Пътят на обоя

Пътят на обоя

© Associated Press



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за композиторите, чиито произведения ще бъдат изпълнявани от музикантите, и за инструментите, на които е посветена поредната среща на децата с музиката (всеки концерт е с различен инструмент).


Текстовете нямат претенции за изчерпателност, целта им е по популярен и забавен начин да въведат хлапетата в света на музиката и да ги подготвят за това, което предстои да видят и чуят. Днес ви предлагаме разказ за историята на обоя - главен герой в предстоящите концерти на 1 декември, представен от Венета Нейнска (музикант и артистичен директор на "Модо България", организатор на проекта).


Европейски, африкански, арабски или азиатски са корените на съвременния обой? А може би една съвкупност от традициите на различни народи?




Прародителите на обоя са ползвани предимно за военни цели, а тяхното съществуване датира още от древногръцки времена. Първите видове обои имат по няколко дупки, които се затварят с пръсти. Впоследствие броят на отворите нараства до 20 и се развива сложна система от метални клапи.


Две са школите, които основно работят по усъвършенстването на обоя – френската и немската. Множество майстори опитват различни подобрения - добавят клавиши и отвори, но в крайна сметка френският обой заема позицията на международно приет. Негова алтернатива е единствено виенският обой, който е с по-широк отвор и по-ярък звук.


Сърцето на обоя


Най-важната част от обоя е малката и изключително крехка тръстикова пластинка, наречена "стройка". Обоят ползва двойна пластинка, която представлява парченце тръстика, сгънато на две и завързано около метална тръбичка. Двете части вибрират заедно, произвеждайки мелодичния и леко носталгичен звук на обоя. Именно произвеждането и контролирането на тази вибрация е най-трудната техника за начинаещия обоист.


Друга съществена трудност е издишването на излишния въздух. Отворът на стройката е много малък, както и съответното количеството въздух, за да се произведе звук. Поради тази причина обоистът може да изсвири дълги мелодии на един дъх, но трябва да умее да  изпуска неизползвания въздух. Натрупването му в белия дроб води до сериозни здравословни проблеми и обоистите много внимават с броя часове свирене на ден. 


Направи си сам


Интересно е да се отбележи, че професионалните обоисти сами правят стройките си. Димитриос Караминцас - изпълнителят, когото можете да чуете в "Концертите на възглавници" на 1 декември, казва: "50% от работата на обоиста е правенето на стройки." Други обоисти смело твърдят: "Обоист, който не прави сам стройките си, не е никакъв обоист."


Всеки, който е разговарял с обоист преди концерт, знае, че основното притеснение на музиканта е състоянието на стройките му. Въпреки че постоянно правят нови, намирането на идеалната стройка изглежда почти невъзможно.


Пред съвременните музиканти има и още по-голяма трудност – поради бързото им преминаване от един климат на друг тръстиката не може да се аклиматизира и често публиката става свидетел на провалени концерти по независещи от изпълнителите причини.


За съжаление, дори стройканта да е направена изключително добре, нейният живот е толкова кратък, че тя издържа само по 10-15 часа свирене или най-много месец. Не е възможно да се направят две еднакви стройки, колкото и внимателно да се следват стъпките за направата им. Оказва се, че изработването им е изкуство, а обоистите се учат цял живот. Казват, че преди да можеш да правиш качествени стройки, трябва да изхвърлиш цял багажник с първоначални опити. А стройката е малко по-дълга от седем сантиметра.


Инструментът, който твори красота


Особено популярен в бароковата и класическа епоха, обоят е бил разглеждан като солиращ инструмент наравно с цигулката. В оркестъра често е имало равен брой обои и цигулки с тази разлика, че обоите обикновено са били заглушавани с парче плат в долната им част.


През 19 век инструментът претърпява огромни промени по отношение на механиката си. Развита е цялостна система от клапи, която прави звученето на близки тонове много ясно, но също така допринася за загубата на яркия му звук от предишните векове. Обоят затвърждава славата си на инструмент с характерен  мек и мелодичен тон, поверяват му се бавни и красиви теми. Един от най-известните примери е солото в цигулковия концерт на Брамс:



Рихард Щраус казва за обоя в операта "Танхойзер" на Вагнер: "Никой друг инструмент не може да разкрие сладката тайна на любовната невинност в такива вълнуващи краски."


Равнис по обоя


Традицията всички инструменти в оркестъра да се настройват към обоя датира от началото на 19 век. Смята се, че тясното му тяло го прави по-устойчив от другите дървени духови инструменти към промени в тона вследствие на температурни промени.


След един век употреба предимно като оркестров инструмент композиторите от 20 век започват да му поверяват все повече солови и камерни творби. Някои от тях изискват почти невъзможното от обоиста, като например техниката "кръгово дишане" в произведението на Винко Глобокар:



В семейството на обоя има различни по размер инструменти. Най-разпространеният е обоят в до, дълъг около 60 сантиметра, разделен на три части и направен най-често от африканско черно дърво. Другите известни негови събратя са любовният обой и английският рог. Предимно класически инструмент, обоят понякога се ползва в джаза, а също така и във филмовата музика:



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2 Профил на Olga
    Olga
    Рейтинг: 432 Любопитно

    Интересно е! Откъде бихме разбрали за този инструмент...

  3. 3 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 555 Неутрално

    Обоят наистина е нещо много специално като звучене.

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  4. 4 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 555 Любопитно

    ПП - какво е "стройка"?

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  5. 5 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 4330 Неутрално

    обоят е бил разглеждан като солиращ инструмент, наравно с цигулката. В оркестъра често е имало равен брой обои и цигулки, с тази разлика, че обоите обикновено са били заглушавани с парче плат в долната им част.
    _________
    Къде ли е "Култута ми Бойко" да напише коментар ?

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  6. 6 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1446 Неутрално

    Като деца ходехме цялото училище на образователни концерти и съм ги запомнил тия особености на обоя.
    След това тази инициатива отпадна и сега младите обичат чалга.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK