаване на училище. Съгласно нашето законодателство децата са длъжни да ходят на училище.

Не мога да коментирам дали домашното образование е по-хубаво от училищното, убедена съм, че всяко си има своите плюсове и минуси, но нашият закон не засяга тази тема. Част от секторните политики като образование и здравеопазване се решават в секторните закони, които няма как да заместим. В момента се подготвя нов образователен закон и предполагам, че този дебат ще се води около него.