Борис Сирулник, психиатър: За да затворите домовете за деца, трябва да подготвите професионалистите и обществото

Професор Борис Сирулник, невропсихиатър в Университета в Тулон.

© Георги Кожухаров

Професор Борис Сирулник, невропсихиатър в Университета в Тулон.



Професор Борис Сирулник е невропсихиатър от Университета в Тулон. Като дете самият той остава сирак, след като родителите му - евреи от руско-полски произход, са депортирани и загиват през Втората световна война. През 60-те години завършва медицина, а след това специализира психиатрия, психология и психоанализа. Автор е на няколко книги и разработва теорията за резилианса - нов начин за разглеждане на психическата травма чрез насочване на вниманието към онова, което е останало незасегнато у субекта и подлежи на развитие.


Борис Сирулник беше в България като лектор на семинар на УНИЦЕФ и френското посолство за закриването на институциите за деца до 3 години.


Когато едно дете попадне от съвсем малко в институция, какво се случва с неговото развитие?
Проблемът е, че нищо не се случва. И когато нищо не се случва, детето не може да се развива. Защото то не може да се научи да общува, да се среща, то не може да декодира мимиките на хората, движенията на главата, както правите вие сега, не може да научи всичко това. Не може да усвои това поведение. И ако това чувство на изолираност на детето е много голямо, може да се стигне до псевдоаутизъм. Тоест детето сякаш е аутист, но всъщност не е, а просто няма тези навици да общува. Станал е аутист просто защото няма никой около него, той е "аут".




Съществуват ли по-добри и по-лоши институции?
Има институции с много талант, които спасяват много деца. Колкото са по-големи обаче институциите, толкова по-трудно е да се упражнява талант. Много малките институции, като например "СОС Детски селища", имат девиз, който казва "Не повече от осем души на масата". Тогава там може да има взаимодействие. Може да има приятелство, привързаност, любов и конфликти, разбира се. Така се учат хората да живеят с други хора. Именно в този тип институции се получава най-високият процент добро развитие за децата.


Какъв е най-добрият начин за отглеждане на децата, лишени от родителска грижа?
Ние не казваме да ги "третираме", понеже те не са болни. Те стават болни, ако са прекалено изолирани. Не говорим за грижи като за болен или лечение, а казваме "възстановяване на развитието". Тоест вашият въпрос е как да се възстанови развитието на деца, лишени от родителски грижи. За да се възстанови развитието, трябва да се образува една ниша на привързаност и любов у това дете, "чувствена ниша". Тази ниша се организира около баналните действия на ежедневието. Големите институции не могат да я създадат, защото тя е съставена от дребни ежедневни неща. Има една семиология на развитието, тоест система от знаци, показващи развитието и съответно изоставането, която помага да разберем кога детето се развива зле. Когато виждаме, че едно дете се втренчва в самото себе си, когато си смуче пръста и не обръща внимание на околните, това е един знак, че нещата не вървят добре. Когато едно дете не отвръща на вашия поглед, не подава ръце, когато се доближите към него, не сочи с пръст, не прави неща "наужким" в игрите си и т.н., по тези знаци може да се разбере, че това дете не се развива правилно. И когато се реорганизира една чувствена ниша, която го поставя в състояние на сигурност, то много бързо поема по правилния път.


Значи казвате, че последствията от престоя в институция са поправими?
Точно така. Констатират се нарушения и в миналото се казваше, че тези с тези деца нищо не може да се направи, че те са лошокачествени деца, просто са си такива и няма смисъл да се занимаваме с тях. Тогава последствията са били непоправими. Сега вече знаем, че има нарушения в развитието им, но понеже тази семиология, за която стана дума, позволява да се установят тези нарушения, настойчиво се върви по пътя на създаване на сигурност у тях, на по-голяма динамика, като се играе и се общува с тях. В този случай констатираме понякога, че те тръгват по добър път на развитие. Но същевременно констатираме, че това не е развитието, което щяха да имат, ако не бяха травмирани по-рано.


Имате ли поглед какво се случва в българските институции?
За пръв път посещавам България и нямам наблюдения. Чел съм само доклади от УНИЦЕФ и тази сутрин посетих едно такова заведение. Във Франция имахме същите трудности, действително не е лесно да се затвори една голяма институция. В Румъния например просто решиха изведнъж да ги затворят. В някои случаи имаше положителен ефект, а в някои случаи причиниха големи страдания. Но сега резултатите са много добри. Във Франция имахме същия проблем както по отношение на децата, така и с психиатричните заведения. Италия по времето на Базалия (Франко Базалия - италиански психиатър, инициирал деинституционализацията на психично болните през 70-те - бел. авт.) също реши рязко да затвори психиатричните заведения. На някои пациенти това им подейства положително, защото успяха да се ресоциализират, да намерят своето място в обществото по някакъв начин, но много умряха на улицата. Роналд Рейгън също се възползва от случая, за да затвори и той психиатричните заведения и да спести пари. Няколко души оздравяха от това, че се върнаха в обществото. Но и тук много умряха на улицата. Във Франция прибягнахме към една деинституционализация от типа на тази, която може би ще се извърши в България – не брутална, а постепенна. Тази реформа трябва да се подготви, като преди затварянето се създадат условия за обучаване на приемни семейства и за изграждане на малки институции, които да заменят големите.


Смятате ли, че обществото трябва да си промени отношението към децата, които излизат от институциите, за да помогне на този процес?
Трябва да бъдат подготвени професионалистите, семействата и обществото. Очевидно е, че в българските институции има прекалено много лекари. Това го видяхме и сутринта при посещението си в един дом за малки деца. Когато едно от тези деца се разболее, в поликлиниката има лекар и нищо не пречи да го заведат там. Трябват лекари, но не в институцията. Нищо не пречи те да бъдат навън, в съседната сграда или в болницата. Пак ще вършат същата работа. Обучението по психология е дълга работа, затова във Франция сме създали университетска специалност "професии на ранното детство". Тук влизат всички професии, свързани с малките деца. За две години тези хора учат теорията на привързаността, психология, учат дисциплините, които учат медицинските сестри, това, което трябва да знаят приемните семейства, акушерките. Това обучение продължава само две години. Така е по-евтино за държавата. Сега, когато жените са принудени да ходят на работа, има голямо търсене за тези професии на ранното детство. Това е от полза и за децата, и за самите професионалисти, и за семействата, които имат нужда някой да се грижи за техните деца, и за държавата. Полезно е за всички.

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Много хубаво интервю, предоставящо чудесни аргументи за един обществен дебат, който подозирам, ние никога няма да проведем.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  2. 2 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2588 Неутрално

    [quote#1:"Десен"]бществен дебат, който подозирам, ние никога няма да проведем.[/quote]
    Социализирането и образоването на децата от приюти е нещо важно освен това човека ясно посочва начини как могат да се намалят разходите за тях. За какво да имат самостоятелен доктор,мед сестра и т.н. след като могат да се социализират като ходят в близката поликлиника , да учат в близкото училище, да тренират в близката спортна зала и т.н.

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  3. 3 Профил на Вели
    Вели
    Рейтинг: 1131 Разстроено

    А бе, този не е от ЕС, у дето ни раздават акъли, нали????

  4. 4 Профил на Ivan Petrov
    Ivan Petrov
    Рейтинг: 803 Неутрално

    Сега разбирам защо в чужбина лудите са често срещани по улиците - имайте в предвид, че и част от педофилите попадат в тази категория, а за шизофренците, хм...

    "Ако истината, която съм казал, Ви изглежда шега, а всъщност Ви накърти - означава, че съм уцелил шегата - за непросветените: шегувал съм се!" Vankata
  5. 5 Профил на Ivan Petrov
    Ivan Petrov
    Рейтинг: 803 Неутрално

    Спомням си как ми бяха разправяли как в БГ ку-кудниците лекарствата, с които третират обитателите им са леко остарели и поотречени, с което дори и временно туширан проблема чрез тях, последиците за физическото здраве на объркания индивид са леко потресаващи на по-късен етап, ако той прояви постоянство в престоя си там!

    "Ако истината, която съм казал, Ви изглежда шега, а всъщност Ви накърти - означава, че съм уцелил шегата - за непросветените: шегувал съм се!" Vankata
  6. 6 Профил на chara
    chara
    Рейтинг: 638 Разстроено

    Много хубаво казано. Особено това за изучаване теорията на привързаността. Само че, не го виждам как ще се реализира тук в нашето общество, в което не е останал и грам толерантност и предвид преобладаващия ентически състав на децата, изоставяни ежегодно в институции.

  7. 7 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 6211 Неутрално

    Има деца, които се чувстват по-добре в детски дом, отколкото в приемно семейство - зависи от индивидуалните особености на детето!

  8. 8 Профил на Ivan Petrov
    Ivan Petrov
    Рейтинг: 803 Неутрално

    До коментар [#6] от "chara":
    Ами осинови си куче, нали така, от щедро спонсориран приют за бездомни такива?!

    "Ако истината, която съм казал, Ви изглежда шега, а всъщност Ви накърти - означава, че съм уцелил шегата - за непросветените: шегувал съм се!" Vankata
  9. 9 Профил на Ivan Petrov
    Ivan Petrov
    Рейтинг: 803 Неутрално

    До коментар [#7] от "Тsonkooo":
    По-скоро на дома или на приемното семейство!
    Не мога да търпя малоумщини, извинявай!

    "Ако истината, която съм казал, Ви изглежда шега, а всъщност Ви накърти - означава, че съм уцелил шегата - за непросветените: шегувал съм се!" Vankata
  10. 10 Профил на инж.Бъчваров , Казанлък
    инж.Бъчваров , Казанлък
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Очевидно,изложеното от Господин Професорът е вярно и квалитетно.Но,според Мен , не всичко е приложимо за България . Тук условията са различни от Там. В момента Нашата Нация се намира психологически в дълбок стрес и почти невъзможност, новите поколения /младите/ ,да се реализират в живота...Дори и за тези български граждани,които като деца са живели в "нормални " семейства,...,броят на Тези семейства непрекъснато намалява . Няма работеща система за възпитаване на децата ни , която да ги подготвя за превратностите на живота: "законите" на улицата,класовите социални конфликти,безработицата и др. ...Обществото ни умишлено е "приспано" и "дрогирано" от всевъзможни "институции" ,които уж са призвани да обеденяват Обществото ,а в действителност вършат точно обртното /в чии интерес?/ .В България липсва определение и критерии за понятието "интегриране на гражданите в Обществото на различните нива на управлението му"...Със закриване на "домовете" за деца със специални потребности /сираци,деца с увреждания и др. / проблемите остават нерешени .





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK