Музеят, в който е важно децата да пипат и питат

© Георги Кожухаров

В тазгодишната поредица "На училище" "Детски дневник" ще се постарае да представи ученето по-скоро като награда и отмора, а не като бреме. Днес ще ви запознаем с Галя Русева, приела като своя кауза да обучава децата чрез забавления.

Има един музей в София, където децата са наистина желани. Той е подреден така, че те да могат да пипат и питат (и то на висок глас) - нещо, което е забранено в други музеи в България. Още от входната порта тук те посрещат едно дружелюбно куче и две гальовни котки. Дворът е голям и идеален за гоненица и криеница. Тук никой няма да те спре да беснееш до насита. 

Музеят е широк и светъл. На входа ти се кокори един престарял автомобил марка "Messerschnitt", зад него изниква дърт, но много запазен модел на "Форд". И още автомобили, и цяла купчина кой от кой по-атрактивен грамофони от миналия век, и телевизори, и радиоапарати, и мотоциклети и разни уреди, за които и идея си нямаш за какво биха могли да послужат.

Галя Русева ме посреща от вратата и дъх не ми оставя с шеметната разходка из музея, която ми организира. Бърза ще е разходката, обещава тя и дава подробности за всеки експонат, пред който се спра. Обръща ми внимание на интересно шпионско куфарче за заснемане на документи, задава ми въпроси. Спокойно посреща невежеството ми и с желание ми обяснява.

Наелектризира с пръчка пълен с хелий балон, който виси като омагьосан на височината на очите, държан от точно определен брой кламери. После ми казва да го пипна. Пипам, удря ме леко електричество, проблясват микросветкавици, смеем се. Чувствам се като дете.

А какво за децата? Вратите на политехническия музей от години са широко отворени за тях. Тук има зала за демонстрации, в която физикът Галя Русева и колегите й правят изумителни вълшебства. Ето - коркова тапа, в която са забодени две вилици, пази идеално равновесие на въже. Това не е коркова тапа с две забодени вилици, това е човече гимнастик, от цирка, иде да ни покаже разни закони за равновесието и гравитацията.

© Георги Кожухаров

"Имаме доста образователни програми за работа с деца, но уви, това не се случва на много места. Днес в много музеи са предвидени или кътове, или образователни програми на различни теми, така че децата са добре там. Но при нас това отдавна вече е традиция", казва г-жа Русева. Тя обаче признава, че има места, на които на децата се гледа с досада, защото изваждат служителите в музеите от нормалното им ежедневие, като изискват внимание, занимание. "В нашия музей много обичаме децата." 

Все пак е добре те да са на възраст над 6-7 години, казва Галя Русева, защото едно дете на 3 години не знае кои неща са обичайните, за да му покажеш нещо необичайно. За него всичко е необичайно. "Така че има все пак някаква възраст, от която насетне човек може да говори за наука и тази възраст е, по наша преценка, между предучилищна и нагоре, горна граница няма." Ходят и студенти, регулярно водени от преподавателите си по физика и това им е вид учебно занятие.

Според Галя Русева в един музей трябва да има неща, които са част от живота на децата. Те трябва да им станат близки, а ако са много отдалечени във времето и децата не могат да ги свържат с нещо, което имат в днешния ден, тези неща трябва да бъдат въведени с някаква история. А тя истории има безброй.

© Георги Кожухаров

Благодарна публика са децата, но си искат по-особен подход. Те трябва да бъдат грабнати, вниманието им не може да бъде задълго привлечено и задържано около нещо, така че се изисква повече усилие.

"Всичко, което могат да пипнат, го слагаме на първо място." Други уреди отиват в демонстрационния кабинет, това е демонстрация на живо. Днес децата гледат прекалено много видеоклипчета, а там само част от тях са истински, други не са. И кои неща са истински, детето губи представа. "Когато дойдат тук и видят нещата на живо, те виждат как се раждат, как се случват и няма нищо, за което да имат съмнение, че е фалшиво и няма нужда от някакви специални ефекти, за да стане красиво, то е красиво само по себе си", казва Галя Русева. Аз все пак малко се съмнявам... не съм си учила по физика навремето и повечето от демонстрациите ми изглеждат като фокус-мокус.

Има обаче спасение за мен. Веднъж в месеца в политехническия музей се прави така наречената "Семейна събота" - тогава добре дошли са семействата с деца. И тъй като през седмицата родителите са на работа, това е моментът да се въвлече цялото семейство в едно занятие, посветено на определена тема. Родители и деца близо два часа правят нещо заедно и се сплотяват. Темите на презентациите са различни и са съчетани с демонстрации и нещо, което самите те правят. В "Здравославната закуска" например се научават как да разпознаят дали в кашкавала няма добавки като нишесте и брашно.

За много неща няма време в учебния материал, казва Русева, която е бивш учител по физика. Тези неща са в бита ни, а хората нямат представа какво са и защо са. Например защо е важна светлоотразителната жилетка, защо са вредни солариумите и дискотечното осветление на нивото на очите, защо е ограничителната линия на спирката на метрото, защо бензинът трябва да се носи в метални, а не в пластмасови туби... "Тези знания са важни, за да не правим глупости в живота си, от които след това ще страдаме."

© Георги Кожухаров

В демонстрационната зала са обхванати всички области на физиката, "като изключим, че е трудна работа да покажем на живо опити с атомна и ядрена физика", казва Русева.  

Но като се започне от механика, всичко свързано с движение на телата, силите, които им действат, енергията и запазването й, покоят като частен на движението и условията за равновесие. "В тази област, както и във всяка друга, се опитваме да покажем на децата, че има основни природни закони, които науката е установила и на които се подчиняват явленията и те се спазват винаги, за разлика от човешките закони. Проявлението на тези закони можем да намерим във всичко, което се случва около нас, тоест да им покажем физиката в живота на човека и тези основни принципи, на които се основава природата и че знаейки ги, по-малко ще могат да ги лъжат, грубо казано", подчертава тя.

"Защото много глупости, наукообразни думички и псевдонаучни неща се приказват и хората не бива да бъдат лековерни. Така че тук се опитваме да изградим и такъв поглед към света, който да е по-научен. Физиката не е просто наука, тя е начин да гледаме на света. За мен по-впечатляващо е как в 21 век си вървят едни врачки, баячки с пълна сила. Те се тиражират и по медиите и всякакъв вид предсказания, как например щеше да свършва света и това се казваше по всички медии и всяваше паника сред хората, после някой реши, че може да предсказва земетресения, това също се тиражираше и излезе цял град на улицата...

Появяват се вълшебни камъни, които помагат срещу всичко, а всяка сутрин по национални медии се четат хороскопи и без тях не може човек да тръгне на работа. Просто залитането е колосално", обобщава възмутено Русева.  

И черешката на колосалната заблуда е поредното съобщение за прясно изобретен вечен двигател. "Щуротия. Такова нещо не може да бъде създадено. Не е въпросът, че не се е родил кадърният човек, не е въпросът, че има някаква грешка в устройството. Такова изобретение е принципно невъзможно и няма смисъл да се търси. Това нарушава най-общия природен закон, в който сме толкова сигурни, че изобщо отдавна вече няма смисъл да продължаваме да го проверяваме", смее се Галя Русева и добавя, че макар и, за съжаление, отдалечени от физиката, хората имат уважение към физиката. И като чуят нещо, което им звучи като наука, вярват.  

© Георги Кожухаров

И тук правим една голяма поредица простички опити, за да може да влезе в главите на децата, че не могат да получат повече енергия, отколкото са вложили. Даже винаги ще получат по-малко, защото има загуби. И всеки път, когато им се стори, че нещо дава повече енергия, да си кажат "е, не, тука нещо не е читаво", а не "браво на изобретателя".

Галя Русева подчертава, че до нищо добро не води откъсването от физиката и намаляването на часовете по физика в училище, защото това не я прави по-проста, това не я прави по-лесна за възприемане, напротив, има нужда от повече занятия. Едно от нещата, които уредниците в политехническия музей се опитват да направят, е да повишат интереса у децата към тази наука, защото тя не е лесна наистина и за да види човек красотата й, малко трябва да се напъне.

Галя Русева предупреждава, че именно поради трудността да се обяснят всички физични закони и явления има опасност от едно такова залитане: демонстрациите да се правят във вид на малко фокуси, да са по-ефектни, физиката да се превърне в малко цирк, поради страх да не бъде загубена аудиторията. "Целият ми опит ми показва, че младите хора искат да знаят защо става, те наистина се интересуват. И в много случаи не мога да направя куп неща, които съм замислила, защото непрекъснато трябва да отговарям на нови и нови въпроси…"

Замислила, да! Тя признава, че обожава работата си и не спира да мисли - нови идеи, опити, събития… удоволствие е за нея работата с децата, нарича я приказка. "Най-малките са просто едни слънчица, след като свърши демонстрацията идват и искат да се гушнат. Редят се в редичка за гушкане. Заслужава си усилията и само заради това", споделя тя.

Музеят работи с Министерството на образованието и с много училища от столицата и страната. Предвождани от преподавателите си, все по-често идват и групи ученици от началния курс, когато все още не се учи физика. А по големите, когато приключат някой раздел, идват да правят опити като обобщение, за да затвърдят знанията по един неусетен начин.

"Преди имаше един тип демонстрация, сега вече те са толкова много, а целта е една група деца да може да идва многократно. Правим тематични демонстрации в дадена област. Комбинираме и с преподаватели по химия и биология, самите те се уговарят помежду си кога да идват, така че знанието се разпространява", разказва Галя Русева.  

© Надежда Чипева, Капитал