Мюзикълът, или музиката на нощта

Една от най-известните сцени в мюзикъла "Уестайдска история"

© Associated Press

Една от най-известните сцени в мюзикъла "Уестайдска история"



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за жанровете или за инструментите, на които е посветена поредната среща на децата с музиката.


Без претенции за изчерпателност текстовете по забавен начин въвеждат хлапетата и родителите им в света на музиката и ги подготвят за това, което предстои да видят и чуят. Днес Венета Нейнска (музикант и артистичен директор на "Модо България", организатор на проекта) разказва историята на мюзикъла, на който е посветен концертът в неделя.


Ако в края на 19-ти век първите мюзикъли са просто селекция от популярни песни, свързани повърхностно от елементарен сюжет, то развитието им през следващото столетие е забележително, развиващо жанра до висотите на операта.




Неслучайно шедьоври като "Уестсайдска история" и "Суини Тод" често са представяни като част от оперния репертоар. А в края на 20-ти век се налага и модификация в името – след "Клетниците", "Котките" и "Фантомът на операта" вече се говори за "мега-мюзикъл", а именно широкомащабна продукция, поставяна едновременно в множество театри из целия свят със сериозна комерсиална значимност. 


И до ден днешен двата най-големи "противника" в битката за доминация в жанра са лондонските театри в Уест енд и бродуейските в Ню Йорк. В зората на мюзикъла, британските произведения са безспорно по-качествените, но това статукво бързо се променя. Типично американски влияния като тези на джаза и рагтайма, както и хоровата хореография променят същността на мюзикъла завинаги.  



Класически композитор или не, Джордж Гершуин е безспорният титан на американския мюзикъл.


Началото е с "Lady, be Good" в тандем с брат му Айра като либретист. Множество звезди изгряват играейки в техните творби. Сред тях са Фред Астер, който популяризира степа и певицата Джинджър Роджърс.


След десетгодишно развитие братята Гершуин правят плавен, но целеустремен преход към жанра на операта. Тяхната "Порги и Бес" се играе за първи път през 1935г. изцяло в състав от афро-американци – едно наистина революционно артистично решение за времето си. За съжаление, обаче, трябва да минат цели четиридесет години преди операта да придобие днешната си популярност.


Гершуин проявява пророчески качества като казва, че "Не са шепата разбирачи тези, чието мнение прави творбите на изкуството велики. Преценката на масите е решаващата." Освен неимоверната известност на "Summertime", и други мелодии от операта доказват изключителния композиторски талант на Гершуин. Една от тях е "It Ain’t Necessarily So", вдъхновила гениалният цигулар Йаша Хайфиц за неговата преработка:



Както и в операта, и музикалният театър е сцена за изява на певчески талант. Характерни за жанра са плътните женски гласове като тези на Лайза Минели и Джуди Холидей. При мъжете романтичният тенор започва да се приема като старомоден и бива изместен от баритонa. 


Първият композитор, който става истинска медийна звезда, е Ленард Бърнстейн. Убеден е, че "За да постигнеш велики неща, трябват две неща – план и не съвсем достатъчно време." Може би това е причината да е не само изключителен композитор, но и брилянтен диригент, лектор и пианист. "Уестсайдска история" става синоним на мюзикъл, а е и исторически значим, заради централната роля на танца в драматургията. 


Американската "инвазия" в лондонските театри претърпява драматичен обрат през 70-те години с появата на Андрю Лойд Уебър и неговите мюзикъли. Обикновено в партньорство с либретиста Тим Райс, двамата британци са причината за нова ера в историята на жанра. Започвайки с рок-операта "Исус Христос суперзвезда", Уебър успява да доминира и на броудейската сцена с мега-мюзикъли като "Евита", "Котките" и "Фантомът на операта".


Живо опровержение на поговорката "Музикант къща не храни", композиторът е сред стоте най-богати личности във Великобритания с лично състояние, оценено на над 700 милиона британски лири. Вдъхновение за работата си получава от втората си съпруга Сара Брайтман, за която композира ролята на Кристин Дайе във "Фантомът на операта".



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK