Приказките в музиката

Приказките в музиката

© Юлия Лазарова



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за композиторите и за инструментите, на които е посветена поредната среща на децата с музиката.


Без претенции за изчерпателност, текстовете по забавен начин въвеждат хлапетата и родителите им в света на музиката и ги подготвят за това, което предстои да видят и чуят. Днес Венета Нейнска (музикант и артистичен директор на "Модо България", организатор на проекта) разказва за света на музикалните приказки, който ще оживее на концерта на 12 януари. 


Шарл Перо, Братя Грим, Ханс Кристиан Андерсен, Шехеразада – великите разказвачи на приказки отдавна са заслужили своето място в шарения детски свят на въображение, блянове и красиви сънища. Оказва се, обаче, че веднъж вдъхновени, децата носят любовта към приказния жанр и в света на възрастните. Такъв е случаят с редица композитори, които в една зряла вече възраст решават да дадат нов живот на любимите герои от детството си. 




Пропуснат шанс


Историята на Пепеляшка има над 1500 варианта, част от тях познати чак в древен Китай. Както е известно, французинът Шарл Перо е главният виновник за истинската слава на девойката с малките стъпала. Безкрайно подходяща за балетната сцена, "Пепеляшка" е възложена на Чайковски още в края на 19 век от "Большой театр". Руският композитор не изпълнява поръчението, но седемдесет години по-късно Сергей Прокофиев я превръща в едно от най-изпълняваните произведения сред балетния репертоар:



Съдбовни решения


Въпреки пропуска си Чайковски категорично застава начело на приказно-музикалната класация. Неговите балети "Лешникотрошачката", "Спящата красавица" и "Лебедово езеро" са безспорните фаворити на малки и големи.


"Спящата красавица" отново е базирана върху творба от Шарл Перо, макар и с елементи от варианта на Ббратя Грим. Композиторът приема предложението от театъра в Санкт Петербург с охота въпреки неуспеха на предишния си балет – "Лебедово езеро". Историята доказва неговата изключителна проницателност – днес "Лебедово езеро" е почти нарицателно за балет, а валсът по случай 16-ия рожден ден на Спящата красавица - почти нарицателно за валс:



Прилив на вдъхновение


Въпреки скромните си заслуги като композитор немецът Енгелберт Хумпердинк остава в музикалната история с приказната си опера "Хензел и Гретел". Въвлечен в идеята от сестра си, Хумпердинк представя произведението си на публика на 23 декември 1893 под палката на Рихард Шраус.


Година по-късно, друг велик композитор – Густав Малер – дирижира творбата. Както "Лешникотрошачката" на Чайковски, и композицията на Хумпердинк е традиционно обвързана с коледните празници. Обикновено представяна пред детска аудитория, нейните музикални качества никак не са за пренебрегване, защото дълбочината и красотата й определено са впечатляващи:



Славянски главоболия


Чешкият композитор Леош Яначек е бил запленен от историята на тъжния цар Берендей, който няма деца, докато в момент на дълго негово отсъствие му се ражда син. Абстрактната музикална картина на неговата "Приказка" за виолончело и пиано доказва, че приказките не винаги са весели, но винаги завършват с важна поука. Цар Берендей участва в редица приказни истории от славянския фолклор. Той е главен участник в "Снежанка", станала основа на операта от Николай Римски-Корсаков. Там историята ни отвежда в снежно царство, където петнадесетгодишна зима е прекратена след разтопяването на Снежанка вследствие познаване на истинската любов.


Друга драматична история вдъхновява руския композитор да напише най-популярната си творба – симфоничната поема "Шехеразада". Откъс от нея е превърнат във виртуозно цигулково произведение от един от най-великите цигулари на всички времена – Фриц Крайслер:



Шекспирово въздействие


Музикалните приказки, разбира се, невинаги са задължително основани на реални такива. "Сън в лятна нощ" на Менделсон съдържа небезизвестния "Сватбен марш", а музиката е композирана за едноименната пиеса на Шекспир. За пръв път Менделсон е повлиян от шекспировата творба малко преди осемнадесетата си годишнина. Тогава пише Увертюра, op. 21, определена като "най-великото чудо на ранна зрялост, на което светът е бил свидетел в музиката".


Близо две десетилетия по-късно музиката от увертюрата е използвана като начало на музиката към театралната постановка в Потсдам. Сред новите части композиторът пише както обезсмъртилия го "Сватбен марш", така и божественото Ноктюрно:



Както обичайно, читателите на "Детски Дневник" ще могат да спечелят ваучери, които осигуряват безплатни семейни билети (родител и две деца) за концерта. Отговорете вярно на въпроса и може да сте сред късметлиите, на които жребият ще отреди четири безплатни ваучера за семейни билети (до двама родители и техните деца) за концерта. 



За отговорите ще може да се гласува до 16.30 ч. на 10 януари (петък), след което ще бъдат обявени победителите. 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK