(Не)обяснимата любов на композиторите към виолата

(Не)обяснимата любов на композиторите към виолата

© Анелия Николова



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за композиторите, чиито произведения ще бъдат изпълнявани от музикантите, и за инструмента, на който е посветена поредната среща на децата с музиката (всеки концерт е с различен инструмент).


Текстовете нямат претенции за изчерпателност, целта им е по популярен и забавен начин да въведат хлапетата в света на музиката и да ги подготвят за това, което предстои да видят и чуят. Този път Венета Нейнска (музикант и артистичен директор на "Модо България", организатор на проекта) разказва как са се родили част от най-популярните творби за виола, които ще прозвучат на последния за този сезон концерт на възглавници на 19 май. 

Невероятната история на Брамсовото "Скерцо" (из F-A-E соната)


Двама от най-големите романтични композитори преплитат съдбите си не само в личния си живот, а и в работата си.




Сонатата с особеното име "F.A.E." е създадена по безкрайно интересен начин. През 1853 г. 21-годишният Йоханес Брамс посещава Дюселдорф. Запътва се директно към дома на Роберт и Клара Шуман - композитор и пианистка с вече световна слава като музиканти. Брамс носи препоръчително писмо от своя добър приятел цигуларят Йозеф Йоахим.


Приет с отворени обятия поради известността на Йоахим, Брамс представя музиката си на семейство Шуман. И двамата са във възторг. Роберт пише във влиятелното си списание следното: "Знаех си, че рано или късно някой трябва и ще се появи, предопределен да представи идеалния израз на духа на тези времена... И той дойде, свежа кръв, чиято люлка пазят грации и богове. Неговото име е Йоханес Брамс."


От този момент нататък започват времена на слава и известност за Брамс. Той става част от семейство Шуман и има по-специални отношения с Клара. Въпреки че чувствата между Клара и Роберт остават в историята като една най-великите и красиви любовни истории, Брамс и Клара също изграждат изключителни взаимоотношения.


Музиката е водеща в живота и на трима им. Затова, когато в края на 1853 г. очакват посещение от Йозеф Йоахим, решават да му направят специален подарък. Брамс, Роберт Шуман и техният приятел - композиторът Алберт Дитрих, решават да напишат соната за цигулка и пиано, като всеки от тях пише по една част. Идеята е да представят музиката на Йоахим и той да познае кой коя част е написал.


Кръщават произведението "F.A.E.", съкращение на мотото на цигуларя – Frei aber einsam, в превод "Свободен, но сам". Дитрих композира първата част, Брамс – Скерцото, а Шуман – последните две. Йоаким пристига в Дюселдорф, изсвирва сонатата с акомпанимент от Клара на пианото и безпогрешно разпознава композиторите на отделните части.


Той толкова се трогва от подаръка, че запазва ръкописа за себе си и чак в края на живота си разрешава само Скерцото на Брамс да бъде публикувано. Затова днес е прието да се изпълнява единствено тази част от създадената по удивителен начин соната.


Всички обичат Брамс


Правилата за изпълнение са напълно забравени, когато става въпрос за популярните "Унгарски танци" на Брамс. Оригинално написани за пиано на четири ръце, днес те се свирят във всевъзможни комбинации, а №5 е синоним на известност:


Тъй като преди XX век виолата не се е смятала като подходяща за солиращ инструмент, много от виоловия репертоар днес е оригинално написан за цигулка.


Освен от цигулката виолата понякога заема произведения и от кларинета. Такъв е случаят с трите "Фантастични пиеси" на Роберт Шуман. Написани няколко години преди срещата му с Брамс, пиесите са по-скоро песни без думи за солиращ инструмент и пиано. Те са безкрайно обичани заради красотата и магията в музиката им и затова се изпълняват също от цигулари и виолончелисти.


Сред немските романтични композитори все пак има и такива, които са писали специално за виола. Сред тях е Макс Брух, неправилно смятан за евреин и по тази причина почти забравен след Втората световна война.


Брух e най-известен с първия си цигулков концерт, истински задължителен в репертоара на цигуларите. Не толкова популярен, но не по-малко красив е "Романс"-ът му за виола и оркестър. Също както и с "Фантастични пиеси", и това произведение повече прилича на песен, на приказка, разказана в музика.



Не един и двама от големите композитори са опитвали да свирят на виола. Някои от тях сериозно и задълбочено, други – не чак толкова.


Англичанинът Франк Бридж е смятал виолата за голямата си любов и е бил истински виртуоз на този инструмент. Заедно с добрия си приятел - големият виолист Лайънъл Тертис, Бридж се бори за разгръщането на виоловия репертоар и пише няколко произведения за този инструмент. Сред тях е Allegro appassionato, кратка творба за виола и пиано, която демонстрира възможностите на виолата в изпълнението на енергична, пищна и темпераментна музика.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на irons
    irons
    Рейтинг: 645 Неутрално

    Много хубава и даваща познания статия! Пускайте повече такива, моля.

    Виолата и на мен много ми харесва като звук - има едно по-дълбоко и би казал даже, модерно звучене. Само дето цигуларите имат много вицове за виолистите

  2. 2 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1238 Любопитно

    Любимият ми инструмент-като юноша бях доста напреднал.С Младен Киселов-големият ни режисьор,вечна му памет и Илко Петров,бяхме ученици на проф.Гаврилов в Русе.

  3. 3 Профил на Karla c Україна Hanneman
    Karla c Україна Hanneman
    Рейтинг: 700 Весело

    Романса на Брух (който не бях слушала) е направо божествен , личи си слабостта му към барока , който пък е личната ми страст.

    To Crush Your Enemies, See Them Driven Before You, And To Hear The Lamentation Of Their Women!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK