Едва 7 на сто от 15-годишните български ученици могат да се справят напълно със задача с условие да си купят билети за метро от автомат. Само 40 на сто могат да намерят най-краткия маршрут от точка "А" до точка "Б" за определено време с дадени всички необходими данни - време за пътуване на всяка отсечка и дори брояч на общото време. С подобни задачи се справят над 90 на сто от връстниците им от повечето азиатски държави, например.
Това са част от резултатите от международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в частта за възможността на учениците да решават проблеми. Данните бяха представени днес в Министерството на образованието.
Предпоследни
България заема предпоследното 43-то място в представителното проучване, което се е провело в началото на 2012 г. сред 2122 ученици на 15-16 години от 186 училища от цялата страна. В световното изследване участват 44 държави.
Средният брой точки на всички ученици е 500. Българските деца имат среден резултат 402, като зад тях са единствено връстниците им от Колумбия със 399 точки. Близки резултати са постигнали учениците в Обединените арабски емирства - 411, Черна гора - 407 и Уругвай - 403.
Задачата за метрото - http://www.oecd.org/pisa/test/testquestions/question4/
Първенци са учениците от азиатски държави, като на първо място заема Сингапур - 562 точки, следвана от Южна Корея - 561, Япония - 552, Макао-Китай и Хонконг-Китай с по 540, както и Шанхай-Китай с 536 и Китайски Тибет - 534.
Такъв тип изследване се провежда за първи път в цял свят. То е компютърно базирано и всеки въпрос е придружен и с анимация или подвижна графика. Идеята му е да се провери дали децата могат да прилагат житейски наученото в училище и как изобщо ще се реализират в живота си. Общият брой въпроси е бил 42, от които 15 са наречени статични, а останалите - интерактивни. Имало е въпроси с избираеми отговори и със свободни.
Една от задачите за придвижване. Тя е достъпна тук - http://www.oecd.org/pisa/test/testquestions/question2/
Част от питанията са били свързани със задачи от ежедневния живот, а други са наречени обществени. Днес обаче бяха представени само изводи от житейските въпроси, като няколко от тях бяха и цялостно разсекретени. В следващите месеци ще бъдат представени резултати от казуси по обществените теми.
Задачите
Всеки въпрос, заедно със своето условие, е представен на отделен екран. След като премине към следващия въпрос, ученикът не може да се върне отново към предишния, като винаги се появява съобщение, в което се изисква ученикът да потвърди, че желае да продължи, пише в българския доклад, публикуван на сайта на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование.
Данните за у нас, сравнени със средните за ОИСР
Използвани са различни формати за посочване на отговорите, сред които радио бутони и падащи менюта за въпросите с избираем отговор и текстови кутийки за останалите въпроси. От PISA днес публикуваха в интернет няколко от задачите, свързани с ежедневни дейности, на всички езици, включително и на български.
Сред тях е виртуален апарат за продажба на билети за метрото - пробвайте задачата тук на английски език. На него учениците могат да избират с клик различни опции. В една от задачите те трябва да купят два билета с ученическо намаление. Решението на практика изисква те да посочат опция "Метро", след това да отбележат, че имат отстъпка, и накрая да изберат два броя билети и да натиснат "Купувам". Така, както на практика работят и автомати за храна, напитки и други продукти.
Тази - на пръв поглед елементарна задача, не би трябвало да затрудни участвалите в изследването български ученици. Едва 7 на сто от тях обаче са се справили успешно, което ни поставя в дъното на класацията. Най-добре са се представили учениците в Южна Корея - близо 60 на сто, а заедно с нас лошо представяне са реализирали децата в Уругвай, Малайзия, Черна гора и Колумбия.
Друга задача е нарисувана карта с отсечки с написана дължина, а задачата е да се открие разстоянието от дома до определено място - пробвайте я на английски език. Децата са нямали ограничение да пробват различни маршрути. С това предизвикателство са се справили само 43 на сто от българските ученици, което също ги поставя в дъното на класацията.
Разликите в резултатите между момчетата и момичетата у нас
Изводите
Над 30% от участвалите в изследването български ученици са под първо ниво, което се определя за най-ниското. За сравнение средно за всички държави процентът е 8.2. Тези, които са достигнали до първо ниво, у нас са 23.3 на сто при средно 13.2%. Те могат да достигнат частично до решение, например на базата на лични наблюдения, но не и да се справят сами с ежедневни задачи.
Над половината от българските ученици - 56.6%, не успяват да решат проблемите на второ и по-високите равнища от скàлата, т.е. резултатите им са под критичния праг на постижения.
Дъното на класацията
Второ ниво покриват 22.1% от българските ученици, какъвто е и средният размер за страните участници в проучването. Това е най-ниското ниво, което младите могат да покрият, за да могат да живеят нормално във високотехнологичния съвременен свят, пише в доклада. Това означава, че те трудно се справят в работата си с непознато цифрово устройство - могат да извършват една една-две последователни операции на него.
Следващо ниво покриват 14.1 на сто при средно - 25.6%, българските ученици покрили четвърто ниво са 5.6% при средно 19.6 на сто, пето - 1.4% при 8.9 на сто, а най-високо шесто - 0.2% при средно 2.5 на сто.
У нас момичетата са се справили по-добре с решението за задачите и са получили средно 16 точки повече от момчетата. Тенденцията е противоположна за повечето от останалите страни. Анализаторите изразяват опасения, че разликите в обучението между половете у нас нараства, защото данните за знанията по математика и български език от минали години също показват драстични разлики.
Среден резултат на българските ученици (в точки) според вида на тяхнатаучилищна подготовка
Не е подминат и изводът, че в България социалната среда на децата оказва голяма роля за тяхното образование. Средно близо 100 точки е разликата между резултатите на ученици от семейства с добри доходи спрямо тези от семейства с проблеми.
Същевременно учениците от профилираните гимназии имат среден резултат - 444 точки, професионалните училища - 375, а средните общообразователни - 362.
Клисарова обещава
Министърът на образованието Анелия Клисарова посочи, че данните са много лоши и е време българската образователна система да премине от XX в XXI век. Тя каза, че ще бъдат променени учебните програми, макар това да отнеме време, ще бъдат заложени и средства за извънкласни дейности, които по принцип се управляват от местната власт.
През тази година още 25% от училищата най-накрая да бъдат свързани с интернет и ще бъдат оборудвани с компютърни кабинети. Така общо половината училища ще бъдат обхванати от новите технологии.
Същевременно Клисарова каза, че трябва да се мисли за отделянето на средства децата от по-малките градове, които да пътуват до София, да виждат какво е метро, да знаят как да си купят билет, да отидат на театър, на кино... "Трябва да се мисли за обучение на по-възрастните учители, както и все повече млади да навлизат в професията", посочи тя.
Целият доклад - прочете тук.
