Семейство от мед

Семейство от мед

© Красимир Юскеселиев



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за композиторите или за инструментите, на които е посветена поредната среща на децата с музиката.


Без претенции за изчерпателност, текстовете по забавен начин въвеждат хлапетата и родителите им в света на музиката и ги подготвят за това, което предстои да видят и чуят. Днес Венета Нейнска (музикант и артистичен директор на "Модо България", организатор на проекта) разказва медните духови инструменти, които ще се вихрят на предстоящия "Концерт на възглавници" на 23 февруари.


Медно-духовият, или брас, квинтет става особено популярен след Втората световна война. Камерният ансамбъл от два тромпета, валдхорна, тромбон и туба има своите предшественици и в по-ранни векове. Композиторите обръщат внимание на тази формация още от 16-и век, но тъй като съвременните инструменти все още не са съществували, те ползват корнети и сакбути.




Истинският триумф за брас квинтета настъпва след като групи студенти в прочутото училище "Джулиард" основават постоянни формации с медно-духови инструменти. Постепенно, ансамбли като "Ню Йорк брас ансамбъл", "Ню Йорк брас квинтет" и "Американския брас квинтет" поръчват над 300 нови произведения за този състав и заразяват света с дълбочината и изразителността на звука си.


Днес брас квинтетът се смята за стандартен камерен състав и много често изпълнява преработки на известни произведения за други инструменти:



Благородникът


Най-старият инструмент сред стандартните оркестрови медни е тромпетът. Неговите предшественици датират от 1500 г. пр. Хр. и са били изработени от дърво или метал.  


През Средновековието, тромпетистът е стоял от дясната страна на краля, затова често е наричан "благородникът " или дори "кралят" на инструментите.


Първите тромпети са представлявали цилиндрична тръба с камбановидно разширение в единия край. Заради естествената склонност на тромпета да се изкривява, майсторите решават да го огънат в една по-компактна и удобна форма. Този ранен модел се нарича "натурален", защото все още няма вентили, бутала или плъзгачи.


Има различни модели, според тяхната дължина, за изпълнението на произведения в съответната тоналност.


През 18-ти век се добавят допълнителни тръбички и пистони, които правят възможно изпълнението на всички музикални тонове, чрез промяна в общата дължина на тръбата. 


Все още има различни видове тромпети според височината на произвеждания звук. Най-малкият е тромпет пиколо, който има четири пистона, а най-големият – басовият. Тромпетът е транспониращ инструмент, което означава, че нотите за него звучат по-ниско или по-високо. Например най-популярният тромпет – този в си бемол – звучи с цял тон по-ниско от написаните за него ноти. Тромпетът е с най-тънките тръби от всички медни духови инструменти, поради което звукът му е така ярък:



Принцеса от шоколад


За разлика от тромпета, валдхорната има конусовидна тръба, извита кръгообразно. Първообразът на валдхорната е животинският рог, използван от ловците за сигнализация.


През Ренесанса валдхорната вече се изработва от метал, а ограничените тонови възможности се контролират от устните и от ръката на изпълнителя, която той държи в подобното на камбана разширение в края на инструмента. Днес валдхорната все още се държи по същия начин и все още височината на тона може леко да се контролира с ръка, но както и тромпета, инструмента има допълнителни тръбички, свързани с вентилна система.


С развитието на валдхорната, тя придобива все по-важна роля в оркестъра. В началото композиторите са й определяли само поддържаща роля, но ставайки хроматичен инструмент, поверените теми на нейния топъл, кадифен, шоколадов глас стават безброй:



Тромпет гигант


Думата "тромбон" означава голям тромпет и в действителност двата инструмента много си приличат. Отново с цилиндрична тръба, за промяна във височината на тона, тромбонът разполага с "цуг", или характерната движеща се тръба в седем различни позиции. Само на 500 години, тромбонът е сравнително нов инструмент сред духовите и първоначално се е наричал сакбут.


Това особено наименование в превод говори за нещо, което се дърпа и бута, т.е. от самото начало тромбонът е разполагал с движеща част. Също като при тромпета, има различни разновидности на тромбона като басовия и контрабасовия. Тромбонът рядко има солираща функция в оркестъра, а още по необичайно е да изпълнява виртуозни пиеси:



Брас бебе


Тубата е най-младият член на семейството от медни духови инструменти, но за сметка на това най-големият. Тя е изобретена чак през 19-ти век, а постоянен член на симфоничния оркестър става сто години по-късно.


В оркестъра, тубата свири най-ниските тонове, заедно с контрабаса и фагота. Както и всички останали медни духови, на туба се свири с мундщук, в който устните вибрират и заедно с въздушната струя произвеждат звук. Обикновено тубата се свързва с мощен и всепоглъщащ звук, но се оказва, че тя може да изсвири и най-нежните и лирични мелодии:



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на br Tuck
    br Tuck
    Рейтинг: 458 Весело

    Страхотно хубаво и занимателно четиво за деца и възрастни. Поздрави към автора и целия екип на детски дневник

    jolly monck




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK