"На училище": Школи по актьорско майсторство преподават живот

Валентин Стоев (вляво) и Димитър Николов по време на комедията "Женитба" от Н.В. Гогол

© МОНТФИЗ

Валентин Стоев (вляво) и Димитър Николов по време на комедията "Женитба" от Н.В. Гогол




В поредицата "На училище"  до 30 септември ще публикуваме полезна информация за най-важните неща, които не трябва да забравяте в дните преди и непосредствено след началото на учебната година. Тази седмица основната тема са подходящите занимания за децата след училище - езици, спорт, изкуства.

Той седи срещу мен усмихнат, жизнерадостен и разказва как те са променили живота му. 


"Те" са преподавателите, а "той" е Валентин на 19 години, завършил курсист в школите МОНТФИЗ. В школата израснах като човек, от там водя съзнателния си живот и срещнах най-добрите си приятели, казва Вальо.




Началото


През 2001 г., група ученици и студенти от Шумен се събират и създават сдружение "Младежка организация за непрофесионално филмово изкуство – МОНФИЗ". Първоначалната им цел е да правят късометражни филми, но по-късно създават непрофесионална актьорската трупа към организацията и името се променя на "МОНТФИЗ". Първият спектакъл "Криворазбраната цивилизация" по Добри Войников.


"Направихме всичко по силите си за осъществяването на проекта. Местен бизнесмен ни предостави мазе което почистихме и превърнахме в място за репетиции. Построихме декор, събирахме средства и направихме импровизирана рекламна кампания", разказва Слав Бойчев, инициаторът на събитието и председател на МОНТФИЗ, който по това време е бил в 10 клас.


Успехът идва веднага след премиерата на 7 юли 2002 г. Съставът на трупата се увеличава, както и броят на проектите. МОНТФИЗ се превръща в общоградска ученическа актьорска трупа, обединяваща талантите от всички шуменските училища.


Да играеш, да танцуваш и да пееш

Днес школи МОНТФИЗ има в София, Пловдив, Шумен и Варна. Освен актьорско майсторство там се преподават вокални и танцови умения. Децата се обучават и в специализирани групи - Актьорско майсторство и сценична реч на английски език и Киноактьорско майсторство и кинознание. Създадени са и детски школи за деца от 6 до 9 и от 10 до 13 години.


Младите актьори често се развихрят под звуците на своите китари

© МОНТФИЗ

Младите актьори често се развихрят под звуците на своите китари


Валентин попада в МОНТФИЗ края на 2008 г., когато негов приятел му дава брошура с изявени актьорски имена, сред които са Мария Сапунджиева, Христо Чешмеджиев, Вяра Коларова, Мила Банчева, Велко Кънев и Малин Кръстев.


Изискването към кандидатстващите за прослушването е да подготвят литературно или вокално произведение, с което да се представят. Момчетата решават да отидат и въпреки че са напълно неподготвени, получават шанс да покажат възможностите си.


"Преподавателите знаят какво търсят. Материалите са само помощно средство. Важно е да привлечеш вниманието им, като бъдеш интересен, да импровизираш и показваш въображение. Тогава ще разберат дали ще се справиш", казва Вальо.


На въпроса, защо е решил да се занимава с актьорско майсторство, Валентин описва чувството да си на сцена, да играеш и реагираш като друг човек ."Правиш нещо което не си ти. Чуждо мислене и гледни точки, които те карат да виждаш нещата различно. Това те разтоварва. А целта е да накараш хората, които излизат от театъра да се замислят над това което си им казал", добавя той.


За школите и живота


"Освен големи актьори, хората, които работят там, са и психолози. Наясно са, че се занимават с деца и възпитанието им зависи от тях. Интересуват се от живота на курсистите и знаят какво се случва в главите им. Преподават ни живот. Карат ни да се срещнем със страховете си, да се впуснем в непознатото, не за да станем актьори, а да обогатим себе си. Аз ще продължа да се занимавам с актьорско майсторство, но това да станеш човек, е много по-важно", казва Валентин.


Фотогалерия: Уроци по актьорска игра >


Слав Бойчев споделя, че провежда дълги и сериозни разговори преди да назначи един преподавател. "Първото нещо което им казвам е, че това е една от най-отговорните професии. Децата ходят на училище по задължение и не слушат много учителите си. В конфликт са с родителите си и действат винаги "наопаки", което е нормални за тяхната възраст. А, при нас идват по желание, затова преподавателите са модел за подражание. От тази гледна точка не е важно просто да им преподават актьорско майсторство, а чрез него да им покажат, кои са важните неща в живота", казва той.


Един от начините на преподавателите да накарат децата да се срещнат със страховете си и да се доверят на групата е със задачите, които им поставят.


"Казват ни да застанем на ръба на сцената, която е сравнително висока и с гръб назад да паднем. Курсистите от групата са готови да те хванат. Много е трудно да прекрачиш човешката граница за самосъхранение и да го направиш. Трябва да се довериш на хората, зад гърба ти и да си сигурен, че ще те хванат. Имахме и упражнение със затворени очи. По двойки сме, като единият си затваря очите, а другият трябва да го води из пространството. Стигнахме до там, че бягахме със затворени очи. Тогава почувствах пълна свобода. Бях сигурен, че човекът до мен няма да ме спъне, само защото ще бъде забавно", разказва Вальо.


Актьори и приятели


Ако предстои представление, може да има репетиции и през седмицата. Според Валентин, това не е просто "добре прекарано време", това е хубав начин да се освободиш и да концентрираш вниманието си над важни неща, които те развиват като личност.


"Децата, които отиват там могат да получат разбиране което не получават в обществото или в семейството където има прекалено много граници. Родителите, училището и обществото слагат тези граници. В школата получаваш по-широк спектър от гледни точка, можеш да си свободен и да изразиш себе си. Няма я комуникацията учител-ученик, преподавателите са мои приятели и мога да разчитам на тях. Имат гениален начин на преподаване, чрез който могат да поискат нещо от теб, без да те наранят или подценят. Ние сме семейство", допълва той.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Саше Матросовски
    Саше Матросовски
    Рейтинг: 497 Весело

    човек никога (или почти никога) не знае откъде може да го потупа Господ по рамото

    Нека експериментирам младите хора ,
    нека грешат за да съберат опит ,
    рано или късно опитът взема връх,
    грешките намаляват

    и човек вече сяда в първа класа

    Младостта е извинение за .........но само Понякога ;)
  2. 2 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#1] от "merakliyski":

    То не само Господ може да те потупа по рамото.
    Има друг който също може да те потупа и да ти каже "ЗДРАВЕЙ", а когато видиш озъбената му усмивка разбираш че е твърде късно да направиш каквото и да е освен да се усмихнеш също толкова озъбено обратно.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  3. 3 Профил на Свети Йордан Славейков
    Свети Йордан Славейков
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Чудесна инициатива. Приветствам.

  4. 4 Профил на bubiolino
    bubiolino
    Рейтинг: 8 Весело

    Прекрасно, училище за красотата и добротата.

  5. 5 Профил на Бил Тамусен
    Бил Тамусен
    Рейтинг: 556 Неутрално

    По-хубаво от съвременното българско образование е само някогашното българско образование.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK