Скъпи учители, моля, не забравяйте децата

Скъпи учители, моля, не забравяйте децата

© Красимир Юскеселиев



Националната мрежа за децата обединява над 125 неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на децата и семействата. Организацията работи за промяна на нагласите, свързани със спазването на правата на децата в България, и насърчава родителите да търсят различни подходи за възпитанието на децата. 


Тази статия е част от поредицата "На училище", в която "Детски дневник" ще се постарае да представи ученето по-скоро като награда и отмора, а не като бреме. Авторът на текста - Цвета Брестничка, е председател на УС Асоциация "Родители".


Скъпи учители,




Започва поредната учебна година. С надежди, очаквания, опасения и тревоги. За вас и за нас. Но преди всичко за децата. Преди всичко. За децата. Моля, не забравяйте това. И, моля, напомняйте го и на нас, когато ние го забравяме. Това ще е поредната учебна година, в която вашите и нашите очаквания рискуват да се разминат, както се е случвало много пъти досега. За да не се случва отново и отново, моля, прочетете следващите редове с разбиране и без предубеждение.


Децата имат нужда от това. Ние имаме нужда от това. Но, повярвайте, и вие имате нужда от това. Въпреки че по темата за взаимоотношенията между семействoто и училището може да се говори безкрайно, ще се опитам да се огранича до 10-те най-важни според мен неща, които родителите биха искали да кажат на учителите. Но поради една или друга причина не смеят.  И така:


1. Започнете разговора с нас от важните неща. Не от парите. Знаем, че финансовият ресурс на училището е ограничен. Но и семейният ни бюджет не е бездънен. За някои от нас да облечем детето прилично за училище и да му набавим необходимите пособия е върхът на материалните ни възможности. Дори и да не е така, готови сме да даваме пари само тогава, когато ни убедите, че това е от полза за децата. В противен случай се съпротивляваме. Сигурно ви е заболяло, когато първата точка от разговора между нас започна с парите. И на нас ни е болно, когато първата тема на родителската среща е "Трябва да съберем пари за..."


2. Помогнете ни да се опознаем с другите родители. Когато на родителската среща виждаме само как тилът на човека на предния чин се свива в раменете му, за да не бъде нахокан за проявите на детето си или пък да не бъде нарочен за член на родителския актив, това не ни помага особено да се обединим около обща цел. Дайте ни възможност да се гледаме в очите, да си научим имената и да си говорим за важните неща – как заедно да направим така, че всичките ни деца да успеят. Ние, родителите, сме най-могъщият експертен потенциал на страната – сред нас има хора от всички професии, от всички нива на обществото. Дайте ни възможност да повярваме, че можем да използваме уменията си за общото добро. Когато ни помогнете да си повярваме, по-лесно ще повярваме и на вас.


3. Ако ни искате в училище, покажете ни го. Не пишете на вратата "Родителите дотук", обидно е. Същата информация носи надписът "Скъпи родители, благодарим ви, че уважавате децата и учителите и не влизате в класните стаи по време на часовете", но отношението е друго. Поканете ни на родителска среща не само с известие за деня и часа, но и с кратко представяне на темите, по които ще си говорим. Като всички хора, и ние обичаме изненадите, само ако са приятни.


4. Не ни викайте в училище само за да ни се карате. Няма жив човек, който да обича да бъде порицаван, назидаван или поучаван. Отделете време да поговорим. С кого, ако не с вас да обсъдим да даваме ли джобни пари на първолака, да купуваме ли телефон на третокласника, да говорим ли за секс с петокласника, да търсим ли частни уроци за седмокласника, да надничаме ли във фейсбук профила на деветокласника, да търсим ли университет за единадесетокласника...


5. Убедете ни, че насреща си имаме истински професионалисти, които разбират от детско развитие. Ние имаме нужда от това. Да си родител е безкрайно трудно и често самотно занимание. Отвсякъде върху нас се стоварват очаквания и изисквания, но никой не ни помага да се ориентираме в сложната и променлива вселена на взаимодействието с порастващия човек, за когото отговаряме и когото обичаме до болка и премаляване. Всеки е готов да ни осъди, когато не се справяме, но рядко се намира някой, който да ни подкрепи и насочи при вземането на решение без да ни притиска или гледа отвисоко. А какво по-естествено място да намерим подкрепа от училището – сред хората, които не само са учили за това, но и са натрупали опит от работата с десетки и стотици деца.


6. Отчитайте значимостта и на двамата родители. Децата имат нужда и от двамата си родители, дори когато те не се разбират помежду си. Напомняйте го и на нас. Знаем, че сте свикнали да общувате повече с майки, отколкото с бащи, но не забравяйте, че за успешното развитие на детето е важно включването както на майките, така и на татковците.


7. Бъдете лидери на нашата малка общност в училище. Не забравяйте, че ние, родителите, идваме от различни среди, с различни възгледи и различно възпитание и е естествено да дърпаме чергата към себе си. Всеки от нас иска неговото дете да получи най-много от вашето внимание, време, усилия и да успее най-много. Само вие можете да ни напомняте, че детето ни ще успее повече, ако всички други деца около него успяват повече. Ваша е задачата да ни дадете експертното си мнение и да ни помогнете ние като родители да се договорим за общи правила в интерес на децата.


8. Давайте ни балансирана обратна връзка, не само оценки. Това е важно за нас, макар и понякога да не си го признаваме. Говорете както за силните, така и за слабите страни на децата ни. Естествено, за силните – публично, за слабите – насаме с нас. Ние си знаем, че децата ни имат куп трески за дялане. И на нас не ни е лесно с тях. Ако сме убедени, че сте забелязали и оценили добрите им страни, с по-голямо доверие ще влезем в разговор за това как заедно да се справим със слабостите им. Колкото по-конкретни методи ни предлагате да изпробваме заедно, толкова по-лесно ще стигнете до нас. Съветът "Направете нещо" не работи, напротив изостря конфликта: "нещото", за което сме се сетили ние самите, вече сме го направили, повярвайте. Имаме нужда от насочване какво друго "нещо" да опитаме да направим. И имаме нужда от подкрепа, когато опитваме да направим нещо ново.


9. Помогнете ни да откриваме смисъла. Обяснявайте. Не само на децата. И на нас. Когато децата разбират, учат лесно. Когато родителите разбират – също.


10. Показвайте своята добронамереност. На теория ние знаем, че учителят е в училището, за да помогне на детето ни да извади най-доброто от себе си. На практика обаче всеки от нас в детството си е имал освен прекрасни, вдъхновяващи учители и някой заядлив и дребнав преподавател, който му е вгорчавал живота и сега душите ни се свиват при мисълта, че и с нашето дете може да се случи същото. Усмихвайте се, моля. Не само на децата, и на нас също. Ако вие се радвате на срещата с нас, и на нас ще ни е приятно да се виждаме с вас. И, моля, научете имената на децата ни, не номерата от дневника. Нищо, че преподавате на сто. Всяко от тях е центърът на нечия вселена. Покажете ни, че сте забелязали нещо добро у детето, колкото и голям калпазанин да е. Това може да се окаже нещо, което ние не сме забелязали.


И накрая, извън всички останали послания. Не се съмнявайте, че искаме да ви се доверим. Какво по-голямо доказателство от това, че сме довели най-скъпото, което имаме – нашето дете – и сме го поверили на вашите грижи. Не се обиждайте, че понякога реагираме свръхемоционално или сме свръхчувствителни – все пак, за нас залогът в отношенията с вас е твърде висок: във ваши ръце е да подкрепите или подрежете крилете на детето ни. Ваш ред е да направите следващата стъпка и да ни успокоите, че можем да успеем заедно да помогнем на детето да порасне.


Успешна нова учебна година!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Също, моля, не забравяйте, след една възраст (около 7-8 клас) те вече не се чувстват "децата".

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  2. 2 Профил на matthew.g
    matthew.g
    Рейтинг: 458 Весело

    Скъпи деца,
    Ние ще се постараем да удовлетворим Вашите съвети и желания.
    А към Вас имаме само едно желание: убедете Вашите родители, и особено онези от тях, от които зависи това, че с тези заплати няма как да удовлетворим Вашите съвети и желания.

  3. 3 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 2222 Весело

    Най-големата напаст са дрътите даскалици. Ни се карат ни се водят. Па не щът и да се пенсионират...

  4. 4 Профил на arnautsky
    arnautsky
    Рейтинг: 969 Гневно

    Скъпа държаво,не бягай от "седенките".Не сме ги забравили.

    Keep it cool, keep it funny, keep on changing the world.
  5. 5 Профил на MititU
    MititU
    Рейтинг: 1315 Неутрално

    Като чета текста ключовата дума е ИСКАМЕ,но какво давате е друг въпрос,че детето ходи с по-скъпи дрехи и аксесоари от годишната заплата на учителя и го има за по нискостоящ от него е друг въпрос.Преди учителят беше човекът които всява респект и страх към момента е обратното.Как ще се изпълнят всичките ви искания когато се гледа на тия хора като подчинени който трябва да направят от детето човек а ние да си бъркаме в носа и да не се интересуваме или интереса ни стига до там да питаме Прибра ли се ??Яде ли ??

    Колкото до 100-те деца в това е може би само в един работен ден утре са други 100

    "Колкото повече толкова повече" Мечо ПУХ
  6. 6 Профил на acd30520326
    acd30520326
    Рейтинг: 627 Неутрално

    Много добре казано...!

    "Ти какво пожертва, за да има и утре България?" ИЛИЯ МИНЕВ
  7. 7 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 733 Неутрално

    До коментар [#2] от "matthew.g":

    най-напред ни убедете,че имате призванието да бъдете учители на нашите деца,а не общински чиновници.моите наблюдения показват и нещо друго:непрекъснато получавам бележки от децата,че ние родителите даваме съгласие детето ни учи "свободно избираеми" предмети,което си е в полза на учителите,а не толкоз на децата.непрекъснато плащаме за допълнителни "помагала" и то все написани от самите преподаватели,даваме съгласие за участие в не един или друг европейски проект.да,основната заплата може да не е като западната,но все се намират начини за доплащане на този не лек труд-такава е ситуацията в нашата страна и ние родителите не сме в по-добра ситуация от учителите.в края на краищата,говорим само за пари и заплати,а не за качествено положен труд.къде са тези учители дето са в крак с времето в което живеем и да алармират съответните институции за прилагането на по съвременни методи на обучение на днешните вундеркиндчета,а не да ми прилагат методи от времето на Макаренко и на настоящата и профлидерка-Янка Такиева!!!

  8. 8 Профил на evergrey
    evergrey
    Рейтинг: 416 Неутрално

    До коментар [#2] от "matthew.g":

    Бихте ли уточнили кои от дадените съвети са свързани с получаваната заплата? Учтивото поведение и ролята на активния учител за детското развитие? Дали?

  9. 9 Профил на Знам и Мога
    Знам и Мога
    Рейтинг: 796 Весело
  10. 10 Профил на gsv
    gsv
    Рейтинг: 233 Неутрално

    А вие, скъпи родители, у дома не разрушавайте авторитета на българския учител! Той и без това вече е чул от едни "седенкаджии", че не заслужава нито любов, нито пари, нито някакви си привилегии ....

  11. 11 Профил на SStan
    SStan
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Много откровено! Очаквам едно такова откровение и от учител!
    .... За благото на децата!

  12. 12 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 853 Неутрално

    [quote#7:"matera"]ъде са тези учители дето са в крак с времето в което живеем и да алармират съответните институции за прилагането на по съвременни методи на обучение[/quote]
    Има частни училища и колежи , прилагащи най модерни методи на разумна цена, който има по високи претенции от общодържавното образование, нека заповяда. Нали пазарът решава всички проблеми, както ни учат либералите.

  13. 13 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 814 Неутрално

    Триъгълникът "деца-учители-родители" пак ще бъде в пълен синхрон с дереджето на държавата ни.

  14. 14 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1315 Неутрално

    А учителите вероятно се ограничават поне само в едно искане към родителите:
    Молим,възпитавайте си децата!

  15. 15 Профил на Olia Kartalska-Chenova
    Olia Kartalska-Chenova
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Прочита на статията остави у мен не само горчивина,но и раздразнение.Никой и никого не обвинявам,но уверявам всички Ви,че ако има изобщо кой да мисли за децата,това са техните учители.Стига вече с исканията към тях,просто ги уважавайте повече и им бъдете признателни,каквито и да са.Ако не им се доверите и не работите с тях,няма как да се получи.Така,че ако даден учител не ви харесва намерете начин да се разделите с него.И търсете причините във вас и децата си.Поинтересувайте се учителите имат ли права?Искам да попитам авторката кои учители и с какво и навредиха?И защо и откъде си е намислила,че те са виновни ? Жалко и тъжно! Къде бяхте да подкрепите исканията на учителите през 2006 година?ДА си учител е едно от най трудните неща днес и то срещу нищожни заплати.Опомнете се!Влезте в клас и вижте за какво става дума!

  16. 17 Профил на lit
    lit
    Рейтинг: 408 Неутрално

    Скъпи родители,

    Моля, не забравяйте, че ние не сме богове, още по-малко гурута - нали така поискахте в Новия световен ред: всяка коза за своя крак! Ако може учителят да се приравни до древногръцкато значение на "педагог": човекът (роб), който води "детето" до училище. Е, върнахме се до първоустоите: днес отново бях свидетел на същото - родителят "си хвърля" детето ("непоносимото" и очаква, че учителят ще оправи всички проблеми, които произтичат от семейството и неумението на родителя да се справя с "промените на възрастта
    (1) Да започнем от "важните" неща: най мразя, когато някой ми каже, че "плаща" и затова Другия (в случая) учителя, му е длъжен: Да, за да са Вашите деца в уютна обстановка, за да имат достъп до много неща (за които няма кой друг да се грижи), ще трябва да си говорим "за пари": дали държавното училище ще ги събира по един или друг начин, дали ще си плащате за частно училище, школа и т.н., казусът е общ - материалната база (както ни учеха на времето) е необходимо условие за "надстройката" - интелектуална и духовна.
    (2) Да се опознаете с другите родители? - Коктейл, може би? (Това в кръга на шегата, макар и не съвсем). Ако човек наистина държи на детето си, той/тя опознава средата му, което включва и родителите на другите деца. Въпрос на желание и инициатива: родителските срещи са достатъчен "повод", ако искат "събраните" да се опознаят и обединят в името на някаква кауза (каква по-добра и по-истинска от децата им?)
    (3) Трябва да си последният идиот, за да формулираш спрямо родитело-учителските отношения:"ако ни искате в училище" - Родителите са неотменна страна в отношенията. Учителите не са тези, които "да ги канят", макар че често има моментът "да ги усмиряват" (ако не дай Боже! се появят в училище "по повикване"
    (4) "Да викаме родителите за да им се караме на родителите" - Вицът на деня: Родителят е толкова зает да изкарва насъщния (кариера, понякога), че въобще не иска и да знае, "че е викан в училище": ако това се случи, най-често "резонансът" е набито дете и навикан(а) учител(ка).
    (5) Това с "истинските професионалисти, разбиращи от детско развитие" също е виц: децата преди 20 години нямат нищо общо със съвременните подрастващи индивиди (изкушавам се да ги нарека и по друг начин)
    (6) Ние винаги отчитаме значимостта и на двамата родители, друг е въпросът кой от тях ни удостоява с присъствие и внимание. За случаите на разведени родители, дори не ми се отваря дума, не че не сме им "отправяли повиквателна".
    (7) Да бъдем "лидери" -)) Хайде, холан! В съвременния свят професионалният лидер се нарича "мениджър": със съответния разписан статус и подобаваща заплата. ПеткоСлавейковите времена, не че са отминали (на говедаря повече, на даскала - по-малко), но някак си е смешно: Дайте да дадем! Пошъл плач, както и да го анализираме.
    (8) "Балансираната обратна връзка" ми е направо любима. Родителят рядко иска да чуе за слабите страни на отрочето си, камо ли да работи заедно с учителя за "развитие на детето". Обикновено е: Детето е прекрасно, Вие не сте си на мястото (не сте професионалист)... Колегията може да излее хиляди примери тук.
    (9) "Откриването на смисъла" направо ме разби! Уважаеми родители, ако Вие не сте отрили смисъла и прехвърляте тежката задача на нас, едва ли бихме могли да се срещнем, движейки се по успоредни прави в Пространството. Независимо дали ще се обясняваме само с Вас, заедно с Отрока Ви или заобиколно, през публичните средства за "масова информация", каквито са например, директорите.
    (10) Не знам какво разбирате под "добронамереност": да поставяш изисквания, които за някои са "дребнавост", е основният препъни камък пред мнозина учители "да се задържат" в масовото училище. Училището не е "пансион за благородни девици". Освен образователен институт, училището е и възпитателен институт. Родителите като че ли са склонни да забравят втората функция. Както и че училището е социализиращ "институт": там децата се учат как да се справят с всякакви изисквания, характери и обстоятелства, като по този начин изграждат и каляват характерите си. Не е случайно, че след всичките "волни преобразования" в училището след 90-те, работодателите днес масово пищят, че "годни за работа служители": защото не са научени на дисциплина, на разпределение на времето, на гонене на срокове и изпълнението на обем работа.
    Така че, скъпи Родители, преди "да искате", помислете по какъв начин подкрепят един процес, който отива далеч отвъд простото "даскало" и нещастните "даскали", в мнозинството си "даскалици". Защото с каквото подхранвате децата си вкъщи като отношение към учителите и училището, след време се връща като бумеранг към всички нас, обществото на България.

    Mutatis mutandis
  17. 18 Профил на Bistra Zhekova
    Bistra Zhekova
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Защо ,всички учители така реагираха на написаното?


    Публикувано през m.dnevnik.bg

  18. 19 Профил на veselkaa
    veselkaa
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Госпожа ЛИТ да каже от кое училище е, за да го заобикаляме. Какъв брутален отговор на тази добронамерена статия.

  19. 20 Профил на rigre
    rigre
    Рейтинг: 5 Неутрално

    На пръв поглед мнението е добронамерено към българския учител.Бих си позволил ,на базата на 30 годишната си учителска практика,че по-голяма част от препоръките ние ги изпълняваме ежедневно.
    Без да искам да влизам в спор с родителите/а и самият аз съм родител/,трябва да отбележа уче голяма част от днешните родители не са родителите отпреди 15-20-25 години.Тогавашните родители влизаха в диалог с учителя и училището,изслушваха чуждото мнение и направените препоръки и се стараеха въз основа на тях да помагат на своите деца.Днес родителите идват с предпоставени позиции,рядко се вслушват мнението на учителя и още по рядко помагат на своите деца съобразно препоръките.Децата не правят самоподготовка,избягват да пишат домашни.И тук е ролята на родителя-да напътства и да контролира.Спомням си моята майка,която се прибираше уморена от работа,но винаги намираше време да се запознае в подробности с уроците и домашните ми за следващия ден.Виждам доста учебници,които в края на учебната година са толкова новички,колкото и началото.Сигурно образователната система и в частност учителите допуска грешки,но нещата ще се оправят не с взаимни нападки ,а със сътрудничество и взаимопомощ в името на децата.

  20. 21 Профил на katjadim
    katjadim
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Съгласна съм с някои неща, но родителите не възпитават добре децата... и с глаголът искам ги научават на консуматорство, често наготово... а може би за да има диалог родител учител, е нужно да има давам- получавам - не пари. По-конкретно : давам на детето си 3 часа на ден за домашни- какви са те?, давам на детето си насоки как да се държи в училище, успява ли то да го прави?
    Мили родители, моля поемете отговорността за децата и тя да бъде споделена отговорност





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK