"Карнавал на животните": неочаквано забавна музикална история

Изпълнението на "Карнавал на животните" на 29 декември ще бъде придружено от илюстрациите на литовският художник Дайнос Шукис

© Модо България

Изпълнението на "Карнавал на животните" на 29 декември ще бъде придружено от илюстрациите на литовският художник Дайнос Шукис



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за композиторите и за инструментите, на които е посветена поредната среща на децата с музиката.


Без претенции за изчерпателност, текстовете по забавен начин въвеждат хлапетата и родителите им в света на музиката и ги подготвят за това, което предстои да видят и чуят. Днес Венета Нейнска (музикант и артистичен директор на "Модо България", организатор на проекта) разказва за една от най-красивите музикални творби на всички времена - сюитата "Карнавал на животните" на Камий Сен-Санс, която ще звучи на последния за тази година концерт от проекта на 29 декември.


Дори най-гениалните артисти не са по-велики от съдбата.




Може би най-известната творба на Камий Сен-Санс започва съществуването си като шега и подарък от композитора за неговите приятели.


Тъй като държи да има име на сериозен творец, Сен-Санс забранява изпълненията на забавния "Карнавал на животните" през живота си, с изключение на две представяния пред ограничен кръг познати. Броени месеци след смъртта му обаче сюитата има официална премиера и бързо се превръща е едно от най-известните класически произведения на всички времена.


Четиринайсетте части на "Голямата зоологическа фантазия" представят различни животински образи, изпълнени на пиано, цигулка, виола, виолончело, контрабас, флейта, кларинет, глокеншпил и ксилофон.


Въведението подготвя "Царският марш на лъва" – началото е с участието на целия оркестър, а лъвският рев може безпогрешно да се разпознае ту в двете пиана, ту в другите инструменти.


Следва втората част - тя е първата от четири, посветени на пернати животни. В "Кокошки и петли" е представен типичен ден от живота в кокошарника – спокойното кудкудякане се превръща в кокоши скандал.


С музиката си, Сен-Санс пародира великият си съотечественик Жан-Филип Рамо и неговата пиеса за клавесин "Кокошката" ("Le Poule"):



Това е първата от много шеги, които композиторът си прави с редица негови колеги в рамките на "Карнавал на животните".


"Дивите и бързи животни" са двамата пианисти, които се преследват във вихрен устрем, без участието на оркестъра.


По-нататък "Костенурките" танцуват известния "Канкан" на Офенбах, но по костенурски – толкова бавно, че мелодията е почти неразпознаваема:



Най-големите инструменти на сцената участват в "Слонът". Клавирният акомпанимент помага на контрабаса да се покаже като истински слон – тежък, огромен и тромав.


"Кенгурута" се нарича шестата част, написана само за две пиана. Докато оркестърът почива, от музиката разбираме много за скритата нежна душевност на едно кенгуру - плахо, любопитно, галантно и най-вече елегантно.


В "Аквариума" водата се плиска от двете пиана, а вътре плуват чудати водни обитатели – рибки с нечуван цвят и форма обикалят водното пространство и общуват безмълвно.


Ревът на "Персонажите с дълги уши" е изсвирен от струнните инструменти. Музикалната му трансформация е толкова успешна, че бързо става ясно кои всъщност са тези персонажи:



"Кукувица в гъстата гора" е деветата част. Тук спокойствието на гората се чува в бавните акорди на пианата, а кларинетът се превръща в една истинска кукувица.


Песента на птичките от "Птичарника" е изсвирена на флейта. Виртуозното соло е едно от най-трудните за флейтистите сред оркестровите произведения.


Идват най-неочакваните животни в карнавала, а именно "Пианистите". Самият Сен-Санс е бил изключителен пианист, но очевидно е смятал, че упражняването на гами оприличава клавирните майстори най-вече на видни представители от фауната:



Тракането на костите на "Вкаменелостите" се чува най-добре на ксилофона.


Тук композиторът проявява изключителното си чувство за хумор и пародира няколко произведения: на първо време собствения си "Танц на смъртта", а след това мелодията от Моцартовите вариации "'Ah, vous dirais-je maman', по-известна като песничката "Twinkle, twinkle, little star":



Росини също се явява като "вкаменелост" с част от неговата опера "Севилският бръснар" - арията "Una voce poco fa".


Следва известната част "Лебедът", поверена на грациозното виолончело. Това е единствения откъс от произведението, чието изпълнение Сен-Санс разрешава по време на живота си.


"Финалът" е грандиозен завършек на животинския карнавал. Чуват се мотиви от предходните части, но най-вече позитивната и вдъхновяваща атмосфера, съпътсваща празника.


Проблемите с произношението на името на композитора (Camille Saint- Saëns), заедно с вече утвърдените съпътстващи произведението стихове от американския поет Огдън Наш, чуйте в един съкратен и разбъркан, но пък много забавен вариант:



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 701 Весело

    С какво ли снизхождение ни гледат животните

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!
  2. 2 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Винаги е имало чалга и от всичко може да се направи чалга! Браво на интерпретаторите!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK