Никола Райков, автор на приказки-игри: Децата са най-големите фантасти

Никола Райков, автор на приказки-игри: Децата са най-големите фантасти

© Никола Райков



Никола Райков e графичен дизайнер, завършил информационни технологии в Щатите и e носител на Националното отличие за най-добър детски фантаст за 2013-2014 г.


През 2013 г. създава "Голямото приключение на малкото таласъмче" - първата в България, а може би и в света детска приказка под формата на книга-игра. Въпреки, че тя се разпространява безплатно онлайн, големият й успех води до три тиража на хартиеното копие, което той издава сам, до "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче" и дори до настолните "Таласъмски игри".


Тази година той беше българската номинация в категорията "Най-добър детски фантаст" и официален делегат на страната на най-голямото европейско събитие, свързано с научна фантастика и фентъзи - "Еврокон", което се проведе в Дъблин.




Пред "Дневник" Никола Райков разказва за научнофантастичната общност днес, за книжката и за живота на село, където от няколко години е избрал да се установи със семейството си и с 3-годишния вдъхновител на "Приключенията на малкото Таласъмче". Очаквайте по-късно и неговия личен поглед към "Еврокон" 2014 г.


Какво е "Еврокон" и с какво се различава от "КомикКон" в Щатите например?


- "Еврокон" е най-голямото европейско събитие свързано с научната фантастика и фентъзито. То се организира от "Европейското общество за научна фантастика" (European Science Fiction Society – ESFS) и се провежда от 1972 година насам. Подобно на "КомикКон" в САЩ, по време на фестивала се организират различни панели и дискусии за творби и творци, но за разлика от американското събитие, то не е толкова комерсиално ориентирано.


В приказката-игра на Никола Райков безименното таласъмче Таласъмчо се отправя на приключение да намери храна за зимата, което може да завърши по 20 различни начина, в зависимост от решенията на децата.<br /><br />Илюстрациите са на художници от целия свят - Джин Янг Ли, Матю Коул, Андреа Данти, Албърт Зиганшин и други, а редактор е Емануил Томов. Никола Райков е автор и на дизайна и предпечата на книгата.<br />

© http://prikazka-igra.com/

В приказката-игра на Никола Райков безименното таласъмче Таласъмчо се отправя на приключение да намери храна за зимата, което може да завърши по 20 различни начина, в зависимост от решенията на децата.


Илюстрациите са на художници от целия свят - Джин Янг Ли, Матю Коул, Андреа Данти, Албърт Зиганшин и други, а редактор е Емануил Томов. Никола Райков е автор и на дизайна и предпечата на книгата.


България е пълноправен член на ESFS и като такъв участва наравно с другите членове при излъчването на своите номинации, при гласуването за страна домакин и други организационни дейности. Както някои от Вас може би знаят, България беше домакин на "Еврокон" 2004 в Пловдив, когато гост беше Робърт Шекли. Това беше едно от последните му появи пред публика преди да си замине от този свят.


За какви светове мечтае научната фантастика днес и от какви се страхува?


- Мисля, че фантастиката винаги е мечтала за един по-хуманен свят и винаги се е страхувала от диктатурата и слагането на окови на човешкия дух. Почти винаги под фасадата на фантасмагорията се крият размишления върху човешката същност или социални коментари към обществото, в което живеем днес.


Ако грубо перифразираме Дъглас Адамс, "няма смисъл да се произвежда нищо във Вселена, в която така или иначе то някъде расте". Как се справя научната фантастика в супер-бързия климат на иновациите днес и с интернет, откъдето изскачат всякакви идеи? Науката ли трябва да догонва въображението на фантастите, или обратното?


- Мисля си, че няма наука, която да може да съперничи на човешкото въображение. Докато едно изобретение може да отнеме десетки години да се реализира, на нас, авторите, са ни нужни само няколко минути. А и няма нужда да се съобразяваме с такива досадни тривиалности като физичните закони.


А с какво се различава фантастиката за деца от другата фантастика? Различна ли е от приказките и какво дава на децата?


- Приказките са основен клон на фантастичното за деца. За мен всичко, което ние възрастните приемаме, че не може да се случи в ежедневието, се води фантастика. В този смисъл децата са най-големите фантасти. А писането за деца е много, много различно от писането за възрастни – често правила, считани за общо валидни при писането за възрастни, изобщо не важат при творчеството за деца.


Никола Райков, автор на приказки-игри: Децата са най-големите фантасти

© Никола Райков


Вие бяхте на "Еврокон" като българската номинация в категорията "най-добър детски фантаст". Как се приеха приключенията на малкото таласъмче в чужбина и какво ще последва след това участие?


- Таласъмчето бе много топло прието, също както в България. Хората се радваха на самия персонаж, на корицата, на идеята за приказка-игра. Много хора искаха да си я купят, въпреки че бройките, които бях донесъл, не бяха за продажба. Оттук насетне таласъмчето е вперило поглед извън пределите на България, а кога и как – само бъдещето ще покаже.


Как започнахте да пишете и как се роди Таласъмчо – как беше издаден и илюстриран?


- Трябва да съм бил някъде девети клас, когато започнах да пиша разни неща. Това не беше продиктувано от влиянието на някой или нещо конкретно, а от вътрешната необходимост да изразявам себе си по някакъв пълноценен начин. Но писането за деца е различно – то ми доставя огромно удоволствие, защото ме потапя отново в детството.


Започнах книгата заради сина си. Исках да създам перфектната детска книга, такава каквато аз си я представях: изпълнена с доброта, смях и фантазия, с висока художествена стойност. Уж книга, а всъщност игра. Уж игра, а пък книга. Така се родиха приключения на таласъмчето. Оттогава насам приключението не е спирало. Аз направих дизайна на книгите, предпечата, издаването, маркетинга, разпространението. Това беше единственият начин да бъде сигурен, че всичко ще бъде направено така, както си го представям.


Резултатът беше феноменален. Децата, родителите, педагозите – всички реагираха повече от ентусиазирано. Първата книга за една година влезе в три тиража и спечели седем номинации и награди. Превърна се и в най-сваляната детска книга от български автор за миналата година. Втората книга излезе само преди няколко месеца, а отзивите са още по-възторжени.


Защо избрахте да ги разпространявате безплатно онлайн?


- Защото това е свидетелство за уважение и доверие към читателя и вяра в собственото ти произведение. Аз вярвам, че съм създал нещо, което е стойностно и че хората ще успеят да оценят подобаващо това и да ме подкрепят като автор. Това което се случва доказва, че не съм се подвел.


Втората приказка-игра се развива цяла една седмица след "Голямото приключение на малкото таласъмче". "А цялата седмица е много дълго неприключенско време за едно таласъмче," както пише вътре. "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче" има 30 различни края.

© Никола Райков

Втората приказка-игра се развива цяла една седмица след "Голямото приключение на малкото таласъмче". "А цялата седмица е много дълго неприключенско време за едно таласъмче," както пише вътре. "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче" има 30 различни края.

Води ли популярността им до продажби на хартиеното копие?


- Трудно може да бъде оценено точно доколко е повлияло на продажбите на хартиеното копие. Сигурен съм, че е помогнало в една или друга степен. Но по-важното за мен е, че това е достойно поведение на творец. Един творец винаги иска творбата му да стигне до хората и това за него е най-значимо. Финансовата печалба би трябвало да е на по-заден план. Моментът в който печалбата има най-голямо значение това вече не е изкуство, а продукт. Творецът се превръща в търговец.


Някои хора смятат, че вече живеем в антиутопия. Ако това е така, има ли изход и кой герой може да спаси света?


- Антиутопиите обикновено не завършват с добър край. Човекът, дръзнал да въстане срещу системата, бива превъзпитан в подходящите ценности. Не мисля, че има герой, който може да спаси света, ако не започнем всички ние, малко или много, да бъдем герои и да се държим като такива. Аз вярвам в доброто у хората. Мисля, че имаме сили да бъдем герои – трябва да се отърсим от кошмара, който е приспал сърцата ни.


На два пъти се местите от "голямата цивилизация" към по-малката – веднъж от Щатите обратно в България и после още веднъж – на село​?


- Никога не съм отдавал голямо значение на общоприетите норми на поведение и живот. Мога да видя, че много хора не са щастливи с живота, който водят и въпреки това продължават да следват норми, които някой друг им втълпява. За мен това е пълна лудост.


С какво животът там ви помага да се вдъхновите за фантастични, технологични и антиутопични сюжети?


- Аз клоня повече към приказното и фентъзито в своето творчество за деца. Така че честият досег с природата ми е неотменим помощник в откриването на приказното в нашия свят.


Никола Райков, автор на приказки-игри: Децата са най-големите фантасти

© http://prikazka-igra.com/


Част ли сте, или смятате ли се духом за част от идеята "IT село"? Какво мислите за инициативата компютърни специалисти и хора с професии, които могат да работят от дистанция, да се преместят в обезлюдени български села? Смятате ли, че е реалистично да се осъществи?


- Да, може да се каже, че считам себе си за част от идеята, макар със съпругата ми да се преместихме на село преди тя да се оформи като такава. Мисля, че инициативата е повече от чудесна и не виждам никакви пречки за нейното осъществяване.


Компютърни игри или тичане навън – като графичен дизайнер каква "диета" между тези крайности сте избрали за своя син?


- Диетата е по-малко стоене пред компютъра и повече тичане навън. Размесваме в съотношение 1:4 и бъркаме енергично. Все пак никой не може да ти предложи по- впечатляваща графика и повече възможности за избор от приключението сред обраслите дървета на двора, където може да ти се случи всичко!


Какво предстои за Таласъмчо и за вас?


- Таласъмчо е много ентусиазиран от това, че пътувахме извън България и иска да се срещне с децата от цял свят. Малко е нетърпелив, но той си е такъв. Опитвам се да му обясня, че за всичко си има време и място, но това не помага особено. Ще трябва да го послушам. За къде е един автор без своя герой?


Кои са любимите ви автори? А да ни препоръчате няколко съвременни фантасти, включително и за деца?


- Опасявам се, че имената, които ще спомена не са много съвременни. Харесвам Джон Уиндъм и Джордж Оруел. Любимите ми детски автори са Алън Милн, Джани Родари и Борис Априлов.


Ако хората знаят малко за Еврокон, то за "Булгакон" се знае още по малко. Разкажете накратко за него и българската sci-fi и фентъзи общност.


- Българският фендъм не е много голям. Мисля, че наброява някъде между 200 и 300 човека, но пък за сметка на това е относително добре организиран. "Булгакон" е ежегодна среща на феновете на жанра, която се провежда от 2000 година насам. За 2014 домакин е Каварна, а датите са 5, 6 и 7 септември.
 


Освен националната награда и номинацията за най-добър детски фантаст, Никола Райков е носител на отличия за къси научнофантастични разкази и за най-добър филмов проект от международния фестивал за кино в Балчик и на наградата на на участниците в "Южна пролет" и на "Булгакон 2013" за приказката-игра "Голямото приключение на малкото таласъмче", с която е номиниран и за "Златна никса" 2013 за най-добра книга-игра. Приключенията на малкото таласъмче могат да бъдат свалени или поръчани на уебсайта му http://prikazka-igra.com/.


Очаквайте скоро в "На училище" текст, в който ще ви разкажем за това какво предпочитат и искат да четат децата, и ще ви представим новите книги, които ще излязат тази есен на пазара.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lancelot
    lancelot
    Рейтинг: 373 Неутрално

    no3gpaBu oT KaBapHa (BulgaCon)! u Tu cu B nporpaMaTa ;)

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  2. 2 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1240 Неутрално

    Браво Райков,многознайков

  3. 3 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2370 Неутрално

    Интересен творец, макар и е пропуснал да каже нещо ..политически злободневно.Пожелавам му успех и по- нататък.
    Името му ми напомня за един друг, позабравен автор и на приказки.Казва се Николай Райнов. В библиотеката ми има една негова книга от началото на 20 век, "Слънчеви приказки".
    Синът му Богомил Райнов беше по известен.

  4. 4 Профил на kraa
    kraa
    Рейтинг: 238 Неутрално
  5. 5 Профил на hashtag
    hashtag
    Рейтинг: 316 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK