Откъс от "Невероятното лекарство на Джордж" от Роалд Дал

Корицата на "Невероятното лекарство на Джордж" от Роалд Дал

© Издателство

Корицата на "Невероятното лекарство на Джордж" от Роалд Дал




Тази седмица в рубриката "Четиво" на "Детски Дневник" ви предлагаме откъс от най-новата книга на българския пазар на известния норвежки писател Роалд Дал "Невероятното лекарство на Джордж", предоставен ни от издателство "Ентусиаст" и в превод от английски на Катя Перчинкова.

Удивителният план


Джордж седна на масата в кухнята, леко разтреперан. О, как само мразеше баба си! Наистина нещо по въпроса. Нещо знаменито. Нещо абсолютно ужасяващо. Нещо, което да предизвика страхуваше. И именно затова изведнъж му се прииска да я изпепели.




Е, не искаше чак да я изпепели, но поне да я стресне малко.


Много добре тогава. Какво би могло да е това шокиращо, ужасяващо бомбастично нещо?


Би могъл да запали фойерверки под стола й, но в момента нямаше.


Искаше да пусне дълга зелена змия във врата й, но не разполагаше с дълга зелена змия.


Идеше му да вкара шест плъха в стаята при нея и да заключи вратата, но не разполагаше с шест плъха.


Както си седеше и размишляваше върху този интересен проблем, погледът му се спря върху кафявото лекарство на шкафа. Изглеждаше изключително гнусно. По четири пъти на ден натикваха на баба му по една голяма лъжица от него, но то изглежда не й помагаше. Нали целият смисъл от вземането на лекарства беше да оздравееш. Ако лекарството не действаше, значи бе напълно безполезно.


"Мда!", хрумна му изведнъж на Джродж. "А-ха! Е-ха! Знам точно какво ще направя. Ще й приготвя ново лекарство, толкова силно и свирепо, така фантастично, че или ще я излекува напълно, или ще й отнесе главата. Ще й приготвя
Джордж погледна към кухненския часовник. Показваше десет и пет. Разполагаше с почти цял час, докато баба му трябваше да вземе следващата си доза в единайсет.


– Да се залавям за работа тогава! – извика Джордж и скочи от масата. – Ще й забъркам вълшебно лекарство!


Дайте буболечки и пъргави бълхи.


Дайте ми два охлюва и гущера три,


И лигав плужек от морската тъма


и отровното жило на земна пчела,


и сок от китайска фурма,


и счукана кост от тасманийски дявол.


Както и още сто други неща,


всяко разпръскващо ужасна воня.


Ще ги разбъркам и добре ще ги сваря,


на гъста и силна отвара сега.


А после в лъжица голяма (запуши си носа),


изгълтай лекарството без страх, скъпа бабо,


как ти харесва то сега?


Дали ще избухне, дали ще се взриви?


Дали през улицата чак ще изхвърчи?


Дали ще изчезне сред облак от дим?


Или ще се избълбука като гейзер син?


Кой знае? Скоро ще стане ясно.


(Добре че с вас не сме на нейно място!)


О, бабо, нямаш представа,


че те чака чудна изненада!



Джордж забърква лекарството


Джордж извади огромна тенджера от шкафа и я постави на кухненската маса.


– Джордж! – долетя пронизителният глас от съседната стая. – Какво правиш?


– Нищо, бабо – провикна се той в отговор.


– Не си мисли, че не те чувам през затворената врата! Тракаш с тенджерите!


– Подреждам кухнята, бабо.


Последва тишина.


Джордж обаче не изпитваше никакви съмнения как точно ще приготви знаменитото си лекарство. Нямаше да се мотае в чудене дали сложи малко от това, или късче от онова. Съвсем просто – той щеше да сложи в тенджерата ВСИЧКО, което намереше. Нямаше да се върти, нямаше да се колебае, нямаше да се чуди дали дадена съставка ще я гътне, или не. Реши да спазва следното правило: каквото му попаднеше пред очите под формата на течност, прах или крем, щеше да отиде в тенджерата.



Досега никой не бе правил подобно лекарство. Ако не излекуваше баба му, то поне щеше да доведе до някои вълнуващи последствия. Гледката щеше да е забележителна.


Джордж реши да претършува стаите една по една и да види какви съставки ще му предложат.


Възнамеряваше да започне от банята. В нея винаги имаше купища интересни неща. Тъй че той се качи на горния етаж, хванал огромната тенджера за двете дръжки пред себе си.


В банята Джордж се взря с копнеж в прочутото, но страховито шкафче с лекарствата, но не посмя да се приближи до него. Това беше единственото нещо в цялата къща, което му бе забранено да пипа. Беше дал тържествено обещание на родителите си и нямаше да го наруши. Те му бяха обяснили, че шкафчето съдържа неща, които биха могли да убият човек, и макар да се готвеше да даде на баба си огнена отвара, не искаше да я убива. Джордж остави тенджерата на пода и се зае за работа.


Първо взе шише с етикет, гласящ: "ШАМПОАН ЗА ЗЛАТИСТ БЛЯСЪК". Изсипа в тенджерата.


– Това хубавичко ще й промие стомаха – каза той.



След това извади пълна тубичка с ПАСТА ЗА ЗЪБИ и я изстиска докрай на една дълга виеща се като червей лента.


– Това ще поизбели ужасните й кафяви зъби – рече той.


Намери и флакона с ПЯНА ЗА БРЪСНЕНЕ на баща си. Джордж обожаваше да си играе с аерозолни флакони. Той натисна копчето и държа пръста си върху него, докато във флакона не остана нищо. В гигантската зелена тенджера изникна превъзходна планина от бяла пяна.


С пръсти изгреба съдържанието на бурканче с КРЕМ ЗА ЛИЦЕ, ОБОГАТЕН С ВИТАМИНИ.


Добави и шишенце ЛАК ЗА НОКТИ.


– Ако пастата за зъби не избели зъбите й, може би това ще ги боядиса в червено като рози.


Намери и друго бурканче с кремообразно съдържание и етикет "КРЕМ ЗА ОБЕЗКОСМЯВАНЕ. НАНЕСЕТЕ ВЪРХУ КРАКАТА И ОСТАВЕТЕ ДА ДЕЙСТВА ПЕТ МИНУТИ". Джордж го изсипа цялото в тенджерата.


Попадна и на шишенце с жълта помада, наречена "ПРОЧУТИЯТ ЛЕК ЗА ПЪРХОТ НА ДИШУЪРТ". Изсипа и него.


Имаше и нещо, наречено "БРИЛИДЕНТ ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИ ЗЪБИ". Представляваше бял прах. И той отиде в тенджерата.


Намери още един аерозолен флакон, върху който пишеше: "КРАЙ НА ПОТЕНЕТО! ПРЕДОТВРАТЯВА ВЪЗНИКВАНЕТО НА НЕПРИЯТНИ ТЕЛЕСНИ МИРИЗМИ ЗА ЦЯЛ ДЕН".


– От това ще й трябва доста – каза Джордж, докато изпръскваше флакона в тенджерата.


Следващото шише беше доста голямо и в него имаше ТЕЧЕН ПАРАФИН. Джордж нямаше ни най-малка представа за какво служи, но въпреки това го изсипа.


"Приключих с банята", помисли си той, докато оглеждаше помещението.


В спалнята, на тоалетката на майка си Джордж намери друг красив аерозолен флакон, който съдържаше "ЛАКЪТ ЗА КОСА НА ХЕЛГА. ДРЪЖТЕ НА ТРИЙСЕТ САНТИМЕТРА ОТ КОСАТА И НАПРЪСКАЙТЕ ЛЕКО". Джордж го изпръска целия в тенджерата.
Добави и голяма кръгла кутия ПУДРА, модел "РОЗОВ ГИПС". Най-отгоре имаше пухен тампон за нанасяне и Джордж хвърли и него в тенджерата за късмет.


Намери и две ЧЕРВИЛА. Извади мазните червени цилиндърчета от кутийките и ги добави към сместа.


Спалнята нямаше какво повече да му предложи и Джордж свали огромната тенджера обратно по стълбите и я замъкна в пералното помещение, където лавиците бяха отрупани с всевъзможни домакински препарати.


Най-напред свали голяма кутия със "СНЕЖНОБЯЛ ПРАХ ЗА АВТОМАТИЧНИ ПЕРАЛНИ", благодарение на който "МЪРСОТИЯТА ИЗЧЕЗВА КАТО С ВЪЛШЕБНА ПРЪЧИЦА". Джордж не знаеше дали баба му беше автоматична, но със сигурност бе мръсна старица.


– Значи най-добре да го сложа всичкия – каза си той и изсипа цялата кутия.


След това зърна голяма тенекиена опаковка с "ПОЛИРОВКА ЗА ПАРКЕТИ УАКСУЕЛ", която "ОТСТРАНЯВА МЪРСОТИЯ И ЗАЦАПВАНИЯ ОТ ПОДОВЕТЕ И ГИ ЛЪСВА ДО БЛЯСЪК". Джордж изгреба оранжевата восъчна смес и я пльокна в тенджерата.


На друга лавица намери кръгла картонена кутия с етикет "ПРАХ ПРОТИВ КУЧЕШКИ БЪЛХИ. СЪХРАНЯВАЙТЕ ДАЛЕЧ ОТ КУЧЕШКА ХРАНА", пишеше на етикета, "ЗАЩОТО АКО КУЧЕТО ПОГЪЛНЕ ПРАХА, ЩЕ ИЗБУХНЕ".


– Чудесно – рече Джордж и ги изсипа до последната прашинка в тенджерата.


Намери и кутия със СЕМЕНА ЗА КАНАРЧЕТА.


– Може пък да накара старата кукумявка да зачурулика – каза си той и добави и семената.


След това отвори кутия с принадлежности за лъскане на обувки – четки, тенекиени кутии с боя и платове за полиране. "Лекарството на баба е кафяво", помисли си той. "Значи и моето лекарство трябва да е кафяво, иначе ще надуши нещо гнило." Джордж реши, че ще го оцвети с КАФЯВА БОЯ ЗА ОБУВКИ. На голямата кутия имаше етикет: "ТЪМЕН КЕСТЕН". Великолепно. Той изгреба боята със стара лъжица и я пусна с цопване в сместа. Щеше да я разбърка по-късно.


На път за кухнята Джордж видя бутилка с ДЖИН в бюфета. Баба много обичаше джин и й позволяваха да изпива по една малка чашка вечер. Сега той щеше да я почерпи щедро. Затова изсипа цялото шише в тенджерата.


Щом се върна в кухнята, Джордж остави тенджерата на масата и отиде до шкафа с хранителните продукти. Лавиците бяха натежали от всевъзможни бутилки и буркани. Той избра следните неща и ги изсипа едно по едно в тенджерата:


КУТИЯ С КЪРИ НА ПРАХ
КУТИЯ СЪС СИНАПЕНО СЕМЕ
ШИШЕНЦЕ "МНОГО ЛЮТ" ЧИЛИ СОС
КУТИЯ ЧЕРЕН ПИПЕР НА ЗЪРНА
БУТИЛКА СЪС СОС ОТ ХРЯН


– Готово! – възкликна накрая Джордж. – Мисля, че е достатъчно!


– Джордж! – долетя дрезгавият глас от съседната стая. – С кого говориш? Какви ги вършиш там?


– Нищо, бабо, нищичко не правя – провикна се той.


– Време ли е да си пия лекарството?


– Не, бабо, има още половин час.


– Добре, само внимавай да не забравиш.


– Няма, бабо, обещавам.


Хапчета за животни


В този миг на Джордж му хрумна забележително добра идея. Макар да му бе забранено да отваря шкафчето с лекарства в банята, никой не му беше казвал да не пипа лекарствата, които баща му държеше на етажерка в бараката до курника. Лекарствата за животните.


Как не се бе сетил за ги докосва.


"Да си кажем правичката", размишляваше Джордж. "Лакът за коса, пяната за бръснене и боята за обувки са чудесни и несъмнено ще предизвикат зрелищна експлозия в стомаха на дъртата вещица, но на вълшебната отвара й трябва и малко истинско лекарство, истински хапчета и сиропи, за да е по-силно действието ѝ."


Джордж вдигна тежката, пълна две трети тенджера, и я изнесе навън през задната врата. Прекоси стопанския двор и се насочи право към бараката до курника. Знаеше, че баща му не е там, тъй като в момента косеше сено на една от ливадите.


Джордж влезе в прашната стара барака и остави тенджерата на тезгяха, след което огледа внимателно етажерката с лекарствата. На нея имаше пет големи бутилки. Две от тях бяха пълни с таблетки, две – с течност и една с някакъв прах.


– Ще ги използвам всичките – заяви той. – Баба се нуждае от тях. При това много!


В първата бутилка, която свали от рафта, имаше оранжев прах. На етикета пишеше "ПРОТИВ ПАРАЗИТИ, СТОМАШНИ РАЗСТРОЙСТВА, ВЪЗПАЛЕНИ ЧОВКИ, РАХИТИЧНИ КРАКА, КЛЮМНАЛИ ГРЕБЕНИ, ПРОБЛЕМИ СЪС СНАСЯНЕТО НА ЯЙЦА, ПОТИСНАТОСТ И ОПАДАНЕ НА ПЕРАТА. СЛАГАЙТЕ ПО ЕДНА ЛЪЖИЦА ОТ СМЕСТА НА ЕДНА КОФА ФУРАЖ."


– Така – каза си Джордж на глас, докато изсипваше шишето, – след като старата кукумявка изпие лекарството, няма да й опада перушината.


В следващата бутилка, която свали от рафта, имаше поне петстотин гигантски лилави таблетки. "ЗА КОНЕ С ВЪЗПАЛЕНО ГЪРЛО", пишеше на етикета. "БОЛНИЯТ КОН ТРЯБВА ДА СМУЧЕ ПО ЕДНА ТАБЛЕТКА ДВА ПЪТИ НА ДЕН."


– Баба може и да не страда от възпалено гърло – рече Джордж, – но има остър език. Може пък това да я излекува от него.


В сместа цопнаха петстотин гигантски лилави таблетки.


В следващата бутилка имаше гъста жълтеникава течност. "ЗА КРАВИ, БИКОВЕ И ВОЛОВЕ", гласеше етикетът. "ЛЕКУВА КРАВЕШКА СИПАНИЦА, КРАВЕШКА КРАСТА, СЧУПЕНИ РОГА, ЛОШ ДЪХ ПРИ БИКОВЕТЕ, БОЛКИ В УШИТЕ, ЗЪБИТЕ, КОПИТАТА И ОПАШКИТЕ, ГЛАВОБОЛИЯ И ВЪЗПАЛЕНИ ВИМЕТА."


– Свадливата стара крава в дневната със сигурност страда от всички тези болежки – каза Джордж. – Нужна й е цялата бутилка.


Жълтата течност се изля с бълбукане във вече почти пълната тенджера.


Следващото шише съдържаше яркочервена течност. "ЛОСИОН ЗА ОВЦЕ", гласеше надписът. "ЗА ОВЦЕ С ЧЕРНОДРОБНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА КЪРЛЕЖИ И БЪЛХИ. РАЗТВОРЕТЕ ЕДНА ЛЪЖИЦА ОТ ЛЕКАРСТВОТО В 4,5 ЛИТРА ВОДА И ПОЛЕЙТЕ ЖИВОТНОТО ОБИЛНО. ВНИМАНИЕ: НЕ ПРАВЕТЕ РАЗТВОРА ПО-ГЪСТ, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ВЪЛНАТА ЩЕ ОПАДА."


– Ех, как само ми се иска да изсипя цялото шише върху баба и да гледам как бълхите и кърлежите бягат от нея. Но не мога. Не бива. Трябва да го изпие.


Джордж изсипа червения лосион в тенджерата.


Последната бутилка беше пълна със светлозелени таблетки. "ХАПЧЕТА ЗА ПРАСЕТА", гласеше етикетът.


"ЗА ПРАСЕТА С КОЖНИ ОБРИВИ, РАЗРАНЕНИ КРАКА, СУХА КОЖА И ДРУГИ СВИНСКИ БОЛЕСТИ. ПРИЕМА СЕ ПО ЕДНА ТАБЛЕТКА НА ДЕН. ПРИ ТЕЖКИ СЛУЧАИ Е ДОПУСТИМО ДА СЕ ПРИЕМАТ ПО ДВЕ, НО НЕ ПОВЕЧЕ, ТЪЙ КАТО ЖИВОТНОТО ЩЕ ПОЩРЪКЛЕЕ."


– Точно това ми трябва за свадливата дърта свиня. Ще й е нужна много голяма доза.


Той обърна шишето и стотици зелени хапчета се изсипаха в тенджерата.


На тезгяха лежеше стара пръчка за разбъркване на боя. Джордж я взе и започна да бърка удивителната си отвара. Сместа бе гъста като сметана и той въртеше пръчката, а безброй прекрасни цветове се издигаха на повърхността и се смесваха – розово, синьо, зелено, жълто и кафяво.


Джордж разбърка добре лекарството, но въпреки това на дъното на тенджерата лежаха стотици таблетки, които не се бяха разтворили, а на повърхността плуваше красивият пухен тампон от пудриерата на майка му.


– Ще се наложи да кипна сместа. Трябва й само малко да поври на котлона – каза си Джордж и помъкна огромния тежък съд обратно към къщата.


По пътя мина покрай гаража и реши да огледа дали и там няма нещо интересно. Намери и добави към сместа следните неща:


Половин литър МАШИННО МАСЛО – за да работи тялото на баба без проблеми.


Малко АНТИФРИЗ – за да не замръзне през зимата.
Шепа ГРЕС – за да смаже скърцащите ѝ стави.


Най-накрая Джордж се върна в кухнята.


Голямото варене


В кухнята Джордж постави тенджерата на печката и включи газовия котлон на най-силната степен.


– Джордж! – долетя противният глас от съседната стая. – Време е да си изпия лекарството!


– Рано е още, бабо! – провикна се Джордж в отговор. – До единайсет часа остават цели двайсет минути.


– Какви пакости правиш там? – кресна баба му. – Чувам тракане.


Джордж реши, че е най-добре да не отговаря на този въпрос. Намери една дълга дървена лъжица в чекмеджето с приборите и започна да разбърква сместа. Съдържанието на тенджерата се нагряваше все повече.


Скоро удивителната отвара започна да бълбука и да се пени. От повърхността й се заиздига гъст, син като паунови пера, дим, а кухнята се изпълни със страховит парлив мирис, от който Джордж се давеше и кашляше. Досега не бе помирисвал подобно нещо. Уханието беше остро и замайващо, пикантно и зашеметяващо, пламенно и обезумяло, пълно с вълшебства и магии. Всеки път, когато носът му го доловеше, в главата му избухваха фойерверки, а по гърба и краката му като ток пробягваха тръпки. Усещането да стои пред печката, да разбърква невероятната бълбукаща и пенеща се, сякаш жива отвара, и да гледа синия дим, бе прекрасно. Можеше да се закълне дори, че по едно време зърна сред кипящата пяна да проблясват ярки искри.


Изведнъж Джордж затанцува около врящия казан и запя странните думи, които му дойдоха наум:


Огнена течност, вещерска отвара,
бушуваща пяна и пушек син.
Цвърчаща, димяща, плискаща, кипяща!
Как само се люшка, бълбука и свисти!
Бабо, внимавай и молитва кажи!


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на basilicum
    basilicum
    Рейтинг: 559 Неутрално

    Роалд е един от тези все така забавни и никога омръзващи писатели!

  2. 2 Профил на plamenss
    plamenss
    Рейтинг: 636 Любопитно

    Продуктово позициониране , няма лошо

  3. 3 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1366 Весело

    Мили деца, не правете това у дома.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  4. 4 Профил на monk1
    monk1
    Рейтинг: 225 Гневно

    ДАЛИ ИЗДАТЕЛЯ НА ТАЗИ "КНИГА" БИ Я ЧЕЛ ИЛИ ДАЛ НА СВОИТЕ ВНУЦИ ДА Я ЧЕТАТ?
    КНИГА ЗА ПСИХОПАТИ!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK