ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Танц вместо клик като начин да научиш повече

Част от репетицията на спектакъла "Клик" на Петър Илиев и фондация "Танцово изкуство – Илиев"

© Анелия Николова

Част от репетицията на спектакъла "Клик" на Петър Илиев и фондация "Танцово изкуство – Илиев"



Шшшшшт! Звукът прокънтява в голяма училищна спортна зала. Само една реплика пред събралите се над десет деца е способна моментално да роди шумни коментари, шушукания, кикот, въпроси, възражения, възторг.


Петър повтаря "шшшшшт" почти на всяко второ изречение и изчаква  децата колкото се може по-бързо отново да му върнат вниманието си. Важно е да го слушат. Времето им е ограничено в 60 минути след редовните часове в училище. Толкова имат на разположение по два пъти в седмицата за подготовка и репетиции на големия детски спектакъл, който ще изпълнят за първи път пред публика на 19 октомври. Той ще отбележи и финала на тазгодишния фестивал Sofia Dance Week и на неговата детска програма.


Репетицията, която провежда Петър Илиев, основател на фондацията "Танцово изкуство - Илиев", е само част от многото подобни, които прави с деца между 3 и 6 клас (между 9 и 12 години) в още три училища освен това.




Портрет за дейността на хореографа Петър Илиев, Фондация "Танцово изкуство – Илиев"

© Анелия Николова

Портрет за дейността на хореографа Петър Илиев, Фондация "Танцово изкуство – Илиев"


Тук, в частното училище "Българско школо" в "Младост", някои от децата са танцували и преди, което означава, че имат малко опит и познават телата си добре, заради което и по-лесно заучват хореографията. Затова на тях са отредени цели три части в спектакъла "Клик" (Click), който ще представят тази събота в зала 1 на НДК, пояснява той.


Петър точно се връща от репетиция в друго училище, в квартал "Факултета". Въпреки, че времето, оставащо до големия спектакъл, е малко, той е много ентусиазиран. Говори с много артистичност и наистина пленително за енергията, за динамиката, ентусиазма на всички, с които работи във фондацията, и желание да зарази с поне малко от тях и децата.



Билети за спектакъла "Клик" на 19 октомври в зала 1 на НДК се предлагат на цена от 10, 15 и 20 лв. в мрежата на "Ивентим", както и в офиса на организаторите на фестивала "Едно".

"Клик" е не просто спектакъл "от деца за деца", както някои го определят. Това е творба, в която участват около 100 деца от четири различни училища, които работят отделно в групи с Илиев и неговата асистентка, бивш стипендиант на фондацията. Те не репетират заедно. Във всяко училище Илиев подготвят различна част от цялото представление. Идеята е накрая децата да се съберат на една сцена и да го изпълнят в неговата цялост без значение от кое училище идват, нито какъв е социалният им статус или пък каква е цялостната им подготовка и условия в училище.


Децата в някои от училищата познават по-добре телата си - занимават се с различни спортове или танци, заради което се справят и по-добре със заучването на хореографията.

© Анелия Николова

Децата в някои от училищата познават по-добре телата си - занимават се с различни спортове или танци, заради което се справят и по-добре със заучването на хореографията.


"Те са като части от пъзел, които накрая се събират в едно на сцената. Всички знаят, че са страшно важни за този пъзел. Ако едното училище не е достатъчно подготвено, то означава на физиономията на спектакъла да й липсва едно око да речем", описва Илиев и пита дали има български аналог на думата "пъзел". Обяснява, че внимава да не употребява чуждици, тъй като често такива влизат в речта му. Причината е, че от много години живее и работи като учител по танци в САЩ, от където се връща само заради заниманията си с фондацията тук, професионалните танцьори и стипендианти и работата с децата. 


Частите, които малките репетират поотделно, представят различни епохи от историята на човечеството. Децата в "Българско школо" играят откриващата част, в която са в ролите на пещерни хора - ловците и техните родове, които ги чакат да се върнат и да отпразнуват улова. Малко по-късно се пренасят в 40-те години - времето на суинга, Линди Хоп и класическия джаз, а накрая заедно с всички общо около 100 деца изпълняват финалния танц, който е на фона на песента на Джон Майър Waiting for the World to Change.


Защо клик?


Илиев не иска да издава много подробно сюжета и се шегува, че това е голяма тайна. Обаче описва накратко как историята започва от "няколко деца, които след училище си стоят на пейката в двора и цъкат (нека използвам техния жаргон) на телефоните или таблетите. Единият пита другия дали днес е разбрал нещо от часа по история, а той му отвръща, че му било скучно и си гледал телефона, но разбрал, че госпожата разказвала за пещерните хора - били космати и имали рисунки по стените. Тогава решават да проверят в таблетите си дали наистина е така и докато разглеждат някаква страница, изтърват устройството, чува се "Клик" и те се пренасят във времето".


Докато им обяснява отделните части или детайли от хореографията, както и как ще изглеждат костюмите, непременно започва глъч, обсъждане и коментари и Петър през две изречения повтаря "Шшшшт", изчаквайки търпеливо след това да му обърнат отново внимание.

© Анелия Николова

Докато им обяснява отделните части или детайли от хореографията, както и как ще изглеждат костюмите, непременно започва глъч, обсъждане и коментари и Петър през две изречения повтаря "Шшшшт", изчаквайки търпеливо след това да му обърнат отново внимание.


Според него в историята на спектакъла се крие и неговата идеята да покаже, че любопитството на децата днес бива жегнато и възбудено в училище, но не е доразвито. "Много е важно да разберем как децата учат днес. Ние като учители имаме задачата да възбудим тяхния интерес. Те учат по друг начин сега. Аз съм баща на три деца. О, ама толкова е различно! Те са и на различни възрасти. Две момичета и едно момче. Те са в друг свят, който няма нищо общо с моя свят."


Чрез танците и през историята за таблетите и един "Клик" децата в спектакъла, а и в публиката, научават много за историята, за различните епохи и хората. Главните герои тръгват от първобитно-общинния строй, а след това се озовават в друга епоха - 17 век. "Барок, който се играе от професионални танцьори - солисти на националния балет и наши стипендианти. Децата в това време коментират костюмите, танца. След това отиват в индустриална революция. Интересът им вече е възбуден, защото така научават нови и нови неща. Започват да се питат: Къде отиваме след това? Хайде при машините! И хоп - озовават се при машините", разказва увлекателно Петър.


След машините героите се пренасят в предвоенна България, "когато селото се смесва с града и нашите селски хора искат да са интелигенция, а нашата интелигенция не знае какво да прави с традицията, докато същевременно с това иска да се обръща и към Запада".


Петър Илиев

© Анелия Николова

Петър Илиев


"Ако накрая и публиката е научила по нещо, значи ние сме успяли", допълва Илиев. Посланието на финала с песента Waiting for the World to Change по думите му е, че "децата не трябва да чакат всички други да променят нещо за тях и светът да се промени без тяхно участие".


Петър има отношение към това да си активен. Самата му работа във фондацията е свързана с това да задвижи един процес, в който човек се учи да променя света - като начало чрез танца, а след това и по други, интересни и любопитни за него начини.


За училището като парен влак


Работата му с деца в България започва през януари тази година, когато успява да си пробие път в четири училища в София - 103 ОУ "В. Левски", ЧОУРЧО "Българско школо", 144 СОУ "Народни будители" и 95 СОУ "Проф. Иван Шишманов".


"Целта беше да са от различни социални слоеве. Искахме да сме навсякъде. Беше много трудно да влезем в училищата. Директорите са много предпазливи спрямо странични организации, особено като чуят фондации. Не знам защо репутацията на фондациите в България е толкова лоша. Всички смятат, че те не си вършат работата и че разчитат на учителите, като им дават допълни ангажименти. Те пък абсолютно бягат от допълнителни ангажименти. В това число и директорите", допълва той.


Част от репетицията на спектакъла "Клик" на Петър Илиев и фондация "Танцово изкуство – Илиев"

© Анелия Николова

Част от репетицията на спектакъла "Клик" на Петър Илиев и фондация "Танцово изкуство – Илиев"


"В началото никой не разбираше каква е всъщност програмата. Влизаме в училището и не искаме нищо друго освен зала, в която да репетираме и информацията за репетициите да стига до децата и родителите. Ние сме независими от образователната система. Носим нещо, което е много важно - възпитаваме децата да работят заедно, да научат един танц, който в един момент всички тези танцьори от четирите училища да изпълнят заедно на сцена. Според мен това е много важно за интеграцията", пояснява Илиев.


През април за първи път събира децата от четирите училища, които не са се виждали преди това, на една сцена - в младежкия театър "Николай Бинев". Тогава изпълняват само финалния танц, с който тази събота ще закрият и целия спектакъл "Клик".


Сега задачата е още по-трудна. Трябва да направят всички части заедно, като имат само една среща - в деня преди излизането им на сцената на зала 1 в НДК. След началото на новата учебна година и след няколко месеца лятна ваканция без занимания и връзка с тези деца, процесът обаче започва наново много бавно.


Петър Илиев

© Анелия Николова

Петър Илиев


"Започването на училище е много интересно в България. Като че ли, когато училището свърши, всички излизат във ваканция - деца, учители, директори. Ама всички. И никой не се сеща, че нещо е било започнато. И като дойде началото на септември, положението заприличва на влак, ама на парен влак. Представете си го на гарата как само стои и набира пара - туф, туф, туф. И така изведнъж идва 15 септември и влакът трябва да тръгне. Той обаче още не е набрал инерция и тръгва с едни много бавни темпове", обяснява Илиев много артистично и започва да произнася тежко и бавно едно след друго "ТУФ! ТУФ!ТУФ!". 


Другият проблем е с присъствието. Понякога на репетиции идват всички, над 25 деца, а понякога са с около десет по-малко. Много често някой отсъства и причините са всакакви, а това според Илиев показва, че много от децата не са възпитани в това да знаят какво е отговорност и ангажимент. "Не може да изграждаме бъдещи каквито и да са професионалисти, ако те не разбират важността да дойдеш и да си на мястото си като важна част от нещо. Независимо дали ще изберат да са танцьори или нещо друго. Ами какво става, като започнат работа и си кажат: "Ами аз днес няма да ходя". Стигаме до действителност, от която всички искаме да избягаме, но нямаме как да я променим."


Тогава той отново се връща към посланието на финала и на спектакъла като цяло: "Не можем да чакаме светът сам да се промени. Не бива да сме безучастни. Трябва да помогнем по някакъв начин за тази смяна и това идва от тях - от малките, които трябва да са будни и активни."  


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK