За единния учебник и други магарешки истории

За единния учебник и други магарешки истории

© Иван Кутузов



"Дневник" публикува текста на Зорница Христова от блога й "Точица"  като част от дискусията около  идеята на просветното министерство да ограничи учебниците, по които се преподава в училищата до един по предмет, Акцентите са поставени от редакцията.


Знаете ли как са си представяли бъдещето на образованието през 1958 г.? Пред всяко от децата има кръгъл компютър с камера, чрез която малките нехранимайковци да бъдат следени от учителката, чийто образ е прожектиран на големия екран, заел мястото на черната дъска.


Автор на тази утопия е Артър Рейдбау, художник на комикси, но моментално мога да ви намеря двайсет учители и двайсет ученици, които биха се подписали под идеята му съвсем сериозно.




И защо да спираме дотам? Вместо да гледат на екрана учител, който им разяснява урока, децата могат да гледат директно филм, който да ги отведе в Антарктика или в стомахчето на дъждовния червей, или каквото е черезвичайно важно да учат. Или да въведат за учители роботи! 


А защо не и ученици роботи?


И да се свършва.


Само че хлапетата са непредсказуеми, дяволите ги взели. И филмът не може да реагира на всяко от тях. Едно разбира от пръв път що е бъдеще време в миналото, друго се налага да връщаш три пъти от произволната точка във времето и пространството, в която се е зареяло, за да си спомни какво е глагол. Едно пресмята без затруднение колко телета могат да се превозят в железницата от т. А до т. Б, друго е виждало телета на живо и има свое мнение по въпроса за правилната им транспортация.


И ти посочва, че рисунката в учебника е погрешна. Учениците са доста различни, но по едно си приличат – усетят ли, че не говориш на тях, а на някаква своя абстракция, спират да те слушат. Същото се отнася и за учебника – като всяка книга, и той е писан с представата за своя читател. Ако детето не се разпознае в него, той няма да му бъде полезен. 


Представете си следната случка: при един прочут писател дошъл магаретар, който вечно се провалял с жените. Извадил от джоба си смачкани банкноти и казал "Моля Ви, измислете ми такова обяснение в любов, което винаги да работи." Писателят се заинтригувал, защото бил майстор на любовните истории и предизвикателството му допаднало. Само че две седмици по-късно бил напълно отчаян. "Не мога едно, мога двайсет – пък ти си избирай кое става според жената".  Човекът обаче се смръщил – де ще ти помни двайсет любовни обяснения, нали имал да храни магаретата, да им чисти! Взел едно листче и след петия си предвидим провал обявил на всички, че писателят е бездарен мошеник.


Предсказуем завършек. Но защо смятаме, че да се влюбиш в химията е по-лесно, отколкото да се влюбиш в магаретар?


По правило


учебникът би трябвало да е изпитан в клас,


за да върши работа. В различни класове, за да е ясно в какви ситуации е полезен. Онзи, който одобрява кои учебници да се ползват – в случая представителите на министерството – би трябвало да изиска сведения за резултатите в работата с тях в различни класни стаи, да влезе да види как се получава в няколко различни случая, да сравнява различните разработки, при това дългосрочно, поне в течение на година (да не говоря за по-дълго, защото в крайна сметка целите на образованието не се простират до лятната ваканция).


Учебниците не са просто книги, та да ги мерим само на пръв прочит. Те са по-близки до готварските книги – какво ще ти каже прочитът, ако не седнеш да приготвиш поне половината рецепти от тях и да видиш как ще ти се получи, при това в домашни условия и с продуктите, които се намират в квартала. Или, ако щете, учебниците приличат на медицинските справочници – защото могат да нанесат сериозни щети.


Дали министерството на образованието тества дълго и внимателно всеки учебник, който допуска до класните стаи? Не. В случаите, когато предложените учебници са повече от три (позволеният досега брой), те минават някакви много откъслечни изпитания. Ако обаче броят на предложенията не надхвърля позволеното число, изпитания няма. Тоест няма проблем в чантата на детето ви да се озове нещо, което никога не е изпробвано в клас. И да си му личи.


Всички учебници, на които се ядосвате, когато решите да видите какво толкова не разбира синковецът, са минали министерско одобрение. Например никой в МОН не е възразил Царевец да бъде монтиран на Фотошоп в центъра на Търново. Никой не е възразил в учебника по музика да има чалга. И това са само нещата, които се забелязват на пръв поглед.


А другите? Когато нещо просто не е подходящо за съответната възраст, за съответния клас? Когато не е съобразено с броя на часовете, с програмата за миналата година? Това няма да го усетите въобще. Както от МОН явно хабер си нямат, че четири години по "Човекът и обществото" се учи дословно едно и също. Или комисиите за различните години не си говорят помежду си, или не ги интересува, че хабят времето на децата. 


Същата незаинтересованост се вижда и по отношение на програмите. Ако погледнете програмите на МОН за различните класове, ще видите, че те са


писани като царски декрет –

това и това "се изисква", без да е съобразено с различните потребности, възможности и интереси на учениците, да не говорим за това да оставят някаква свобода на учителя. Обикновено са наблъскани и без всякаква връзка с хорариума, броят часове, които са отделени за въпросния предмет. Не дай си Боже на учениците да им стане интересно и да поискат да научат нещо повече за конкретната тема; или пък да им е трудно, та да се нуждаят от повече часове.


Моя приятелка, извикана миналата година в качеството си на учител по музика, за да даде мнение по програмата по своя предмет, установила, че авторите й изобщо не знаят за колко часа седмично е предвидена тя. Установила също така, че учителите се викат само за параван и че всъщност никой не отчита тяхното мнение.


По същия начин, по който "обществена анкета на сайта на министерството" се използва само за параван, защото за представителността на анкетата, подбора на въпросите и начина на отчитане на отговорите няма кой да следи.


Както никой не държи сметка на МОН за качеството на програмите. И то не само по отношение на хорариума, а и по отношение на съдържанието.


Къде е гражданското образование например?


Защо до 6-и клас според училището българската история спира с Освобождението? И така нататък. Дебат по въпроса няма. А е наложителен.


Непрекъснато се говори за повишаване на функционалната грамотност – и не ни трябват плачевните резултати от PISA, за да видим, че не учим децата си да осмислят прочетеното, да разсъждават рационално по текущи въпроси. Умение, което липсва после и на гласоподавателите, много ясно.


Не ги учим на съжителство, на работа в екип или поне на уважение на чуждото пространство. Не ги учим никъде на базисно уважение към човешкия живот – даже напротив, държим на патоса си, че "не убивай" може да бъде пренебрегнато при тия и тия обстоятелства. 


МОН не си е свършила работа по основното съдържание на българското образование. По написването на свестни програми и изпитването им в реални ситуации. Не си върши добре работата по одобряването на учебниците.


В същото време замазва


необходимостта от реформа – истинска, дълбока!, -


като предлага пак да раздели по друг начин образователните степени и да концентрира повече власт, този път като си присвои задачата и да пише учебниците. Защо, след като дори с одобряването им не може да се справи?


За да могат децата да вземат по-лесно матурите, казаха ми. Но матурите ги провежда самото министерство! И в тях има грешки, възможности за измама, неточност в оценяването. Казвам го, защото знам подробно какво точно виждат учителите, които ги проверяват. Как си личи поправяното с друг химикал, да речем, и как нищо не можеш да направиш.


Също както не можеш да направиш нищо, ако има два възможни отговора, но от МОН са определили за верен само един. Да не говорим каква част от знанията и уменията се оценяват точно с такъв тип въпроси. И колко струва въпросната оценка, ако заради нея се жертва качеството на обучението.


Колко ни струват неграмотните гласоподаватели?


Колко ни струват служителите, научени отрано "да отбиват номера" и да работят само когато ще ги проверяват? Колко ни струва страхът, защото "като знам какъв съм инженер, не смея да отида на доктор"?


Българското образование се основава на принуда, на "изисквания" и "наказания", а не на потребности и съдействие. Ограничаването до един учебник ще доубие вътрешната мотивация на децата, вярата им, че тяхното мнение,техните интереси и възгледи имат някакво значение.


Очевидно е защо за министерството е добре да няма плурализъм – повече власт, повече възможности за злоупотреба с нея (например по отношение на печатницата, откъдето ще излизат въпросните учебници). Освен това пестят работа: няма да им се наложи да мислят как да диференцират образователните резултати, как да отразяват в тях евентуалните индивидуални способности.


Предвид силната застъпеност на темата за селото в училищното обучение, ще си позволя една аграрна метафора: ако засееш цялата си територия с една и съща култура, да речем ечемик, то ще можеш да я ожънеш с един модел комбайн. Ако някъде нищо не поникне или комбайнът ти не може да додрапа до съответната височина, значи земята е неплодородна и туйто.


Само дето земята ти трябва на теб, а не ти на нея. Ти си този, който си зарязва ресурсите, защото не ги цени, а после мрънка, че е беден. Да не говорим, че утре ще ти трябват и други неща освен ечемик. Ще ти трябват и други умове, способни на други решения извън тези, които скудоумно си им наложил.


Откъде ще ги вземеш?


Ако МОН (Министерството на образованието - бел. ред.) иска учебниците да бъдат по-добри, трябва да си свърши по-добре настоящите задължения, а не да поема нови.


Трябва да тества внимателно и в различна среда (селско училище, централно училище в голям град, училище в крайните квартали и пр.) не само учебниците, но и своите собствени програми.


Да отчита публично резултатите.


Да позволява разнообразие от други подходи, като следи и техните резултати, за да види дали пък няма да дадат по-добър плод в една или друга обстановка.


Да преосмисли системата си за работа с учителите така, че да насърчава креативността и опита, и умението им да развиват заложбите на учениците, ако иска в системата да останат умни, изобретателни и опитни хора.


Да преосмисли системата си на оценяване на учениците, за да ги насърчи да развиват способностите си, вместо да им налага да ги потискат и унифицират в името на унифицираните матури. 


Да, такъв подход ще иска повече работа. Ще иска


хора, на които действително да им пука

какви ще израснат днешните ученици – не чиновници, които се надяват да минат метър, принуждавайки учителите да им пишат учебниците ангария. Ще иска хора, които да актуализират собствените си знания в областта на съвременната педагогика, а после да излязат от кабинетите и да влязат в класните стаи, защото никой няма полза от образование, което се случва само на хартия. 


Защото хартийка с печат може да си купи всяко магаре.

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Michel
    Michel
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Идеята е не от училището да излизат образовани, любознателни деца, пълни със знания и способни да мислят сами; идеята е от училището да излизат "квадратни глави" и никой да не умее да си задава въпроси... нито пък да умее да търси възможните отговори.

    В този ред на мисли, идеята на министерството "един учебник, един правилен отговор" идеално пасва на концепцията да няма мислещи хора и нивото ни на образование да спада все повече и повече... Тъжно но факт.

  2. 2 Профил на galio
    galio
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Много добър текст!

    https://www.youtube.com/watch?v=-vMgXV26PQM
  3. 3 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 853 Неутрално

    ще си позволя една аграрна метафора: ако засееш цялата си територия с една и съща култура, да речем ечемик,
    ======================================
    Всичко знаят и от всичко отбират съвременните авторКИ - без да са били на полето и за ечемика всичко обясняват - как се отглежда, къде се засажда, как се прибира, как се вършее, как се тори, кога се плеви. Поне нещо и за Джон Ечемиченото зърно да беше написала авторКАта, щеше съвсем на приказка да си докара разсъжденията.

  4. 4 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 571 Неутрално

    [quote#3:"Каишков - Гласът на Америка"]Всичко знаят и от всичко отбират съвременните авторКИ[/quote]
    Нещо по същество да кажете?

    'Let light surround you' Dream Theater
  5. 5 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 2543 Весело

    До коментар [#3] от "Каишков - Гласът на Америка":
    Иий, Ботуш-Каишев, помните ли какви хубави учебници имаше едно време - аз и досега не мога да забравя рисунката вбуквара как славянките и славянчетата сцветя посрещат хан Аспарух! А на следващата страница щастливите чавдарчета пред портрета на другаря Живков! Де сега таквиз учебници, дее!?

  6. 6 Профил на Jordan Kissjov
    Jordan Kissjov
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Всичко написано е вярно! МОН не се интересува от образованието въобще!!! Това личи от всичко което се случва там. Има какви ли не стратегии, които се пишат за отчет. Има анкети, които никой не гледа, Всичко е формално! В момента има скандални Обществени поръчки за ИТ оборудване, което не е подходящо за училищата, но е подходящо специфицирано за да го спечели предварително избрана фирма. Има и ИКТ стратегия, която не е стратегия и т.н.

    opiten
  7. 7 Профил на kashpirovska
    kashpirovska
    Рейтинг: 1202 Неутрално

    Идеята за единния учебник за мен е толкова глупава,че нямам думи! Целта е ясна(така мисля): да се произведе колкото се може по-тъп и ограничен интелектуално материал,удобен за манипулиране.Отделно да се уредят едни наши хора на напишат учебниците и други наши хора да ги отпечатат...Няма конкуренция-кеф!
    Друг е въпросът,че,поне според мен,голям процент от сегашните учители,ще подкрепят тая идея-недоносче в голям ентусиазъм...

    Джордж Оруел-1984
  8. 8 Профил на Geo
    Geo
    Рейтинг: 627 Неутрално

    Докато държавата-мафия не си махне ръчичките от образованието, няма как да има прогрес. Прочетете която и да е смислена книга по икономика или някоя от малкото книги, написани за бюрокрациите (фон Мизес се справя доста добре) по света и няма да ме питате защо.

    Частно образование с конкуренция, базирана на съотношението вложение/резултат. И вложението да идва от собствения ти джоб. Без държавни регулации на това какво да се изучава и какво да има в програмата. Само така ще се оправят нещата, иначе стимула е да се запаси статуквото, а запазването на статукво в един вечно развиващ се свят се нарича измиране.

    Истината ще ви освободи
  9. 9 Профил на hristogd
    hristogd
    Рейтинг: 402 Неутрално

    "Да очакваш от министерството на образованието да ти изучи децата е все едно да се надяваш министерството на транспорта да ти поправи колата."

  10. 10 Профил на lechevalier
    lechevalier
    Рейтинг: 658 Неутрално

    До коментар [#1] от "Michel":

    Мисленето не идва от учебника, нито от министерството. Всички разправят как училището не подготвяло децата за живота и как им "форматирало" главите; обаче, какво се случва с интелигентните и с неформатираните глави?

    Едно дете прекарва толкова и толкова часа с този и този учебник; останалото време го прекарва в обществото. Отивайки на училище, навсякъде по пътя си вижда триумфа на простотията и пошлостта. Затова не се развива мисленето, не заради учебниците...

  11. 11 Профил на ДЗВЕР
    ДЗВЕР
    Рейтинг: 646 Неутрално

    ... хм и ся к'во... Учи сА по три учебника с поне още толкУ помагала и... учениците сА побрЪкват да вземат чаСни уроци за влизане у гимназии и университетЕ, щот наученото не стига. Отделно имам резерви и заради зависимостта на г-жа Христова кат' издател.

    опозиция на всяка власт, отпор на всяка тъпота...
  12. 12 Профил на Лелка
    Лелка
    Рейтинг: 1448 Неутрално

    Да,ама като се случи децата да се научат да зачитат личността в себе си и другите,като могат да преценяват важното и да отхвърлят ненужното,като станат търсещи любопитковци,как по дяволите ще държиш в изгодна простотия и леност зачислената ти държава?
    Как един просветен народ ще се остави да го управляват крадливи примати,вместо да ги натика в килера на историята?Щото на всичките ни държавни похвати там им е мястото.И в образованието е ключът към прогрес или настоящия регрес.

  13. 13 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3991 Неутрално

    ами... Феодални кадри

    Тоталитарните (с)пускаха декрети на Първия.
    Плуралистичните - каквито им хрумнат.

    *Отличен текст от Зорница Христова; и карикатура - от Кутузов.

    "Ако погледнете програмите на МОН за различните класове, ще видите, че те са

    писани като царски декрет –

    това и това "се изисква", без да е съобразено с различните потребности, възможности и интереси на учениците, да не говорим за това да оставят някаква свобода на учителя. Обикновено са наблъскани и без всякаква връзка с хорариума, броят часове, които са отделени за въпросния предмет."

  14. 14 Профил на Horikoshi
    Horikoshi
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Към коментар 11: "Точица" не издава учебници и не възнамерява да издава.

  15. 15 Профил на ISTORIK
    ISTORIK
    Рейтинг: 1630 Неутрално

    "Учебниците все пак са преди всичко средство за учителите, за да помогнат на учениците си да достигнат до определени знания и умения."

    Учебникът не е само помагало в работата на учителя. Той е "стандартът" за знания и умения, които учениците трябва да имат в края на учебната година.

    Но идеален учебник, особено пък - по история, няма! Всеки учебник има своите плюсове и миснуси. Един е с повече картинки, таблици, графики..., друг - с повече текст, трети има добра формулировка на заглавията на уроците, четвъртият съдържа интересни упражнения и въпроси след всеки урок, петият пък предлага тестове...

    Хубаво е учителят сам да преценява какво да включи от всеки учебник в преподаването си, в завидсимост от нивото на своите ученици.

    Отвратително е, когато "комисия" в състав от математик, физкултурник и химик/физик избират по кой учебник да се преподава историята преди началото на учебната година (в края на предишната) при липса на историк (дори - външен за училището). Бъдещият учител по история, който предстои да бъде назначен си има своите предпочитания и това е едно много неприятно налагане на граници в неговата работа. Да те задължат да използваш учебник, който не харесваш, е много неприятна изненада в началото на учебната година.

    Историкът никога няма да седне да избира учебниците по физика, химия, математика или биология. И да натрапва своето некомпетентно мнение на колегите си. А те защо го правят спрямо него?


    Министерството може да определя какви да са тези знания и умения, но не - и пътя до тях.

    И по-важното - няма значение колко са учебниците, а - какво пише в тях.

    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
  16. 16 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3991 Разстроено

    До коментар [#9] от "hristogd":

    "Да очакваш от министерството на образованието да ти изучи децата е все едно да се надяваш министерството на транспорта да ти поправи колата."

    Трябва ли заради това една нация да няма
    стратегия за национална просвета и култура
    (по-точно от образование),
    да няма и стратегия за национална транспортна система??

    Всеки "частник" да си проправя и строи път,
    всеки "олигарх" да пробутва/налага своя докрина...
    па които надделеят?

    Ще продължаваме да преоткриваме топлата вода
    и (под) колелата на историята с такъв подход...

    Индивудулни права - добре, но те не са във вакуум.

    Човек е социално "животно", зависи от чуждо простраство
    и често пъти преминава "оградата".

    Вчера ми беше много неприятно - като клиент на такси,
    да гледам как шофьорът (коректно) спря пред пешеходна пътека
    за да изчака възрастна жена,
    но като че ли с това реши, че "лимитът му за коректност"
    се е изчепал и караше "на косъм" опасно в други два случая.
    Вместо да забави или дори спре на безопасно разстояние,
    (услужливо за мен - може би си мислеше)
    мааше напред и "настъпваше" пешеходци бързащи пред колата към моята страна, "прогнозирайки" точно, но твърде рисково,
    че вече ще са се отдаличили (на сантиметри...).

    Правилото, което съм виждал на дело в "бели държави"
    и спазвал за "peace of mind" като шофьор е:

    Водачът на МПС изчаква на метър и дори два
    преди пешеходната пътека.

    Чардо (на инвалидна количка, Сливен) писа, че вчера преминаващите коли са го обливали повече
    от проливния дъжд.

    При това, при национален отглас за трагедия от онзи ден в пешеходна зона в Стара Загора, когато шофьор на джип
    премазал 4-годишно дете...

  17. 17 Профил на ISTORIK
    ISTORIK
    Рейтинг: 1630 Неутрално

    "Учебникът – като всяка книга, също е писан според авторовата представата за своя читател. Ако детето не се разпознае в него, той няма да му бъде полезен."

    "Учебникът не е обикновена книга. Той е по-близък до готварската книга – какво ще ти каже прочитът, ако не седнеш да приготвиш поне половината рецепти от нея и да видиш как ще ти се получат, при това - в домашни условия и - с продуктите, с които разполагаш. Учебникът прилича и на медицински справочник – защото може да нанесе сериозни и непоправими щети, например - може да умреш заради печатна грешка."




    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
  18. 18 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Учителите са тези, които трябва да образоват децата, не учебниците. Освен азбуката и цифрите, не виждам какво друго подлежи на държавен стандарт, а и за тях не е сигурно, доста по-важно в днешно време е да знаеш малко английски от това да пишеш правилно на български.

  19. 19 Профил на Уточнител
    Уточнител
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Докато стигнеш до средата на статията, забравяш началото, а като стигнеш края, изобщо не можеш да разбереш, за какво пледира авторката. А иначе всичко поотделно е хубаво и похвално, само дето не можиш да разбереш каква е основаната идея, ако изобщо има такава...А може би идеята е, че тряба да има много, десетки и стотици учебници по всяка дисциплина, за да може да има хляб за ВСИЧКИ издатели...

    истината е по-важна от честта на Великая Россия
  20. 20 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3991 Неутрално

    Вие не виждате, но други виждат...

    Няма смисъл да се противопоставят Български и Английски.

    И двата са необходими и е повече лесно от когато и да е било -
    да се "овладяват". Новини, филми, интернет... и в училища
    с професионалисти, които да организират, запълват празнини и стимулират.

    Без съвременните технологии, навремето в училищата стандартно се изучаваха 2 1/2 езика: Български, Руски и "Полузападен" (ГДР).

    В привилегировани или по-будни училища: Френски, или в крайен случай "Ултразападен" (Английски).

    Интересен до ден днешен абурд е, че всеки ден Бюлетинът за нивото на река Дунав ефирясва в ефира на цяла България на Български, Руски и Френски език при положение, че Дунав не граничи с Русия, нито с Франция, а извира в Германия и минава през бая германоезични държави.

    Хайде, Германия е лузър в Световните войни, но Англоезичните не са. Даже, на Земното кълбо едва ли има самоуважаващ се пилот на самолет или капитан на кораб,
    който да не знайва Английски.

    Евроатлантически партньори сме, ама не дотам.
    Тъмни континентални субекти

    До коментар [#18] от "ungeheuer":

    Учителите са тези, които трябва да образоват децата, не учебниците. Освен азбуката и цифрите, не виждам какво друго подлежи на държавен стандарт, а и за тях не е сигурно, доста по-важно в днешно време е да знаеш малко английски от това да пишеш правилно на български.

  21. 21 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 458 Весело

    Тая кака е комично убедена, че основата на доброто образование е в многото учебници по всяка дисциплина. И че липсата на много учебници е главният проблем в тази област. А истината е, че кусурите в нашите учебници започват от нещо невидимо, но много по-важно - от онези програми, които определят кога, какво, в какъв обем да се изучава в училище. Всеизвестен факт е, че българските програми са максималистични в сравнение с тези в повечето страни на ЕС. Даскалите на племенника ми вкупом реват, че няма как дори да преподадат включеното в учебниците за часовете, с които разполагат / проверих в няколко - така е!/, камо ли да упражняват или затвърждават наученото. Препуска се непосилно през уроците, който разбрал нещо - разбрал, останалите гледат като телета, а родителите нямат никаква друга алтернатива да образоват децата си прилично, освен частните уроци.
    При това положение да се реве публично заради многото учебници е просто смешно - разумните хора винаги биха предпочели детето им да учи по един учебник, но основан върху смислена и балансирана учебна програма, отколкото по десет учебника, написани при идиотските условия на сегашните български образователни стандарти!
    Това е положението...
    Айде, у лево, каката

  22. 22 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 458 Весело

    А и въобще - на кого ли му пука за образованието в България?!??
    Ето, гледайте: под тази статия са двадесетина коментара!
    А малко по-встрани г-н Минчев е пръднал демократично в посока Русия иииииии - стотин коментари за минути!
    Толкова по темата "обичта на българина към децата му и тяхното образование". На такива хора - такива учебници, такива даскали, такова министерство!

  23. 23 Профил на ISTORIK
    ISTORIK
    Рейтинг: 1630 Неутрално

    Почти всяка власт пренаписва учебниците по история. А това води до все по-голямо объркване в главите на учениците.

    Вместо обективни факти, те изучават нечии интерпретации (също - като по лиература), които често са мотивирани от актуалната политика и от политическа "коректност".

    Историческият период, който някога беше наречен "османско робство" (термин зает от литературата), бе заменен със значително по-точния историографски термин "османско владичество". Заговори се и за османско... "присъствие. (?!)

    Всяка идеология, която е господствала в България, е правила опити да "моделира" и "премоделира" историята според своите собствени разбирания. Пренаписването на учебниците и вкарването в тях на манипулирани факти и тълкувания е нещо, което е характерно за тоталитарните режими.

    В романа на Джордж Оруел "1984", пресъздаващ тоталитарната система, специално "Министерство на Истината" променя миналото всеки път, когато държавата променя външната си политика.

    "Който контролира миналото, контролира настоящето. А който контролира настоящето, контролира бъдещето." - така гласи един лозунг в книгата.

    За да не попаднем отново в този ужасен свят, съдържанието на учебниците по история трябва да бъде ОБЕКТИВНО. Само така ще можем да науим уроците на миналото. Народ, който не познава миналото си, е обречен да го повтаря.

    Политиците трябва да забравят за идеологическите "дезинфекции на учебниците по история. И да оставят тяхното написване на историците.

    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK