Неочакваният гост

© Associated Press

Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за жанровете или за инструментите, на които е посветена поредната среща на децата с музиката.

Без претенции за изчерпателност текстовете по забавен начин въвеждат хлапетата и родителите им в света на музиката и ги подготвят за това, което предстои да видят и чуят. Днес Венета Нейнска (музикант и артистичен директор на "Модо България", организатор на проекта) разказва историята на духовите инструменти, които ще са главните действащи лица на предстоящите в неделя концерти с танци. 

Съставите с духови инструменти са популярни в западния свят от векове, но корените на съвременния дървен духов квинтет лежат в така наречения Harmoniemusik. Особено популярен състав в двора на австрийския император Йозеф II, Harmoniemusic е включвал два обоя, два кларинета, две валдхорни и два фагота. В края на 18-ти век дървените духови инструменти се усъвършенстват технически, a струнните квартети на Йозеф Хайдн са вече еталон за камерна музика.

Tехните принципи се пренасят и при духовата музика. Дублирането на инструментите в духовия квинтет отпада, а като пети член се присъединява валдхорната. Антон Райха е сред първите композитори, които пишат за новия ансамбъл, той му посвещава цели 24 квинтета:

До голяма степен появата на медно-духовия инструмент валдхорна сред изцяло дървена духова група е изненадващо. В други подобни ансамбли като струнния квинтет и медно-духовия квинтет няма подобни различия, там всички инструменти са от един тип като най-високият се дублира (съответно цигулката и тромпета).

Дървените духови обаче имат много различно един от друг звучене и копирането на струнния модел не е удачно. В дървеният духов квинтет всеки инструмент се явява като солист, който от своя страна участва в група. Така и валдхорната присъства в цялата си прелест и въпреки че не е от същото семейство, си партнира по брилянтен начин с останалите инструменти:

Различно виждане

Има, разбира се, различни вариации на дървения духов квинтет. Моцарт, а по-късно и Бетовен пишат произведения за квинтет с пиано, но без флейта. Тъй като и двамата композитори са изявени пианисти, на клавирната партия е обърнато особено внимание.

В писмо до баща си, Моцарт твърди, че това е най-хубавото произведение, което някога е писал, а композиторът рядко е възхвалявал собствените си творби.

С придобиването на все по-голяма популярност, дървеният духов квинтет започва да изпълнява преработки на популярни произведения за разнообразни състави. Този ансамбъл лесно пресъздава музика писана за цял симфоничен оркестър.

В същото време яркостта на флейтата, специфичният звук на обоя, виртуозността на кларинета, кадифеният тон на валдхорната и топлият, басов глас на фагота се обединяват за едно рядко явление в музиката – симбиоза между солисти: