© Музейко
Представете си как едно дете управлява строителен кран, изучава отвътре кошер пълен с пчели или се мята върху древен артефакт. Първата ви реакция може би била ужас, но не и ако любознателността на децата се вихри в контролирана среда, която дава възможност да изучава безопасно света по забавен начин.
Така може да се обобщи задачата на детския научен център "Музейко". Той трябва да отвори врати в София в средата на 2015г. и ще има три основни и десетки гостуващи експозиции, предназначени основно за деца между 6 и 10 години (още детайли за проекта, представен официално в София на 4 декември - тук).
Дърпай, обръщай, скачай
Идеята е децата да пипнат, да преживеят, да движат предмети и да ги изучават, за да разберат как на практика работи света. Затова всичко в детския музей ще бъде интерактивно.
Самата сграда и всичко в нея е измислено и подчинено на децата. Цветовете ще бъдат по-ярки, мащабите ще са съобразени с детските, а материалите, които ще се използват няма да отделят вредни вещества по време и след строителството.
Музеят ще бъде там, където в момента е сградата на бившите държавни лаборатории за производство на лепило в Студентски град в София. Имотът е на Българо-американския инвестиционен фонд, който решава да вдъхне нов живот на западналия район. Фондация "Америка за България" финансира проекта с дарение от 22 милиона лева.
"Искаше ни се първите думи на Музейко да бъдат на детски език, а още със своето име да протегне ръка към децата за лесно и забавно пътешествие в света на науките и изкуствата", каза директорът на проекта Бистра Кирова. Проектът ще излезе и извън самия център, като екипът ще работи с музеите и училищата в цялата страна и вече подготвя материали и програми, които учителите да могат да използват в своите часове.
Визуалната идентичност на "Музейко" е създадена от Весела Данчева, която е работила заедно с Росица Ралева - логото използва комбинация от триъгълници, които също ще влезнат в игрите и обученията. Знакът оживя на представянето и в героя Музейко. © Георги Кожухаров Логото (отзад зад децата) оживя и в героя Музейко по време на официалното представяне на проекта
Проектът е разработен от американското архитектурно студио Lee H. Skolnick Architecture + Design Partnership. Партньори от българска страна са "А и А архитекти" (ААА).
"Дневник" разговаря с Ангел Захариев и Лили Бояджиева от студио AAA, за да научи повече около проекта и какво значение има цялата архитектура за целите на детския музей.
Оказва се, че законодателството в България не позволява "Музейко" да се нарича детски музей. "У нас под музей разбираме институция, в която се излагат експонати, т.е. самата сграда. В случая на "Музейко" не е важна сградата, а процесите вътре, възможностите да се добият знания чрез практическо опознаване на света. Затова официално детският музей в София ще се нарича научен център", поясни архитект Захариев.
Трансформация
Сградата, която в момента се намира на мястото, на което след година и половина, ще отвори врати "Музейко" има два основни корпуса, единият - полуразрушен. Той ще бъде съборен напълно и ще се изгради отново, а другият ще бъде реновиран.
Основният акцент в екстериора ще бъдат три допълнителни дизайнерски конструкции. Те изобразяват планински релефи, наречени "Малките планини", които са вдъхновени от българската природа. "Това са нови сложни обеми, които трябва да разчупят съществуващите правоъгълни форми на сградата. Те правят връзка с релефа в България, като напомняне, че сме богата на природни дадености държава. На сравнително малката територия на страната могат да се видят разнообразни ландшафти", разказва Ангел Захариев, докато показва скиците на проекта.
Материалите, от които ще бъдат изградени "Малките планини" са представителни за три от най-популярните занаяти в България. "Това са грънчарството, дърворезбата и текстилопроизводството (шевици и килимарство)", обяснява Лили Бояджиева. Малките планини ще са боядисани в ярки цветове, които характеризират отделните занаяти.
Детайлите имат значение и вдъхновение от българското
Условно наречената "жълта планина" ще бъде изработена от дърво. Зелената ще символизира грънчарството, а червената е вдъхновена от българските народни шевици и текстил.
Главният вход към музея ще е откъм планината, която представя дърворезбарската традиция. Оттам посетителите влизат на наземното ниво, което е декорирано като дънера на живо дърво.
Стилизираното дърво вътре в музея започва от основите на сградата и достига до третия етаж. То е основният елемент, който присъства и в трите нива на постоянната интерактивна изложба. Експозициите са условно разделени на минало, настояще и бъдеще (на последния етаж). "Идеята е, че започваме от корените и от пещерите и завършваме експозицията в космоса с новите технологии, което е в короната на дървото", поясниха двамата архитекти.
В сутерена са разположени малки галерии, които разказват за миналото на човечеството. Тук децата ще учат за праисторическите времена, за геологията и ще могат сами да намират артефакти, които да им дадат допълнителна информация. При преминавате от галерия в галерия на това ниво, хората ще минават през различни исторически епохи.
© Музейко
На нивото на входа са разположени експозициите свързани с природните науки, биологични видове и експозиция за културното разнообразие на света. Това е дънерът на дървото, което посетителите първо виждат, когато влизат в сградата. "На това ниво музеят представя настоящето или заобикалящия ни свят. Има умалени макети на улици в градска обстановка и на площади, както и например дейността на регулировчиците", допълва Лили Бояджиева. За по-малките деца тук ще бъде организиран специален кът.
На третото ниво са разположени експозициите, свързани с пътуването на човека в космоса, с новите технологии. Ще има метеорологична станция, планетариум и демонстрация на различни технологични иновации, които децата могат да използват и изучават.
През коя планина да мина © Музейко
Зелената планина ще се пада разположена срещу жълтата. Това ще е вторият вход на музея, който ще води към паркинга. За направата й ще бъдат използвани български керамични плочки. Отвътре ще се помещава кафене и рецепция, както и малка книжарница.
Червената планина ще приюти временна експозиция на първото ниво и арт студио за деца на второто ниво.
Дърворезбата, керамиката и чергарството вдъхновили "Малките планини" ни дават представа как чужденците възприемат България, казват архитектите. "Ние сме работили с много чуждестранни колеги и винаги ни е било интересно да разберем как те ни възприемат и какво ги впечатлява. Колегите от Lee H. Skolnick Architecture са се спряли на няколко много традиционни български занаята, с които сме популярни, не само за себе си, но и пред света".
Захариев е категоричен, че тези занаяти не са свързани само с възрожденската ни история, но и с по-стари времена. Той даде пример със средновековните църкви в Несебър, Плиска Преслав и Велико Търново, които са декорирани с изящни мозайки. "Като започнем от старата средновековна традиция до близката ни история, винаги керамиката е присъствала в нашето изкуство и култура". Шевиците на българските носии, велинградските килими и родопските одеала са пример как типичното и традиционното продължава да съществува и в модерни времена.
Проектът предвижда извън "Малките планини", почти цялата сграда да бъде облицована със стъкло.
Ела в дъждовната градина
В двора на музея ще има детска площадка и дъждовна градина. В нея ще са разположени растителни видове, характерни за по-влажни климати. На покрива на южното крило ще има втора покривна градина. Тя не само ще допринася за облагородяването на сградатата, но посетителите ще могат да се запознаят с над 100 вида растения и билки.
На покрива ще има и стена за катерене, както и малък амфитеатър на открито, в който децата-посетители могат да гледат театрални постановки и прожекции. Върху северния корпус ще има фотоволтаични панели, които ще произвеждат ток и децата ще разберат каква част от енергията на сградата се произвежда от слънцето.
Самата технология на строителството и материалите, които ще се използват ще донесат на сградата най-висок сертификат за енергийна ефективност. Тя ще е почти напълно енергийно автономна като използва иновативни методи за поддръжка и отопление. Освен фотоволтаичните панели на покрива, под терена около сградата е създадена система за отопление и климатизация чрез геотермална енергия. Под земята ще бъде поставена също цистерна, която ще събира дъждовната вода за поливане на тревните площи в парцела. Стъклената облицовка ще е от тройни стъклопакети, които ще дадат най-висока степен на изолация. Те спират най-ефективно прегряването от слънцето през лятото и загубата на топлина през зимата, разказват детайли архитектите.
Те уточняват "по този начин искаме сградатата да е максимално зелена и да използва всички нови, възобновяеми енергийни ресурси".
"Ние много дълго чакаме да се появи проект, свързан едновременно с културата, образованието и децата. Можем да кажем, че с него се реализира една наша мечта. Според нас бъдещето на архитектурата е в проекти, които са в обществената сфера. До момента имахме много проекти в частния сектор, които са чисто комерсиални – офисни сгради, молове и жилищни сгради, но през всичките години на прехода, това което липсва на българската архитектура са проекти свързани с музеи, университети, галерии. Затова за нас "Музейко" не само е голямо предизвикателство, но сме и благодарни, че се занимаваме с такъв тип проект", сподеря архитект Захариев.
Партньори и умове зад проекта:
По проекта за "Музейко" работят много хора и компании, сред които около 30 научни специалисти, а идеите са обсъждани с деца и родители. От фондация "Америка за България" бяха показали на представянето партньорите и умовете (brains) в помощ на проекта - различни фирми и хора (с тях ще ви запознаваме в бъдеще в "Детски Дневник").
Концепцията е разработена от американското архитектурното студио Lee H. Skolnick Architecture + Design Partnership, което печели конкурса за "Музейко" през 2011г., а дизайнът и символиката в него е плод на мащабно проучване. Именно идеята да вплетат характерни за българската природа и култура елементи, се оказала решаваща за спечелването на конкурса.
Неизбежно идва въпросът "Защото проектът е даден на чуждестранна компания?" Захариев отговаря: "В България нямаме опит в изграждането на такъв тип сгради, но в САЩ са създадени стотици подобни центрове от различен мащаб". Моделът на детските музеи тръгва от Бостън в САЩ. След това се разпространява и в други страни.
Българските партньори от "A и A архитекти" работят паралелно с американските си колеги по развитието на проекта. В него влиза и облагородяване на целия район около старите лаборатории, а поредица от инсталации ще насочват посетителите към двата входа на музея.
