"Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона" от Турбьорн Егнер

Корицата на "Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона" от Турбьорн Егнер

© Издателство "Ентусиаст"

Корицата на "Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона" от Турбьорн Егнер



В почивните дни в рубриката "Четиво" на "Детски Дневник" ви предлагаме откъс от най-новата книга на издателство "Ентусиаст" "Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона" от Турбьорн Егнер. Авторът на популярната "Чук и Пук" отново предлага на най-малките читатели не само интересните истории на своите герои, но и своите илюстрации към тях, подобно на предишната книжка от същия писател "Хора и разбойници в Кардамоновия град", която наскоро излезе и в българските книжарници. Преводът от норвежки е на Анюта Качева, а книгата е в книжарниците на цена 15 лв..


"Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона" от Турбьорн Егнер

ПЪРВА ГЛАВА, В КОЯТО СЕ РАЗКАЗВА ЗА МУРТЕН ГОРСКИЯ МИШОК И ЗА ДОБРИЯ МУ ПРИЯТЕЛ,
МИШОКА КАТЕРАЧ, КАКТО И ЗА ЕДИН СЛАДКИШ


Муртен Горския мишок беше най-малкото същество от всичките си малки приятели в Гората на склона. Просто един мъничък горски мишок и толкоз. Но Муртен бе работливо мишле, което се занимаваше със своите си неща и не пречеше на другите.




Ах, да, да бяха всички като мен, мислеше си Муртен. Само че те не бяха. Лисан беше най-лошият. Само
се промъкваше в гората и в главата му се въртеше единствено мисълта да изяде всеки по-малък от него. Ах!


ЧУК, ЧУК! На вратата се почука.
– Кой е? – попита Муртен.
– Самият аз – отвърна Мишока Катерач и надникна вътре.
– О, ти ли си?
– Да – рече Мишока Катерач. – Бях си вкъщи и си казах, че сигурно сега добрият ми приятел Муртен си седи сам-самичък у дома, така си мислех де, и тъгува, задето е толкова сам. Затова ще отида до Муртен, ще го разведря малко и ще му изпея най-новата си песен, ей такива мисли ми се въртяха в главата.


"Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона" от Турбьорн Егнер

– Много мило – каза Муртен.
– Нали? – съгласи се Мишока Катерач. – Но защо въздъхна така с едно дълбоко "ах"?
– Не съм казвал "ах" – възрази Муртен.
– Напротив – настоя Мишока Катерач. – Точно в мига, в който почуках, ти каза "ах".
– А, онова "ах" ли имаш предвид? Да, така е, защото точно тогава си мислех за Лисан Микел.
– Е, тогава разбирам защо въздишаш.
– Радвам се, че разбираш – рече Муртен.
– И...? – попита Мишока Катерач.
– Какво "и"? – попита на свой ред Муртен.
– Чакам да ме попиташ нещо.
– Какво например?
– Помислих, че ще искаш да чуеш новата ми песен, която току-що съчиних.
– Точно това имах намерение да те помоля – отвърна вежливо Муртен.
– Много е хубава – заяви Мишока Катерач – и е посветена на мен самия.


И Мишока Катерач взе китарата, провесена на шнур около врата му, и започна да свири и да пее:


ПЕСЕН ЗА МИШОКА КАТЕРАЧ


Живял някога мишок
и тоз мишок съм аз,
и няма друга мишка на света
с толкова щастлива съдба.
Цял ден си бродя
с накривена шапка.
Усетя ли корема празен,
запявам с пълен глас –
тралала – и получавам хапка.
Другите орехи събират
и в хралупи трупат,
но мен повече влече ме
наготово да си хрупам.
Имам си приятели безчет
из гори, поля, навред
и на всички съм приоритет.
Залъка си с мен споделят –
тралала – какъв късмет!
Щом на гости ме поканят,
викам радостно ура!
Защото искам да си хапвам
и да си пея щастлив тралала.
Животът е толкова хубав,
щом със забава е пълен.
Нека другите се трудят,
за мен с труд купонът е непълен –
тралала – животът е хубав.


"Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона" от Турбьорн Егнер

– Какво ще кажеш, а? – попита гордо Мишока Катерач.
– Ами не знам – призна Муртен.
– Песента е много забавна – заяви Мишока Катерач.
– Наистина е забавна – съгласи се Муртен, – но това не е от песните, които ще накарат човек да си каже: Ние сме добри и сръчни момчета и днес ще съберем купища орехи.
– Е, не е – съгласи се Мишока Катерач. – Но тя не е и замислена такава. Моята песен е празнична песен, която ще те накара да си кажеш: Днес искаме да сме момчета веселяци, които ще пеят и играят и ще ядат орехи на корем. Такива ми ти работи. Но да береш орехи, е нещо съвсем различно!
– Мисля, че би трябвало да напишеш една хубава Орехосъбираческа песен, тя ще е доста по-полезна – заяви Муртен.
– Полезно тук, полезно там, някои неща са полезни, други – не – обясни Мишока Катерач, каквото и да значеше това. – Пък и – каза той – понеже си ми много добър приятел, ще ти съчиня една Орехосъбираческа песен.
– Много мило – отвърна Муртен.
– Да – съгласи се Мишока Катерач. – И ще стане една истинска песен за труд безспир и без отдих, но
ще бъде песен единствено за теб, не и за мен.
– Хубаво – каза Муртен.


И Мишока Катерач се отдаде на песнотворчество. Не мина много време, и хоп – песента стана готова.
– Искаш ли да я чуеш? – попита той.
– Да, благодаря – рече Муртен.


ОРЕХОСЪБИРАЧЕСКА ПЕСЕН
Искам орехи да събирам,
от изгрев до здрач да прибирам
петнайсет за леля
и двайсет за мен.
Сам ще изям осем
и останалите дванайсет
на Зайко Байко ще ги дам,
а той на мен ще даде сладки да ям.

– Да, това е една прекрасна песен – одобри Муртен. – А и много точна – продължи той, – защото всяка събота разменям орехи за сладки със Зайко Байко.
– Знам – каза Мишока Катерач. – И понеже се сетих, че днес е именно събота, си рекох: Сега горкичкият Муртен Горския мишок си седи сам-самичък с един голям сладкиш. А после ми дойде наум: налага се да отида и да му помогна да го изяде.


Муртен се зарадва много, че има такъв приятел, готов да се притича на помощ, отиде до ъгловия шкаф и извади сладкиша. Беше голяма боровинкова торта с орехов крем.


– Ой! – възкликна при вида й Мишока Катерач. – Каква приятна изненада, че точно днес дойдох да ти
правя компания!


"Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона" от Турбьорн Егнер

Първоначално Муртен беше решил да разреже тортата на много малки парчета, както правеше винаги досега. Но Мишока Катерач не сметна това за необходимо. Ами може и наистина да не е, помисли си Муртен, май няма нужда от това.


– Ще я разделим на две – каза Мишока Катерач, – на една голяма част и на друга част, която не е чак толкова голяма.


Муртен така и направи.


Докато ядяха торта и се наслаждаваха, те си говореха за живота и за нещата, които се случваха в гората.


– Днес срещнах Катеричока Йенсен – рече Муртен. – И той беше доста оклюмал. Разказа ми, че почти
всяка вечер в мазето му влизали крадци и отмъквали орехи, които семейството му трупало за зимата.
– Аха, значи така каза – обади се Мишока Катерач.
– И много искал да открие кой е крадецът – продължи Муртен.
– Да, чудя се кой ли може да е това – рече Мишока Катерач.
– Не знам – отвърна Муртен. – Но Катеричока Йенсен каза още, че ако го пипне, който и да е той, тежко му се пише.
– Значи така каза? – обади се Мишока Катерач и лапна голямо парче от тортата. – А ти самият събрал ли си много орехи в мазето си? – попита той.
– Посъбрал съм малко, но не достатъчно – призна Муртен.
– И аз – каза Мишока Катерач.
– Ти колко имаш? – поинтересува се Муртен.
– Нито един – отвърна Мишока Катерач.
– Ти си толкова странен Мишок Катерач – рече Муртен. – Никога не се трудиш като всички останали. Не
събираш орехи, не събираш шишарки – и никога не мислиш за утрешния ден, а си неизменно весел и засмян.
– Свиря и пея – възрази Мишока Катерач.
– От това не се живее – предупреди го Муртен.
– Но не се и умира – заяви Мишока Катерач.
– Но никога ли не огладняваш?
– Разбира се, че огладнявам. Всеки Божи ден.
– Тогава от къде вземаш храна? – попита Муртен.
– Ами... – започна Мишока Катерач. – Както се случи, от тук и от там.
– Как от тук и от там? – попита Муртен.
– Това, малки ми приятелю, е тайната на Мишока Катерач – заяви Мишока Катерач и изтри устните
си. – Благодаря за днес – продължи той. – Вече трябва да се връщам вкъщи и да си легна, защото толкова съм сит, че не мога да преглътна и троха повече.
– Е, то вече не остана нищо за ядене – каза Муртен.
– Да, забелязах – рече Мишока Катерач.


Муртен погледна празния поднос от сладкиша и внезапно се стресна, защото се сети нещо.
– Брей, съвсем го бях забравил – каза той. – Утре баба пристига на гости.
– И те е страх от това? – попита Мишока Катерач.
– Да – отвърна Муртен. – Изядохме целия сладкиш.
– Баба ти обича ли сладкиши?
– Те са є най-любимите – отвърна Муртен.
– Тогава наистина е тъжно, че го изядохме целия – заяви Мишока Катерач. – Но все нещо ще се нареди – добави той.


После благодари за тортата и се отправи към къщи, за да си подремне. И докато вървеше, си пееше една от песничките, които сам бе съчинил.


ПЕСЕН НА МУЗИКАНТА МИШОК
Ей го нЎ, идва Мишока Катерач с песничка една.
Мишок певец и музикант, за него това е съдба.
Ей го нЎ, Мишока Катерач, с песничка една.
Тра-ла-ла-ла, тра-ла-ла-ла, тра-ла-ла,
тра-ла-ла-ла, тра-ла-ла-ла, тра-ла-ла.


"Мишока Катерач и другите животни в Гората на склона" от Турбьорн Егнер


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Ghostенин
    Ghostенин
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Тая книжка би била чудесен новогодишен подарък за един Станишев, примерно Но ако трябва да сме малко по-сериозни - т.нар. приказки, когато са от скандинавски автори, в повечето случаи си струва да се прочетат - и не само от "най-малките читатели", а и от хора, ценящи незлобливо и деликатно поднесената ирония...

    — Значи твоята диря свършва тук, Човече? — каза Каа... — Я извикай Думите! Ние сме от една кръв, ти и аз, Човек и змия!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK