Шамарите могат да нанесат дългосрочна вреда, сочи канадско изследване

Карикатурата на Иван Кутузов е архивна. Публикувана е<a href="http://www.dnevnik.bg/analizi/2006/11/27/296607_detskoto_nasilie_kato_simulakrum/" target="_blank"> за първи път на 27 ноември 2006г.</a>

© Иван Кутузов

Карикатурата на Иван Кутузов е архивна. Публикувана е за първи път на 27 ноември 2006г.



Шамарите могат да нанесат дългосрочна вреда и дори да намалят коефициента на интелигентност на децата, пише "Ройтерс", като се позовава на резултати от ново канадско изследване. То се опитва да пренесе етичния дебат за физическото наказание в медицинската сфера.


Изследването, публикувано тази седмица в Журнала на Канадската медицинска асоциация, обобщава заключенията на множество научни публикации по темата през последните 20 години. Според авторите медицинските факти в тази област се пренебрегват в полза на схващането, че родителите трябва да имат право да решават как да възпитават децата си.


Днес шамарите със сигурност не са толкова разпространени, колкото преди 20 години, но въпреки това мнозина все още се придържат към тази практика и смятат, че забраната й накърнява правата на родителите.




Това схващане показва колко трудно се променят нагласите по темата въпреки купищата натрупани научни доказателства за вредата от физическите наказания, казва Джоун Дюрант, професор в Университета в Манитоба и една от авторите на доклада.


"Преминали сме момента, в който може да се говори за противоречия. Тази дума все още се използва, не знам защо, но в научните данни няма никакви противоречия, казва тя в интервю за "Ройтерс".


"Ако имахме толкова недвусмислени данни в която и да било друга област на медицината, щяхме да сме предприели съответните действия. Щяхме да работим по въпроса с всички сили."


Дюрант и съавторът й Рон Енсъм от Детската болница на Южно Онтарио в Отава цитират научни данни, според които физическите наказания правят децата по-агресивни и асоциални и могат да нарушат когнитивното им развитие.


Изследвания от последните години показват също, че дисциплинирането чрез шамари може да намали количеството сиво вещество в зони на мозъка, свързани с тестовете за интелигентност.


"Учените са установили, че физическото наказание е не само последователен белег за бъдеща агресивност, но и за проблеми като депресия и използване на наркотични вещества", казва Дюрант.


"Няма изследвания, които да дават данни за каквито и да било дългосрочни положителни резултати от физическите наказания."


Макар че е забранено в 32 държави, физическото наказание все още се ползва с поне частично обществено одобрение в някои части на света. Дебатите по въпроса обикновено се въртят около въпроса морално ли е да се прибягва до насилие с цел налагане на дисциплина.


Дюрант се надява това изследване да накара родителите на погледнат темата от медицинска гледна точка.


"Надяваме се лекарите да чуят това послание и да започнат да съветват родителите в тази област, да им обясняват, че физическото наказание няма да им помогне да постигнат целите си."


Дюрант се надява също държавите като Канада, които все още не са забранили тази практика, да преосмислят законите си за закрила на децата.


Канада е една от 190-те страни, които са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето, създадена през 1989 г.


Конвенцията, която е ратифицирана от всички държави в ООН с изключение на САЩ, Сомалия и Южен Судан, включва текст задължаващ държавите да закрилят децата от "всички форми на физическо или психическо насилие".


"Ако имахме две или три проучвания, показващи, че приемът на 500 мг витамин С дневно намалява риска от рак, всички щяхме да вземаме витамин С всеки ден, казва Дюрант. В този случай имаме над 80 проучвания, бих казала дори над 100, които показват едно и също и въпреки това продължаваме да говорим за противоречия."

Коментари (100)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1381 Неутрално

    Глупости. Против изпозването на "възпитателен" бой срещу деца съм - има толкова много други начини да накажеш детето за белята, без да го удряш, но да се твърди, че боят намалявал интелигентността е прекалено.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  2. 2 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4232 Неутрално

    Не знам как е, ама откак станаха забранени шамарите, по медиите само за затъпяване на подрастващите се говори.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 5 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1381 Неутрално

    [quote#0:"статия"]цитират научни данни, според които физическите наказания правят децата по-агресивни и асоциални [/quote]

    С това съм напълно съгласна. Системният бой може да предизвика много психични проблеми у децата и да попречи на персоналната, социалната и професионалната им реализация един ден.

    [quote#0:"статия"]дисциплинирането чрез шамари може да намали количеството сиво вещество в зони на мозъка, свързани с тестовете за интелигентност.[/quote]

    Това обаче е пълна глупост. Чудя се, откъде са си го изсмукали?

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  6. 6 Профил на monique
    monique
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Нашите никога не са ме удряли и се имам за средноинтелигентна и възпитана. Не е въпросът в шамарите, а в това дали един родител може да възпитава деца или не. Ако не може и да го посини пак нищо няма да излезе.

    Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозороци, а други - не...
  7. 7 Профил на twe38546258
    twe38546258
    Рейтинг: 829 Разстроено

    До коментар [#1] от "VеnRus 2008":

    Зависи от боя. От един шамар детето може да припадне, да се образува съсирек на кръв в мозъка- така наречените бели петна, които излизат на скенера. Така че животът е жесток и от бой до бой има голяма разлика.

    Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.
  8. 8 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1381 Неутрално

    [quote#7:"Ventsislav Mirchev"]От един шамар детето може да припадне, да се образува съсирек на кръв в мозъка- така наречените бели петна, които излизат на скенера.[/quote]

    Е, все пак в статията става дума за "възпитателни" шамари, а не за зверски побой, който е наказуем във всички държави, докато шамарите се игнорират.
    Щото, ясно е, че и с един удар може да си осакатиш детето, че у да го убиеш, ама това едва ли има нещо общо с възпитанието.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  9. 9 Профил на spv
    spv
    Рейтинг: 418 Весело

    Според филмите с Бъд Спенсър шамарите са полезни и оправят много неща!

    -
  10. 10 Профил на Bizareste
    Bizareste
    Рейтинг: 880 Весело

    Глупости, Боя изгражда личността...

    http://bizarotrips.com - Live Creative
  11. 11 Профил на faeton.
    faeton.
    Рейтинг: 3608 Весело

    Мама твърди,че за туй съм станал такъв хубав-заради шамарите!

  12. 12 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Вижте Боце - той е типичния пример на жертва от подобно третиране на децата. Знаех си аз че има нещо лошо и непреодолимо в детството му.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  13. 13 Профил на Хриси
    Хриси
    Рейтинг: 1405 Весело

    Сега разбирам защо като почна да се правя на много умна, мама все разправя, че малко шамари съм яла навремето

    If I had a tail, I'd swat the flies.
  14. 14 Профил на twe38546258
    twe38546258
    Рейтинг: 829 Неутрално

    До коментар [#8] от "VеnRus 2008":

    Трудно може да се прецени долколко шамарът е възпитателен и доколко противовъзпитателен. На един приятел брат му, му беше му гасил цигари в тялото с възпитателна цел. Друг познат ударил възпитателен шамар та тъща си и тя взела, че умряла. По въпроса за визпитанието стигаме до тезата, че на чужд гръб и сто шамара са малко.
    Мен още ме гризе съвеста, че преди 12 години ударих малко по- силно малкото ми боксерче и то си удари лошо главата в печката! Не зная дали му се е отразило на интелекта, но го давам като пример, че трудно може да прецениш силата на удара!

    Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.
  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  16. 16 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1381 Неутрално

    [quote#14:"Ventsislav Mirchev"]трудно може да прецениш силата на удара![/quote]

    Точно затова изобщо не трябва да се удря. Че да няма после - каква я мислехме, каква стана.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  17. 17 Профил на Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Рейтинг: 1767 Весело

    До коментар [#11] от "faeton":

    А моята твърди, че очевидно са били твърде малко.
    Според мен не бяха малко.

    Сериозно по темата: Наистина съм шамаросван, но на моите деца не съм посягал никога. Нито се е налагало, нито са правили достатъчно, че да ми е последното средство.
    При малкия започнахме да си говорим откак е проговорил за всичко и няма проблеми. Е, на 9 е още. Ще видим като влезе във вривоопасната възраст 12-16 г., но пак няма да опра до шамари, щото си знам - ползата е нулева, а вредата гарантирана.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  18. 18 Профил на Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Рейтинг: 1767 Любопитно

    До коментар [#15] от "Дива селянка":

    Християнството?
    И другата буза?

    Не всичко, което е буза е част от лице.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  19. 19 Профил на Diva
    Diva
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#18] от "Росен":

    Е,да ама и по 4-те бузи боли..

    Изчезващ вид под опеката на БКХ. Гледаш и не бараш :)
  20. 20 Профил на lol
    lol
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    аз пък винаги съм си мислел, че е обратното намалена интелигентност води до увеличен бой... баси тия учени...

  21. 21 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1381 Любопитно

    Възпитание по френски

    Памела Дрюкермън*, в. "Уолстрийт джърнъл"
    www.pameladruckerman.com/

    Когато дъщеря ми беше на 18 месеца, със съпруга ми решихме да я заведем на кратка лятна ваканция. Избрахме крайбрежен град, който се намира на няколко часа път с влак от Париж, където живеем. Между другото аз съм американка, а той е британец. Резервирахме хотелска стая с детско креватче. Бийн, както наричаме дъщеря ни, по това време беше единственото ни дете. Тогава изобщо не се бяхме замислили какво предизвикателство може да се окаже почивката с малко дете.

    Закусвахме в хотела, но трябваше да обядваме и вечеряме в малки ресторантчета с морски деликатеси, разположени край старото пристанище. Бързо установихме, че да се храниш два пъти дневно в ресторант с малко дете си е един малък ад. Бийн проявяваше слаб интерес към храната, а само за няколко минути обръщаше солницата и разкъсваше пакетчетата със захар. След това искаше да излезе от детското си столче, за да може да обикаля из заведението. Стратегията ни беше бързо да се нахраним и да си тръгнем. Оставяхме огромни бакшиши като извинение за купчината скъсани салфетки и разхвърляните калмари около масата. След няколко наши опустушителни посещения на ресторанти започнах да забелязвам, че френските семейства около нас не изглеждаха да преживяват нашата агония по време на хранене. Странно, приличаха на хора, които са във ваканция. Малките им деца седяха доволно в столчетата си, чакаха си храната, или похапваха риба и дори зеленчуци. Нямаше крясъци или хленчене. Нямаше и разхвърляни парчета храна или салфетки.



    Не можех да си обясня това,



    въпреки че няколко години вече бях живяла във Франция. Замислих се за възпитанието на френските деца и осъзнах, че разликата всъщност не е само в поведението им по време на хранене. Изведнъж в главата ми се появиха много въпроси. Защо например през стотиците часове, които бях изкарала по френските детски площадки, никога не видях дете (с изключение на моето), което да изпадне в пристъп на гняв? Защо на приятелите ми французи не им се налагаше бързо да затворят телефона, защото децата им искат нещо? Защо в дневните им нямаше разпънати палатки или разхвърляни играчки, както беше в нашата? Скоро разбрах на какво се дължи това спокойствие. Французите бяха постигнали резултати, които създаваха напълно различна атмосфера в семейния живот. Когато американски семейства ни идваха на гости, родителите обикновено прекарваха по-голяма част от времето, като разтърваваха децата си, които се караха. Или пък помагаха на малчуганите да обикалят около кухнята, или сядаха на земята, за да участват в подреждането на "Лего". Когато ни посещаваха френски семейства, възрастните пиеха кафе, а децата радостно си играеха сами. В края на съсипаната ни ваканция реших да разбера какво по-различно правят френските родители. Защо децата им не хвърляха храна? И защо родителите им не крещяха? Можех ли да променя начина, по който възпитавах детето си, и да постигна същите резултати?

    Подтиквана донякъде от майчинско отчаяние последните няколко години изучавах френския модел на отглеждане и възпитание на деца. И сега, когато Бийн вече е на 6 години, а близнаците са на 3 години, мога категорично да обобщя -



    французите не са перфектни, но имат някои тайни



    при отглеждането на децата си и те наистина работят. Първо, открих проучване от 2009 г., направено от икономисти от Принстън, което сравняваше грижите, полагани при отглеждането на дете от майки от Кълъмбъс, щата Охайо, и от Рен във Франция, които са поставени при еднакви условия. Учените установили, че американките двойно повече възприемат заниманията с децата си като нещо неприятно. В друго изследване, направено от същите учени, показва, че на работещи майки от Тексас домакинската работа им е по-приятна от това да се грижат за дете. Бъдете спокойни, определено не страдам от профренски предразсъдъци. Напротив, дори не съм сигурна, че ми харесва да живея тук. Определено не искам, когато пораснат, децата ми да станат високомерни парижани.

    Но с всичките си недостатъци Франция е идеалното място за проблемите, пред които са изправени американските родители. Ценностите на френските родители от средната класа (не съм се занимавала с много богатите или с бедните) ми изглеждат близки. Те усърдно говорят на децата си, показват им природата и им четат много книжки. Водят ги на уроци по тенис, по рисуване и в интерактивни научни музеи. Французите се справят със семействата си, без да бъдат вманиачени на тази тема. Те смятат, че дори и добрите родители да не са на постоянно разположение на децата си, не е необходимо да се чувстват виновни за това. "Според мен вечерите са за родителите", ми каза една майка от Париж. "Дъщеря ни може да бъде с нас, ако иска, но това е времето на възрастните", допълни тя. Французите искат децата им да бъдат насърчавани, но не през цялото време. Някои американчета например имат учители по китайски език и посещават предучилищно обучение, а френските деца, умишлено, си се занимават сами.

    Едва ли съм първата, която е на мнение, че



    средната класа в Америка има проблем при отглеждането



    и възпитаването на деца. Този проблем е определян като прекалена загриженост към децата. Изглежда, че никой не одобрява американския начин на отглеждане и възпитание на малчуганите, най-малко пък самите родители. Разбира се, французите имат всички видове обществени услуги, които им помагат децата да са по-спокойни и уравновесени. Родителите не трябва да плащат за предучилищна занималня, да се притесняват за здравна застраховка или за спестяването на пари за колеж. Много от тях месечно получават средства, преведени направо по банковите им сметки, само за отглеждането на деца. Обществените услуги обаче не обясняват всичките разлики. Установих, че французите имат напълно различно мнение за отглеждането на деца. Когато попитах френски родители как са възпитали децата си, им бяха необходими няколко секунди, за да разберат какво точно искам да разбера. "Искаш да знаеш как ги възпитаваме ли?", ме попитаха те и отговориха: "Дисциплина". Един от основните моменти във възпитанието е просто да ги научиш да чакат. Ето защо френските две-три месечни бебета, които срещнах, най-често спяха през нощта. Родителите им не ги взимаха в секундата, в която започнат да плачат, като по този начин им позволяват да разберат, че трябва отново да си заспят. Затова и френските деца щастливо си седят в ресторанта. Вместо по цял ден да похапват както американчетата, френските деца чакат времето, в което трябва да бъдат нахранени (френските деца имат по три хранения дневно и една лека закуска около 16 часа).

    Една събота посетих Делфин Порше, която е добър адвокат по трудовите въпроси и е на около 35 години. Тя и семейството й живеят в покрайнините, източно от Париж. Когато пристигнах, съпругът й работеше на лаптопа си в дневната, а едногодишният им син Обан подремваше близо до него. 3-годишната им дъщеря Полин беше на кухненската маса, напълно погълната от играта си. Делфин казва, че никога не е правила нещо специално, за да научи децата си на търпение. Ежедневно обаче



    семейството се учи как да отложи момента на удоволствие



    Делфин казва, че понякога купува бонбони на Полин, но не й е позволено да ги яде, докато не дойде моментът за леката закуска. Дори и ако това означава детето да чака часове наред. Когато Полин се опитва да прекъсне разговора ни, Делфин казва: "Почакай две минути, мила. В момента разговарям." Казва го много мило, но и много категорично. Бях поразена от това колко спокойно й говори Делфин и колко е сигурна, че Полин ще я послуша. Делфин учи децата си да си играят сами. "Най-важното нещо е той да се научи сам да се чувства щастлив", казва тя за сина си Обан.

    Това е умение, което френските майки определено се опитват да развият у децата си повече отколкото американките. В проучване от 2004 г. относно възгледите за възпитанието на децата на майки от САЩ и Франция, завършили колеж, американките казват, че да насърчават детето да си играе само за тях не е чак толкова важно. За французойките обаче това е много важно. Свързах се с Уолтър Мишел, който е водещ световен експерт за това как децата трябва да бъдат научени да отлагат удоволствието. Стана така, че 80-годишният Мишел, който е преподавател по психология в Колумбийския университет, бе в Париж и се съгласи да се срещнем на кафе. Мишел е най-известен с измисления от него в края на 60-те години т. нар. тест с бонбон. При него водещият експеримента въвежда 4-5-годишно дете в стая, където върху масата е поставен бонбон. Той обяснява на малчугана, че ще излезе за малко, но ако детето не изяде бонбона, докато се върне, ще му даде за награда два бонбона. Ако обаче изяде бонбона, ще получи само един. Повечето от децата чакат само 30 секунди. Само едно от три деца устоява всичките 15 минути, през които водещият на експеримента е извън стаята. Учените установяват, че децата, които успеят да отложат удоволствието, могат да се разсейват. В средата на 80-те години Мишел и колегите му отново провеждат теста и установяват, че тези, които успяват да отложат удоволствието, по-добре се концентрират и разсъждават.

    Може ли обучението на децата за това как да отложат удоволствието, както постъпват френските майки от средната класа, да ги направи по-спокойни и по-издръжливи? Може ли това частично да обясни защо американските майки от средната класа толкова често се поддават на стрес? Мишел, който е родом от Виена, не е правил "бонбонения тест" на френски деца. Но като дългогодишен наблюдател на Франция казва, че е



    изумен от разликите между френските и американските деца



    В САЩ "определено впечатлението, което човек придобива, е, че самоконтролът е доста труден за децата", казва той. "Американските родители, разбира се, искат децата им да бъдат търпеливи. Насърчават децата си да споделят, да чакат своя ред, да подредят масата и да се учат да свирят на пиано. Търпението обаче не е умение, което можем да усъвършенстваме, както го правят френските родители. Смятаме, че това е част от характера на децата. Според нас родителите или имат късмет и получават дете, което може да чака, или нямат", споделя специалистът.

    На френските родители и детегледачки им е трудно да повярват, че до такава степен избягваме да се намесваме в това важно обучение. Когато споменах за това на вечеря в Париж, френският ми домакин разказа опита си от едногодишен престой в Южна Калифорния. Той и съпругата му се сприятелили с американско семейство и решили да прекарат един уикенд с тях в Санта Барбара. Тогава децата им се срещнали за първи път. Малчуганите били на възраст от 7 до 15 години. Те все още си спомнят как американчетата често прекъсвали родителите си по средата на разговора. Нямали определено време за хранене, ходели до хладилника и си взимали храна, когато им се прииска. "Това, което ни порази и притесни, бе, че родителите никога не казаха "не", казва съпругът.



    Авторитетът е едно от най-впечатляващите неща



    във френския модел на отглеждане и възпитаване на деца - и може би най-трудното за усвояване. Много френски родители, с които се срещам, спокойно показват авторитета си пред децата, за което мога само да им завиждам. Децата им ги слушат. Френските деца обикновено не хукват да тичат, не възразяват или пък не се включват в дълги разговори. Една неделна сутрин в парка съседката ми Фредерик стана свидетел как се опитвам да се справя със сина ми Лео. По това време той беше на 2 години. Лео правеше всичко бързо и в парка бях в непрекъснато движение, следвайки стъпките му. Изглежда той приемаше вратите на детските площадки като покана за излизане. Фредерик наскоро бе осиновила красиво червенокосо 3-годишно дете от руско сиропиталище. В момента, когато се видяхме, тя имаше стаж на майка три месеца. Но защото беше французойка, имаше различна от моята представа за авторитета, за това, което бе възможно и кое не. С Фредерик седяхме край пясъчника, като се опитвахме да разговаряме. Но Лео продължаваше да излиза от вратата на пясъчника. Всеки път ставах да го гоня, карах му се и го влачех обратно в пясъчника, докато той крещеше. Първоначално Фредерик наблюдаваше мълчаливо. След това, без капка любезност, ми каза, че ако всеки път така тичам след Лео, не бихме могли да се отдадем на малкото си удоволствие да си поговорим за няколко минути.

    "Да, права си - казах аз. - Но какво мога да направя?" Фредерик ми каза, че трябва да бъда по-строга с Лео. Според мен обаче бе неизбежно да прекарам целия следобед в преследване на Лео. Според нея обаче това беше възможно. Изтъкнах, че съм се карала на Лео в последните 20 минути. Фредерик се усмихна. Тя каза, че трябва да казвам "не" по-категорично. Следващият път, при който Лео се опита да избяга, казах "не" доста по-остро от обикновено. Той обаче излезе. Последвах го и го върнах. "Виждаш ли? - казах аз. - Не е възможно." Фредерик отново се усмихна и ми каза да не викам, но да говоря по-убедително. Уплаших се, че ще го стресна. "Не се притеснявай", каза Фредерик. Лео не ме послуша и следващия път. Но постепенно разбрах, че моите "не" стават по-убедителни. Не ги казвах по-силно, но бяха по-самоуверени. До четвъртия опит, когато бях много убедителна - Лео се приближи до вратата, но - о, чудо - не я отвори. Той погледна назад и след това внимателно към мен. Очите ми се разшириха и се опитах да гледам неодобрително. След около 10 минути Лео спря с опитите си да излезе. Изглежда, че беше забравил за вратата и си играеше в пясъчника с другите деца. С Фредерик си говорихме. Бях направо шокирана, че Лео изведнъж започна да гледа на мен като на човек с авторитет. "Видя ли, че всичко бе свързано с тона на гласа ти", заяви Фредерик. Тя отбеляза, че Лео не изглежда да е стресиран. За момент, и вероятно за първи път, той изглеждаше като френско дете.



    ----------------------------------------

    ФРЕНСКИТЕ УРОЦИ

    * Децата трябва да казват здравей, довиждане, благодаря и моля. Това им помага да научат, че не са единствените, които имат чувства и потребности.

    * Когато се държат лошо, хвърляйте им по един строг поглед.

    * Разрешавайте им само веднъж дневно леко да похапват. Във Франция това става между 16.00 и 16.30 часа.

    * Напомняйте на децата (и на самите себе си) кой е шефът. Френските родители казват "Аз съм този, който взема решенията".

    * Не се страхувайте да кажете "не". Децата трябва да се научат как да се справят с фрустрацията.



    -------

    *Памела Дрюкермън е автор на книгите "Да отгледаме бебе" и "Френските деца не разпиляват храната".

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  22. 22 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Темата за дисциплината на децата е много сложна и свързана с медицината, правото, психологията и пр. Преди години исках да напиша дисертация по този въпрос, но се отказах. Може би след време ще го направя.
    .
    Днес децата са по-агресивни и по-импулсивни в сравнение с миналото главно поради липсата на християнско смирение, видео игрите и филмите с насилие, феминизирането на образованието и безсилието на учителките да се справят с реда. Както има волни и неволни престъпления на децата, така трябва да има наказания. Но те не трябва да са телесни или ако няма избор, телесните да се използват в краен случай. Съществуват най-различни други наказания - мъмрене, фиксиране в ъгъла или в затворено помещение, лишаване от нещо, заставяне да се извърши нещо и пр.

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  23. 23 Профил на Andrian Mihailov
    Andrian Mihailov
    Рейтинг: 418 Неутрално

    когато почнете да раздавате възпитателни шамари на децата си, драги форумци, възпитанието вече сте го изтървали

  24. 24 Профил на raz_2_tri
    raz_2_tri
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Най-големият проблем от шамаросването не е физическата болка, а духовното осакатяване - шамаросването през лицето е голямо унижение, не се забравя никога и наистина дава дългосрочни последици.... Особено ако е правено с цел унижение, системно и със злоба....

  25. 25 Профил на Andrian Mihailov
    Andrian Mihailov
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#22] от "о. Павел":

    децата не са ни агресивни, ни импулсивни - като родителите им са магарета, и те са магарета

  26. 26 Профил на Бил Тамусен
    Бил Тамусен
    Рейтинг: 521 Весело
  27. 27 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1375 Разстроено

    Физическото наказание води до страх, а страхът до лъжа.
    Ако детето лъже, то значи се страхува!

  28. 28 Профил на lol
    lol
    Рейтинг: 1291 Любопитно

    До коментар [#27] от "Тsonkooo":

    бойко борисов и компания значи се попикават от страх по всяко време...

  29. 29 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1375 Неутрално

    До коментар [#28] от "lol":

    Хората, които са тормозени като малки, много искат да се харесат на другите и да бъдат обичани.
    Толкова много, че постъпките им понякога са меко казано неадекватни!

  30. 30 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1568 Неутрално

    До коментар [#22] от "о. Павел":

    Съжалявам, отче, но християнското смирение няма нищо общо. Америка е доста религиозна страна, ама на, там децата са си импулсивни. Та някъде другаде ща да е заровено кучето

  31. 31 Профил на нервна
    нервна
    Рейтинг: 829 Неутрално

    До коментар [#25] от "kyobul":
    [quote#25:"kyobul"] като родителите им са магарета, и те са магарета[/quote]
    Това не винаги е вярно.Има някои извънредни случаи,в които се налагат да се вземат по-крути мерки.Защото децата на определена възраст не могат да осмислят някои неща,като например стойността на вещите и труда.Когато моят син беше 5-годишен,изведнъж започна да затръшква вратите със все сила.Просто се кефеше на звука,който издават.Вербалните ми опити да му обясня стойността на вещите и тежестта на простъпката завършиха с крах.След като успя да спука една от вратите,го грабнах за яката,замъкнах го в мазата на тъмно и го оставих за час.После му обещах,че ако продължава по същия начин,ще живее завинаги при мишките.Спря да ги блъска. Завинаги. Та така.Не оправдавам насилието,но в някои ситуации то е единственият изход за пресичане на вредни навици.

  32. 32 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 521 Неутрално

    До № 30
    В протестантските секти и модерното католичество смирение отдавна не се търси и не се практикува. Дори в православието малцина го притежават. Американските деца се възпитават по книжките на д-р Спок, който е продължител на крайния материализъм на Просвещението от 18 век, и резултатите са налице.

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  33. 33 Профил на Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Рейтинг: 1767 Неутрално

    До коментар [#21] от "VеnRus 2008":


    ++++++++++++
    Венче възхитен съм от четивото, което ни предложи.
    Това трябваше да е статията, защото е по-добро.
    Темата с шамарите е само малка част без дори да е засегната пряко.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  34. 34 Профил на Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Рейтинг: 1767 Неутрално

    До коментар [#31] от "нервна":

    Не е добре 1 час тъмнина на пет годинки. Мен са ме затваряли в мазето, но никога за толкова дълго, а повярвай не просто врати чупех.
    За каторга си бях направо.


    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  35. 35 Профил на Master of Puppets
    Master of Puppets
    Рейтинг: 1005 Неутрално

    До коментар [#14] от "Ventsislav Mirchev":

    Тук се говори за нормални хора, а не за такива, които пращат детето си в нокаут или като твойте авери гасят цигари. На такъв цигарата директно му се навира на едното място, запалена, разбира се.

    "Master of puppets is pulling your strings, twisting your minds, smashing your dreams"
  36. 36 Профил на raz_2_tri
    raz_2_tri
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#31] от "нервна":

    Еми неправилно си постъпила, иначе казано - наказала си го непропорционално жестоко. Защото за теб една тъмна маза си е просто тъмна маза, но за едно дете на 5 години това е неописуем ужас - при това 1 час. Но просто не ти се е занимавало да му обясняваш, даваш пример и пр., или си била много нервна, или друга причина, но най-вече си търсила лесното...
    Спрял да го прави - еми естествено, ако имаш хрема и ти отрежат главата, няма да имаш хрема....

  37. 37 Профил на ggogggo
    ggogggo
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#1] от "VеnRus 2008":


    [quote#1:"VеnRus 2008"]но да се твърди, че боят намалявал интелигентността е прекалено.[/quote]
    >>
    В този случай имаме над 80 проучвания, бих казала дори над 100, които показват едно и също и въпреки това продължаваме да говорим за противоречия."
    >>
    прекалено, а..
    някаквиси там изследвания ще ми правят, .. ми то ВСИЧКИ ЗНАЯТ, че боят изгражда, нали?

  38. 38 Профил на Master of Puppets
    Master of Puppets
    Рейтинг: 1005 Неутрално

    А иначе един шамар понякога има много добър ефект, стига на детето да му стане ясно за какво е шамара и че този път наистина е прекалило.
    Но основното е детето да има уважение. Ако смята, че родителите му са боклуци, ако ще и да го спукват от бой, пак нищо няма да стане.

    "Master of puppets is pulling your strings, twisting your minds, smashing your dreams"
  39. 39 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3384 Неутрално

    Шамарите са най-бързия начин детето да те остави на мира за да си пиеш спокойно ракийката и гледаш сериалчето. Иначе трябва да обясняваш, да четеш книжки, да редиш пъзели.

    12 години стигат! София има нужда от промяна.
  40. 40 Профил на Norie
    Norie
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Едва ли може да се говори за затъпяване, но със сигурност води до депресии.

  41. 41 Профил на ggogggo
    ggogggo
    Рейтинг: 418 Неутрално

    може и наистина да има
    [quote#31:"нервна"]извънрени случаи,в които се налагат да се вземат по-крути мерки.[/quote]
    обаче не ми се вярва спуканата безценна врата да е адекватно основание за това да оставиш за 1 час детето си да се гърчи.

    а за това
    [quote#31:"нервна"]Вербалнте ми опити ... завършиха с крах.[/quote]
    може би трябваше да се опиташ още веднъж, докато го убедиш.. защото с това,което си напарвил(а) не си го убедила, а просто уплашил(а).
    освен това, на 5 може и да върви това с мазето, но на 15 какво ще го правиш - ще го закопчаеш с белезници ли?

  42. 42 Профил на _dan_
    _dan_
    Рейтинг: 571 Любопитно

    Един много мъдър човек е казал, че шамара с любов, не е като шамара с гняв. Тъй че в краен случай, с възпитателна цел може да се шамароса детето, но и такива деца, които не ги бият (освен ако не са свръх хрисими и послушни) пак не е решение. Една братовчедка никога не беше била детето си, и то като порасна почна да посяга да я бие, вика по нея ...

  43. 43 Профил на Хриси
    Хриси
    Рейтинг: 1405 Любопитно

    До коментар [#31] от "нервна":

    Мислиш ли сериозно, че 5-годишно дете е наясно с понятия като "стойност на вещите"?

    If I had a tail, I'd swat the flies.
  44. 44 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 1476 Неутрално

    [quote#39:"a.ni."]Шамарите са най-бързия начин детето да те остави на мира за да си пиеш спокойно ракийката и гледаш сериалчето. Иначе трябва да обясняваш, да четеш книжки, да редиш пъзели. [/quote]
    Ето го отоворът. А приказките за възпитателен бой са общо взето като "казармата те прави мъж".

  45. 45 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Друга важна причина за агресивността на съвременните деца, която се изтъква в много изследвания е влошаването на качеството на тяхното хранене. Днес храната им е много калорична, наситена с месо, газирани напитки и отровни храни като чипсовете. Лошо ми става, когато видя млади родители да вдигат ръце от хленченето на хлапетата и да им купуват чипсове, за да млъкнат. Това е направо престъпление.

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  46. 46 Профил на нервна
    нервна
    Рейтинг: 829 Неутрално

    До коментар [#41] от "ggogggo":
    [quote#41:"ggogggo"]обаче не ми се вярва спуканата безценна врата да е адекватно основание[/quote]
    Адекватно е,защото 14 години по-късно е още спукана.Пари за смяна нямам.Човек разбира ценноста на нещо,едва когато го загуби.Това важи и за децата.Целият човешки опит е поредица от проба-грешка-поука.До утре да обясняваш на едно малко дете,че горещият котлон е лош и пари,няма да те разбере ,защото не знае какво означава да пари.Разбира едва когато се опари и колко боли.И не повтаря повече.По същият начин детето не разбира ценността на вещите,защото не знае какво е труд и как се изкарват парите за тях.
    И за твое сведение въпросният малък вандал е вече абитуриент,и вече мноооого цени парите и вещите си,гледа ги като писано яйце.

  47. 47 Профил на tivoli
    tivoli
    Рейтинг: 418 Неутрално

    [quote#1:"VеnRus 2008"]...но да се твърди, че боят намалявал интелигентността е прекалено. [/quote]
    Според мен проблемът на тези изследвания е, че всякакво удряне - от лек шамар до побой се слага под едни и същ знаменател. Да, от шамар може много по-лесно да се стигне до побой, но това не означава, че наистина става така.

  48. 48 Профил на Мерилин
    Мерилин
    Рейтинг: 726 Неутрално

    Шамарите могат да нанесат дългосрочна вреда, сочи канадско изследване

    Зависи от детето, някои деца са толкова проклети, че наистина шамарите могат да причинят увреждане на ръцете на родителите им, възпитанието е нож с две остриета, често пъти родителят си купува спокойствие по съкратената процедура, а после се чуди защо детето му е станало или агресивно, или нерешително, според мен всичко е в мярката, а не в средствата.

    Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.
  49. 49 Профил на nicoleta
    nicoleta
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Трябва да си много изперкал родител за да биеш детето си.Винаги можеш да седнеш спокойно и да му обясниш къде е проблема и то ще те разбере,поне така постъпвам с дъщеря ми а тя е само на 7 годинки.

  50. 50 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2009 Неутрално

    Категорично против физическото насилие, особено над деца! Цялото общество е принудено да понася последствията от постъпките на подобни малтретирани в детството си хора. Дори нямам предвид физиологичната страна - болка, травма. Много по-унищожителни са страхът и унижението.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  51. 51 Профил на svoboda1
    svoboda1
    Рейтинг: 422 Неутрално

    Без шамари, когато се налага, човек не се става ! Нямам деца, съдя по себе си, малко са ме шамарили !

  52. 52 Профил на Лилия Костова
    Лилия Костова
    Рейтинг: 624 Неутрално

    До коментар [#17] от "Росен":

    Дето има една приказка: Блага дума железни врати отваря.
    Е, в пуберта бая ще се хлопа на портите, но...
    В крайна сметка всеки човек през някои неща сам трябва да си мине и да му се предлага помощ само ако той си я поиска...

    Бойко Борисов е тъп като г.з. Освен това е малоумен магистраладжия и има титла Негово Тиквочество.
  53. 53 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1876 Неутрално

    [quote#1:"VеnRus 2008"]но да се твърди, че боят намалявал интелигентността е прекалено. [/quote]
    Венче, каква си по професия? Опитвам се да разбера от каква позиция точно отхвърляш въпросното твърдение.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  54. 54 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1876 Неутрално

    [quote#22:"о. Павел"]феминизирането на образованието и безсилието на учителките да се справят с реда[/quote]
    Феминизирането на образвоанието е свързано с ниското заплащане в тази сфера. А безсилието на учителките с претенциите на родителите.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  55. 55 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 521 Неутрално

    До № 46
    Вие 14 години не можахте ли да съберете 200 лв за нова врата? Интересно къде и как живеете, ако това е живот. Дайте сметка в банка, за да Ви изпратя сумата. Съвсем сериозно говоря.

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  56. 56 Профил на SeoKungFu
    SeoKungFu
    Рейтинг: 675 Весело

    Епа верно е - мое да откачиш ахахааааааааааааа ! ! !

    ╠╩╦═╬♥∩♥{(::○::SeoKungFu::○:::)}♥∩♥╬═╦╩∞
  57. 57 Профил на pontiac
    pontiac
    Рейтинг: 367 Разстроено

    Словесното насилие е много по-тежко! Против съм срещу всякакъв род насилие към деца - колкото и да е трудно, НЕ може и НЕ трябва така!

  58. 58 Профил на Мерилин
    Мерилин
    Рейтинг: 726 Неутрално

    [quote#55:"о. Павел"]Вие 14 години не можахте ли да съберете 200 лв за нова врата? [/quote]

    Отче, тук въобще не иде реч за вратата, а за вродения вандализъм в човека, в частност и в детето, без възпитанието и нормите на обществото, човекът би бил едно животно, замислял ли сте се, защо за да постигнем умения в която и да е област, са ни необходими усилия, докато вандалщината ни идва отвътре, децата често пъти проявяват садистични наклонности, както към животните, така и към по-беззащитните си себеподобни, а по-наглите - и към родителите си, та исках да кажа, че не става лесно човек и затова се прибягва до непопулярни мерки, защото дават бърз резултат, но както казах по горе, всичко трябва да е с мярка, за да не извадим очи, вместо да изпишем вежди.

    Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.
  59. 59 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 521 Неутрално

    "децата често пъти проявяват садистични наклонности,"
    .
    Това е вроденото и генетично предавано зло в човека, което християнството вече 2000 години нарича първороден грях. Както пише Г. К. Честертън: "Учението за първородния грях е единственото християнско учение, което е очевидно".

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  60. 60 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#46] от "нервна":

    Ами много е просто - след като е спукало вратата, го хващаш да седи докато я поправиш.
    Ако не можеш - викаш познат да я поправи. И хлапето задължително стои и гледа, ако може подава изнструментите т.е и то "поправя" това което е счупило а като започне да мрънка че му е скучно му се обяснява, че който чупи - поправя.
    Подобни затваряния по мазета, тоалетни и килери придружени с малоумни заплахи, водят до неописуеми фобии - от тъмно, от тясно, от животни, които могат да избият след години в най-неочаквани посоки и да дадете пари колкото за сто врати по психолози, психиатри и аптеки.
    Насилието над деца не води до нищо добро. Никога.
    Става с търпение и личен пример.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  61. 61 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#58] от "Мерилин":

    Вроденият както го наричаш "внадализъм" на децата е простото любопитство да разберат докъде могат да стигнат в дадено действие и как са устроени нещата.

    Децата много често чупят неща, просто за да видят какво има вътре. Същото се отнася и за животните. Понятията за добро и зло не са вродени, те се учат.
    Още помня как счупих с чук един стар неработещ будилник, за да видя как е устроен. Дядо ми, който беше педиатър, не ми попречи, а когато свърших каза - а защо с толкова шум като може и с отверка?
    И намери отнякъде друг повреден будилник, който разглобихме и сглобихме заедно и даже работи някакво време след това.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  62. 62 Профил на Мерилин
    Мерилин
    Рейтинг: 726 Весело

    [quote#60:"rapidfire"] И хлапето задължително стои и гледа, ако може подава изнструментите [/quote]

    И ако детето е достатъчно проклето, майсторът като се прибере вкъщи, може да установи, че половината му инструменти липсват.

    Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.
  63. 63 Профил на Мерилин
    Мерилин
    Рейтинг: 726 Неутрално

    [quote#61:"rapidfire"]Вроденият както го наричаш "внадализъм" на децата е простото любопитство да разберат докъде могат да стигнат в дадено действие и как са устроени нещата. [/quote]

    Господине, ако ви липсва достатъчен емпиричен опит, хайде прочетете някои неща от Достоевски, пък тогава наричайте детската жестокост "любопитство".

    Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.
  64. 64 Профил на Мерилин
    Мерилин
    Рейтинг: 726 Неутрално

    [quote#61:"rapidfire"]Дядо ми, който беше педиатър, не ми попречи, а когато свърших каза - а защо с толкова шум като може и с отверка?
    И намери отнякъде друг повреден будилник, който разглобихме и сглобихме заедно и даже работи някакво време след това. [/quote]

    Дядо ви е бил изключително мъдър човек и прекрасен възпитател, имали сте голям късмет с него.

    Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.
  65. 65 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 521 Неутрално

    В русенската гимназия имаше една врата по стълбите, която беше изцяло стъклена и обикновено отворена. Един ден тичах по стълбите, не видях, че вратата е затворена и се забих в нея. Вратата стана на сол. Няма да забравя директора, който дойде за оглед и вместо да псува и бие, той се усмихна и рече: "Който чупи...?" "Купи" - завърших аз. "И прави" - ухили се той. Принудих се да купя големи стъкла, маджун, гвоздеи и обкръжен от подигравките на гимназията, трябваше сам да монтирам стъклата. Оттогава досега не съм чупил нито едно стъкло.

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  66. 66 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1876 Неутрално

    [quote#65:"о. Павел"]и обкръжен от подигравките на гимназията[/quote]
    Защо подигравки? Нали сте поели отговорност за белята?

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  67. 67 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Децата могат да бъдат много злобни. Нали знаете поговорката: "Всеки има задник, но се смеят на този, на когото се вижда"?

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  68. 68 Профил на Иво Стоянов
    Иво Стоянов
    Рейтинг: 367 Неутрално

    До коментар [#21] от "VеnRus 2008":

    Благодаря за статията!

  69. 69 Профил на Irina
    Irina
    Рейтинг: 1291 Весело

    Какво да ви кажа за боя.Що бой съм изялакато малка, просто не е за вярване.Приемах го като изпитание за издържливост ,но определено мога да кажа ,че не ми е повлиял на коефициента за интелигентност(,съдейки по оценките си в училище) .И също -на агресивноста. Тъй като растях доста бурно ,случваше се да се сбия с някое момче та, гледах да не удрям прекалено силно за да не повредя някого .Против съм и за наказанията в тъмното мазе ,както и да се вменява чувство за вина в ума на детето-това допринася за доста по трайни поражения,според мен. За да се формира дисциплина в подрастващите ,най- добре е да тренират нещо.Що се отнася до говоренето -помага, но не винаги...Например ,точно и ясно си спомням ,че докато режех ресните на покривката ,знаех прекрасно ,че не трябва да го правя.Както и когато изрисувах цялата бяла спалня(дантели) на вуйна ми с ярко червило..както и когато пъхнах гвоздей в електрическия конакт(спаси ме някакво чудо) и ...а бе -няма да ви разказвам

  70. 70 Профил на Лудколю Деликолев
    Лудколю Деликолев
    Рейтинг: 858 Неутрално

    Възгледите на професионалиста по темата:
    http://www.youtube.com/watch?v=IA-FLShK5XA
    Обърнете внимание на 2,24 мин. "Боят изгражда, той не разгражда".

  71. 71 Профил на нервна
    нервна
    Рейтинг: 829 Неутрално

    До коментар [#55] от "о. Павел":
    Отче,благодаря за състраданието,но нямам нужда от съжаление, нито от подаяния.Не съм клошарка,нито семейството ми,образовани хора сме,магистър съм,безработна съм от година,имаме финансови проблеми,но не паса трева.Причината,да не мога да поправям всичко,е,че живея в къща,макар и в голям град,чиято разгъната площ е 2 пъти по-голяма от застроената,и все има какво да се поправя,макар и козметично.Вратата ми е последната грижа.Само за сведение,в къщата има 16 врати.За кое по-напред.Идеята ми беше съвсем друга,но,или аз не я предадох правилно,или колегите от форума са случили на деца. Исках да кажа,че децата са различни,някои са възприемчиви,други са бунтари,и трябва да има индивидуално отношение.Ще споделя и други сем.подробности,с цел да изясня отношението на хората,вкл.и децата,към даден проблем.Моят догледник в тинейджърска възраст успя да съсипе 3 телефона- единия го счупи,другия го удави в пералнята,а третия го загуби.И знаете ли кое е общото-че не беше давал пари за ни един от тях.И не му пукаше.Е,новия му телефон е купен с пари,изкарани лично от него.С плюски на ръцете,без преувеличение.Лятото копа едни канавки за пари.Сега трепери над него.Щото това е неговата пот.Е,това имах впредвид.Както се казва в поговорката:Дойдеш на мера,хванеш вера.

  72. 72 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Майка влачи детето си за крачето надолу по стълбите, главичката му хласка - бум, бум, бум - на всяко стъпало. "Внимавайте, госпожа - присреща я комшийката,- да не му падне шапката!" "Ааа, няма, няма, аз съм я забила с пирони!" - успокоява я грижовната майка.
    .
    Бащата вампир пита малолетния хлапак: "Ти обичаш ли баба си?" "Да, много я обичам!" - вика малкото вампирче. "Щото съм ти оставил парче от нея в хладилника!"

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  73. 73 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 861 Неутрално

    За психическия тормоз не говорят. За мен той е по-страшният терор от физическото насилие. Не че одобрявам физическия...но според мен психическите травми от постоянно унижение, подигравки, сриване на самочувстието и незачитане на индивида могат да доведат до по-трайни психически увреждания.

    Защитата на децата има две страни. Няма как всички родители да са еднакво търпеливи, умни, съобразителни, осведомени и самоуки психолози. Хората са различни, различни са и децата.
    Не зная властите дали го имат предвид това нещо.


    [quote#5:"VеnRus 2008"]Това обаче е пълна глупост. Чудя се, откъде са си го изсмукали? [/quote]
    Може да са правили изследване върху боксьори

  74. 74 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3384 Неутрално

    Не знам дали е позволено, но искам да направя реклама на една книга на Сиела-"Всичко започва от детството" на Стела Даскалова.
    Великолепно четиво, с примери, много приятно за четене.

    12 години стигат! София има нужда от промяна.
  75. 75 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 861 Весело

    До коментар [#69] от "Irina":

    Ирина, вашите случки ме подсетиха една скорошна с моята дъщеря, която е дива за връзване.
    Индукционния котлон е изключен, но лампичката, която показва, че е още горещ свети. Тя се приближава до печката, пита: "Пари ли?" Отговарям: "Да, виж лампичката е за това, да предупреждава". В следващия момент тя пипа котлона и изпищява.
    Думи нямам!

  76. 76 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3384 Неутрално

    До коментар [#44] от "Yard":

    Има и оЩе нещо, повтаряш модела на възпитание от своите родители.

    12 години стигат! София има нужда от промяна.
  77. 77 Профил на bodensee
    bodensee
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Когато малкото ангелче–чудовище почне да крещи и се мята и да ме убива с децибелите си, лекото прецизно шамарче е най–ефективният начин то да спре и да не изпадне в истерия. Рядко го използвам този прийом, но после се псувам с месеци!

  78. 78 Профил на twe38546258
    twe38546258
    Рейтинг: 829 Неутрално

    До коментар [#35] от "Flash":

    Част от моите авери наистина се ненормални, но и на теб ти клопа здраво дъската, след като си мислиш, че е нормално да биеш децата.

    Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.
  79. 79 Профил на Irina
    Irina
    Рейтинг: 1291 Весело

    До коментар [#75] от "Orchid":

    И аз съм се горила ,но не помня-била съм на около 2 год.Няма начин ,ще трябва да я пазите ,но ако отвори главата на куклата - или тръгне да разглобява техника-да знаете ,че е от любознателност ..Пазете си компютъра за всеки случай.. .Вероятно ,ще се научи да чете рано и тогава ще си отдъхнете. Не се притеснявайте ,ако се връща от игра с обелени колене -съвсем в реда на нещата е.

  80. 80 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1394 Весело

    [quote#76:"a.ni."]Има и оЩе нещо, повтаряш модела на възпитание от своите родители. [/quote]

    Точно с това исках да се включа по едно време. Разсъждавайки върху натрупания опит като дете и родител, стигам до един и същи извод: ние преди всичко повтаряме модела на нашите родители, и го правим въпреки нашето желание да сме някак си по-така от тях . Моите житейски обстоятелства ме отвеяха далече от родния дом, но той си присъства в мен и децата ми. Иначе много се възхищавам на немските мами за реда и на испанските за непукизма, ама аз съм си мама българка, т.е. по-толерантна и повече майка-орлица от санитарния минимум. Предполагам, че майките тук, възпитаващи деца-българчета или почти българчета в чужда среда, ме разбират.

  81. 81 Профил на badjanak
    badjanak
    Рейтинг: 867 Весело

    Да наказваш е лесно, да възпитаваш е трудно. Макаренко май го беше казал, дано не бе обявят за комунист.

    "Не бъди сладък, ще те изядат, не бъди горчив, ще те изплюят" "Всеки се оплаква от липса на пари, от липса на ум-никой" Еврейски мъдрости.
  82. 82 Профил на mitote
    mitote
    Рейтинг: 572 Весело

    До коментар [#21] от "VеnRus 2008":

    Браво. Много ви благодаря за страхотната статия.

    Доказано е, че сит народ е патриот. Гладният заминава надалече и оттам обича родината…
  83. 83 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    До коментар [#75] от "Orchid":

    Поведението на детенцето е повече от нормално! То задължително проверява дали е така (както мама и татко, независимо от авторитета им, са казали). Докато проверява във ваше присъствие всичко е ОК. Но ако го накажете, след като проверката му е причинила болка, ще почне да проверява тайно от вас. И тогава става страшно! Не винаги, може да е по-предпазливо, но шансовете за голяма беда са повече.

    Просто не трябва да прекалявате с предупрежденията - всички ще бъдат подложени на проверка. Както и с ограниченията. Ако не сте последователни, т.е. ако сте забранили нещо, но когато то го направи не получи порицание, то ще спре да се съобразява с вас. Е, на теория е по-лесно, отколкото в живота.

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  84. 84 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#63] от "Мерилин":

    Децата не знаят кое е добро и кое зло. Ние ги учим на това. Те действат на принципа - "направи това и виж какво ще стане."
    Това че причиняват болка на някое коте или кученце не им минава през ума.
    Ние сме тези, които ги учим с поведението си на тези категории.

    До коментар [#63] от "Мерилин":
    Госпожо романите на Достоевски могат да доведат хората до самоубийство. Не знам дали ви е известно, че Инокентий Смоктуновски, който играе княз Мишкин не е могъл да довърши втората част на филма, защото психиката му не е издържала.
    Така че хайде да гледаме на децата не по Достоевски, а по Корней Чуковски примерно.

    До коментар [#64] от "Мерилин":
    Да, дядо ми беше велик човек.
    Всичко което съм в момента, го дължа на осемте години прекарани с него.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  85. 85 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1416 Весело

    До коментар [#65] от "о. Павел":

    Отче, присетихте ме за великата история в която Том Сойер е наказан да боядиса на оградата на леля Бети.
    Не сте поставили въпроса с вратата в правилната светлина.
    Иначе щяха не само да ви помогнат, но и да припечелите нещо от оказаната чест да поправят вратата заедно с вас.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  86. 86 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1416 Весело

    Ето и текста. Добре че я има Читанката.

    Здрасти! Здравата са те притиснали, а?

    Никакъв отговор. Том огледа последната си мазка с окото на художник, после отново мацна леко с четката и пак засъзерцава резултата. Бен се приближи и застана до него. Щом съзря ябълката, на Том му потекоха лигите, но той продължи да работи.

    — Здрасти, стари друже! — каза Бен. — Впрегнаха те на работа, а?

    Том се извърна рязко и рече:

    — О, ама това ти ли си, Бен! Не те забелязах.

    — Виж, аз отивам да поплувам. Не ти ли се ще и на теб? Но, разбира се, няма как — нали трябва да работиш! Много ясно!

    Том изгледа момчето и отвърна:

    — Ти на кое му викаш работа?

    — Че това не е ли работа?

    Том се захвана отново да варосва и нехайно отвърна:

    — Може и да е, а може и да не е. Знам само, че на Том Сойер му е по сърце.

    — Хайде стига бе! Да не искаш да ми кажеш, че ти харесва?

    Четката продължаваше да се движи.

    — Дали ми харесва ли? Не виждам защо пък да не ми харесва! Да не би пък на човек всеки ден да му пада да варосва огради!

    Това представи цялата работа в съвсем нова светлина. Бен спря да гризе ябълката. Том изящно прокара четката напред-назад, отстъпи, за да се наслади на резултата, добави тук-таме няколко щриха и отново огледа критично сътвореното. Бен следеше всяко негово движение и му ставаше все по-интересно и по-интересно. Всичко това все повече го увличаше и накрая не издържа:

    — Слушай, Том, дай и на мен да побоядисвам мъничко!

    Том се замисли и като че бе на път да се съгласи, но после реши друго:

    — Не, Бен, не виждам как ще стане. Разбираш ли, леля Поли страшно много държи на тази ограда, щото нали гледа към улицата. Ако беше откъм задния двор, нямаше да имам нищо против — и тя също. Да, тя страшно много държи на тази ограда — трябва съвсем да се доизкусури! Сигурно няма и едно момче на хиляда, нито даже на две хиляди, което да може да се справи както трябва.

    — Тъй ли? Хайде де, моля ти се, нека само да опитам! Само мъничко… Ако бях на твое място, аз щях да ти дам, Том!

    — Бен, много ми се иска, честна дума, ама леля Поли… Той и Джим искаше, ама тя не му даде. Сид — и той, ама тя и на него не му даде. Не виждаш ли, че просто нямам избор? Ако ти трябваше да боядисваш тази ограда и нещо се прецакаше…

    — Ух бе, ама аз също ще се старая! Дай ми де, Том! Слушай какво… ще ти дам огризката на ябълката.

    — Ами, става… не, не, Бен, недей. Страх ме е…

    — Цялата ябълка ще ти дам!

    Том му подаде четката с привидна неохота, но сърцето му пърхаше весело. И докато бившият параход „Биг Мисури“ се трудеше с пот на чело под палещите лъчи на слънцето, художникът в оставка седеше на сянка наблизо върху една бъчвичка, клатеше си краката, гризкаше ябълката и замисляше кървава сеч за другите балами, които щяха да дойдат. А материал не липсваше: мине се не мине, оттам току минаваше по някое момче. Идваха, за да се гаврят — оставаха да боядисват. Когато Бен капна от умора, Том преотстъпи четката на Били Фишър срещу едно хвърчило в добро състояние. А когато и той се умори, Джони Милър се вреди срещу един умрял плъх, вързан на въженце, за да го въртиш над главата си — и тъй нататък, и тъй нататък, час подир час. Към средата на следобеда от последния бедняк, какъвто беше сутринта, Том се бе превърнал в човек, буквално заринат от богатства. Освен гореспоменатото имущество сега той притежаваше и дванайсет топчета, счупен драмбой[1], парче синьо стъкло от бутилка, през което можеше да се гледа, оръдие, направено от макара, ключ, който не можеше нищо да отключва, парче тебешир, стъклена запушалка от гарафа, един оловен войник, чифт попови лъжички, шест фишека, еднооко котенце, пиринчена топка — дръжка от врата, кучешки нашийник (ала без кучето), дръжка от нож, четири обелки от портокал и едно старо разнебитено черчеве от прозорец.

    Междувременно си прекара чудесно в пълно безделие и в голяма компания, а оградата бе боядисана с три пласта вар! Ако не му се беше свършил разтворът, той щеше да разори всички момчета от градчето.

    Том си рече, че в края на краищата този свят не е чак толкова пуст, а животът — толкова безсмислен. Без да знае, той бе открил един велик закон, управляващ човешките постъпки, а именно, че за да накараш някого — възрастен човек или малко момче, да ламти за нещо, нужно е само да направиш това нещо труднодостъпно. Ако Том бе велик и мъдър философ като автора на тази книга, вече щеше да е разбрал, че Работа е онова, което си задължен да вършиш, а Игра — онова, което не си длъжен. И това би му помогнало да проумее защо правенето на хартиени цветя или ваденето на вода е работа, а събарянето на кегли и изкачването на Монблан е само забавление. В Англия има богати джентълмени, които през лятото карат карети с четири коня и изминават по двайсет-трийсет мили дневно, защото тази привилегия им струва значителна сума. Но ако им бяха предложили надница за тази услуга, това щеше да я превърне в работа и те щяха да откажат.

    Момчето поразмишлява още малко над значителната промяна, настъпила в благосъстоянието му, а после пое към главния щаб, за да докладва за изпълнената задача.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  87. 87 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#77] от "bodensee":

    Преди години с мой приятел от ПСС наблюдавахме на Мальовица как едно такова ангелче истерясва и се мята в една снежна локва, докато майче много търпеливо му обясняваше защо това което то иска, няма да стане.
    След N-тата итерация просто замълча и се загледа във върха, докато до хлапето не стигна простата истина, че и да се тръшка и да не се тръшка, ще е все едно.
    Стана от локвата, майка му само го погледна и каза: Тръгваме
    ли?
    И дечко с подсмърчане и бърсане на сополи пое след нея.
    С приятеля ми, който мълчаливо наблюдавше сцената се спогледахме, а майче се обърна и ни смигна с усмивка, което предизвика абсолютно синхронно и несговорено отлагане на шапки.
    Така че следващия път, вместо да я удряш и да се мразиш, защо просто не престанеш да ѝ обръщаш внимание?

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  88. 88 Профил на Лъвица
    Лъвица
    Рейтинг: 470 Неутрално

    шамар наказание или словесно поучение?-избора на подхода е толкова индевидуален че,за спор и дума неможе да става.1-во родителя трябва да познава детето си.2-ро той дае заслужил доверието и уважение много е важно във отношение родител-дете да съществува приятелство.от там идва доверието.моите родители никога не са ме удряли.правила съм пакости..но,и до днес спомена ми за тях ми навява респект и признателност.моя съученичка получеше ли слаба оценка разтреперена и напрегната бързаше да се прибере .боят беше неизбежен .на другия ден и личеше.на въпроса микато знае че ще (яде)бой защо бърза да се върне в къщи тя отговора беше че,по -трудно и било да го очаква...това така мее впечетлило че на децата си винаги казвам .ако учите е за вас ако не то пак си е за вас.на дипломата ще пише вашето име.добри ми са децата и без бой.ще кажете става дума за шамари с възпитателна цел..не,няма такива шамари.дори вдигната ръка срещу детето наранява крехката му душица.срива самочувствието му...дете се възпитава от 1-ден до 7-та година...така мисля аз на никой неналагам мнението си.само го споделям от личен опит

  89. 89 Профил на moro
    moro
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Какво значи "шамари". Според американските филми всеки, който е посягал на детето си всъщност е психопат, който го пребива редовно, при това не само за да го стресне, ами направо за да го накара да почувства болка. Няма да се учудя ако и това изследване е в този дух. Ако редовно си пребиваш детето, естествено че вероятността ученето да му е приоритет е малка. Не е нужно да си професор за да се сетиш. Но за някой и друг шамар от време на време - айде стига глупости. Всяко дете е различно. Това че някой е успял да си възпита детето без да му удари и един шамар не означава непременно, че е голям възпитател и това винаги върви. Просто някои деца са по-кротки, а други по-непокорни и своенравни. Познавам родители, които първото си дете са удряли всичко на всичко един-два пъти за цялото му детство - без да преувеличавам, а второто дете доста повече е отнасяло по някой шамар. И детето си порасна умно, завърши западен университет и работи като квалифициран специалист в момента.

  90. 90 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Имам бегъл спомен от статия с изследване на детството на деца-вундеркинди. Най-общото между тях е трудното детство. Точно в смисъл - семейство със странни отношения (не пиша "трудно", защото може да означава само материални затруднения). Изследването завършваше с въпрос: дали голям брой деца не са устояли на тези отношения и са се превърнали в обикновени хора, ИЛИ за някои деца трудното детство е било стимул, потик, остен (ако щете) да постигнат повече от обикновеното?

    Разбира се, не говоря за млатене и непрекъснати убийствени побои от родител-идиот. Нито за случая, споделен от съфорумник, че негова съученичка е починала от инсулт няколко часа след "един зад врата" от баща й.

    Винаги е опасно да се фафоризира или отрича изцяло определено поведение. Просто никога обстоятелствата не са напълно еднакви. Също и участниците. Дори само защото те самите се променят с времето. Изключваме престъпленията, все пак.

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  91. 91 Профил на полет над КУКУвиче гнездо
    полет над КУКУвиче гнездо
    Рейтинг: 470 Неутрално


    Намаляването на мозъка сигурно е една от причините. Откакто хомо сапиенс се стреми да прави цивилизацион, мозъкът му НАМАЛЯВА. В момента мозъка му е ПО- МАЛЪК, с около ТОПКА ЗА ТЕНИС, отколкото е бил преди 20 000 години!!!

    "Ако модерните човеци са по- умни, ЗАЩО мозъкът им се стопява?"

    http://discovermagazine.com/2010/sep/25-modern-humans-smart-why-brain-shrinking/article_view?b_start:int=0&-C=

    ЯВНО сегашната цивилизация не ни влияе положително!

    „По- голямата част от хората са прекалено мързеливи, за да достигнат сами до истината; те се задоволяват с първото попаднало им авторитетно мнение.“ Тукидид
  92. 92 Профил на mrtoyaga
    mrtoyaga
    Рейтинг: 389 Неутрално

    "Като дете не сме го удряли нито веднъж, но той пък слушаше" - казваше иронически с известно съжаление в гласа майка ми. А баща ми и майка ми винаги са ни говорили надълго и нашироко на двамата с брат ни наместо да ни раздават шамари. За което винаги ще сме им благодарни.

  93. 93 Профил на moro
    moro
    Рейтинг: 521 Неутрално

    До коментар [#91] от "полет над КУКУвиче гнездо":

    Това, което пишеш е доста интересно, но все пак не означава непременно, че капацитета на мозъка намаля, въпреки, че намаля обема му. До колкото ми е известно навремето са се чудели, защо мозъка на Айнщайн е по-малък от този на чистача му. Самият ум и познания еволюират във вековете със всяко поколение независимо от физическата еволюция. А мозъка е просто средата, в която това става. В смисъл, ако едно дете израсне сред вълци, умът и познанията ще са еволюирали на ниво вълци, въпреки че капацитета на мозъка му позволява много повече. Разбира се това, което казваш може и да е вярно и по някаква причина мозъка на човека да деградира. Това е интересна тема.

  94. 94 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 1983 Любопитно

    До коментар [#16] от "VеnRus 2008":Точно за това през 18-ти век, например, е имало един ден за телесно възпитание в седмицата. Че ако малкият те ядоса в неделя, а денят за възпитание е събота, да не действаш афектиран, а и малкият да може да покаже, че се е поправил.

  95. 95 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 861 Весело

    До коментар [#79] от "Irina":

    До коментар [#83] от "Музар":

    Да, прави сте. Само че, пропуснах да уточня, че детето е на 9 г. Затова случката ме остави в пълна безсловесност отначало. Не можех да повярвам, просто. Абсолютно без значение е дали съм там или не, дали е предупредена или не..... трябва да се пипне

  96. 96 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 1983 Неутрално

    До коментар [#71] от "нервна": За Вашия син и телефоните сте съвсем права.
    На 10 години майка ми определи седмични джобни от 60 стотинки /шестдневна учебна седмица, банички по 8 стотинки/. Аз предпочитах да си взема от вкъщи ябълка, а парите да давам за книги и списания. На 11 години се разбунтувах, а мама бе недоволна, че не съм се хранел достатъчно. Заявих, че ако иска да си купувам закуска, трябва да ми дава по 30 стотинки на ден - десет за закуска, десет за книги, десет за списания. Джобните ми бяха увеличени на два лева седмично - в неделя съм ял втора закуска вкъщи. Ако ги изхарчех още в понеделник, пари не ми се даваха до следващия. Разбира се, аз пак си носех ябълки от къщи. На 12 години отново се разбунтувах - стаята ми бе препълнена с разхвърляни книги - казах, че искам библиотека. "Щом искаш библиотека - спестявай си и си купи" - заяви мама. Две години спестявах от джобните, от парите от сурвакане, от рождени дни - събрах към 85 лева. Дадох ги на мама и тя купи библиотека. Аз се възгордях и почнах да се надувам - вижте ме кой съм аз, имам собствена библиотека. Мама ме отряза - библиотеката струвала 190 лева. дълго след смъртта й открих етикета с цената на гърба на библиотеката - 110 лева...


  97. 97 Профил на LegalEagle
    LegalEagle
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Пропагандна статия. Моного ми е интересно кой термин от английски преведоха като "шамар"?

  98. 98 Профил на Viper_c
    Viper_c
    Рейтинг: 376 Неутрално

    Шамари? Няма никакъв смисъл, задника на келеша върши по-добра работа.
    То и народа го е казал: Дупе душа нема! (ударенията са върху У-то)

    Комунист и на некролог да го видиш - пак му удари шамар!
  99. 99 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3124 Неутрално

    До коментар [#91] от "полет над КУКУвиче гнездо":

    Това е старият проклет научен проблем,"кога количеството се превръща в качество?".Или,къде е границата между рейтинг и имидж,например.
    За разлика от животните,може би,човек е устроен олигархично,т.е. много органи участват в решенията,не само мозъка.Научно се доказа и то много лесно,че очите сами подбират каква информация да изпратят на мозъка,моля ви се.
    Олигархия е толкова прекрасна дума,но комунистите най–вече,и нея очерниха за да си предадат поне малко ценност.Напразно.
    Всички велики организации и държави са устроени олигархично.
    Русия дори не е монархически устроена,а мафиотски.

  100. 100 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 3681 Любопитно

    Ритниците също...предполагам.

    Оставяйки майтапа на страна с опита си като баща на 5 вече деца мога да уверя,че правилния начин да се отнасяш с децата е да им говориш и най-вече да ги изслушваш....да общуваш с тях.За съжеление 90% от родителите правят деца само и само защото "трябва" !
    Относно мозъчните функции......всеки с капацитета и талантите си !

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK