Кога да дадем свобода на детето да бъде самостоятелно навън

Кога да дадем свобода на детето да бъде самостоятелно навън

© Юлия Лазарова




Тази година рубриката "На училище" е насочена към родителите на децата между 8 и 14 години. "Детски Дневник" отново ви предлага идеи за занимания, съвети за здравето на децата, предложения как да преодолеете заедно проблемите в училище, както и рецепти, които хлапетата да приготвят сами.

Често се случва възрастните да получават упреци от децата си, че техни съученици вече са получили разрешение да правят нещо сами. Например да идат на кино, на гости, дори да пренощуват при най-добрия си приятел и т.н. Но понякога дори примерът на съседчето, което обикаля само кварталните улици с колело, не е достатъчен, за да убеди някои тревожни майки и татковци, че е време да дадат по-голяма свобода на детето си.


От каква възраст е разумно да дадем свобода на децата си да се придвижват самостоятелно навън, къде и кога може да се случи това? За съвети по тази тема се обърнахме към психолога Александра Петрова, която е част от екипа на www.e-therapy.bg, където родители и тийнейджъри могат да се възползват от безплатна он-лайн психологическа консултация със специалист.




Твърде често темата за това до колко можем да дадем свобода на децата си и от каква възраст да стане това, се приема твърде категорично. Сякаш има граници и ясна рецепта за това. Много родители влизат или в крайностите на категоричните забрани, водени от страховете, или  в прекаленото даряване на свобода наготово, в името на доброто настроение и собствения си родителски имидж. Но и тук, както в повечето аспекти на връзката родител-дете има разнородни комбинации.               


Първи тип: Активно дете с родители, които залагат на презастраховката


Да започнем оттам, че за да позволиш на едно дете да отговаря само за действията си, трябва да го научиш как да е ориентиращо се в отговорностите. В кабинета често наблюдаваме следната ситуация: Емоционална, чувствителна майка, която изцяло е фокусирана в отглеждането на детето. Тя споделя, че стои до него на пързалката, на катерушките - държи го непрестанно. Пази го от всяко ожулване или хипотетична опасност. Ако има неприятна ситуация, по-уплашена е самата тя, отколкото детето. А то не се научава да изследва собствените си усещания, защото майчините емоции са толкова силни, че изместват неговите собствени.


Виждали сте много майки, които казват необмисленото и категорично "НЕ" за почти всяка дейност или още по-зле, при най-малкия проблем се карат и викат уплашено. А детето има своето естествено любопитство и желание да изпита силите и способностите си, опознавайки средата. Това е първата стъпка, която се слага в кутия и остава високо на рафта като неизползвани грозни обувки. Колкото по-предпазливи и презастраховащи са родителите, толкова по-безпомощно е детето. Толкова по-малко се учи да се ориентира и да преценява способностите си в различни ситуации. По този начин бумерангът се връща и родителите нямат нито доверие, нито усещане за сигурност, за да дадат навреме свобода на синовете и дъщерите си.


Втори тип: Плахо дете със смели родители


Понякога родителите са по-активната страна. Те насърчават детето, бутат го към ситуации, които предполагат смелост, справяне и борба. Наскоро един баща се оплака в сайта: "Не смее сам да отиде за хляб!" Толкова съм го учил къде, какво е, как се действа, водил съм го с мен на спорт, а той вече е трети клас и не смее да направи почти нищо сам!"


Способността да учиш и да даваш свобода на детето си се свързва не просто с уменията, а с неговата психическа готовност. Тя зависи и от темпераментовите особености на детето. Понякога синът или дъщерята са по-раними, по-чувствителни или им е нужно повече време, за да влязат в желаната от родителите схема за активност и самостоятелни действия. Тогава рязкото пришпорване или натиск вкарват в обратната посока. Детето парира всяка нова ситуация и остава близко до страховете си. След това е много трудно да се впише спонтанно в компания.  Пасивността става добра приятелка. Това са онези тийнейджъри, които предпочитат своя стол и своя монитор. За тези деца свободата идва постепенно на малки глътки с педантична изследователска схема и с положителна нагласа, дадена от родителите. В тази комбинация се постигат качествени резултати.·        


Трети тип: Свободата според поредността на раждане и пола на детето


Свобода се дава най-трудно на единствените и първородните деца. Защото с единственото дете родителите нямат разфокусиране, нито от страховете си, нито от очакванията си, нито от собствената си зависимост към детето.


С първородното са обичайно по-стриктни, още учещи се на родителство и по-сурови. Така че, тези деца в семейните конфигурации, са най-тежко воюващите за своята свобода. Второто дете върви обичайно по-леко, родителите са апробирали много повече страхове и са оценили несъстоятелността им. А не на последно място първото създава сигурна база, подпомагайки по-малкото дете.


Има и клишета по отношение на момчетата и момичетата. Първите са толерирани да изследват, а вторите ги учат да внимават. Така е било с лова за мъжете и пещерите за жените. Но днес е много лесно да се смесят тези първични стереотипи и да се действа според родителските опасения и мечтани представи. Затова родителите би следвало да изучават уроци по индивидуалността на своето дете.        


Кога да дадем свобода на детето да бъде самостоятелно навън

© Юлия Лазарова


Така или иначе докато дадем свобода на порасналото си дете е


нужно и като родители да преживеем собствените си страхове и несигурности


наследство от възпитателните модели на собственото ни родителско семейство. Всичко това е дълъг процес.


Започва се от най-ранна възраст с формирането на хигиенни навици. С ученето на това малкият човек да знае как се пада, как боли, как да се държи за катерушката и как да има баланс. Къде да кара безопасно колело. ·        


После как да намира помощ от големите, когато тръгне на училище и как да намира най-добрият път до дома. Как да усеща застрашителните ситуации и как да реагира. За детето е нужно да има една символична опция за алармен бутон. Било то телефон, човек, стратегия. ·        


Всъщност, за да стигнете до момента, в който детето ще иска да излезе вечерта без вас родители, или да отиде за събота и неделя на гости, трябва да сте минали през порядъчен брой изпитания, но не гледани отстрани, а да сте се потопили в казана.


Следват купоните, вилите, излетите и ходенето на гости... Все по-дълго време без надзор, превенция и готови съвети. Това са нововъведенията в активността, идващи от възрастовите промени и интереси. Тийнейджърите имат нужда от своята група. Тя им дава идентичност, самоувереност и сигурност. За да са вътре в тази група, те трябва да са част от дейностите й. Не е нужно да се чудим защо във възрастта между 12 и 16 ходят с еднакви дрехи, еднакви прически, чанти и говорят на свой жаргон. Те искат да са еднакви и това е тяхната сигурност. Затова и родителските забрани са тежка форма на принудително отцепничество. Те предизвикват в детето срам, чувство, че е нарушена справедливостта и крайно неразбиране на родителското поведение.  


И накрая, предствете си, че сте готвачи и трябва да сготвите свободата като прекрасно блюдо с вашите деца. Ще им покажете как се готви, какви са съставките и кога се слагат. После ще опитвате на малки хапки, за да се усети вкуса и за да не свърши всичко, лакомо излапано.


Примерното меню би могло да изглежда така: В ранна детска възраст хапките са от порядъка на самообслужване без помощ и игра в градинката без постоянно подадена ръка. После къде и как се пресича и как се пазарува и общува с непознати. После идва ходенето до магазина със списък, ползването на градски транспорт или просто движението по определен маршрут. След това са хапките на празненствата със заложени правила, които детето да изпълни.         


В този процес родителите се освобождават от страховете си, а децата се учат на отговорно поведение. И ако вървите по-конструктивния план, детето на 7 или 8 ще може да играе само в кварталната градинка и ще знае кое е опасно и кога да се прибере. На 10 г. ще може да ходи само на спорт, уроци и на гости дори с преспиване, като ще знае в кой момент да ви даде обратна връзка, какво да си носи и как да действа. На 13 г. ще можете да му вярвате, когато е на купон, а на 16 г. да сте спокойни за цялото му ежедневие. Просто възпитанието е неспирен процес от първия ден, а учителите в него са самите деца. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK