Как се прави цигулка?

Как се прави цигулка?

© Анелия Николова



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за жанровете или за инструментите, на които е посветена поредната среща на децата с музиката.


Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта, който беше първият с подобна насоченост и продължителност у нас) разказва как се правят струнните инструменти.


Професията на лютиера се свързва с едно от най-мистериозните тайнства в музиката – изработването на струнни инструменти. Сложна комбинация от наука, усет, талант и музикантско ухо, лютиерството се изучава в продължение на един цял живот, а резултатите от работата никога не са гарантирани. Филми като "Червената цигулка" допринасят за магическия ореол на лютиерите с истории като тази за полираната с кръв цигулка:





Най-общо казано, лютиерите се делят на два вида – такива, които изработват инструменти без лък - като китарата и лютнята, и такива, които майсторят лъкови струнни инструменти като класическите цигулка, виола, виолончело, контрабас. Лъковете за тези инструменти се правят от специалисти по лъковете, тъй като това се счита за отделен занаят.


За първи майстор на цигулки се смята италианецът Андреа Амати. Бивш специалист по лютни, той живее в Кремона – най-известния център на лютиерското изкуство. Започвайки през 16-и век, поколения наред фамилията Амати изработва брилянтни инструменти, които в днешно време се оценяват в милиони.


Други известни лютиери в същия град са Страдивари и Гуарнери, в Бреша пък са да Сало, Маджини и Сиани. Значими лютиерски школи се развиват също в Рим, Милано, Венеция и Неапол. 


Именно инструментите от великите майстори се ползват като образци за моделите, които се изработват и до ден днешен. Направата на даден инструмент от цигулковото семейство започва с фиксиране контура на тялото му. Обикновено се ползва шаблон, към който се монтират страничните извити дъски на цигулката, наречени "царги".  Специфичната извита форма на царгите се постига чрез нагряване на дървото със специална извита ютия.


След това идва ред на горната и долна дъска. В повечето техники те се дялат, за да придобият извита форма, след което се залепят към царгите. Шийката на цигулката се закача, като в горната й част може да бъде резбован не само традиционния охлюв, но също така лъвска, котешка, драконова и дори човешка глава. Грифът се прави от много твърдото абаносово дърво, за да издържи на векове употреба. Четирите струни на цигулката се захващат към ключовете в горната част на шийката от едната страна и към струнника - от другата.


В струнните инструменти не се ползват пирони и винтове за свързване на отделните елементи,  а само лепило. Има обаче две части, които не се залепят изобщо – душичката и магаренцето.


Душичката се поставя внимателно във вътрешността на инструмента и представлява парче дърво, което се застопорява между горната и долна дъска. Точната позиция на душичката е определяща за качеството на звука, затова добрите лютиери са и прекрасни музиканти. Дори части от милиметъра в позиционирането на душичката са от значение.


За разлика от нея, магаренцето може да се наглася и от по-опитните цигулари. То подпира струните и предава техните вибрации към корпуса на цигулката. 



Лютиерите учат занаята си един от друг като така предават тайните на различните видове лакове и детайлни различия в направата на една цигулка от поколение на поколение. Въпреки, че направата на един инструмент е въпрос предимно на познания по физика, има някои необясними характеристики, които дават на даден инструмент звук, граничещ с божествения: 



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK