Кратък разказ за някои музикални екстравагантности

Кратък разказ за някои музикални екстравагантности

© Associated Press



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за композиторите или за инструментите, на които е посветена поредната среща на децата с музиката.


Без претенции за изчерпателност, текстовете по забавен начин въвеждат хлапетата и родителите им в света на музиката и ги подготвят за това, което предстои да видят и чуят. Днес Венета Нейнска (музикант и артистичен директор на "Модо България", организатор на проекта) разказва историята на два вълнуващи и по-слабо познати на публиката инструменти - арфа и маримба, които ще звучат на предстоящия концерт на 9 февруари. 


Неочакваната добра комбинация

На пръв поглед арфата и маримбата нямат нищо общо – единият инструмент е струнен, с дърпащи се струни, а другият – пластинков. Почти няма написани произведения за двата инструмента като дуо, до голяма степен заради сравнително скорошната поява на маримбата в класическата музика.




Звуково обаче двата инструмента са доста сходни – и при арфата, и при маримбата се създава усещането за вълшебство, магия и трансценденталност. Това е другата причина, поради която композиторите избягват да съчетават звуците им – липсва контраст.


Най-характерната дуетна комбинация с арфа е тази с флейтата. В този случай флейтата се изявява като солист, поверени са й всички важни мелодии и нищо не я засенчва. Арфата пък я подкрепя, като допълва иначе самотната изява на флейтата с богати акорди и подходящ ритъм:



Нежен полъх на много струни


Един от най-старите музикални инструменти, арфата е претърпяла сериозни промени във вида си през вековете.


Съвременната оркестрова арфа има триъгълна форма, предна колона, до 47 струни и 7 педала. Част от струните й са оцветени за по-лесно разпознаване, а педалите имат три нива, чрез които струните се скъсяват или удължават и така позволяват да се свирят не само основните тонове, но и всички бемоли и диези.


Съществуват множество разновидности на този най-разпространен, крехък и изключително скъп вариант. Има арфи без предна колона, без педали, също и такива с много по-малко струни.


Берлиоз е композиторът, в чиято "Фантастична симфония" арфата заема важно място и утвърждава себе си като пълноправен член на симфоничния оркестър:



Майсторство на четири ръце


Въпреки, че африканските и южноамерикански прародители на маримбата имат многовековна история, съвременният й вариант съществува от началото на XX век и бива забелязан от сериозните композитори едва след Втората световна война.


Има различни по размер маримби, като най-голямата е с диапазон от пет октави и е дълга 250 см. На маримба се свири с палки, които удрят дървени пластини, чийто звук пък се усилва от метални тръби, наречени резонатори. Цялата конструкция е разположена върху дървена рамка на колелца.


Рядко участва като оркестров инструмент, но се ползва в камерната музика, а също и като солиращ инструмент:



Палките за свирене на маримба са меки – с каучукови накрайници или намотани с прежда.


Изпълнителите и композиторите имат различни предпочитания по отношение на силата им, както и качеството на звука, а производителите на палки се съобразяват с тези изисквания и предлагат голямо разнообразие от модели.


На маримба може да се свирят мелодии с две палки, a акорди - с четири. Захватът (постановката) варира в зависимост от различните школи на преподаване. По-сложни са техниките с шест и дори осем палки:



Съществуват множество подобни на маримбата инструменти. Реално тя се води вид ксилофон, въпреки че той е по-малък и с по-висок тембър. Ксиломаримбата е средна по размер между двата. Има също така басова и желязна маримба, ксилоримба или такава във формата на диамант:



Пластинките на маримбата са разположени по същия начин, както клавишите на пианото. Интересно е да се отбележи, че нотите за двата инструмента изглеждат по еднакъв начин, също както и нотите за арфа. Много често арфистите са преминали към инструмента си след обучение по пиано.


За свиренето на маримба също е много полезно основно познание по клавишния инструмент, въпреки че обикновено се започва с ксилофон и след това се преминава към маримба. Пътят на обучението до професионално ниво е дълъг, но крайният резултат би могъл да наподобява виртуозността на една от най-известните маримбистки в света – Кейко Абе:




Програма на концерта на 9 февруари:


Вариации "Greensleeves" 
от неизвестен автор


Хенинг Фухс – "Подскачащото морско конче" – българска премиера



Гаетано Доницети – Соната за флейта и арфа



Астор Пиацола – "Bordel 1900" и "Nightclub 1960" из "История на тангото"



Жак Ибер – "Антракт"



Йохан Себастиан Бах – Прелюд, менует и жига из Сюита за соло виолончело №1



Виторио Монти – "Чардаш"


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK