© Юлия Лазарова
Да свикнеш детето си да бъде предпазливо, когато е само или е извън дома си, оказва се, не е лесна задача.
Най-малкото защото напътствията в никакъв случай не трябва да преминават границата, отвъд която вместо разумно хлапето става страхливо.
Психолозите съветват правилата за безопасност да се обясняват и усвояват постепенно във времето, най-добре чрез разговори между родителите и децата.Така - малко по малко, децата затвърждават вече установените и усвояват неусетно нови, като постепенно развиват увереност, че могат да овладеят самостоятелно критична ситуация.
Родителите често се объркват в опита си да постигнат разумния баланс между осъзнаването на дебнещите около малчугана опасности и стремежа да не плашат излишно хлапетата, обобщават експертите от Child Quest International - британска неправителствена организация, която се занимава със защита на децата от отвличане и насилие.
Ето основните правила, формулирани от Child Quest International, с които децата трябва да свикнат още в предучилищна възраст:
1. Информацията: Уверете се, че детето е в състояние да съобщи трите си имена, имената на родителите си, точния си адрес и телефона у дома или някой от родителите.
2. Спешният телефон: Обяснете на детето за какво служи телефон 112, обяснете му, че е безплатен и му покажете как да го набира.
3. Името не е за всеки: Научете детето да не пише името си на места, където може да бъде прочетено от всеки. Често родителите сами изписват името върху вещите, които се носят в училище - чанта, дрехи, шапка, бижута. Целта, разбира се, е предметът да може да бъде разпознат, ако бъде изгубен. Нека обаче това да е от вътрешната страна, за да не може непознат да узнае името и да заговори детето.
4. Кой е непознат? Убедете хлапето, че непознат е всеки човек, когото то не познава наистина добре. Обяснете му, че хора, с които често се сблъсква във всекидневието - като пощальона или продавача на сладолед на ъгъла, са също непознати, дори да изглеждат приветливи и да знаят името му.
Особено важно правило, което малчуганите трябва да запомнят от ранна възраст е: Никога не казвай името и адреса си на непознат. © Анелия Николова
5. Винаги с приятел: Един от лесните начини учениците в началните класове (а и по-нагоре) да избегнат опасности е никога да не ходят сами навън. В компанията на приятел винаги е по-сигурно, а и доста по-весело.
6. Разходките: Най-добре е хлапето да свикне с правилото да ходи винаги по тротоара, от който винаги ще вижда колите, идващи насреща. Целта е до него да не може да спре незабелязано автомобил. Правило №2 за разходките: никога, ама никога, не си скъсявай пътя, като преминаваш през безлюдни строежи, изоставени къщи или тъмни паркинги.
7. Безопасното разстояние: Безопасното разстояние от непознатите (дори от тези, които изглеждат много симпатични) и от техните автомобили е три дължини на ръката. Ако човекът или автомобилът идват към теб, винаги бягаш в противоположната посока, нали?
8. Крещи, удряй, бягай: Почти всеки ден децата слушат дълги лекции как да се държат прилично, като задължителна част от напътствията са да не крещят и да не удрят връстниците си. Когато става дума за сигурността обаче, правилата са точно обратните.
Внушете на детето, че виковете са доста по-добра стратегия от опита да се крие, ако нещо го застрашава. Както и че е напълно в реда на нещата да крещи с цяло гърло, ако непознат се опита да му направи нещо. Най-добре с думи, които привличат внимание, като "Помощ" или "Пожар". Също така да удря, дере или хапе. А в момента, в който успее да се откопчи, да тича към място, където има много хора, и да потърси помощ от възрастен.
9. У дома: Доброто старо и все още валидно правило гласи, че всички врати и прозорци трябва да са заключени. Вратата не се отваря на непознати, освен ако родителите изрично не са предупредили детето да чака нечие посещение. Разговорът с позвънилия се води през заключената врата и започва винаги с въпроса "Кой е?". Напук на филмите от едно време следващата реплика не трябва да е "Няма никой вкъщи", а: "Родителите ми са заети в момента, ще им предам, че сте се отбил." Телефонът (за предпочитане с бутони за бързо набиране) трябва да е винаги подръка и в изправност.
10. По телефона: Правилото детето да не казва, че е само вкъщи, важи с пълна сила и за телефонните разговори. "Мама/татко е зает(а) в момента. Искате ли да предам нещо" е най-лесният начин хлапето да реагира на позвъняване от непознат. Или още по-лесно - да остави телефонния секретар да свърши тази работа.
А ако този, който е позвънил, говори страшни неща, издава странни звуци или пък мълчи и диша в слушалката? Отговорът е един: затвори веднага телефона и не вдигай повече.
11. Интернет: Правилата за безопасно поведение в глобалната мрежа са голяма тема сама по себе си. Базовите правила за децата обаче са две: никога да не дават истинското си име, адреса и телефона си; и никога да не приемат покана за среща на живо с непознати без съгласието и контрола на родителите си
12. Тайните: може би най-трудно изпълнимото, но и вероятно най-важното правило за родителите, които искат да защитят децата си от опасностите извън дома - бъдете приятели с детето и му създайте навик да споделя всяко (дори най-дребното) нещо, което го е накарало да се почувства уплашено, объркано или тъжно.
Научете детето да различава "добрата" от "лошата" тайна: "добрата" е забавна (като да мълчиш за някое тържество-изненада), докато "лошата" предизвиква мъчително усещане и споделянето й с родителите не те превръща в предател.
Очаквайте съвети за безопасност при сърфирането в интернет
