© Анелия Николова
Процесът на трайно извеждане на деца от социалните домове у нас върви на пълни обороти. Това е тема, която ангажира вниманието ни все повече, защото е във фокуса на Европейската комисия, на международните организации като УНИЦЕФ, както и на отговорните институции у нас като социалното министерство и Държавната агенция за закрила на детето. Целта е окончателно да бъдат елиминирани остарелите морално домове за деца, лишени от родителски грижи, за които отдавна се знае, че не създават добра атмосфера за израстване. Вместо тях за децата се осигуряват защитени жилища в модерни детски селища и при приемни семейства.
Справка на "Дневник" в Държавната агенция за закрила на детето, която ръководи процеса на деинституционализация в страната ни, показа, че от началото на годината са закрити шест социални домове. До края на годината се планира да бъдат закрити още четири, както и осем домове за медико-социални грижи, в които се настаняват най-малките деца - до 3 години.
Към края на 2012 г. децата, настанени в социален дом, са 4122. Година по-рано - в края на 2011 г. - те са били 4755. С други думи, в рамките на една година за 633 деца са били осигурени по-добри условия на живот и по-добри шансове за пълноценно развитие.
Проблемите
Процесът на деинституционализация е времеемък и трудоемък, но необходим, категорични са специалистите. Той се осъществява чрез пет проекта в рамките на национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в България на общинско ниво" и основните участници са именно общините, координирани от националните институции като ДАЗД и обвързаните министерства.
Заради големия брой на участници, основните проблеми са свързани с комуникацията и координацията на различните дейности. На това е посветен анализ на агенция "Алфа рисърч" от миналата година. Проучването беше използвано като отправна точка в работна среща, която се проведе тази седмица в София с участието на специалисти от министерствата на социалната политика, на здравеопазването и на образованието, както и от неправителствения сектор. Организатори на срещата бяха Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца и НБУ.
Анализът изважда на светло основните проблеми, като това че координацията се възприема като начин да не се дублират дейностите, но не и като начин за сътрудничество между институциите. Комуникацията с националните институции се състои основно чрез писмени отчети. Изобщо липсват ясни формални механизми за координация между всички проекти и страни и освен това липсват индикатори за измерване на постигнатите резултати. Често пъти участниците в процеса не са достатъчно информирани и не са достатъчно въвлечени. Освен всичко друго - не е регламентирано и участието на неправителствения сектор в процеса.
Проблемите се задълбочават на регионално ниво и общинско ниво. Не всички проекти имат структури на регионално ниво, а общините са изолирани една от друга. Тази разпокъсаност на процеса не е конструктивна, пише в анализа. Стига се до там, че на различните нива процесът се движи с различни темпове. Така понякога ръководителите на домове не знаят какво да правят и докъде е стигнал процесът за тяхното заведение, а внезапният прогрес ги сварва неподготвени. Или обратното - имат готовност с експертните оценки на състоянието на децата, които са задължителни преди да бъдат преместени, но от другата страна няма развитие, така че оценките трябва да се правят повторно след време.
Анализаторите отдават всичко това на текучеството и липсата на подготвени хора в социалната система, както и на недостатъчната информация и на липсата на единно разбиране за реформата, която тече. Медиите също допринасят като не са достатъчно информирани и търсят сензации, гласи докладът.
От положителната страна...
Специален гост на работната среща на специалистите беше проф. Тони Гей, директор на центъра Reflective Learning International. Той представи своята методология за позитивно отношение към темата. "Винаги, когато говорим за нещо толкова значимо и трудоемко като деинституционализацията, хората са склонни да се концентрират върху проблемите, но така не се раждат решения. Позитивното отношение и изместването на фокуса върху постигнатото могат да влеят нови сили на участниците и да дадат идеи как успешно да продължи процеса, как да се увеличат ефективните практики", коментира експертът.
Неговата формула за позитивен поглед върху нещата е съвсем ясна. Състои се от четири ключови въпроса, които всеки участник трябва да си зададе:
1. Какво трябва да спрем да правим
2. Какво трябва да намалим
3. Какво трябва да увеличим
4. Какво трябва да започнем да правим
А за да погледнем от позитивната страна е необходимо само да променим въпроса - "Избройте проблемите" на "Избройте добрите примери", допълва той. По думите му във всеки проект може да се намери нещо положително.
Същото важи и за деинституционализацията в България. Специалистите изброиха редица добри примери за комуникация, общуване и координация както между институциите, така и със самите деца. Един от най-добрите примери на комуникация е случай при който дом, на който му предстояло затваряне, поканил за помощ служители от друг дом, който вече е бил закрит. Така ръководството било подготвено и изпреварвало събития през целия процес.
За работата с децата също имаше позитивни примери. Ръководителят на неправителствена организация от Хасково например разказа за инициатива сред младежите в социален дом, която да ги запознае с работата на полицията и да им вдъхне респект. В друг случай, дете с увреждания трябвало да получи грамота за успех, но възпитателите му се опасявали, че то може да се притесни да излезе на сцената, за да получи отличието си. Разрешили проблема по най-простия начин - като попитали детето, а то било въодушевено от идеята.
Като позитивни страни, анализът на "Алфа рисърч" отчита гарантираното политическо взаимодействие по проекта и факта, че деинституционализацията е осъзнат и ангажиращ процес. Липсата на комуникация на ежедневно ниво се наваксва от честите информационни срещи и съвместни обучения, в които участват социалните работници и специалистите, както и периодичните работни срещи на координаторите. Усилията да се затегнат връзките между проектите и обвързаните институции също са много и вървят в правилна посока.
Това, което е необходимо занапред е да се развият каналите за комуникация между проектите на всички нива и да се осъвременят функциине на различните структури, така че да се намали бумащината и да се подобри взаимодействието, пише още в анализа. Най-сериозна нужда от подобрения имат общините, като например могат да се организират мобилни екипи, които да следят работата по деинституционализацията на децата в местните домове, а също и като се изготвят еднни планове за действие.
