© Анелия Николова
Приемните семейства в България вече са около 900, или над тройно повече в сравнение с 2008 г., когато броят им е бил едва 250. Това стана ясно при обявяване на резултатите от проекта на УНИЦЕФ "Приемна грижа", в рамките на който са одобрени 277 приемни семейства, а в тях са настанени 332 деца. Партньори по проекта са социалното министерство, Агенцията за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и неправителствени организации.
"Разбихме мита, че приемната грижа не може да работи в България", каза Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за страната. По думите й резулатите от проекта оборват скептицизма, с който организацията се е срещала в началото на работата по него, че има "особености на българския манталитет, които пречат да се развие приемната грижа", че българските семейства никога няма да приемат за отглеждане ромски деца или деца с увреждания.
Кои са приемните родители
Две трети от приемните семействата по проекта се състоят от двама родители, около 60% от хората са със средно образование, останалите са с висше или по-ниско от средно. Етническата им принадлежност също е различна - има както българи, така и турци и роми. Това дава възможност децата, настанявани в приемното семейство, да се отглеждат от хора, които са близки до тях като етническа и културна принадлежност, каза Милена Харизанова от УНИЦЕФ.
Основната част от одобрените по проекта приемни родители са на възраст между 40 и 50 години, обясни тя. Възрастта на приемните родители пада - по думите на Харизанова в началото на работата по проекта повечето кандидати са били около 60 г., докато в момента една четвърт от приемните родители са под 40 г.
През техните семейства са минали 332 деца, като 270 и в момента са в приемна грижа. Около 200 от тях са били изведени от специализирани институции, останалите са настанени от семейство в криза или директно от родилното отделение.
Най-малките са приоритет
Почти всички деца, настанени в приемни семейства по проекта, са на възраст до 6 години, тъй като за най-малките престоят в институция има най-силни негативни последствия. 60% са момичета и 40% момчета, въпреки че сред децата в институции преобладават момчетата. Поне половината от децата са от ромски произход, което оборва схващането, че българите не приемат ромчета - напротив, приемат ги и се грижат много добре за тях, каза Милена Харизанова.
В рамките на проекта има и 31 случая на новородени деца, които са настанени в приемно семейство директно от родилния дом. Според УНИЦЕФ това е доказателство, че закриването на домовете за бебета е изпълнимо. Най-слаби са резултатите в областта на приемната грижа за деца с увреждания - едва 25 такива деца са били настанени в приемни семейства по проекта.
От настанените 332 деца 87 вече са изведени от приемните семейства, обясни Харизанова, като изтъкна, че приемната грижа все по-малко се схваща като скрито осиновяване и все повече като краткосрочна алтернатива.
Приемната грижа в помощ за биологичното семейство
По време на проекта 22 от настанените в приемно семейство деца са били реинтегрирани в родните си семейства, а 35 са били осиновени. Общо 68 от настанените деца поддържат връзка с биологичните си семейства, което според Харизанова е основен критерий за успеха на приемната грижа. По думите й приемната грижа не е панацея, но е добра алтернатива на отглеждането в институция, като целта й е да подкрепи биологичните семейства, така че децата да могат по-късно да се върнат в тях.
Качествената приемна грижа е тази, която работи заедно с биологичните родители на детето, подчерта и Нели Петрова-Димитрова от Института за социални дейности и практики (ИСДП), който е изследвал развитието на настанените в приемни семейства деца.
По думите й изключително важно е приемното семейство да поддържа "в главата на детето" връзката с биологичните му родители, да не ги осъжда, а да му помогне да приеме, че те са имали трудности и не са били готови да бъдат най-добрите родители в този конкретен момент. Според Нели Петрова-Димитрова напредъка към осъзнаването на тази роля на приемните родители е може би по-важен от количествените резултати от проекта.
Децата наваксват, но не с магическа пръчка
Изследването на ИСДП показва, че при почти 100% от децата до 1 годинка има позитивна промяна и пълно наваксване на регистрираното при извеждането от институцията изоставане в развитието. Почти всички деца между 1 и 3 години са имали трудности със съня в момента на настаняването в приемното семейство, докато в момента такива проблеми има при едва 13%, показва проучването.
В езиковото и комуникативното им развитие също има силна положителна промяна една година след настаняването в семейство, сочат резултатите. При 87% от настанените деца вече няма изоставане спрямо индикаторите за възрастта, а при 13% дори има напредък и резултатите им са над средната норма.
Приемната грижа не е магическо решение, което унищожава последиците от престоя в институция, но помага те да се овладеят по-лесно, особено в областта на създаване на връзки, обясниха авторите на проучването.
"Много е трудно да бъдеш приемен родител, но е призвание, което ти осмисля изцяло живота", разказа приемната майка от Шумен Йорданка Дукова, която отглежда вече трето дете в семейството си.
Да научиш едно дете да яде, защото то не знае, да го научиш да върви, защото то не може, да го научиш да говори, защото първите думи ти ги чуваш - според Йорданка Дукова всичко това си заслужава трудностите и усилията за справяне с проблемите, породени от престоя в институция.
Първите две деца, за които семейството на Дукова е полагало грижи, вече са реинтегрирани в биологичните си семейства и по думите й са щастливи с родителите си. В момента тя се подготвя за раздялата с третото дете, което ще бъде осиновено в чужбина.
България все още е на първо място в Европа по дял на децата до 3-годишна възраст, които се отглеждат в институции, напомниха от УНИЦЕФ. Организацията ще продължи да работи в областта на приемната грижа, като следващото най-голямо предизвикателство е развиването й за децата с увреждания, заявиха организаторите.
