Чети повече след 15 септември

Чети повече след 15 септември

© Дневник



На 28 септември ще бъде направен опит за национален рекорд по масово четене. Това ще е началото на кампанията "Чети с мен", инициирана от Министерството на културата и осъществявана от организации, чиято кауза е четенето и грамотността. 


"Дневник" се включва в кампанията, като освен отразяването на събитията от нея ще предложи на читателите си поредицата "Удоволствието от четенето", включваща статии и интервюта по темата, както и традиционните откъси от книги в "Четива", които публикуваме вече няколко години.


Поредицата продължава с текст на Александър Кръстев, създател на сайта "Аз чета", със съвети към родителите как да привлекат вниманието на децата към книгите.  




Учебната година вече започна и темата за популярността на книгите сред децата отново излиза на преден план. 


Родителите са на пазар за ученически пособия, а от отделените средства може би ще останат малко и за поне една книжка извън задължителната програма по литература.


В страна, където всички изследвания сочат високи нива на функционална неграмотност сред подрастващите, е трудно да се пребориш с тезата, че децата у нас не четат. Затова вероятно е по-добре да изберем по-добра насока за дискусия - как да направим така, че децата в България да започнат да четат повече и да положим добра основа за промяна на тенденциите.


Къде са основните проблеми


Ако децата не посягат сами към книжките, причините за това може да са много. От непознаване на магията на четенето до изпитване на трайна досада спрямо книгите, създадена от досег с неподходящи за възрастта или интересите на децата заглавия. 


Ако никога не е виждало родителите си с книга в ръка, едно дете трудно би повярвало дори на запалено разказващите си съученици, че новият роман на Рик Риърдън е "суперготин". Колкото и странно да изглежда (отново на фона на данните от изследванията), нерядко се случва учениците да си говорят за любимите си книги в междучасието.


Регионалните библиотеки в големите градове също се стараят да затвърдят тази практика и през ваканциите с организирането на читателски клубове. И понеже споменахме училището, задължителната литература е една от основните причини за създаване на трайна неприязън към книгите у много хора.  


Не трябва да забравяме, че сегашните деца са естествено дигитално поколение (т. нар. digital natives), което означава, че традиционният формат на хартиената книга не им е достатъчен. И преди да си кажете, че това е една голяма глупост, се замислете колко кратко задържат вниманието си върху недвижещи се предмети (какъвто е книгата) и какъв интерес предизвикват у тях мобилните приложения на първия попаднал им смартфон. В България обаче мултимедийни книги на практика липсват с 1-2 изключения, така че родните издатели са длъжници на бъдещите поколения читатели.


Няколко възможни решения


Давайте личен пример на детето си - съветът, който вероятно най-често чувате, но за това има причина: тази практика работи. Според изследване на американското детско издателство Scholastic ot 2013 година 57% от редовно четящите деца правят това най-често с родителите си, докато едва 16% от родителите споделят времето за четене с деца, които се самоопределят като "рядко четящи".


Дайте възможност на детето само да избира какво да чете - със сигурност няма да изпитва същия интерес към книгите, които са ви пленявали като дете, а и свободата в избора дава още по-голям стимул за четене. Дори да помагате с насоки, стойте малко по-далеч от задължителната литература, когато търсите книжки за удоволствие.


Понеже проблемът с четенето по списък всъщност е по-скоро чисто психологически, заради наличието на силно неприятния за всички подрастващи елемент задължителност, можете просто да опитате редуване на книга от списъка с книга по желание на детето.


На кого трябва да разчитаме


За да направите промяната, започнете от себе си. Ако не се приемате за добър читател, а искате да накарате детето си да обикне книгите, може би трябва да тръгнете заедно по този път.


Потърсете помощ и от учителите - освен преподаватели те са и педагози и със сигурност имат добър съвет, който може да помогне в борбата за създаване на читателски навици у детето. Друг добър партньор са библиотеките - попитайте библиотекарите в местния детски отдел и ще срещнете силен ентусиазъм и много познания в областта на детското четене.


И не на последно място - трябва да има държавна политика за насърчаване на четенето. Кампанията "Чети с мен", която инициира Министерството на културата, е чудесно начало на фона на липсващите досега дейности на министерството в тази насока. Но реалността няма да се промени, ако експертите не запретнат ръкави заедно със своите колеги от образователното министерство и да започнат дългосрочна работа за популяризиране на четенето и в подкрепа на неправителствените организации, които го правят ежедневно. 


Бележка: Предложения за подобни политики вече са анонсирани под формата на проект на Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността за периода 2014-2020 г., който е качен на Портала за обществени консултации на Министерски съвет. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK