Малки стъпки към края на домовете за деца с увреждания

Малки стъпки към края на домовете за деца с увреждания

© Надежда Чипева




В България има около 6000 деца в 130 институции.


Едва 1.9% от децата с увреждания сред тях са сираци.


Според проучване на MBMD 42% от българите не познават дете с увреждане.


57% от българските ученици и 48% от родителите им се затрудняват да кажат какво точно представлява деинституционализацията според същото проучване.
 

Близо 60% от българските ученици и 48% от родителите им се затрудняват да кажат какво точно представлява деинституционализацията, сочи проучване на MBMD, поръчано от Държавната агенция за закрила на детето. За извеждането на децата с увреждания от институциите у нас се говори отдавна, но кампанийно, а конкретен план за действие съществува едва от две години.


В идеалния случай тези деца трябва да се върнат при родителите си – едва 1.9% от децата в домовете са сираци. Ако това не е възможно, ще се търсят приемни семейства, осиновители или приемни центрове от семеен тип. Но не и повторно затваряне в дом за деца.




Скромни резултати


През последните три години направеното не е много. Започнали са няколко проекта - за кариерно развитие на персонала, за приемна грижа и за извеждане на децата от съществуващите домове. "Окончателното закриване на институциите би трябвало да приключи до 2014 г., ако взаимодействието между работещите по стратегията не се прекъсне. Засега работим добре и съм обнадеждена" казва Доника Колева, от проект "Детство за всички" към Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).


"Първо трябва да се затвори входът към институцията, да се намали изоставянето на деца до 3-годишна възраст, като се осигури необходимата подкрепа на семействата им", обяснява специалистът от агенцията. "Преди години още при раждането лекарите често са съветвали майките да оставят децата си, ако са с увреждания" казва Нела Вампорова от "Лумос", международна неправителствена организация, която подкрепя българското правителство в процеса на деинституционализация. На семействата са били предоставяни два избора – или оставят детето си в дом за деца, където то би трябвало да получи необходимите специализирани грижи, или да го задържат, но тогава да поемат сами всичко необходимо по отглеждането му. По данни на агенцията в България днес има около 1700 деца, настанени в 32 институции.


Това е карта на съществуващите услуги за деца с увреждания в момента

© ДАЗД

Това е карта на съществуващите услуги за деца с увреждания в момента


Общуването като лукс


Домовете за деца с увреждания са тежко наследство. Те са се превърнали в място за изоставяне и палиативни грижи на тежко болни, а не за отглеждане и възпитание на деца.


При направената през 2010 г. оценка на над 3000 деца с увреждания се оказва, че 288 от тях са в риск – недохранени и с нужда от спешни грижи. Лошото им физическо състояние не се дължи на липса на храна в домовете, а на подхода при хранене и при отглеждането им.


В отговор на констатациите агенцията и фондация "Лумос" започват да прилагат метода на интензивно общуване. Това е, просто казано, грижа за децата – общуване по време на храненето, говорене с детето, игра, при която то разбира, че е интересно – нещо непознато до този момент.


След опита на "Лумос" 32% от децата увеличават теглото си, а 57% са видимо по-усмихнати и спокойни. "Десет от работещите в домове за деца с увреждания вече преминаха обучение и получиха сертификат за прилагане на интензивно общуване с децата. Всеки от персонала в дома може да го прави – готвачът, лекарят, санитарите" обяснява напредъка г-жа Колева.


Възпитаване на самостоятелност


Когато детето не може да бъде върнато в семейна среда, за него е предвиден вариантът за център по настаняване от семеен тип. И макар че там живеят деца, за които се грижат служители, това не е нова институция.


Как се изгражда един подобен дом може да даде пример фондация "Сийдър". Тя е открила няколко подобни жилища за деца и младежи с увреждания и те вече работят добре – децата, настанени в тях ходят в специализирани или масови училища, а трима от по-големите младежи работят почасово.


За да интегрира децата и младежите с увреждания, фондация "Сийдър" разчита на персонала в центровете от семеен тип – той е специално обучен и е двойно повече отколкото осигурява държавният делегиран бюджет за този тип социална услуга . Служителите не само обслужват нуждите на децата, а ги учат на автономия.


"Децата с увреждания имат потенциал, но в домовете винаги са им слагани етикети – не може, не знае, не умее, не разбира. Там всичко се върши вместо тях, научени са на безпомощност" обяснява Женя Петрова, координатор във фондация "Сийдър". И за да осигурят максимално близки до семейната среда условия, в техните центрове децата участват в приготвянето на храната и в грижите за къщата, а тези, които имат физическа възможност, се хранят и обличат сами, като така развиват умения за независим живот.


"Обществото има желание да приеме децата с увреждания,
но в същото време не ги познава"


споделя наблюденията си Доника Колева. Според нея децата биха се интегрирали успешно, ако ги нямаше предразсъдъците. А те идват от възрастните и най-вече от тяхното незнание.


Фондация "Сийдър" организира дни на отворените врати, където канят хората, които живеят в близост до центровете, да опознаят децата с увреждания и да се убедят, че са "деца като всички други".


"Обществото има въпроси и те са логични - дали тези деца са опасни, дали ще могат да общуват с децата им. Оказва се обаче че хората, които протестират срещу построяването на центровете за настаняване, са тези, които първи се притичат на помощ, щом видят децата, които са настанени там", казва Нела Вампорова от "Лумос".


Изпращането на деца с увреждания в домове, скрити от погледите, със сигурност е допринесло за незнанието на обществото. И докато повечето от децата имат проблеми с общуването и възприемането на външния свят, който е нов за тях, би следвало активната роля за тяхната интеграция да се поеме от обществото.


А това е карта на услугите, които трябва да заработят в България по плана за деинституционализация

© ДАЗД

А това е карта на услугите, които трябва да заработят в България по плана за деинституционализация


Сега 81 общини развиват алтернативни обществени услуги, които се очаква да заработят до 2014 г. и да приемат част от децата с увреждания, настанени в домове. За да започнат да функционират те, ще трябва да бъдат закрити домовете за деца, а те често са най-големият работодател за градчето или селото.


За да се осигури качествено изпълнение на плана за деинституционализация, държавата има подкрепата на неправителствените организации с опит в работата с деца с увреждания и мрежа от специалисти. Крайните резултати обаче зависят само от държавната воля за изпълнение на плана.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на vloti
    vloti
    Рейтинг: 636 Гневно

    Повечето деца в домовете имат родители. Социалната държава осигурява покрив , храна ,грижи... Много от децата са всъщност без увреждания или придобити увреждания заради липсата на грижи от родителите. Трябва да се спре всякакво подпомагане на хора с над 2 или 3 деца. Затвор за родителите , които не полагат грижи и даването на децата в нормални семейства. Стотици хиляди българи желаят , но не могат да имат свои деца. Държавата да спре да подпомага хора с много деца , а ако битовите условия са лоши децата да се отнемат. Тези домове са част от държавната политика да се създават диви и прости маргинали ,които се манипулират лесно , готови са да си продадат гласа за 5 лева и цял живот ще изкарат в безделие. Този проблем ,както и интеграцията на ромите ще се реши само с цялостно демонтиране на "социалната държава" или поне най-извратената част от нея. Държавата(законодателят) насърчава дори хора с добри доходи да си зарязват децата!

  2. 2 Профил на solaris69
    solaris69
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Децата са жертви най-вече на лоша държавна политика! И тези с увреждания и тези по домовете. В много "институции" децата се чувстват много по-добре, отколкото в родните си "домове", където гладуват и мизерстват. За учене няма да коментирам.
    Но след това, какво бъдеще очаква тези деца?

  3. 3 Профил на Съни
    Съни
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Деинституционализация-извждане на децата от дома.
    Реинтеграция-връщане на детето в семейството.

  4. 4 Профил на solaris69
    solaris69
    Рейтинг: 450 Гневно

    [quote#3:"Съни"]

    Деинституционализация-извдане на децата от дома.
    Реинтеграция-връщане на детето в семейството[/quote]
    Какво семейство! Домовете са пълни само с циганета, чиито "майки" се сещат за тях, само ако ще им отпуснат някакви пари! Дотолкова незаинтересувани има, че не се показват даже да подпишат за осиновяване!

  5. 5 Профил на Izida
    Izida
    Рейтинг: 599 Неутрално

    "Когато детето не може да бъде върнато в семейна среда, за него е предвиден вариантът за център по настаняване от семеен тип. И макар че там живеят деца, за които се грижат служители, това не е нова институция."

    За мен това си е дом с повече персонал. След години ще се чудим и това "тежко наследство" какво да го правим ...

    Статията обаче оставя един сериозен проблем открит: а именно, какво правим с тези деца като пораснат? Дете с увреждане предизвиква съчувствие, понякога умиление, съжаление, предизвиква родителските инстинкти у хората. Но възрастен човек с увреждане обикновено бива гледан като чисто и просто заплаха - буквално предизвиква у околните страх. Той е "луд", изолиран от обществото, не знам и дали ще си намери работа ако е бил обучен на нещо.

  6. 6 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1475 Неутрално

    До коментар [#4] от "solaris69":

    Имам познати, приемно семейство. Момиченцето е на три години и майката има право да го вижда. Всяка среща е трагедия за детето, то се разстройва и плаче, иска да тръгне с майка си. Когато навърши пълнолетие, то ще се върне при майка си, ако не и по-рано и ще тръгне по нейния път.
    Непрекъснато дават осиновени деца, които майките намират и даже телевизията им помага.

  7. 7 Профил на rufus77
    rufus77
    Рейтинг: 229 Неутрално

    До коментар [#5] от "Izida":

    Не знам дали това може да е едно решение, но през годините в които следвах във Виена, видях какво правят там с подобни подрастващи момчета и момичета. Те подреждат градинките и парковерте, чистят ги, посъдяват цветя и въобще имат някаква работа, която им дава занимание. Има такива, които помагатза брането на плодове и зеленчуци и въобще се занимават с неща, които не са умствено сложни, но пък със сигурност им дават по-добро самочувствие, тъй като са заети и някой има нужда от тях. Виждала съм и възрастни улични чистачи, които видно бяха бавно развиващи (извинявам се, ако този термин не е коректен!).. Въобще, има какво да се прави с такива хора..

  8. 8 Профил на vloti
    vloti
    Рейтинг: 636 Неутрално

    До коментар [#7] от "rufus77":

    Без труд нищо няма да стане. За по-здравите неинтегрирани циганета трябва КЕЧ и Строителни войски , за по болнавите 10 часа на ден градиналство и паркоподръжка. Това у нас няма да стане по причини посечени в първия ми коментар. Лентяиството води до тотална деградация , но нали труда до 18 е забранен , а после държавата дава помощи , подслон ,пари... Държавата насърчава тези деца като излезнат от зома да стават млади майки и бащи. Преди в КЕЧа се приучаваха циганетата да уважават закона , на труд и дисциплина , придобиваха професия... Едно момиченце ,което чува родителите му го записали в училище за глухонеми. Сега детето не може да говори ,а е било здраво. Много здрави деца се записват в специализирани институции и училища. Като писах да се премахнат извращенията на "социалната" държава хората ми цъкат минуси. Само труд , дисциплина и отглеждане в семейна среда! Другото е прахосване на бюджжетни средства.

  9. 9 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 782 Весело

    До коментар [#5] от "Izida":

    е как какво? ще ги пуснат. то и сега има доста пуснати, разхождат се сред нас, и макар да не са, са разпознавани от държавата за нормални, за сметка на това околните да му берат грижата. институциите са кофти нещо, но не съм сигурна, че вариантът "разхождащи се свободно" е най-добрият за хора с умствени заболявания, за тях самите и за хората около тях. а понеже повечето лудници са закрити, имаме и доста свободно разхождащ се контингент. това че тези приемни семейства не са наричани институция, наистина не значи, че това не е вид институционално решение, каквото няма да има за тях след навършване на пълнолетие.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK