Мартеница в последната минута

Баба Марта идва само след ден. Мартениците за близки, приятели и колеги отдавна са купени и чакат да бъдат подарени.

Мнозина родители са били принудени и тази година да преглътнат желанието на наследниците си да получат като дар за началото на пролетта пластмасови фигурки със странни имена вместо традиционните усукани конци или червено-бели пискюли.

Опитът сочи, че уповаването на традицията, разказването на легендата за хан Аспарух и позоваването на Пижо и Пенда не вършат никаква работа сред възрастовата група между 5 и 10 години. Те изслушват с внимание и обобщават, че са разбрали всичко, само не са получили отговор на най-важния въпрос:"Не може ли да ми купите мартеница с герой?". Изтощените от битката родители обикновено се предават, бъркат в портфейла и смирено дават своя принос в стимулирането на китайската индустрия, която отдавна се е ориентирала към печелившите образи на Бен Тен, Гормитите, Уинкс, Батман и прочее звезди на американската анимация.

За тези, които не се сблъскват с проблема за първи път, е ясно, че може би единственият вариант да откъснат хлапето от пластмасите по сергиите е да му помогнат да направи само мартеница, така че да спре да гледа на украшението като на поредното нещо, което трябва да се купи.

Да, факт е, че днес е 29 февруари и няма много време. От друга страна, изработването на няколко непретенциозни мартеници не е кой знае е колко дълъг процес, така че все още има надежда да се порадвате на идващия празник в компанията на детето си.

Фотогалерия: Три идеи за лесни детски мартеници >

Нужни са по едно кълбо бяла и червена прежда (могат да се намерят в повечето магазини за конци) и около час вечерта след работа, в който домашните задължения да бъдат забравени, а мобилният телефон - зарязан в другата стая.

Ето три много лесни варианта за мартеница, с които децата над 4 г. могат да се справят със символична родителска помощ.

Пижо и Пенда: режат се еднакви на брой и по дължина червени и бели конци, всеки от сноповете се прегъва наполовина и в горния край се завързва с конец от другия цвят, за да се оформи главата. Отделят се равни по дебелина снопчета, от които ще бъдат направени ръцете, завързват се и се изрязва излишното. Следва конец за пояс, с което Пенда вече е готова. За Пижо е необходимо преждата отново да се раздели на две и да се оформят краката.

Остава да се пресучат бял и червен конец, за да се завържат за двете фигурки.

Накрая са необходими две минути на търпение, в които детските пръстчета да стоят едно срещу друго, без да мърдат, докато възрастният успее да оформи фльонга.

Топчета: Всеизвестен е методът с изрязани от картон шайби, върху които се навива прежда. Доста по-мързелив вариант обаче е преждата да се намотае на вилица. Когато количеството стане достатъчно, по ширината се връзва конец от същия цвят и се стяга максимално (добре е, преди да се затегне окончателно възелът, преждата да се изхлузи от вилицата). След това хлапето бива оставено с ножичка да среже прегънатите конци. Следва вече описаното усукване и завързване.

Мартеница с халка: в нейното изработване могат да участват и по-малки, и по-големи хлапета. Задачата на по-малките е да "облекат" две пластмасови халки от капачките на бутилки (от безалкохолни или бира например) с бял и червен конец. После през халките се прекарват равни по дължина и дебелина снопове бял и червен конец и се завързват в горния край. Конците се разделят на снопчета, за да могат да се сплетат на плитки. Накрая трите плитки се завързват в долния край, а излишните конци се изрязват.

По-малко очаквания, повече забавление

Най-голямата грешка, която човек може да направи, когато сяда да изработи нещо с малки деца, е да се старае то да стане възхитително съвършено. Дори и да умеете да правите много красиви мартеници, вероятно това няма да е звездният ви миг: все ще се наложи да оставите плетката в най-важния за успеха на начинанието момент, за да помогнете на малчугана. Ако децата са повече, по всички житейски правила ще намерят да се скарат точно когато трябва да завържете вече идеално пресуканите, изравнени и стегнати пискюли. Така че най-добрата предварителна нагласа трябва да е, че няма да се получат шедьоври. Нека очакваният резултат бъде просто традиционна мартеничка, всичко повече ще е награда за усилията.

Погрешно е и очакването, че забавлението ще завърши с мартеници за цялата фамилия, включително баби, дядовци, лели и вуйчовци... Детският ентусиазъм за работа с мама и татко обикновено е голям, но това далеч не важи за търпението. То често приключва за около час, така че нека целите не са амбициозни. Колкото мартеници се получат за това време, толкова.

При добра организация и настроение в края на отделения час ще има няколко червено-бели красоти. Вярно, за утрешния 1 март ще раздавате пак предимно купешки мартеници. Но пък хлапетата ще са направили нещо с ръцете си и вероятно ще имат желание догодина да повторят. Разбира се, тогава по-рано през февруари, за да има време за повече забавления.