© Юлия ЛАЗАРОВА
В България има 1,3 млн. деца и почти 47% от тях са застрашени от бедност, каза представителят на УНИЦЕФ за страната Таня Радочай по време на среща на организацията с българските институции и НПО, работещи по въпросите на децата. На дискусията в Народното събрание присъстваха представители на парламентарните комисии по труда и социалната политика, здравеопазването и образованието, както и на Държавната агенция за закрила на детето.
Най-важните проблеми на децата, върху които трябва да се фокусират страните от Източна Европа, са инвестициите в ранното детско развитие и превенцията на насилието над деца, заяви заместник регионалният директор на УНИЦЕФ Кирси Мади. По думите й България има напредък в превенцията на настаняването на деца в институции, което е пряко свързано с тези проблеми. Деинституционализацията на децата от домовете обаче няма да е успешна, докато не се осигури адекватна социална подкрепа на бедните семейства, подчерта тя.
Представителите на УНИЦЕФ изтъкнаха още, че 36 000 деца в България нямат личен лекар, нараства броят на отпадащите от училище, а ражданията от момичета на възраст между 15 и 19 години също отбелязват леко покачване.
Размерът на семейните помощи за деца е неадекватен и това е свързано с тревожните данни за детската бедност в България, коментира Георги Богданов от Национална мрежа за децата. Той изтъкна също, че България напредва твърде слабо по изпълнението на препоръките на Комитета на ООН за правата на детето от 2008 г. Тези препоръки изискват създаването на независимата институция омбудсман или комисар по правата на детето, каквато не е създадена. Необходимо е също да се реформират отделите за закрила на детето, които са претоварени и ниско заплатени, което води до текучество и понижава качеството на работата им, каза още Богданов.
От закриването на институции за деца до момента са спестени 4.5 млн. лева, които обаче не се реинвестират в нови услуги за децата, извеждани от тези институции, допълни Георги Богданов, като призова тези средства да се влагат за същата цел.
Фокусът не може да бъде само върху социалните услуги за семействата в риск, каза Ева Борисова от асоциация "Родители". По думите й не по-малко важни са универсалните услуги като образованието и здравеопазването, като учителите и лекарите трябва да поемат ангажимент за пълноценна комуникация със семействата и да ги подпомагат за повишаване на родителския им капацитет. В противен случай каквито и средства да се налеят в социалната система, това няма да помогне, заяви тя.
Един от проблемите, които срещаме най-често в работата си, е неразбирането на самите понятия "права на детето" и "най-добър интерес на детето", каза Иванка Шалапатова от фондация "За нашите деца". Тя призова институциите да положат усилия за повишаване на информираността и разбирането в обществото по тези въпроси.
Представители на организацията "Свобода за всеки", която стана известна със съпротивата си срещу проектозакона за детето, прочетоха предварително подготвена позиция, в която призоваха за пълно ревизиране на политиките за закрила на детето, както и за въвеждане на възможността родителите да решават формата на образование за децата си. "Държавните училища да бъдат една алтернатива, и то добра такава, а не единствена и наложена възможност," призоваха от организацията.
"Колкото и да ми е неприятно, съм склонен да се съглася с голяма част от изнесените тревожни данни," каза Калин Каменов, който временно оглавява Държавната агенция за закрила на детето. Осъзнаваме проблемите и сме склонни да си признаем недостатъците, допълни той, като изтъкна, че преодоляването на бедността и фокусът върху образованието са ключовите области за решаване на проблемите на децата. По думите му решението не е в предоставянето на помощи, а в това да научим родителите в нужда как сами да си изкарват прехраната. Това е и единственият начин да се затворят вратите на институциите за деца, коментира той.
