© Reuters
Всичко започва неусетно. Възможността да контактуваш с приятелите си по всяко време е много примамлива. И колко много игри, музика и видео има... Виртуалният свят е много интересен. Твърде интересен. До степен, в която може да навреди на социалното ти развитие.
Милиони деца и тийнейджъри по целия свят са застрашени от все по-голям риск от пристрастяване към интернет. Сериозна част вече страдат от интереса си към глобалната мрежа, показват няколко независими проучвания в различни точки по света.
На пръв поглед интернет лесно се справя с проблема чрез типичния си самоироничен стил, като поглежда откъм хумористичната му страна. Онлайн изданието Mashable например публикува забавен материал с "14 признака, че прекарваш твърде много време в интернет".
Сред някои от по-добрите попадения са "започваш да чуваш звуци от пристигнало чат съобщение, а дори не си в близост до компютър". Или "чувстваш се длъжен да влезеш в нета дори и в неподходящо за това време". Почти всеки "изпраща чат съобщение до човек в същата стая".
Някои пък "се притесняват, когато ще ходят на място без WiFi" и се "чувстват облекчени, когато напуснат място без WiFi". А също и смятаното за все по-нормално "проверяване на телефона за ъпдейти по непреодолим импулс".
От играчка плачка
Част от иначе шеговитите критерии обаче се оказват твърде близки до съвсем сериозни признаци на пристрастяване. Много често те остават незабележими, защото когато погледнем подобен човек, той изглежда напълно нормално, усмихва се, говори си с околните, от време на време просто поглежда в екрана на телефона си.
Според мащабно национално проучване сред над 100 хил. ученици в Япония обаче, пристрастяването е факт за мнозина от тези иначе спокойни и весели деца. Средно 6% от момчетата и 10% от момичетата са дали отговори, които подсказват пристрастяване към глобалната мрежа, съобщава японското издание The Mainchi. Приравнено към целия брой ученици в Япония, се оказва, че около 518 хил. деца от начално и средно училище са пристрастени към интернет. Новина, която е била приета като шокираща от японското общество.
Въпросникът е включвал доста лични въпроси, като "разваляли ли сте отношенията си с други хора чрез използване на интернет", "чувствали ли сте се неприятно, когато спрете да използвате интернет" и др. Към тях са били добавени и въпроси за личните им навици, интереси и др.
Отговорите показват интересна зависимост. Пристрастените към мрежата ученици не могат да се наспиват добре, чувстват се уморени още сутринта. Някои дори променят навиците си или пък пропускат учебни часове, тъй като прекарали твърде много време в интернет предната вечер. Проучването посочва и неуточнен брой случаи на деца, които страдат от недохранване поради прекомерно използване на интернет.
Повишава се и броят на децата, които отделят повече време за сърфиране в глобалната мрежа. Близо 15% от тях правят това по над 5 часа общо за работните дни на седмицата. Средно 14% от учениците от начално училище прекарват в интернет по над 5 часа и през почивните дни. Същото правят и 21% от гимназистите.
Държавната болница в гр. Йокосука вече дори е започнала специална програма за лечение на пристрастени към интернет. Тя върви вече две години и по думите на нейния директор Сусуму Хигучи близо 50% от лекуваните пациенти са били ученици. Момчетата най-често се пристрастяват към онлайн игрите, докато момичетата не могат да спрат да комуникират с приятелите си чрез социалните мрежи и смартфоните, коментира Хигучи. Някои деца са страдали и от псхисически увреждания заради пристрастяването си, но Хигучи не иска да назовава подробности.
© Красимир Юскеселиев
Международен проблем
Бавно, но сигурно пристрастяването към интернет и технологиите свързани с него, се превръща в световен проблем. Само в Южна Корея вече има над 100 здравни заведения за лечение на зависимост от глобалната мрежа, припомня USA Today. Специалистите вече дори имат и име за един от страничните ефекти на вманиачаването по технологиите - дигитална деменция. При нея децата не могат да запомнят телефонни номера, да пишат четливо или дори да гледат хората в очите, когато говорят с тях. В Корея средно 20% от децата на възраст 10-19 г. прекарват по над 7 часа на ден взирайки се в екраните на устройствата си. "Младите хора са тези, които използват най-много технологиите и са изложени на риск от недоразвиване на дясната половина на мозъка", коментира психиатърът др. Биун Джи-Уон.
Проблемът се разраства и в САЩ. Американските родители обаче се превръщат в част от него. Голяма част от тях дават смартфони и таблети на малките деца вместо играчки. От американската Академия по педиатрия препоръчват на родителите да не правят това, а когато наистина се налага, то да бъде с устройство с изключен интернет достъп.
През 2011 г. в Китай пък са провели изследване и сканиране на мозъците на група студенти, които са били пристрастени към интернет. Те са прекарвали поне по 10 часа на ден в глобалната мрежа. Оказало се, че това е довело до смаляване на важни части от мозъка. Откритие, което в последствие е било оспорено от скептици, но последващи независими изследвания са показали подобна връзка, съобщава в. Kansas City Star. Дори са били открити допълнителни критерии като активиране на зони от мозъка, които се реагират и при зависимост от наркотици.
© Георги Кожухаров
Добрите новини
За щастие, за разлика от наркотиците, зависимостта към интернет и технологиите се оказва сравнително лесно лечима. Проучване на Университета в Станфорд показва, че над 90% от хората, които искат да намалят времето, което прекарват онлайн, успяват да постигнат това. Алтернативно проучване на университета в Канзас пък допълва, че хората, които осезаемо намаляват онлайн престоя си показват "впечатляващо подобрение на когнитивността" само в рамките на няколко дни и в крайна сметка увеличават продуктивността си с 50%.
Разбира се, най-добре е изобщо да не се стига до необходмост от лечение, защото то може да включва дори лекарства, а не само псхиологически съвети. Японските здравни власти препоръчват на родителите да създадат правила за ползване на интернета у дома. Например да може да се влиза в мрежата само до определен час, предлагането на други активности и игри, които да не са свързани с компютри и телефони. Учените са единодушни, че най-голям ефект има най-простата превантивна мярка - прекарване на повече време с децата. За съжаление, това излежда като все по-трудно постижимо, когато и самите родители са по-заинтересовани от екрана на смартфона си, а не какво прави бебето им в количката, коментира в своя публикация Девра Давис, президент на организацията Environmental Health Trust.
За да помогнем на децата си, може би първо трябва да помогнем на себе си. Психологът Кимбърли Юнг специализира вече близо 19 години с помощ на хора, които са пристрастени към интернет. Нейният първи случай е през 1994 г., когато съпругът на нейна приятелка е прекарвал по близо 50 часа на седмица в чатовете на AOL. В изданието The Globe and Mail тя публикува 8 въпроса, чрез които можем да проверим дали страдаме от интернет пристрастяване.
1. Смятате ли, че интернет ви разсейва или ви ангажира?
2. Усещате ли нужда да използвате интернет все по-дълго, за да сте удовлетворени?
3. Правили ли сте неуспешни опити да контролирате, намалите или спрете използването на интернет?
4. Чувствате ли се неспокойни, натъжени, депресирани или раздразнени, когато се опитвате да намалите използването на интернет?
5. Оставате ли онлайн по-дълго от предвиденото?
6. Застрашавали ли сте важна връзка, работа, образование или възможност за кариерно развитие заради интернет?
7. Лъгали ли сте близки, лекар или други хора, за да укриете реално прекараното време в интернет?
8. Използвате ли интернет като начин за бягство от проблемите или за успокоение на чувства за вина, депресия, безпомощност?
В случай, че сте отговорили положително на 5 от тези въпроси, Юнг препоръчва да потърсите помощ. Според Университета на Стандфорд един на всеки осем американци страда от някаква форма на онлайн зависимост. Юнг призовава към по-голямо внимание на институциите към проблема и хората да приемат, че интернет, макар и много полезен за множество дейности от ежедневието, може да бъде и много опасен, ако прекаляваме с престоя си в него.
