Може ли училището без звънец?

Може ли училището без звънец?

© Анелия Николва



Законопроектът за предучилищното и училищно образование, чието обсъждане в Народното събрание започна миналата седмица, обещава да породи множество спорове по широк кръг от теми, свързани с обучението на децата. За начало възникна скандалът около въведената задължителна предучилищна подготовка за 4-годишните.


Обсъждането на текстовете в пленарната зала обаче е повод за по-широка дискусия както около наследените практики в образованието, така и по необходимостта и възможностите за качествена промяна в методите на преподаване, за преосмисляне на обстановката и отношенията в училище. 


"Дневник" започва нова поредица, в която ще публикува идеи и предложения за промени в образованието. Смятаме, че обсъждането на различни (включително взаимно изключващи се) позиции е най-добрият път към намиране на работещи решения. Можете да ни изпратите и своята аргументирана позиция на [email protected].




Припомнете си училищния коридор по време на час и момента, в който бие звънецът. Трябва да се отдръпнете рязко встрани, за да не ви отнесе вълната деца, която блъсва вратите на класните стаи и изскача навън с викове като по време на френската революция.


Кое кара учениците да изпитват такава неистова еуфория след края на часа и дали е възможно качествената промяна на образователната система да започне с промяна на средата и премахване на звънеца и оградата, за да се създадат качествено нови взаимоотношения между учител и ученици, базирани на зрелост и уважение?


"Школуваните хора са неадекватни днес"


Училището - със звънец, ограда, точно разпределени по време часове с малки минути за почивка и с класове от деца, обединени на възрастов принцип, е дело на индустриалната революция от края на 18 век, когато на обществото са му били нужни работници. Затова тази система така много напомня на фабрика, припомня ни сър Кен Робинсън, един от образователни експерти, който се бори за промяна в подхода в масовото обучение. Познат е с пленителните си лекции на ТЕD конференции и с книгата, преведена на български език – "Елементът".


"Предназначението на училищата е да произвеждат по шаблон човешки същества с предсказуемо поведение, които са податливи на контрол", пише и Джон Гатоу, автор на книгите "Затъпяване - основната цел на държавното образование" и "Оръжия за масово обезличаване", преподавател с над тридесетгодишна практика и награди за "Учител на годината на Ню Йорк за 1991 г." и "Учител на годината на щата Ню Йорк". Гатоу яростно отстоява необходимостта от промяна в образователната система.


Може ли училището без звънец?

© Анелия Николва


Той обяснява, че доскоро училището се е справяло със своята първоначална цел - чрез научни методи да произвежда зависими, незаинтересовани и "школувани" хора, с голям успех, но в днешното общество "успелите" хора се оказват индивидуалистите, независимите, смелите, тези, които разчитат на себе си.


"В подобно общество продуктът на училището - добре школуваните хора - са неадекватни. Те могат само да продават ножчета за бръснене, да зареждат принтера с хартия и да говорят по телефона или пък да се взират с празен поглед в мигащи монитори. В качеството си на човешки същества те са напълно безполезни както за околните, така и за себе си", пише Гатоу.


Като дългогодишен учител той има наблюдението, че децата се учат от това, което преживяват на практика, и че изкуственото им разпределяне в класове ги кара да изживяват живота си в невидима клетка, изолирани от общността.


Може ли училището без звънец?

© Георги Кожухаров


Възможно начало на промяната: без звънец 


Единственият шанс системата да се промени, смята Джон Гатоу, е да се отнеме правото на монопол на държавата върху образованието и родителите отново да придобият правото си да решават и избират формата и начина, по който да обучават децата си. 


Отказът от използване на звънец за оповестяване края на учебния час е един от видимите и първи знаци за това в редица училища по света, дори и у нас.


Във Великобритания и САЩ вече има училища, в които учебният процес е изцяло преобразуван и липсва звънецът като механично прекъсване на часа. Преподавателите споделят, че това е довело до качествено нови взаимоотношения между учители и ученици.


В британското училище "Томас Дийкън академи" в Питърбъро няма училищен звънец, по коридорите децата се придвижват свободно и без еуфория.


<a href="http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2012/02/18/1759238_uchilishte_bez_klasni_stai_dali_tova_e_obuchenieto_na/" target="_blank">Идея от Швеция,</a> където Vittra – компания, управляваща 30 училища в страната, се опитва да осигури възможността обучението да се случва навсякъде в кампуса като изцяло елиминира класните стаи.

© Rosan Bosch

Идея от Швеция, където Vittra – компания, управляваща 30 училища в страната, се опитва да осигури възможността обучението да се случва навсякъде в кампуса като изцяло елиминира класните стаи.


Има часовници навсякъде по стените


Според директора Алан Макмърдо, това насърчава чувството им за зрялост, спокойствие и отговорност, а също и гарантира безопасното им придвижване по коридорите.


"Все едно да отидеш на лекар и той да ти предложи да те лекува с методи от преди 40 години", коментира Макмърдо общообразователната система. Училището му се помещава в модерна сграда със специална архитектура и дизайн. Стъклени стени отделят класните стаи една от друга. В него няма и разпределение на класове по възраст, няма кратки междучасия, няма ограда.


За голямата реформа и добрите резултати той споделя: "Внушаваме на учениците с цялостната среда, че те са вече големи и зрели хора. При нас няма да видите сцена, в която ученикът вдига ръка, за да поиска разрешение да отиде до тоалетната. Да не позволяваме на децата да ходят до тоалетната по време на час е нещо от миналото. От самото влизане на детето в училището


го третираме като възрастен, уважаваме го"


Може ли училището без звънец?

© Георги Кожухаров


В едно българско училище във Видин вместо звънец учениците отскоро чуват инструментални мелодии и разполагат със собствено училищно радио. Замяната на звънеца с по-модерна и близка до децата музика е факт и в няколко софийски училища, сред тях и 133 СОУ "А. С. Пушкин". 


За да гласувате трябва да сте регистриран потребител.

Резултати от 287 гласа

  1. Да, той осигурява ред в училище (6.62%)
  2. Да, това създава нужния ритъм на обучението и почивката (24.74%)
  3. Не, защото стряска децата (16.72%)
  4. Не, учителите трябва сами да преценяват кога да приключи учебният час (41.46%)
  5. Друго (9.06%)
  6. Нямам мнение (1.39%)

Попитах двама ученици, двама преподаватели (които се занимават с образователни инициативи за по-добро качество на преподаване) и един директор (който стопанисва добре своето училище) дали е необходимо премахването на звънеца; има ли нужда от промяна изобщо и ако да, как си я представят те. Ето и тяхното мнение:


Може ли училището без звънец?

© Дневник


Карлос Венциславов (8 г., 2 клас, 119-о СОУ "Акад. Михаил Арнаудов", София):

Искам в училище госпожата да ни пуска повече мултимедията, да поправяме всичко, което се счупи, вместо майсторите, цялата година стаята ни да бъде с украса, да има безплатна храна в лавката и да стоим на свещи, за да не замърсяваме въздуха (това са нещата, които Карлос би искал да промени в училище, явно звънецът не му пречи).


Христо Димитров (17 г., 11 клас, Професионална гимназия по телекомуникации, София):


Нищо съществено няма да се промени след премахване на училищния звънец. Цялата система, ако е написана книга, трябва да се изгори и създаде наново. Абсурдно е, че по специалните предмети учим хардуер, който вече не съществува и никой не ползва. Взаимно се обвиняваме учители и ученици за ситуацията. Защо се получава така, че аз когато закъснея, ме наказват, а когато учителката влезе със закъснение, е позволено. Трябва да има правила, но трябва да са еднакви за всички. Трябва да има нормално заплащане за преподавателите, за да дойдат млади хора и да бъдат мотивирани. Един учебен ден трябва да е не по-дълъг от 4-5 часа. Трябва да имаме нормални условия за спорт, а не бараката, в която седим на пейки в час по физическо, когато навън е зима и не можем да играем на двора."


Мнения за промяна на училищната система от учители, ученици, директори и родители можете да следите и като се включите в група "ПреОбразование" в социалната мрежа "Фейсбук"

Емил Джасим (програмен директор на Центъра за образователни инициативи, учител по история):


Без звънец може. Звънецът навлиза тогава, когато се появява идеята за общото образование в пика на индустриалната революция и целта на училището е да се подготвят работници. Най-хубавите часове, които съм имал, са били, когато съм извеждал навън учениците - в двора или съм ги водил в музей. Тогава сме следвали естествения ритъм на темата, нейното развитие и самоизчерпване.


Всеки учител, решил да излезе навън с учениците си, където няма да чуе звънеца, знае колко по-интересно се получава. Темпото на т.нар. учебен час се определя от темпото на диалога вътре в групата. По естествен начин става ясно кога една тема бива изчерпена. В класната стая понякога ни е трябвало повече време и тогава училищният звънец ни е прекъсвал, а понякога пък сме приключвали доста по-рано от края на учебния час.


Цветан Цветански (председател на УС на Центъра за образователни инициативи, автор на учебници по история и учител по история):


В съвременния свят ние сме свързани с краен срок и трябва да се научим да го спазваме. Едно е училището, друго е образованието. Училището е създадено да обслужва обществения интерес, то проектира нуждите си от кадри в следващите 15 - 20 години.


Ако искам най-доброто образование за моето дете, ще му наема частни учители и те ще яздят с него по цял ден, ще ходят на скаутски лагери и т. н. Друг е въпросът, че трябва да имаме училище по интереси. Когато говорим за масовото училище, трябва да има някакъв тип регламент. В момента, в който аз реша да пусна моите ученици по-рано, те пречат на останалите. В този смисъл училището е като жилищен блок в квартал "Младост", не е луксозна вила в Бояна и затова трябва да внимаваме и да се съобразяваме с всички останали в рамките на сградата.


Диян Стаматов (директор на 119-о СОУ "Акад. Михаил Арнаудов"):


В българското училище звънецът е един от символите за начало и край на учебния процес. Учебният час трябва да започне и да завърши в точно определен час. Това има своята елементарна и чисто административна логика - в момента в час има 30 класа, ако учителят забави свършването на часа даже и с 1-2 минути, това означава, че почивката на учениците се намалява.


Според мен промяната може да дойде с подмяната на този консервативен звън, който в повечето случаи дразни, с нещо по-мелодично и приемливо за слуха, но този консервативен модел в стандартното училище няма как да бъде сменен.


Качествената промяна във взаимоотношенията между учители и ученици ще настъпи по-бавно чрез създаване на максимален уют в класната стая, в училището и в цялостната среда. Това може да стане и с внедряването на технически средства в преподаването. Преди три месеца получихме като подарък скъпа интерактивна дъска. Тя е за една класна стая и това е кабинетът, в който всички ученици влизат с невероятно желание. По този начин можем да променим мотивираността на учениците за присъствие в час.


Всички статии за законопроекта за предучилищното и училищното образование можете намерите в топ темата "Закон за училищното образование" .


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK