Клаудиуш Баран, музикант: Има поне три причини, за да свирите на акордеон

Клаудиуш Баран, музикант: Има поне три причини, за да свирите на акордеон

© www.klaudiuszbaran.art.pl



Прочутият полски акордеонист и бандеонист Клаудиуш Баран гостува тези дни в София с два концерта - детския "На възглавници" в неделя, 8 март, а снощи - вторник 11-ти, заедно с музикантите от  Quarto Quartet  изнесе концерт-милонга по повод 93-годишнината от рождението на Астор Пиацола.


Баран е завършил Варшавската музикална академия "Фредерик Шопен" и парижката консерватория "Пол Дюка". Заемал е първите места на акордеонни конкурси в Катовице (Полша), Кастелфидардо (Италия) и Париж (Франция). Свирил е на множество престижните полски и международни фестивали, включително на най-авторитетния аржентински танго фестивал "Tango Festival y Mundial de Baile". Солирал е с десетки оркестри по света, участва в театрални спектакли и пише музика за тях. В момента преподава в академията "Фредерик Шопен", където е и декан на инструменталния факултет.


Как станахте музикант и защо избрахте акордеона?




- Всичко започна случайно и доста смешно. Всъщност съдбата ми се реши още като бях шестгодишен. Никой от семейството ми не беше се занимавал професионално с музика, макар че баща ми има много добър слух и свири на китара. Когато бях в предучилищната група тъкмо се създаваше музикално училище и подбираха деца с добър слух. Учителят предложи мен и още едно момче. На самия изпит пред комисията ме накараха да изпълня няколко ритмически упражнения - да потропам с крак, да определя дали изсвиреният тон е висок или нисък - всъщност нищо особено сложно.  Накрая ми казаха - хайде, момченце, изпей нещо. Аз обаче от малък съм си инат и реших, че не искам да пея. Не, и толкоз. Тогава някой от журито каза - щом не иска да пее, няма да е пианист, освен за акордеонист за друго не става.  Нямате представа колко благодарен и до днес съм на този човек.


Всъщност, доста хора омаловажават акордеона. 


- Акордеонът е инструмент с богат регистър и много големи възможности за изпълнение на разнообразна по стил музика. Можете да свирите с еднакво въздействие както фолклор, така и джаз, танго и класически пиеси. Често присъства на театралната сцена, във филмите. Звукът му е лесно разпознаваем и, да, достъпен е за най-широката публика, нима това е лошо?


 Има ли в Полша добра школа за този инструмент?


- Доста добра. Акордеонната школа започна усилено да се развива през 60-те години на 20 век - в средните музикални училища, а по-късно и във висшите. Днес е много популярна. В крайна сметка много по-лесно за един музикант е да си намери работа като акордеонист, отколкото като пианист. Да , разбира се, в началото в университета имаше и съмнения  - какви са тези акордеонисти тук? Ние се занимаваме с класика, с Шопен... Но постепенно нещата се промениха и тези предразъдъци са изживени.



А младите хора проявяват ли интерес?  


- Да, в нашето висше училище от 300 студенти имаме 18 акордеонисти, а това не е никак малко. Всъщност, не приемаме всички желаещи. 


Как се запалихте по бандонеона?


- Случайно. По време на следването си в Париж, разхождайки се покрай Сена, видях на една от сергиите на търговците със стари издания снимка на човек, държащ в ръцете си нещо мъничко, с бутони. Учудих се  и си купих плочата. Оказаха се композиции на Астор Пиацола. Поговорих с професора си, разбрах че той също свири на бандонеон, Така се започна.


Това скъп инструмент ли е?


- Бих казал да, макар че е по-евтин отколкото акордеонът - около 5-6 хил. евро. Бандонеонът преживява възраждане през последните десетилетия благодарение на Пиацола. Почти напълно изчезнал, сега производството му се възстановява в малки цехове в Италия и в южна Германия. Ако много иска, човек има откъде да си купи тук, в Европа.


Пътувал сте доста. Коя публика ви допада?  


- Може да е странно, но източноевропейската. В Русия хората преживяват много сърдечно нещата, много лесно е да ги запалиш, реакцията на съпреживяване се усеща. 


А в Аржентина?


- Това е мястото, където преживях най-голямата си сценична треска, направо вдигнах висока температура. Какво да ви кажа - да отидеш в Буенос Айрес, за да свириш на най-големия танго фестивал,  е все едно да занесеш дърво в гората. Въпреки всички тревоги публиката ни прие изключително сърдечно, със силен възторг, буквално не искаха да ни пускат и ни причакаха дори на излизане от залата след концерта. 


Как поддържате формата си за концертите? Имате ли специален режим или физически упражнения? Определени часове за свирене?


- За формата ми се грижат двете ми дъщери - на 2 и на 5 г. Докато ги гоня, подхвърлям, премятам, пълзя и се търкалям с тях, получавам дозата всекидневно физическо натоварване. Всъщност  най-малко време ми остава именно за свирене. Освен че концертирам, преподавам в университета, а от скоро съм и декан  - доста натоварваща и отговорна работа. 


След като сте доста зает, може би е излишно да питам за хоби.


- Имам, но може би не е много уместно да споделям това в медиите. Увличам се по кулинарията, обожавам да готвя, а също и по виното. Имам малка колекция и, за да съм честен, част от предметите в нея от време на време изчезват и трябва постоянно да я обновявам.


Интересувате ли се от политика?


- Да, всъщност не винаги съм смятал, че непременно ще стана музикант. Интересувам се много от история, особено от периода между двете световни войни. Кандидатствах и в историческия факултет на Ягелонския университет, едновременно с консерваторията, но изпитите по музика бяха по-рано и на тях получих наистина забележителни оценки.  Така че въпросът се реши от само себе си. 


Бяхте ли наясно какво ви чака на Концерта на възглавници? Не се ли плашите от невръстната шумна и несъсредоточена публика?


- Подготвен съм. В Полша също имаме подобни програми - например три последователни концерта в един ден за деца от различни възрастови групи. Човек буквално в продължение на няколко часа вижда как различни на години деца реагират на една и съща музика. Казвали сме си: е какво толкова - деца, не разбират, не е нужно да си блестящ. Оказва се обаче, че не е така. Те са толкова непосредствени, впечатлителни, искрени, усещат себеотдаването и ти отвръщат с пълното си внимание. Да, шумят, бутат се, разсейват се. Скачат и танцуват, и защо не? Щом музиката е за танцуване... 


Ще учите ли дъщерите си да свирят на акордеон?


- Работата е там, че съпругата ми също е музикант - цигуларка. Виждаме, че голямата има слух и чувство за ритъм. Бихме искали да свири, но ще я насочим към различен инструмент. Разбираме и двамата, че ако свири на цигулка или на акордеон, ще се изкушим да й се бъркаме. Колкото и да се въздържаш, все ще искаш да помогнеш, да покажеш, да насочиш,...А не трябва.  Искаме да се научи да съпреживява, да чувства по-дълбоко. И разбира се, да се научи на дисциплина и да знае, че не всичко е само игри.  


Можете ли да изброите три причини, поради които родителите да запишат детето си на акордеон?


- Да. Първо, това е семеен инструмент. Където и да отидете - на пикник, на гости или на екскурзия, можете да го вземете със себе си, не тежи кой знае колко, не е като пианото. Второ - инструмент с много богати възможности за изпълнение на творби в различни стилове. И трето - това е най хубавият инструмент. 

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Stefan Dimitrov
    Stefan Dimitrov
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Невероятно интервю, искрено, точно и без изхвърляния. Жалко, че не бях с детето на концерта.

  2. 2 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2301 Неутрално

    Страхотен човек. Като ученик свирех на акордеон, но по настояване на родителите си. Тъкмо започна да ми харесва и се отказах заради игрите и приятелите. Голям глупак съм бил тогава.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  3. 3 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 442 Неутрално

    С музиката на Пиазола е 50/50 -или я харесваш много или изобщо
    не.Но веднъж ако си я заобичал си неин почитател завинаги.Аз лично заобичах "аржентинското" танго и Пиазола заради Ал Ди Миола...Има един много хубав негов албум Al di Meola plays Piazzolla.
    За съжаление неможах да посетя концерта на пан Баран ,но непременно ще се опитам да намеря негови изпълнения.
    Балгодаря и за чудесното инервюл

  4. 4 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1490 Неутрално

    Много хубаво интервю - топъл, земен човек. Предполагам, че и като музикант е същия.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  5. 5 Профил на Olga
    Olga
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Прав е за възможностите на инструмента. Не знам защо се подценява или просто не е на мода мб...Но музиката от акоредон е прекрасна. Много богат звук.

  6. 6 Профил на Цветан К.
    Цветан К.
    Рейтинг: 388 Весело

    В кръга на шегата:

    Джентълмен - човек, който може да свири на акордеон, но въпреки това не го прави!

    !!!
  7. 7 Профил на pandelka
    pandelka
    Рейтинг: 481 Неутрално

    До коментар [#3] от "the_fat":
    Аз така се влюбих в него покрай Ричард Галиано и неговия Piazzolla Forever.Направо го обожавам дажеПоздрави:http://www.youtube.com/watch?v=VTPec8z5vdY





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK