Психологът Светлана Благоева: Важно за детето, преживяло насилие, е да знае, че родителите са на линия да му помогнат

Психолог Светлана Благоева

© личен архив

Психолог Светлана Благоева




В поредицата "На училище"  до 30 септември ще публикуваме полезна информация за най-важните неща, които не трябва да забравяте в дните преди и непосредствено след началото на учебната година. Тази седмица основната тема са първите учебни дни - празникът в началото и адаптацията след това, как върви животът в училище, как да се справим с проблема с насилието, полезен или вреден е интернет за ученето.

Как децата да се адаптират по-лесно към училищната среда? Как да учат по-лесно и ефективно? Как може да бъде избегнат страхът от новото, който съпровожда първите стъпки в ново училище - все въпроси, на които родителите се опитват да намерят отговори, опирайки се на вътрешното си усещане за мяра и разум. 

Понякога децата ни може да се сблъскат и с насилие – физическо или емоционално. За това как трябва да реагираме в подобни неприятни ситуации, за да окажем адекватна помощ, разказва Светлана Благоева, която от осем години практикува психологично консултиране и психотерапевтична работа с възрастни, деца и юноши. Работи и с групи и продължава квалификацията си в програма по групова психоанализа към университета "Зигмунд Фройд", Виена. В последните две години тя провежда семинари, срещи и групи, насочени към  взаимоотношенията между родители и деца.


Как реагира детето, когато се сблъска с насилие?




– Актът на насилие и насилнически поведения много често фрустрират детето. В редица случаи то приема, че именно това е начинът да се комуникира и само започва да отговаря и общува чрез насилие.


Ако насилието е модел на поведение, което малкият човек вижда или директно се сблъсква с него, той става съучастен в тази насилствена комуникация. Това дава много дълбоки отражения във вътрешния му свят.


Има ли разлика в реакцията на детето в зависимост от това дали насилието е в семейството или в друга, външна за него среда?


– Винаги е определящо откъде тръгва насилието – дали има такъв модел на поведение между родителите, или идва от родителите към детето, или пък е от външен човек и среда.


Има значение също така дали комуникацията включва емоционално или физическо насилие, дали то е под формата на неглижиране.


Всички тези фактори са определящи и детето ги приема и преработва по съвсем различен начин. То много по-лесно може да преодолее насилствена ситуация, която идва отвън, отколкото случаи на насилие у дома.


Има ли определени поведенчески сигнали, по които родителят може да разчете, че детето му е преживяло насилие, без то да споделя за това?


– Напрежението, което е вътре в детето, може да намери израз и да избие по много различни начини. От една страна, то може да откликне също с насилие именно заради това, че  подражава или мисли, че това е правилният начин на общуване.


Има случаи, в които детето може да се затвори, да е потиснато, да развие депресивни симптоми, да е неуверено и уплашено.


Споделят ли децата, когато преживеят подобна ситуация?


– Много е възможно децата да не споделят, че са преживели насилие, и да потиснат чувствата си. Причината за премълчаването може да е унижение и срам, които то изпитва като следствие на ситуацията.


Много често то не говори за проблема, защото има много силен, дори парализиращ страх, че насилникът е толкова силен и отмъстителен, че веднага би разбрал, ако сподели, и да има сериозни последици. То е сковано от този страх.


Възможно е да се зароди и страх заради незнаниe кой може да го защити, кой е способен да окаже защита от агресия – не само физическа, но и емоционална.


Как може да помогнат родителите адекватно в подобни трудни ситуации?


– Споделянето, разбира се, тръгва първо от семейството – от нагласата ни към детето, от начина, по който комуникираме от съвсем малко с него. Важно е да се говори и споделя в дома – за това как е минал денят ни, кой как се чувства, да показваме, че различните чувства и емоции имат значение за нас и всички те са нормални. Друго важно послание, което трябва да подадем като родители, е, че понякога на човек му се случват неприятни неща, но не бива да се крият и премълчават. Всичко това говори на детето, че каквото и да се случи, близките му са на линия и могат да го подкрепят.


В училище също е съществено педагозите и персоналът там да отправят подобни апели към децата. Да се говори в часовете за това, че никой няма право да удря дете, да се акцентира много повече на ценността на детето като такова. Ако някой ученик е неспокоен и несигурен, да се потърси дискретен и подходящ начин той да сподели за проблема си.  


С това говорене учениците постепенно осъзнават, че ако се дава гласност на неприятните и трудни ситуации в класа и в коридорите, ще има повече усилия да се намалят и избягват тези случаи.   


Какви стъпки трябва да направим, когато сами разберем, че е имало насилствена ситуация с детето ни?


– Много зависи кога се е случил актът на насилие. Ако е непосредствено след инцидента, какъвто и да е той, децата не могат да говорят веднага за това. Има състояния на детския ум, в които то не е способно да сподели. Трябва му известно време и не бива да настояваме и да го притискаме да говори.


Това се случва много често и е много важно детето да знае, че ние сме на линия, готови сме да му помогнем – и родители, и педагози, и психолози. То трябва да е наясно, че ако реши да протегне ръката си, винаги ще има човек наблизо, когото може да докосне и заговори.


Можем да потърсим помощ и от професионалисти от системата за закрила на детето. Важно е обаче по-скоро да се обърнем за психологическа помощ. Обикновено родителите са склонни първо да търсят възмездие, а това невинаги е възможно, а и невинаги е добре за пострадалото дете и неговите чувства. Подобна стъпка може да подейства уронващо на неговия авторитет, би го унижила сериозно.


Става дума за пострадалото дете, но същото важи и за насилващото. Независимо дали говорим за начална училищна възраст или вече за юноши, агресията сигнализира за много сериозни вътрешни напрежения, с които то не съумява да се справи. Единственият начин за него е да ги комуникира и предаде на света чрез подчинението на останалите. И за това дете се налага много сериозна и компетентна помощ, а не осъждане.


Как трябва да се подхожда с деца, които са агресивни?
Много често те са осъждани и наказвани пред всички. Това ли е решението?


– Мисля, че системата, дори от психологическа гледна точка, реагира свръхсурово с тези деца.


Напоследък се препоръчва "провинилият се" да отиде на психолог. Самото посещение при училищния психолог се случва много демонстративно и показно. Привлича вниманието, което абсолютно лишава от смисъл анонимността, а тя е съществен елемент от ефективната психологическата помощ.


Психологът изхожда от това, че трябва да бъде запазена тайната на детето, всичко, което се случва с него, преживяванията и чувствата му. Споделянето с него трябва да бъде поверително.


Какви са причините едно дете да стане агресивно?


- Причините за агресията у едно дете могат да бъдат също много. Ако то упражнява натиск, насилник е в класа, тормози емоционално другите, зад това винаги има много сериозна и дълбока причина.


Как е добре да протича работата на психолога в училище, за да помогне наистина, според вас?


- Първо, трябва да не се нарушава анонимността и поверителността и на едното и на другото дете. Да не знае целият клас какво се случва.


Второ, трябва да има последователност в работата. Не само откъслечни консултации. Обикновено в случаите с пострадало дете става дума за работа от няколко консултации до няколко месеца, защото зависи от степента, в която детето е пострадало, и какви отражения е дало това на психиката му.


При дете, което е оказало натиск и насилие, обикновено се налага доста по-дългосрочна и системна работа. Над месец поне.


Ако се сблъска с насилие на улицата?


– Важно е за подобни случаи, където детето може да пострада, да бъде учено, че трябва веднага да потърси помощ. Добре е да предразполагаме детето си да не се затваря и да не се изолира.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Blackradio
    Blackradio
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Доста зомбиране и реклама за да търсиш непременно "помощ от психолог". Модерно е значи един вид. И се плаща(което кой знае защо не се споменава някак си)
    По-верния вариант е да го учиш да се защитава. Безплатно е и е ефективно. Психо-клиенти ли ще възпитаваме или смели деца ?

    Всичко е преходно, освен простотията. Тя е вечна.
  2. 2 Профил на Мадлен
    Мадлен
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Насилието е основен проблем в масовите училища.Децата от малки общуват чрез насилие и всичко започва от семейната среда.Това, което детето наблюдава вкъщи го прилага навън.Моят призив към родителите е, не употребявайте насилие вкъщи, не налагайте насилие над децата си, говорете им, те ви разбират!

  3. 3 Профил на efta
    efta
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#1] от "Лунчо":
    Лунчо, има ситуации където колкото и да си силен, смел и боен нищо не можеш да направиш: http://www.dnevnik.bg/sport/2012/09/23/1911809_bivshiiat_svetoven_shampion_po_boks_kori_sandurs_beshe/

    Ако нямаше автомат в ситуацията как щеше да завърши според теб? Щеше да завърши според товята логика, но сам виждаш, че твоята логика понякога не работи...

  4. 4 Профил на Blackradio
    Blackradio
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Нещо съвсем някак си не искате да схванете...

    Защита не значи да налиташ на бой по всеки, който те обиди някак си.


    Всичко е преходно, освен простотията. Тя е вечна.
  5. 5 Профил на Blackradio
    Blackradio
    Рейтинг: 581 Неутрално

    До коментар [#3] от "efta":

    Тоя линк няма абсолютно никакво отношение към статията ...
    След като са го застреляли значи трябва да ходи на психолог или кво искаш да кажеш ?

    Всичко е преходно, освен простотията. Тя е вечна.
  6. 6 Профил на efta
    efta
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#5] от "Лунчо":

    Исках да кажа, че колкото и добре да умееш да се защитаваш има ситуации, в които не можеш да се защитиш и се получават травми.
    А понякога става така, че физическите рани задравяват, но психичните такива - не. И както ролята на хирурга/ортопеда е да ти помогне в лечението на тялото, то ролята на психолога е да ти помогне в лечението на нефизичните травми, тези които са в мислите ти.

    п.с. Въпроса за качеството на обучението при психолозите е съвсем отделен, тъй като дори към пътя за работа на входа на един жилищен блок има табела в стил: "'Някакъв' университет: Катедра по приложна психология".

  7. 7 Профил на Саше Матросовски
    Саше Матросовски
    Рейтинг: 524 Весело

    [quote#1:"Лунчо"]

    1- Доста зомбиране и реклама за да търсиш непременно "помощ от психолог". Модерно е значи един вид. И се плаща(което кой знае защо не се споменава някак си)

    2- По-верния вариант е да го учиш да се защитава. Безплатно е и е ефективно.

    3- Психо-клиенти ли ще възпитаваме или смели деца ?[/quote]
    ----------------------

    т. 1 и 3 са безупречни попадения +++

    т . 2 - условно добра (Според мен)

    можем да учим детето си , ако самите ние сме научени да се справяме ...

    по- смущаващо обстоятелство е думата "безплатно"

    думите "безплатна и ефективна защита" ни връщат пак там, откъдето тръгваме

    -------------

    ПП - няма линк към сайта на въпр. помагачка , нито контактни телефони - как да търсим помощ ??

    Младостта е извинение за .........но само Понякога ;)
  8. 8 Профил на lol
    lol
    Рейтинг: 1445 Неутрално

    мали, тез сини очи... спечели ме за каузата...

  9. 9 Профил на suburban
    suburban
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Аз също смятам, че не е нормално и полезно за никого да се търси психолог за нормални житейски ситуации. В смисъл: що за съвет е това: "доведете ми го на мене, аз ще го оправя"? Родителите са за това да научат децата си да се справят адекватно в живота дори и в трудни ситуации. Отдруга страна действително е важно да знаеш кога да наистина е необходима помощ...

  10. 10 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1027 Неутрално

    Има няколко стъпки за справяне с насилие.
    1.Бягство,винаги когато насилието е физическо.
    2.Викане за помощ.
    3.Ясно заявяване,че това поведение се възприема като насилие.
    4.Закана със защитни и ответни мерки,според ситуацията.
    5.Предприемане на защитни и ответни мерки,задължително.
    За децата,уведомяване на родителите веднага.Родителите трябва безусловно да подкрепят детето,дори и то да има някаква вина.За всички,консултация с адвокат.

  11. 11 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2965 Неутрално

    [quote#1:"Лунчо"]По-верния вариант е да го учиш да се защитава. Безплатно е и е ефективно. Психо-клиенти ли ще възпитаваме или смели деца ?[/quote]

    В моите ученически години (най-тежък комунизъм) и в средното училище, и в гимназията имаше училищни банди, тартори, "луди" и пр. Всичко живо гледаше или да им се мазни, или да не им се изпречва на пътя. Една дузина ученици трябваше да сменят училището, защото след като ги бяха тормозили и унижавали, не искаха да ходят на училище повече.

    Много е важно тези процеси да се следят и подобни социопатчета, които събират глутница от себеподобни в училищни банди, да бъдат респектирани. Подходящ начин затова е примерно да бъдат вкарвани в затвора за 1-2 нощи, откъдето да "изтекат по невнимание" картинки по мобилен телефон как стари затворници се гаврят с младото агнешко. Като се депресират и си посегнат на живота 100-200 такива социопатина, останалите ще кротнат от инстинкт за самосъхранение....

    "Нация на 1300 години - всички ли сте роби на един дебел, грозен?". Цялата реч на Вежди Рашидов в кулоарите на парламента, 30.07.2013: bit.ly/2MdSDEK
  12. 12 Профил на Бил Тамусен
    Бил Тамусен
    Рейтинг: 583 Неутрално

    До коментар [#1] от "Лунчо": Прекрасен коментар! Трудно е да се добави нещо допълнително. Поздравления!

  13. 13 Профил на dearblue
    dearblue
    Рейтинг: 581 Неутрално

    човек като има физически недьг ще има психологически недьг
    как в това положение ще помогнае психолога и психиатьра незнам хапчетата вьздеистват на мозька не на физическиат недьг

  14. 14 Профил на suburban
    suburban
    Рейтинг: 524 Неутрално

    До коментар [#13] от "dearblue":


    [quote#13:"dearblue"]човек като има физически недьг ще има психологически недьг [/quote] далеч не е необходимо. Безспорно "недъзите" се отразяват, но чак пък да водят до "психологически недъзи"... По тази логика и красивите хора имат "психологически негъг"... защото са твърде красиви

  15. 15 Профил на mahler
    mahler
    Рейтинг: 414 Весело

    Абе колко е гарифата, за да напишете и за мен нещо...
    То че ще се знае е ясно, ама колко струва.
    Аз се занимавам с търговия. Ще се изкажа колко е важно да си уважаваш клиентите, да се усмихваш, пък вие ще ме изтипосате тука

  16. 16 Профил на петро
    петро
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Cлед 60 г. комунизъм още е много рано да имаме срещу себе си психолог!
    Засега стига обикновеният поп!
    И вярвайте ми, достатъчно е да помълчиш в църквичката и психологът е излишен!

  17. 17 Профил на dearblue
    dearblue
    Рейтинг: 581 Неутрално

    римлианите са го казали
    анима сана и корпо сано
    здрав дух в здраво тиало

  18. 18 Профил на drakar65
    drakar65
    Рейтинг: 1443 Весело

    "Важно за детето, преживяло насилие, е да знае, че родителите са на линия да му помогнат"

    "...са на линия..." е няма що...типичен израз на психолог! Професионален израз!
    Така говорят хамалите на пристанището/демек да са готови/, за нещо...в очакване, stay online...

    И все пак каква всъщност е госпожицата? Психолог, психоаналитик, или психиатър? Повярвайте има разлика! Нищо, че всички започват с пси...

    Иначе не бих отказал един сеанс...
    Имах трудно детство, прекарах комунизма...

    “Сега е моментът да превъртим Рубикон-а” - Гай Юлий Ц... Аз-"Картаген трябва да бъде разрушен"!
  19. 19 Профил на doxmox33
    doxmox33
    Рейтинг: 5 Неутрално

    ахаххаха .... на снимката пише каква е госпожицата: психолог. Вярваме ти..има разлика да... затова са го написали хората.. не психоаналитик, не психиатър....написали са ПСИХОЛОГ .... след всички комунистически изявления по-горе... не смятам,че има какво да се добави... Хубаво е ,че всеки българин се счита за по-компетентен в решаването на проблеми, свързани с непонятни за него дебри в психиката на човека от професионалистите .. хаха колко типично .. и какви са тези приказки, свързани със заплащането...естествено,че се плаща... кое е нередното в това да се плаща..ако трябва да заведеш детето си на лекар , ще предпочетеш да го оперираш сам или да му наместиш счупената ръка сам за да не плащаш ли ?? С психичните проблеми е същото...проблемът е ,че в нашата държава хората са твърде ограничени за да разберат че психичните травми са по-сериозни от физическите... да се надяваме ,че в следващите поколения няма да има такива прояви на глупост и ограниченост.. било "модерно" ... хаха.. модерно е за ограничен народ, все още под силното влияние на комунистическата глупост .. който не вижда по-далеч от носа си ... да... може да се нарече " модерно " ...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK