Калин Каменов, шеф на Агенцията за закрила на детето: Хората, саботиращи реформата в домовете за деца, ще си заминат от системата

Калин Каменов, председател на Държавната агенция за закрила на детето

© Анелия Николова

Калин Каменов, председател на Държавната агенция за закрила на детето



Калин Каменов е роден през 1980 г. във Враца, магистър е по право от ЮЗУ "Неофит Рилски". Завършил е допълнителни курсове от фондациите "Ханс Зайдел" и "Конрад Аденауер" в областите принципи на успешно управление, психология на личността, преговори и риторика. Работи в ДАЗД от 2009 г., а през януари 2010 г. е назначен за заместник-председател на Агенцията, а в началото на април 2012 стана неин председател. Член e на комитета за наблюдение на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", национален кореспондент по Програмата на Съвета на Европа в областта на правата на детето и предотвратяването на насилието срещу деца, съпредседател на Обществения съвет на Националния център за безопасен интернет, председател на Обществения съвет към Центъра "Фонд за лечение на деца".


Кои са най-спешните ви задачи, след като поехте поста председател на ДАЗД?
-Основен приоритет е развитието на проекта "Детство за всички" за създаване на алтернатива за децата с увреждания. Той е приоритет не само на ДАЗД и на мен като председател, но и на правителството. Знаете, че още в началото на мандата през 2009 г. това беше една от първите стратегии, които бяха разработени и приети в областта на социалната политика и децата. Този първи проект от плана за действие по визията за деинституционализация е вече в доста напреднала фаза и за мен това е най-важният приоритет. До голяма степен почти целият ресурс на агенцията ще бъде насочен към развитието, планирането и завършването му.


Тази година трябва да бъдат оценени конкретните необходимости от точни услуги на децата, от обучение, преквалификация и подготовка на екипите. Тази година започва и строителството на инфраструктурата – на самите центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища и т.н




Сега децата с увреждания са настанени в институции - това са домовете за медико-социални грижи (ДМСГД), в които има и деца над 3-годишна възраст, и домовете за деца с увреждания. Идеята е тези близо 1800 деца от двата типа институции да бъдат изведени оттам, за голяма част от тях да се проучи възможността за реинтегриране в тяхното биологично семейство или разширено семейство. В случай, че тази възможност бъде изчерпана, за тях да бъде предвидена възможност за приемна грижа или осиновяване. Ако това не се случи и те не могат да получат свое семейство, да има все пак алтернатива, в която да живеят, но не в изолирани населени места. Идеята на проекта е да се създадат предпоставки за тяхната рехабилитация и възможност да получат образование, социална адаптация. Да бъдат сред обществото, а не скрити.


Кога трябва да сте готови с проекта "Детство за всички"?
-Строителството на центровете започва тази година и трябва да завърши през 2014 г., когато в края на годината трябва да бъде и същинското извеждане на децата от домовете за деца с увреждания и ДМСГД.


Този проект обхваща само децата над 3-годишна възраст в ДМСГД. А по-малките?
-Малките ще бъдат обхванати от друг от петте проекта по плана за действие – проектът "Посока семейство", който се реализира от МЗ и целта му е първите 8 пилотни ДМСГД да бъдат преструктурирани.


Първо входът към тези институции ще бъде затворен чрез Закона за детето и до голяма степен ще се ограничи настаняването на бебета в тях. В същото време проектът цели те така да бъдат реформирани, че да се превърнат от домове в консултантивни центрове. В тях родилките в риск от изоставяне на бебето си поради това, че са бедни или пък детето, което се ражда, е с увреждане, да получат подкрепа как да го отглеждат, а не да бъдат консултирани да го изоставят. В момента това за съжаление се случва и затова входът към институциите е толкова широк. Тези осем пилотни дома за медико-социални грижи също трябва да бъдат реформирани до края на 2014 г. Двата проекта вървят успоредно.


На какъв принцип са избрани осемте дома, включени в проекта "Посока семейство" измежду общо над 30 ДМСГД? Те по-лесните за закриване ли са?
-Те са малки, но не са по-лесни. Няма по-лесни. Идеята е в тези осем пилотни ДМСГД да бъде проправен пътят за реформирането на по-големите. Една институция като в Плевен например, където живеят почти 160 деца, нали разбирате, че там самото планиране и извеждане на децата ще отнеме доста повече време. Защото за да се случи тази реформа, трябва да бъде оценено всяко едно дете. И не само оценено здравословно, емоционално, психически, а да бъде оценено и планирано за бъдещето какво е добре за него.


Домът в Могилино беше закрит доста бързо след появата на филма за него и международния натиск, който го последва. Ще се случи ли нещо подобно и в Плевен? Кога ще бъде закрит домът там?
-Аз не смятам, че домът в Могилино беше закрит много бързо. Освен това беше само един дом, а сега се планират много повече. И ресурсът, който беше концентриран тогава за един конкретен дом, беше много голям, докато сега ще бъде за осем такива институции, а отделно и за още 24 дома за деца с увреждания. В крайна сметка в тези институции живеят хиляди деца – 1796 са децата с увреждания, които са планирани за извеждане, а децата на възраст до 3 години в ДМСГД са 1820 в общо 31 дома.


Самото планиране изисква повече време, за да бъдат правилно и точно оценени, за да има качествена промяна за тези деца. Не да се работи на парче дом по дом. Затова е направена тази стратегия, за да бъдат планирани, оценени и да се види кое от тези деца къде трябва да отиде. Дали в приемно семейство, при осиновители, дали в център за настаняване от семеен тип, в защитено жилище или да бъде реинтегрирано в биологичното си семейство, което за нас е най-добрата алтернатива.


Затова по проекта "Детство за всички" през последните три месеца беше извършена оценка на семействата на тези деца, които в момента са настанени в ДМСГД и в домовете за деца с увреждания, за да се прецени каква част от тях са готови да възстановят връзката си с децата, колко от тях са готови да ги приемат отново вкъщи. Разбира се, това трябва да стане с подкрепа, със съответното специално обучение как да се грижат за детето спрямо неговото заболяване.


Какви бяха резултатите от тази оценка?
-За последните три месеца сме направили 1363 изследвания на родители и представители на разширеното семейство на тези деца. Оказа се, че има шанс за някои от тях да се възстанови връзката. В 240 от случаите родителите са заявили желание отново да започнат да поддържат връзка със своето дете, а други 81 са заявили такова желание в случай, че им бъде оказана подкрепа. Има и 196, които категорично са заявили нежелание да възстановят контактите си с децата. В резултат на това изследване са осъществени 57 посещения на родители – това са семейства, които са отишли в домовете и са направили първата крачка към реинтеграцията на своите деца в семейството си. Още 30 родители са осъществили контакт с децата си по телефона, престрашили са се да се чуят с тях, което пак е една малка крачка, но е стъпка към установяване на контакт.


Как се финансира извеждането на децата от институциите?
-По оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" се предвижда целево финансиране за издръжка на новите услуги, които ще се управляват от общините-бенефициенти по проектите. Ще бъдат осигурени общо 23 млн. лева за първите три години от създаването и функционирането на тези 149 центъра за настаняване от семеен тип, 36 защитени жилища, допълнителните дневни центрове и центровете за социална рехабилитация и интеграция, които ще бъдат планирани в 81 общини.


За изграждането на самите сгради на центровете ще бъдат изразходвани общо 124 млн. по другите две оперативни програми "Регионално развитие" и "Развитие на селските райони". Там има два потока на финансиране. Всъщност това е първият такъв проект в цяла Европа, който има кръстосано финансиране по три оперативни програми. По "Човешки ресурси" е меката мярка, която всъщност ще осъществи издръжката на новите услуги, обучението и подготовката на хората, а по другите две мерки ще се осъществи изграждането на инфраструктурата. Общините-бенефициенти по "Регионално развитие" са 62, а 19 по "Развитие на селските райони".


Хубавото е, че през миналата седмица всичките 62 общини-бенефициенти по ОП "Регионално развитие" успяха в срок да подадат своите проектни предложения, което означава, че това лято започват тръжните процедури по възлагане на изграждането на жилищата за тези деца. А до 27 май е срокът, по който трябва да се подадат проектните предложения и по ОП "Развитие на селските региони" за изграждане на центровете в по-малките общини.


Какво ще се случи със средствата, които сега се използват за издръжка на домовете, но ще бъдат спестени при закриването им? Ще бъдат ли насочени към финансирането на новите услуги?
-Идеята е да бъде извършен един качествен финансов анализ, той се прави в момента. Да се прецени дали тази издръжка ще бъде пренасочена към издръжката на новите услуги, защото финансирането по ОП "Развитие на човешките ресурси" е само за първите три години. След това трябва да бъде планирана държавната издръжка на новите услуги. Смятам, че този финансов анализ на новите услуги до голяма степен ще подпомогне доброто планиране на издръжката след този програмен период.


Някои неправителствени организации ви обвиняват в мудност по отношение на деинституционализацията, кои са пречките по пътя на този процес?
- Не знам кое определят за мудност, имайки предвид че всички дейности по този проект се изпълняват в срок.


Това е само един проект, който касае малка част от институциите, а останалите?
-За мен 1800 деца не са никак малка част. Това е една трета от всички деца, които се намират в институции.


А какво ще кажете за големите домове като този в Плевен, който дори не е включен в този проект?
-Точно в дома в Плевен миналата година са оценени 68 деца и младежи и за тях са планирани услуги в шестте центъра за настаняване от семеен тип в Плевен и региона. Така че половината от децата там са оценени и през 2013-2014 г. ще бъдат изведени от дома. Надявам се извеждането им да започне още в началото на 2013, стига само да бъде построена инфраструктурата и да бъде обучен екипът, за да може тези деца да попаднат в къщите, в които ще живеят.


Все пак има ли някаква съпротива срещу този процес – видяхме, че уволнената в края на миналата година директорка на дома в Плевен е намерила начин да се върне на работа там на друга длъжност и да продължи да се разпорежда в дома. Има ли хора, които се борят за запазване на статуквото в тези институции?
-За съжаление е така. Няма как да искаме от една система, която е функционирала почти 60 години по един начин, да се реформира за две години и всички да са на едно мнение. Това няма как да се случи. В тази система има хора, които работят повече от 30 години като въпросната г-жа Костова. Тя самата е представител на този тип мислене. Разбира се, че има хора, които са против тази реформа и твърдят, че новите услуги няма да могат да осъществят качествена грижа за тези деца. Аз и много други хора в системата за закрила на детето обаче сме на друго мнение. Радва ме и че големите неправителствени организации, които имат опит в работата с деца в риск, са на нашата позиция и подкрепят реформата. Колкото до онези, които се опитват да сложат прът в колелото на реформата, аз мога да им кажа, че самите те ще се спънат в него и ще си заминат от системата, ако смятат да саботират реформата.


Практиката през годините показва, че животът на децата в тези институции до голяма степен се оказва вреден не само за физическото, но и за емоционалното им развитие. Когато едно дете живее без индивидуална грижа и индивидуален подход, възможността то да се изгради като качествена личност е много малка. Така че онези, които смятат, че работата ще продължава постарому, просто са си направили грешния извод и по-добре да си тръгнат още отсега. Но онези колеги, които в момента работят в тези институции и смятат, че тези деца наистина заслужават нещо по-добро, ще бъдат подкрепени. Всеки от тях ще има възможността да бъде обучен, да се преквалифицира и да получи възможността за нова работа, за да намери своето място в новите услуги. Аз не се притеснявам от хора, които ще се опитват да саботират реформата, хубавото е, че има много повече, които са готови да я подкрепят и това ме мотивира.


Каква ще бъде ролята на неправителствените организации в тази реформа?
-Тя и в момента е много значима и полезна. Организации като УНИЦЕФ, като Национална мрежа за децата, фондация "За нашите деца" - това са големи организации, благодарение на които и в момента се случва реформата. Благодарение на много от тях в момента се правят супервизии и подкрепа на екипите, които работят в тези институции, правят се оценки на децата. Голяма част от тези дейности се правят със собствено финансиране на организациите. Държавата не плаща и стотинка за част от тези оценки, така че ролята на тези организации по отношение на реформата е изключено важна и смислена.


Казвате, че новият Закон за детето ще затвори вратите на институциите за деца до 3 години, но някои организации алармират, че там е оставена една вратичка – чл. 73, ал. 5, която гласи, че "по изключение, за дете, което не е навършило 3 години и което въпреки предприетите мерки за отглеждане в семейна среда няма ангажиран възрастен с отглеждането му, може да бъде настанено в специализирана институция." Това не е ли една възможност за хората, които са против реформата, да задържат статуквото и да направят така, че институциите в сегашния им вид да просъществуват по-дълго?
-Такава вратичка няма да има. Истината е обаче, че ние няма как да спрем изоставянето на деца. Представете си, че се прибирате вкъщи и виждате пред вашия блок бебе, оставено в кошница. За това дете трябва да бъде предвидено нещо. Дори при възможността то да бъде настанено веднага в приемна грижа, ще има нужда да бъде настанено някъде за няколко дни, докато се прецени какво е добро за него. Нали разбирате, че винаги ще има родители, които ще искат да се откажат от детето си? Винаги ще има родители, които ще искат да се откажат, ако детето се роди с множество увреждания. Ние няма как да спрем това. Колкото и да е добра системата в бъдеще, колкото и хората да са добре обучени и квалифицирани, колкото и да има законови рестрикции, ние не можем да задължим един човек, който иска да изостави детето си, да не го прави. Винаги трябва да бъде предвидена тази възможност, затова е създаден този текст в закона. Но институции от стария тип просто няма да има. След преструктурирането на ДМСГД е предвидено там да има услуги за подкрепа и превенция на изоставянето, услуги, които да подкрепят семейството, когато се роди дете с увреждане или когато семейството е създадено от малолетни или непълнолетни, да има услуга за дневна грижа, семейството до такава степен да бъде обучено как да си гледа детето, че да отпадне рискът от изоставяне в дом.


Нещо, което може би не се казва за ДМСГД Плевен, е че ниското тегло на децата до голяма степен е не само заради недостатъчната грижа и хранене, но и липсата на обич и на подкрепа. Дори един възрастен човек, когато се раздели с половинката си, обикновено изпада в криза, депресия, не се храни, отслабва и го преживява тежко. Представете си едно дете, което не получава обич, каква е депресията при него, какво е желанието му да се храни. Затова за тези деца трябва да има индивидуална грижа. Всеки ден да има човек, който не просто да им слага лъжичката в устата, а да общува с тях, да се занимава с тях, да ги учи на игри, да пее с тях, тези деца да се усмихнат, което те сега не правят.


На какъв етап е работата по Закона за детето, дописва ли се той?
-В момента проектът за закон за детето е във финална фаза, на ниво вносител в МТСП се консултират и напасват последните варианти, предложения, дадени по време на публичното обсъждане, и се надявам в най-скоро време, до месец-два, финалният му вариант да бъде готов и да бъде представен отново за обсъждане.


Надявам се да няма големи корекции, тъй като много от тези текстове са правени вследствие на сериозен анализ. По този проект се работи може би две години. Той е направен след дълги обсъждания с множество големи неправителствени организации, обсъждан е и с международни организации. Голяма част от текстовете са направени превантивно, а не рестриктивно, както ни обвиняват – че този закон, видите ли, ще се намеси прекалено рестриктивно в семейния живот и в ролята на родителите за възпитанието на децата. Всъщност не е така.


Когато организации критикуват, че държавата ще извежда деца от семействата им, всъщност се касае за извеждане на деца, които са в риск. Това са текстове, които и сега съществуват в българското законодателство и онези, които критикуват, ще е хубаво да се замислят първо защо са правени тези текстове. Те не са направени, за да вземат детето на някого, а за да предпазят детето. За последните три години случаите на насилие над деца варират между 1700 и 1800 на година само в семейна среда. И това са само случаите, по които са работили социалните работници, представете си още колко има, за които сигнали не са достигали до нас.


Когато има такъв голям брой деца, които са насилвани в семейството, аз смятам, че ние не можем да бъдем безучастни. Не можем просто да влизаме в тези семейства и да предупреждаваме насилника да не бие детето си и да си тръгнем, а трябва да има мерки. Това не означава всеки път детето да се извежда от конкретното семейство, трябва да се извежда насилникът. А когато не е установено кой всъщност е насилникът, трябва да има възможности за закрила на това дете. Аз смятам, че когато дете е в риск, ние трябва да бъдем безкомпромисни, то трябва да бъде предпазено, а не просто да бъдем прекалено коректни и толерантни с насилниците. Защото когато покажеш недостатъчна воля в такъв случай, в утрешния ден насилникът отново ще си позволи да удря детето.


Случаите на насилие са много и е хубаво тези, които ни критикуват, да се замислят, че този закон е направен за тези рискови семейства, а не за едно стандартно семейство, в което детето ходи на училище, има какво да яде вкъщи, обичано е от своите родители. Никой няма да посегне върху семействата и върху родителите, които осигуряват основните права на децата си като здравеопазване, образование, семейна среда. Този закон е създаден за подкрепа на децата в риск, а не за извеждане на децата от семействата и за да ни учи как да ги възпитаваме.


Ще бъдат ли тези текстове прецизирани, за да се успокоят притесненията на родителите?
-Съгласен съм с тази идея. Аз самият като млад човек съм привърженик на коментарите, на препоръките, на критиката дори, но не и на агресивната критика, както в момента се случва. Нямам нищо против протеста, който се организира – нека тези хора да протестират, всеки има право на мнение и на глас, затова живеем в демократично общество. Но нека да не отхвърляме изцяло всички текстове в този закон. Онези, които не са съгласни, нека да го прочетат детайлно, да се запознаят с нашите годишни анализи и доклади, преди да излязат да протестират. Този закон цели да подкрепи децата, а не да ги вземе от техните семейства.


Докога ще бъдат затваряни в специализирани интернати децата, които са извършители на така наречените противообществени прояви?
-Надявам се скоро подходът на работа да бъде променен. Този модел на работа е доста остарял. Повече от 50 години се работи по един комунистически начин, който отдавна не отговаря на потребностите на децата в конфликт със закона. Наскоро бях в Шотландия и видях как се работи с такива деца. Там няма детски затвори, няма възпитателни училища-интернати (ВУИ), а има центрове за работа с тези деца. Когато едно дете е извършител на престъпление, в по-голямата част от случаите то преди това е било обект на престъпление. И явно с него не е било работено достатъчно, щом то самото е стигнало до извършване на престъпление.


Идеята е да има центрове, в които да се работи с тези деца. Не те да се наказват, да престояват в големи групи по 50-60 и вместо да се превъзпитават, да учат "занаята" от други извършители на престъпления. Идеята ни е да има по-малки центрове, в които да се работи тясно специализирано спрямо конкретното дете и конкретната постъпка. Ако то е извършило кражба, в този център да се работи с деца извършители на кражби, а не да е заедно с извършители на други прояви. За мен е абсурдно дете, което е избягало от вкъщи да бъде настанявано в интернат. Това продължава да се случва, защото няма достатъчно добре развити алтернативни услуги.


А кога ще ги има тези алтернативни услуги?
-От тази година много добре се развива проектът на социалното министерство "Политика за социално включване". Той цели още в ранна детска възраст да подкрепи децата, които отпадат от училище. Защото истината е, че точно тези деца, които отпадат в ранна възраст от училище, са тези, които започват да се занимават с кражби, с просия или с криминална дейност. Ключът е точно в образованието. Ако тези деца бъдат обхванати още от ранна възраст и бъдат подкрепени, за да ходят на училище, рисковете те да извършат престъпление ще бъдат много по-малки. През следващата и по-следващата година предстои да бъдат разкрити много нови услуги, надявам се да намерим достатъчно специалисти, които да работят по тях. Надявам се това да помогне входът към тези социално-педагогически интернати и възпитателни училища-интернати да бъде затворен и те да спрат да съществуват, така че да има не поправителен подход, а мотивационен подход. Истината е, че тези деца имат нужда от подкрепа и добър пример, а не от наказание и живот в клетка, което е подход отпреди половин век.


Ще бъде ли ДАЗД по-строга към медиите, които си позволяват да разкриват самоличността на деца, жертви на насилие?
-Миналата година глобихме няколко медии за това, но явно само с глоби не става. Истината е, че ако няма подход от вас журналистите да пазим децата, само с глоби няма да стане. Може би още в университетите трябва бъдещите журналисти да бъдат обучавани как да пазят децата. Аз знам, че голяма част от редакторите търсят пиперливото, сензационното, скандалното, защото то впечатлява читателите. Но в крайна сметка трябва да пазим живота, здравето и психиката на тези деца. Защото статиите остават в архивите на всички медии и когато това дете порасне, тази информация, че то е било пребивано, изнасилвано или изоставено от своите родители, винаги ще бъде достъпна с едно търсене в Гугъл. За мен това е изключителна неправда. Имаше глобени и за случая в Гоце Делчев, и в Асеновград, и в Сандански, но само със санкции не става. Трябва да има и морален подход, затова се надявам освен журналисти колегите ви да бъдат и закрилници на децата - когато сме партньори в една такава кауза като закрилата на децата, освен да даваме гласност на проблемите, трябва все пак и да се опитваме да пазим тези деца.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на simeonov_
    simeonov_
    Рейтинг: 544 Любопитно

    Няма ли престанат да говорят разни али-бали и да ги закрия тези домове най-сетне и да се премине към приемна грижа и да останат само няколко малки с близка до семейната среда в които да бъдат само много тежките случаи и да има защитени жилища за деца и жени преживели насилие или имащи нужда временно от помощ???

  2. 2 Профил на darkwing
    darkwing
    Рейтинг: 409 Неутрално

    [quote#1:"simeonov_"]Няма ли престанат да говорят разни али-бали и да ги закрия тези домове най-сетне и да се премине към приемна грижа и да останат само няколко малки с близка до семейната среда в които да бъдат само много тежките случаи и да има защитени жилища за деца и жени преживели насилие или имащи нужда временно от помощ??? [/quote]

    Сигурно доста лесно ще стане, колега , ти примерно колко деца с увреждания ще вземеш да гледаш у вас, че да стане по - бързо?

  3. 3 Профил на Мадлен
    Мадлен
    Рейтинг: 466 Разстроено

    Определено домовете за деца трябва да подлежат на реформа, там се упражнява постоянно насилие над изоставените малчугани, хигиената им е под всякаква критика, не се прилагат адекватни възпитателни мерки, като цяло домовете за изоставени деца не са най-доброто решение.

  4. 4 Профил на Lilyana Filipova
    Lilyana Filipova
    Рейтинг: 237 Неутрално

    И защо да не се прави на парче сега ще чакаме да ги отценяват 1-2 години после 1-2 години да строят жилища. Това да не са картофи да ги продават на едро. Всяко дете е индивидуалност, какви са тия идиотски срокове, някои от децата просто може да не доживеят докато им дойде срокът, бюрокрация някаква пак. Със сигурност има достатъчно желаещи осиновители или приемни родители.

  5. 5 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3453 Неутрално

    Саботирането на реформи е едно от най-тежките престъпления на прехода !
    Да си заминават всички !

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  6. 6 Профил на Terry bear
    Terry bear
    Рейтинг: 524 Неутрално

    "Тази година трябва да бъдат оценени конкретните необходимости от точни услуги на децата, от обучение, преквалификация и подготовка на екипите. Тази година започва и строителството на инфраструктурата – на самите центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища и т.н"

    Трябва, ама ще бъде ли направено? Като гледам с какви темпове се правят промените...

    http://www.vaksinite.com/zashto-kolektivniat-imunitet-chrez-vaksini-e-nepostizhima-utopia/
  7. 7 Профил на noctifer
    noctifer
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Тук май всички си говорите наизуст...
    Програмата на ДАЗД "Детство за всички" си върви почти перфектно... до момента... Децата са описани, разпределени са, а и вече са одобрени всички проекти за агломерационните общини, като се изключат 4-те, които не предадоха овреме. Повечето общини вече провеждат конкурси по ЗОП за избор на строители. Естествено, че има и проблеми (примерно с идиотите от фонд "Земеделие", които трябва да одобрят проектите за 19 селски общини, но още има един месец до крайното предаване).
    А за всички, които държат да си чешат езиците - погледнете останалите страни в ЕС, намерете подобна програма и ми се обадете... Този проект е пилотен за целия ЕС, а за нас тези домове са "Обекти от национално значение" (за всички, на които последното нещо им говори).

  8. 8 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1733 Неутрално

    Празни приказки в държава, в която три-четвърти от семействата са с доходи на границата на бедността или под нея и макар и работещи не могат да осигурят някакъв стандарт на децата си. Ако се приложат правилата на аналогичната американска агенция (Child Welfare Agency) при тези доходи на повечето от семействата в България, децата ще бъдат отнети ИМЕННО ПОРАДИ НИСКИ ДОХОДИ с които родителите не могат да докажат ,че могат да се грижат адекватно за тях.
    Всъщност основната идея на държавните чиновници получили нареждания от правителството е да се отърват максимално бързо от социални институции ,които харчат средства и да прехвърлят цялата финансова тежест директно на данъкоплатците и не само финансово , ами и отговорността за неблагополучията и бедността . Защото BBC вече няма да може да обвинява с разобличаващи филми правителството за култивираната мизерия , а отговорност ще носи отделното приемно семейство , осиновител и т.н...

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  9. 9 Профил на opashatko
    opashatko
    Рейтинг: 237 Неутрално

    яко се краде, как ще ги закрият!?

  10. 10 Профил на Швейк
    Швейк
    Рейтинг: 466 Гневно

    До коментар [#8] от "Dr_Doolittle":

    само дето тия "българи", чиито деца ще бъдат отнети поради "ниски доходи", ще наплодят нови. за останалите остава с наистина ниските си доходи да плащат данъци, от които ще се издържат децата на тези с "ниските доходи".
    (кавичките са важни!)

    партия ГРОБ - Граждани за Разсипване и Обиране на България. да ни е честит цар Боко Първи, цар на всички български тиквеници и на чичковите червенотиквеничета.
  11. 11 Профил на tily_lily
    tily_lily
    Рейтинг: 584 Неутрално

    До коментар [#7] от "noctifer":

    Подобна програма не съществува в ЕС, защото няма друга държава с такова безнаказано отношение към децата в неравностойно положение.
    Оперативните програми се прилагат неефективно, администрацията извива ръцете на кандидати и изпълнители, поставени са неизпълними условия като банкови гаранции например, отделно някои "важни фактори" натрапват конкретни строители, иначе "проекта ти не минава". Бумащината е безумна, капацитета на проверяващите е близо до нулата, и изобщо КЪДЕ го видя ти това перфектно състояние на програмата?!?

    Ааа,ако си от "управляващия орган", ясно... На вас всичко ви е перфектно. Рапортувате като на партийно събрание.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK