Какво ще стане, ако избухне Бетелгейзе и още въпроси от Софийския фестивал на науката

Какво ще стане, ако избухне Бетелгейзе и още въпроси от Софийския фестивал на науката

© Ангелина Генова



За какво служат облаците?", "Има ли и добри бактерии?" и "Какво ще стане със Земята, ако избухне звездата Бетелгейзе?" Това бяха малка част от въпросите на децата, посетили тазгодишния фестивал на науката в София. Панаирът се проведе в парка Заимов от 8 до 11 май с лекции и демонстрации от около 50 български и чуждестранни учени, сред които и голям брой взривове от "Корпуса за бързо гърмене" от химическия факултет на Софийския университет и вдъхновяващи презентации на две световноизвестни имена в науката - проф. Робърт Уинстън от Импириъл Колидж, Лондон и проф. Франк Бърнет от Университета на Западна Англия.


Фестивалът започна ударно в четвъртък с лекцията на лорд Уинстън, посветена на развитието в изследването на човешката генетика и възможностите на съвременната наука, но също и на спекулациите, радикалните настроения и злоупотребите, които предизвиква идеята за манипулирането на гените. Той предупреди, че ако се завърнат евгениката като философия (идеята за подобряване на човечеството чрез различни форми на вмешателство и "прочистване" на "некачествените" гени), това ще е твърде опасно, защото медицината вече разполага с много от инструментите за подобно вмешателство. Въпреки това, ще мине много време преди наистина да овладеем пренареждането на ДНК и тогава ("да се надяваме") ще стои въпросът "Трябва ли?", допълни той за "Дневник".


Какво ще стане, ако избухне Бетелгейзе и още въпроси от Софийския фестивал на науката

© Ангелина Генова




В петък четирите шатри на фестивала бяха изпълнени от ученици и подвикващи учители. В две от шатрите се провеждаха лекциите, но останалите бяха пълни с щандове за интересни машини, 3D принтер, роботи, странни светлинни източници, пъзели и логически игри, които разпиляваха групите. Любов Костова, директор на Британски съвет в България, който организира фестивала за четвърта година, обясни за "Дневник" на фона на развълнуваните детски гласове, че за пръв път тази година организаторите са осъзнали грешката си от предишните години и сега са решили да търсят съдействието директно на училища. Били посрещнати с голями ентусиазъм и това помогнало да привлекат значително повече посетители, включително и от други градове на страната. 


През деня най-много публика (и възгласи) събраха студентите по химия от Софийския университет, които бяха въоръжени с различни избухливи вещества и течен азот и правиха демонстрации през целия ден. Първоначално гърмежите от експериментите им стряскаха целия парк и на няколко пъти секнаха лекторите, които успоредно изнасяха презентации, но следобяд, шумът вече впечатляваше само новодошлите. 


Какво ще стане, ако избухне Бетелгейзе и още въпроси от Софийския фестивал на науката

© Ангелина Генова


Междувременно от сцените на шатра "Лаборатория" и шатра "Арена" малки и големи научиха защо има екокриза на остров Гуам, как се определя вероятния цвят на новороден дракон, ако родителите му са от различни породи (т.е. как работят гените, включително и при хората), колко далече сме от създаването на съвършения робот Сони на Айзък Азимов, защо някои учени вярват, че животът на Земята е дошъл от Марс и защо не е вярно, че използваме пет сетива, а много повече. Най-активни децата бяха в лекцията "Изпитай професора", в която всъщност те имаха микрофона да задават въпросите си за живота, вселената и всичко останало, а "на изпит" бяха ядреният физик Леандър Литов, вирусологът Любомира Николаева-Гломб и астрономът Валери Голев.      


В петък беше избран и българският победител в международния конкурс за млади учени FameLab. Кандидатите имаха по три минути да представят идеите си или труда си пред публиката и четиричленното жури. Най-завладяващ беше студентът по медицина от МУ - София Алексей Митев, който с много чувство за хумор разказа какви реакции възникват в тялото на Бай Ганьо заради прекалената консумация на люти чушки. Студентът спечели едновременно и наградата на публиката, и първото място от журито. "Чувстовото за хумор е изключително важно, ученият не бива да се взема твърде на сериозно и това е единственото, което го спасява в тази тежка професия", коментира ядреният физик Леандър Литов след представянето на младежа. 


Видео от първия кръг на тазгодишния конкурс, споделено в YouTube от Британския съвет.

В събота взривовете на "Корпуса за бързо гърмене" продължиха с нова сила. Денят започна с математическо магическо шоу и забавни физични експерименти и продължи с демонстрация на 3D принтиране, упражнения за разгадаване на формата на пчелните кошери, интересни факти от молекулярната физика, и презентация от подземния свят или как някои организми оцеляват под земята.


Трима млади учени от предишни издания на FameLab пък разказаха за анти-Нобеловите награди и за някои от най-запомнящите се отличени. В една година например "малинката за наука" в категория литература била дадена на 950 човека едновременно - всичките съавтори на труд, който бил дълъг около 10 страници. Друг притежател е ученият, който установил, че кравите, които имат имена дават повече мляко, а неотдавна са спечелили и двойка учени, които доказали, че електричеството НЕ може да спаси човек при ухапване от отровна змия. 


Какво ще стане, ако избухне Бетелгейзе и още въпроси от Софийския фестивал на науката

© Христо Георгиев


Гвоздеят на вечерта беше лекцията на Франк Бърнет "Запознай се с мозъка си", за която и хора с билети не успяха да се доредят до местата си и останаха с десетки други отвън пред разтворените врати на препълнената зала с надежда да чуят и видят поне малко.


В центъра на залата имаше три дълги маси с по няколко стола, които бяха запълнени от късметлии от публиката, избрани на случаен принцип. На масите имаше... мозъци - направени от желе, но като истински. Задачата на избраниците беше да участват активно в презентацията и да изгребват частите от мозъка, за които говори Бърнет или пък да демонстрират как мозъкът ни се обърква при някои неестествени предизвикателства за координация. Професорът демонстрира как е правилно да се бели банан (не откъм дръжката), какви новости има в изследването и експлоатирането на хормона на привързаността окситоцин, накара всички да опипат тила си за подутина, която според поверието е характерна за децата на истинската любов и още много други.  


Какво ще стане, ако избухне Бетелгейзе и още въпроси от Софийския фестивал на науката

© Христо Георгиев


След финала запазената част от мозъците от желе бяха дегустирани и от останалата част от публиката, а феновете, които искаха да се снимат или да зададат въпрос на професора по комуникация на науката го задържаха още цял час.


Фестивалът приключи в неделя с нова поредица от презентации на разнообразни теми - от молекулна гастрономия, през разширяващата се Вселена и науката на възникването, до нанотехнологиите и софтуерът на бъдещето. В официалното закриване с връзка по интернет от цял свят взеха участие носители на наградата за постижения в информационните и комуникационните технологии "Джон Атанасов".


проф. Франк Бърнет

© Христо Георгиев

проф. Франк Бърнет


Очаквайте интервюта с част от лекторите на фестивала специално за "Дневник", включително с Робърт Уинстън и Франк Бърнет. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на pariah
    pariah
    Рейтинг: 1023 Неутрално

    Бетелгеус.

    - A witty saying proves nothing. Voltaire
  2. 2 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 983 Весело

    Браво на организаторите на фестивала на науката в София!

    Любопитството на децата трябва непрекъснато да бъде поощрявано!

    Ще предизвика ли катаклизми избухването на Бетелгейзе?

    Бетелгейзе, когато избухне един ден в астрономически близкото бъдеще, е достатъчно далече, за да няма опасност за биосферата и за човешката цивилизация. Разбира се, потокът от космически лъчи ще се увеличи за няколко седмици, но на такова разстояние гама лъчите ще са вече
    достатъчно отслабнали, за да не причинят значими щети на озоновия слой. По-големият поток космически лъчи най-много да доведе до забележително северно сияние. Очакванията са свръхновата Бетелгейзе да стане най-ярката звезда на небето за няколко седмици, почти толкова ярка колкото пълната Луна. Ще може да се вижда дори на дневна светлина, но в никакъв случай няма да стане второ Слънце. С течение на времето яркостта ще намалява и накрая ще остане огромна впечатляваща мъглявина, остатък от свръхновата и малка, но изключително плътна неутронна звезда с радиус 10-20 км, в центъра й.

  3. 3 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 983 Весело

    [quote#2:"BlueWater"]Бетелгейзе, когато избухне един ден в астрономически близкото бъдеще, е достатъчно далече, за да няма опасност за биосферата и за човешката цивилизация. [/quote]
    ftp://ftp.sciops.esa.int/pub/ivaltchanov/export/24-chasa/Betelgeuse/Betelgeuse3.pdf

  4. 4 Профил на kostovism
    kostovism
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Хубава и полезна статия. Поздравления за организаторите на събитието и на авторката.

  5. 5 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2284 Неутрално

    Тя вече май е избухнала, но, поради отдалечеността, ще се забележи на Земя след време. Ние, вероятно, не.

    "Гениален изрод е Петьо Еврото дадеш му една бутилка уиски, изпие я и може да спретне каквото поискаш обвинение, на когото кажеш..." Делян П.
  6. 6 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 983 Весело

    [quote#5:"Николай Колев"]Тя вече май е избухнала, но, поради отдалечеността, ще се забележи на Земя след време. Ние, вероятно, не.[/quote]Това са само догадки.

    Ние в същност виждаме миналото на звездите. Колкото те са по-далече, толкова по-назад в миналото виждаме.

  7. 7 Профил на rorikabc
    rorikabc
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Добре де,
    Поздравления .
    Ама това с мозъка си е , .... е нямам думи.

  8. 8 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 418 Гневно

    Да се превърне за малко науката в шоу е полезно, но в България тя (науката) е отдавна чалга!

  9. 9 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2284 Неутрално

    [quote#6:"BlueWater"]Това са само догадки. [/quote]
    Догадки и научни хипотези са различна бира. Плутон е открит през двайсетте години на ХХвек, но предположения за съществуването му има преди това, на база научни изчисления.

    "Гениален изрод е Петьо Еврото дадеш му една бутилка уиски, изпие я и може да спретне каквото поискаш обвинение, на когото кажеш..." Делян П.
  10. 10 Профил на Ognyan Gerassimov
    Ognyan Gerassimov
    Рейтинг: 585 Неутрално

    [quote#2:"BlueWater"]Ще предизвика ли катаклизми избухването на Бетелгейзе? [/quote] Оригиналният въпрос всъщност бе "Може ли да се прогнозира кога ще избухне Бетелгейзе?" И отговорът е неможе, както и че процеса е много бавен отнема стотици хиляди години, а когато избухне е обяснено бе и това.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK