Читателски Дневник: За училището - думи по пътя

Читателски Дневник: За училището - думи по пътя

© Цветелина Белутова, Капитал



Този текст беше изпратен на редакционната поща от Цветелина Драганова, която е завършила българска филология и културология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1995 година работи като учител по български език и литература във ФЕГ "Антоан дьо Сент-Екзюпери", Пловдив


Дълго се колебах как да започна този текст, провокиран от приближаващото начало на учебната година. Най-лесно и предвидимо щеше да е "свирепото настроение" – основанията за него на един учител в България са не едно и две. Но когато след броени дни застана пред двайсет и няколкото момичета и момчета от "моя" клас, които все още не познавам, те ще очакват и ще искат друго.


Това, което очаква и иска всеки човек на тяхната възраст, откакто съществуват свят и училище: смисъл, който ще трябва да търсим и тъчем заедно – те и аз, и стъпки, през които този смисъл може да стане видим. Защото училището е преди и след институцията – училището е действие и в него всяко начало трябва да има шанс да бъде различно. Особено тук, особено сега.




Да бъдеш учител днес е занимание самотно,


двойно сякаш, ако си учител по български език и литература. Знаят това всички колеги, чието основно сечиво са думите. През личния си над 15-годишен професионален опит познавам и меда, и жилото им, и силата, и слабостта им, способността им да рушат и поправят, да лекуват и въздигат. Познавам умората и обезкуражаването, но и спасяващото знаене, че истински значимите плодове от работата с думи зреят бавно и рядко са видими в ограничения хоризонт на пребиваването в училище.


Затова за мен винаги е било особено важно за какво ще говоря на своите ученици, какво и как ще им казвам всеки ден, всеки час и минута. След всеки от мълчаливите разговори със себе си, след болящите въпроси, които си задавам отново и отново. В непрестанно подновяваното усилие да се еманципирам от така лесното и приспиващо усещане, че съм "жертва на системата", защото знам: в окото на всяка жертва дреме насилник и боледуваме всички.


Много неща за училището и за ученето все още не са ми ясни и това неутолено любопитство е едно от въжетата, които все още ме държат в професията. Има обаче и такива, в които съм дълбоко убедена:


Че вършим престъпление, когато въвличаме децата, нашите деца, в политическите си игри и междуличностните си игрички и ги превръщаме в заложници на собствените си конфликти, провали и неудовлетвореност.


Че когато прекрачваме училищния праг като барикада и описваме отношенията си с учениците и техните родители като война, неизбежно си я получаваме, а така дълбоко изкривяваме предназначението на училището и своето място в него. Убедена съм, че единствените битки, които си заслужава да водим, са тихите битки. Със себе си.


Че трябва


да отваряме все по-широко очите си за света на своите ученици


отвъд сковаващата рамка на познати клишета и стереотипи ("нечетящи", "консуматори", "чалгаджии" и прочее, и прочее), с които ги класифицираме от влечение към удобството да останем ние самите същите.


Да, днешните млади са различни, други в много отношения, но това означава само едно: нужно е внимателно да променяме и обновяваме инструментите за въздействие върху тях, думите, с които ги призоваваме и приближаваме – думи на желанието за разбиране, подкрепа и обич, защото само те са в състояние да открият залежите на личността, все едно дали на възрастен, или на дете.


Преди броени седмици внезапен пожар нанесе тежки щети на Пловдивския драматичен театър, и то тъкмо в разгара на подготовката за дългоочакваното "Възвишение". Екипът обаче не се отказа, репетициите продължиха и премиерата се състоя в уречения ден, макар и в друга зала.


Виждам в този факт прекрасна метафора на онова, което можем и трябва да правим в нашето, българското училище. Всичко би могло да се случи – волно или неволно – но ако съзнаваме, че Възвишението ни е съдбовно важно и незаобиколимо, ние сме тези, които трябва да го сбъднем.


Променяйки себе си - най-напред поотделно, а след това заедно, контекста на взаимоотношенията си и въздуха, който дишаме всеки ден. Продължавам да вярвам в


мощта на усилието да се култивира добър вкус за думи и действия


едно изначално лично усилие, в което е шансът на всеки от нас да срещне смислено другите. Макар да усещам всеки ден колко трудна е тази вяра в едно съборно (често пъти зле разбирано като колективистично) дело, каквото е училището.


Преди години Джордж Стайнър – интелектуалец от световна величина и преподавател с дългогодишен опит, описа в едно свое интервю трите "сценария", по които според него могат да се развият взаимоотношенията между двамата основни "актьори" в процеса на учене и образоване. Ще цитирам по памет:


1. Учителят със силата на своята власт "убива" ученика


2. Ученикът със силата на своята младост "убива" учителя


3. Между двамата се установява такава взаимност, такъв обмен, способен да отключи "Ероса на преподаването", от който именно се раждат Радостта и Смисълът.


Въпреки че са рефлексия на различен културно-образователен контекст, обичам да си припомням ритуално тези думи в началото на всяка своя учебна година, за да не забравям дебнещите капани и да намирам вдъхновение да продължа нататък.


Връщам се и към една история, която преди време разказа мой колега, започнал професионалния си път отдавна в далечно родопско село. Когато отишъл на първата родителска среща, вече като учител, привечер, след цял ден дъжд, пред очите му непознат баща събул калните си галоши, преди да пристъпи прага на училището, и влязъл бос вътре. Все още вярвам, че има смисъл да упорстваме в това мълчаливо да се навеждаме, когато влизаме в училище, само за да сваляме калта от себе си. Всеки от нас, сам.


П.П. Започнах с отказа си да говоря за политическия пейзаж в България, част от който е и училището, но зная, че след изминалото бурно лято учениците ми ще питат, ще искат да чуят позиция. Когато това стане, ще опитам да поведем разговор за Изправения Вървящ Човек и за мярката на неговото Достойнство – един от стълбовете, от които се правят и училище, и общество, и живот.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Питанка
    Питанка
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    ЗА симбиозата Учител-Ученик.
    НЕ на статуквото.

    "Въпросителната" е просто уморена "Удивителна!"
  2. 2 Профил на niamalosho8
    niamalosho8
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Дано да има повече учители,като вас,които наистина се замислят какво да дадат на децата и как да им го поднесат.
    Това е любов към това,което правиш и то е прекрасно!

  3. 3 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3422 Неутрално


    Никога не съм допускал училищните занятия да пречат на образованието ми.-Марк Твен.Благодаря на всички мои учители които са ми преподавали спазвайки принципите на великият американец.

  4. 4 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1183 Любопитно

    Колко малко коментари за нещо тъй важно!? Може би защото в образователната ни система напълно отсъства здравия разум?

  5. 5 Профил на Марко
    Марко
    Рейтинг: 526 Неутрално

    Чудесен текст, поздравления за автора!
    И срам за четящите хора тук - унизително малко реакции върху толкова смислено нещо, посветено на децата и техните учители...

    Не съм магаре;-)
  6. 6 Профил на kiki2000
    kiki2000
    Рейтинг: 257 Неутрално

    Много добре казано! Училището не е бойно поле и ако вместо взаимни обвинения и прехвърляне на отговорността върху политическата реалност, се търсят повече начини за "обмен" между поколенията, между учители и ученици наистина може да се получи реален диалог и да се постигнат "Радостта и Смисълът"! Браво, госпожо Драганова!

  7. 7 Профил на wiseman
    wiseman
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Жалко буквописие! Никакви ценности, само някакъв комсомолски патос. Знам, че децата отиват в системата за да посивеят и Драганова е част от "художниците" които ще оцветят децата ви в цвета на Матрицата. Радвайте се роби!

  8. 8 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1389 Неутрално

    Разтягяне на локуми.
    То си личи, че е учител по български език де

    В Русия съм! В Русия съм!
  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1389 Неутрално

    А към госпожата-вашият предмет е най-закостенелият и ненужен в този му вид!
    Преди 100 години може да е било много актуална темата за освобождението, но сега това вече не е така!
    Сега други неща са актуални и вълнуват населението, включително и младите.Не вярвам да няма добри български автори след 1944.Вие как мислите?
    Сега евентуално трябва да се изучават Задочните репортажи на Г.Марков, да се говори за близкото минало.Има толкова много модерни прозиведения с актуална тематика, по които ученика може да разсъждава да произведе и защити мнение!
    Какво мнение може да има той по въпроса за Освобождението, като нито е участвал, нито е живял преди или след него веднага?!
    Отделно дето българските произведения (не само романи, повести и разкази, но и песни) са твърде трагични.Все за турско робство, как не давали хубава Яна,болни деца, бели лястовици, как му умрял на някой вола и прочие трагизми?!
    Кому е нужно това госпожо?

    В Русия съм! В Русия съм!
  11. 11 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3798 Весело

    [quote#10:"Веселин Дечев"]болни деца, бели лястовици, как му умрял на някой вола и прочие трагизми?! [/quote]
    Друго е да ти се счупи айфона,или да нямаш цял ден Фейсбук
    право казваш има трагедия и по голяма такава!

    klimentm
  12. 12 Профил на rad
    rad
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Пожелавам Ви новата 2013/2014 учебна година да е шарена, като зърната в чорбата на отец Никодим. Единственото, което със сигурност е излишно са проявите на елементарен литераурен цинизъм и неспособност за проява на цялостен хуманитаристичен поглед над литературните случвания, демонстрирани от някои коментатори на статията.
    Успех!!
    Прекланям се пред позиициите Ви и още повече пред факта, че все още учителското поприще владее ума и сърцето Ви.

  13. 13 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1389 Неутрално

    [quote#11:"klimentm"]Друго е да ти се счупи айфона,или да нямаш цял ден Фейсбук
    право казваш има трагедия и по голяма такава![/quote]
    Не, просто трябва по-позитивни неща!
    За споделена любов, за успели хора,за щастие и т.н
    Толкова ли е трудно?

    В Русия съм! В Русия съм!
  14. 14 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3798 Неутрално

    Не е трудно.Приемам мнението ти.Исках да кажа как ми изглеждат младите.

    klimentm
  15. 15 Профил на visveal
    visveal
    Рейтинг: 5 Весело

    И все пак трябва първо да се изучава Христо Смирненски - Приказка за стълбата, ако е нужно и 2 срока. А за тези с негативните коментари - силно задължително.
    Ами господа "хейтъри"..., аргументирайте се, че да видим и ние невежите колко Ви е обективен мирогледа.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK