Какво казват децата с поведението си

Какво казват децата с поведението си

© Stringer/iraq, Reuters



Тази статия е част от кампания, която цели да помогне на родителите и младите хора да развиват умения за общуване с децата, да ги насърчават да проявяват положително отношение и да ги подкрепят. 


Хората комуникират не само посредством езика, но и посредством своето поведение. Поведението на децата е послание, чрез което те разкриват много за себе си и живота си. Чрез поведението си децата изграждат връзка с околния свят. Ние, възрастните, владеем изразяването чрез език и често пренебрегваме колко важна информация ни дава човешкото поведение. Когато става въпрос за деца, поведението е още по-информативно. Малките деца (ранна детска възраст) и особено тези, които не са проговорили или скоро са проговорили, използват поведението си като основен комуникационен канал. Това поставя предизвикателство пред родителите и обгрижващите да разберат и да реагират на показанотo. То носи специфична информация за това, което преживява детето.


Поведение, свързано със средата и семейната система




Детското поведение е нещо повече от реакция, то засяга аспектите на средата, в която живее детето, особеностите на семейството, в което се отглежда. Трудното за възрастните поведение понякога е единствен начин детето да реагира на неадекватност при грижата за нуждите му или при различни семейни проблеми и ситуации. В този смисъл детското поведение е по-скоро едно особено взаимодействие, което малкият човек изгражда със средата, в която съществува, и със семейството, в което се отглежда. Държанието на детето отразява различни системни характеристики на семейството му – какви са границите на семейството, йерархия, роли, структура и правила. Това се проявява с пълна сила и при децата, отглеждани в институция, много често наблюдаваме различни симптоми на трудно и проблемно за персонала поведение. Това поведение трябва да се разглежда като израз на нужди, един вид "поведенчески диалог" и не бива да бъде превръщано в етикет за детето.


Какво казват децата с поведението си

© Георги Кожухаров


Почти класическа е ситуацията, в която училището се "оплаква" от деца, които биват наречени "девиантни", "проблемни", "предизвикателни". Чрез тези определения отговорността се прехвърля единствено върху детето. Какво означава това – има проблемно дете и трябва да се "справим" с него, погледът е насочен само в детето. Този подход пречи представителите на училището да се обърнат към изкривяванията и проблемите в училищната среда, към класа, към условията на функциониране в екипа, към собствената си ситуация в професията и личния живот, пречи да се потърси връзка между училището и семейството.


Всяко детско поведение има причина. Първата задача на възрастните е не да прилагат интервенция (възпитателна, обучителна и др.), а да се опитат да разберат причината. Кое е това нещо в средата (семейна, училищна, общество), на което отговаря конкретното детско поведение. Само след разбиране на причините можем да пристъпим към намеса. Много често от промяна се нуждае не детето, а средата. Детското поведение може да бъде отговор на партньорски проблеми в родителската двойка, екипни проблеми на педагозите в училище. Детето реагира с проблемно поведение, когато е въвлечено в коалиция (един възрастен е близък с него, но срещу друг възрастен).


В моята практика често съм наблюдавала как определени като "проблемни" деца спират да бъдат такива при промяна във функционирането на семейството, училището или връстниците. Отклоняващото се детско поведение често е индикатор за незадоволени потребности на детското развитие, то може да бъде израз на актуалната ситуация на детето в детския колектив, в семейната и училищната среда. Децата имат различни индивидуални потребности и ако се отнесем с всички еднакво или поравно ("Щом всички могат и ти можеш"), пренебрегваме потребности и е възможно да предизвикаме агресия.


Поведение, свързано с възрастови промени


Друг тип поведенчески промени се наблюдават при преминаването на детето през различните възрастови етапи. Това са нормативни промени, т.е. те са очаквани и необходими. Бебешкия и тийнейджърският пубертет са такива кризи в поведението.


Две и половина-тригодишното дете преживява първата криза. Това е кризата на раздялата с бебешката възраст и навлизането в по-зрялата детска възраст. Протестното поведение и честото "не" са нормални за този период, който се превръща в голямо изпитание за родителите. Той е изпитание и за детето, то преживява сложни чувства при оформянето на първото усещане за автономност. Много е важно родителите да разбират възрастовите промени при децата си, за да може да ги подкрепят в този процес, а не да му се противопоставят. Как ще преживее детето първата възрастова криза, "първия пубертет" е много важно, защото това засяга как ще се развива самостоятелността и автономността му като зряла личност.


Какво казват децата с поведението си

© Георги Кожухаров


Да налагаме подчинение и любезност на две и половина годишно дете би могло да създаде сериозни проблеми за връзката родител – дете и развитието на самото дете. В тези моменти детето има нужда да бъде подкрепено да опознава и назовава чувствата си, да се запознава и с чувствата и преживяванията на околните. На този етап детето среща необходимостта да се противопостави и отхвърли майката (с която до момента са били в хармония), да изпитва негативни чувства към нея, за да може да настъпи първата стъпка на отделяне. Този етап е много важен и за майката, как ще приеме това, че не е идеална, как ще отговори на предизвикателствата, отправяни от детето, как ще промени погледа към самата себе си. Отделянето от майката има значение за сближаването на детето с други възрастни – бащата, който има други функции. С други думи, негативните чувства, съпротивата, отказът са необходимо и единствено възможно условие, за да може детето да наруши бебешкото равновесие и да премине на друг по-зрял етап.


Тийнейджърският пубертет отново е посредник между два етапа в човешкото развитие – детството и навлизането в зрялата възраст. Юношите отново имат задачата да нарушат равновесието на детството, равновесието в отношенията с родителите, за да приключат с този етап и да се превърнат във възрастни. Проблемно е, ако в пубертета поведението е безпроблемно, ако не се наруши равновесието на детската възраст, личността не излиза от този етап и няма как да се превърне във възрастен…


Разбира се, промяна на поведението може да се очаква и при раждане на второ дете, при промяна на семейните връзки, при преместване и др. Макар и нормативни етапи, децата преживяват по различен начин тези промени и не би следвало да бъдат сравнявани.


Необходимо е възрастните добре да разбират и да се грижат и за собствените си потребности и емоции. Един емоционално нестабилен възрастен ще засили проблема със самоконтрола на детето. Детското поведение се повлиява и от възможностите на възрастния да допуска несъгласие и амбивалентност без да ги санкционира. Това означава, че поведението на обгрижващите възрастни и средата са ключови за поведението на децата.



Авторът на текста Татяна Кючукова е семеен консултант, подкрепящ Националната мрежа за децата. Организацията обединява 125 неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на децата и семействата. Тя работи за промяна на нагласите, свързани със спазването на правата на децата в България, и насърчава родителите да търсят различни подходи за възпитанието на децата.

Ключови думи към статията:

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Не децата са проблемни, проблемни са "възрастните", които не знаят как да говорят с тях.

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  2. 2 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2196 Неутрално

    Електронните джаджи са силен конкурент на родителите за възпитанието на децата.

  3. 3 Профил на aytep
    aytep
    Рейтинг: 492 Любопитно

    Инициативата е чудесна и дано на всеки послужи, според необходимостта му! За пример давам себе си - на възраст 2,5г (ако това е възраст, по-скоро клатушкащо се парче месо още) в продължение на 1, 5 месеца бях затваряна с злоба и тръшване на врата в мрачен килер в сградата на ул. Шипка 36-38, това е къщата на арх. Фингов, сега пустееща - за мен това беше 'къщата на ужаса' Няма да ви обяснявам това и досега какво ми е причинило. Мисля, че има подобни практики все още по различните институции - моите родители не успяха да се справят със ситуацията; затова моли всички вас да проявите нулева толерантност към подобни практики много обич и подкрепа към децата си!

    Яба-даба-ду
  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 2151 Неутрално

    Най-доброто общуване с децата е когато им разказваме приказки, пеем им песнички и участваме в игрите им. Любима приказка: "От небето падат камъчета" за Пат патаран. Любима песен: "Мяу, мяу котенце" и "Жаба жабурана", сто мушици хвана...Любими игри-всички.

  5. 5 Профил на Лелка
    Лелка
    Рейтинг: 1508 Весело

    Поредното скучно писание на тема деца - цялата ни "педагогика"е такава - скучна и скована.Най-важното за децата е да се чувстват обичани и закриляни.Следващата стъпка е да има малко,но неотменно забранени неща,а всички останало да бъде поощрявано за изследване и опознаване.И да се говори с тях и за тях с опит за съпричастие към мъничките им беди,които им се струват огромни,ма с обич и смях са преодолими.
    И да не забравяме,че те са най-доброто,което сме създали и не бива да го изпортваме с немара или пренавиване.Мярка във всичко,само обичта в супердози.

  6. 6 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2236 Неутрално

    Дотук добре, обаче как да се справят другите деца и учителите с проблемните деца в класа, които показват абсолютно неадекватно поведение, тормозейки другарчетата си и учителите? Такъв случай имаше наскоро с момче в четвърти клас. Ако едно дете е проблемно, то какво са виновни останалите за да го търпят?
    Дали винаги антисоциалното поведение на детето се дължи на грешки на възрастните или на психически отклонения на детето? Ето това трябва да се определи от психолог и след това да се търсят адекватни мерки за справяне със ситуацията. При всички случаи не бива да се допуска деца с антисоциално поведение да тормозят останалите.

  7. 7 Профил на hinin37
    hinin37
    Рейтинг: 541 Неутрално

    На теория сме много СИЛНИ. На практика се оказваме много СЛАБИ....Да даваме "акъл" в излишък - сме направо НЕВЕРОЯТНИ...

  8. 8 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#6] от "pamela":
    [quote#6:"pamela"]Ако едно дете е проблемно[/quote]

    Моля за научна дефиниция на "проблемно дете".

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  9. 9 Профил на vloti
    vloti
    Рейтинг: 614 Разстроено

    Основна причина за девиантното поведение при подрастващите е липсата на ред и дисциплина и незаинтересоваността на родителите , лошият пример който дават родителите с алкохол и цигари , майките , които скиторят , вместо да си възпитават децата. Когато едно дете е плътно ангажирано със спорт , учене , домакинска работа , игри , културни дейности... няма да се чуди каква глупост да измисли. Баби и дядовци не ммогат да заместят родителите. Деца , отгледани от баби много често стават престъпници. Ходи да работиш в Гърция и сина кото стане на 18 , ще дадеш спестените пари за адвокати...

  10. 10 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1245 Неутрално

    Навремето по-скоро децата се съобразяваха от поведението на възрастните.
    И така трябва да бъде.
    Грешките на прекалено либералното възпитание ще причинят много тревоги на обществото,видими още отсега.

  11. 11 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1796 Неутрално

    Май има едно "и" не на мястото си в заглавието.

  12. 12 Профил на begajmani
    begajmani
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Може да не знам какво казват децата с поведението си, но и тази статия не ми помогна да го разбера. Татяна Кючукова си е взела твърде лесно хонорара от гледна точка на четимост, практически смисъл и поне малко оригиналност на текста. Иначе е добре да се говори за възпитанието на децата. Но точно с такова отбиване на номера ефектът може би е обратен.

  13. 13 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2236 Неутрално

    [quote#8:"Никола Георгиев"]Моля за научна дефиниция на "проблемно дете". [/quote]
    Мога да дам практическа дефиниция: дете, което бие и тормози другите деца, къса учебниците им, взима им джобните, проявява неуважение към учителите, нарушава постоянно дисциплината в час и пречи на другите деца да слушат уроците.
    Имаше съвсем наскоро такъв случай на момче, което било местено от пет училища, редовно биело другите деца, тормозело сексуално момичетата, спукало тъпанчето на момиче с остър предмет и родителите на другите деца се заканили да преместят децата си ако това момче остане в класа.
    Така, че каквито и да са правата на децата, никой външен човек не е длъжен да търпи антисоциалното им поведение.

  14. 14 Профил на anarhochristian
    anarhochristian
    Рейтинг: 1436 Неутрално

    Във филма "Гарвана", първата част от сагата, имаше много хубава фраза - "Родителите, това е първата представа на детето за Бога!" Разбирайте за света, за битието, за всичко. Ако бога е зъл, как ще искаме детето да следва доброто? Ако детето вместо хармония, вижда хаос и противоречия, вместо мир, дрязги и вместо любов хлад и отчуждение, как ще искаме детето да стане хармонична личност. Огромен % от насилниците са израсми в среда на насилие и родители насилници, и не само физически, но и психически. Детето не може да прави оценка за добро и лошо на този етап, то подражава, това което възприема става неговия свят, "правилния" свят, единствения възможен свят. Затова, колкото и е страдало от насилието в детството си, при порастване то започва също да го прилага, тъй като това е единствената форма на общуване и себеизразяване, с която детето се е запознало. Промяната е възможна, но трудна. Трудна, но възможна. Пренастройва се матрицата. И при малките и при големите, това става само с любов и разбиране, както беше споменато по-горе. А най-велики промени съм виждал при пълната подмяна на съзнанието, при християнското покаяние, направо се пренарежда матрицата (колкото и странно да им се струва на някои). И с психолози съм говорил и са ми споделяли за структуриращата мисълта дейност на християнската философия, стига да не бъде поднасяна с измислени ограничения (не естествените ограничения - правата на другите, а изкуствените, насаждани от ограничени хора, в противоречие с християнската мисъл) и създаване на чувство на вина (също антихристиянско действие, християнството трябва да създава чувство на съвест, а не на вина).
    Добре е обаче тези неща да са показани от родителите за да не се налагат интервенции в последствие. И още нещо - няма нерешим психически проблем, всички имаме неврози, лошото са психозите. И за двете има лечение на съзнанието, като за първото излекуването може да е изцяло, а за второто, в повечето случаи да се достигне до състояние на затихване на симптомите до приемливо от обществото ниво. Тази наука е доста добре развита. И не подценявайте талантливите психолози с призвание, нито пък талантливите свещенници с още по-голямо призвание!

  15. 15 Профил на anarhochristian
    anarhochristian
    Рейтинг: 1436 Неутрално

    [quote#13:"pamela"]Така, че каквито и да са правата на децата, никой външен човек не е длъжен да търпи антисоциалното им поведение. [/quote]

    Абсолютно си права!
    Имало е един експеримент преди време. Доктор решава да възпитава детето си с шимпандзе, за да може по-равитото като биологичен вид дете да повлияе на шимпанзето. Приключил е експеримента с ужас, след няколко месеца, когато шимпанзето си е било шимпанзе , а детето започнало да става шимпанзе, като имитира звуците и жестовете и поведението му. Ние сме по-висш вид защото сме по-склонни към приспособяване, това е в резултат от по-сложния ни мозък и възприемане на света. Шимпанзето не му пука, то е животно, то е такова, каквото е, поведението му може да се формира, нов рамките на ограниченията на вида му. Ние сме по-сложни, с много по сложно формиране. Оставим ли се на случайността, ще деволюираме към варварското и животинското. Само цивилизацията с нейните блага (система на отношения между хората) може да изгражда индивида в развитие напред и нагоре. (Като най-велика за мен лично, в това отношение е християнската цивилизация). Всяко бягство от възпитание (изграждане), води до деволюция (разграждане) и девиации.
    Затова е важно "проблемната личност" да бъде извеждана от средата на не толкова "проблемните личности" и третирана за нейната промяна към цивилизованост в контролирана среда на авторитети, любов, дисциплина и съпричастие. Чак след това, тази личност може да бъде постепенно въвеждана в нормалната , според цивилизационния модел, среда.

  16. 16 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#13] от "pamela":
    Това не е дефиниция. Още повече това не е "проблемно дете", а потенциален дегенерат. Има си начини да се справят с казуса, но пак ви казвам, проблемът не е в него.
    Проблемът в този случай е, че никой не се справя адекватно с казуса (било по некадърност, законови неадекватности или др.), а вероятно и родителите.

    Друг е въпросът в другата крайност, когато възпитателните шамари се смятат за "насилие".

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  17. 17 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2236 Неутрално

    [quote#16:"Никола Георгиев"]Това не е дефиниция. Още повече това не е "проблемно дете", а потенциален дегенерат. [/quote]
    А потенциалният дегенерат не е ли проблемно дете?
    Някои т.нар. проблемни деца имат психически проблеми, които не са резултат непременно от лошо отношение на родителите и лошо възпитание. Затова и по-горе писах, че проблемното дете трябва да бъде оценено от психиатър за да разбере причината за неговото поведение и при необходимост да се проведе адекватно лечение.
    Всеки познава деца, расли и възпитавани в едно семейство при еднакви условия и едното има съвсем нормален живот, докато другото създава проблеми още от съвсем малко.

  18. 18 Профил на Сова
    Сова
    Рейтинг: 488 Весело

    "Какво казват децата с поведението и си"

    -Купи ми айфон, всички деца имат айфон, само аз нямам! Не съм човек ако нямам айфон!

    Долу евроатлантическите ценности!
  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  20. 20 Профил на Сова
    Сова
    Рейтинг: 488 Весело

    [quote#9:"vloti"]Когато едно дете е плътно ангажирано със спорт , учене , домакинска работа , игри , културни дейности... няма да се чуди каква глупост да измисли. [/quote]
    Основен принцип в армията!

    Долу евроатлантическите ценности!
  21. 21 Профил на Сова
    Сова
    Рейтинг: 488 Весело

    [quote#8:"Никола Георгиев"]Моля за научна дефиниция на "проблемно дете"[/quote]
    Такова дете, която не искаш да е пак до тебе и да изживееш пак общуването си с него
    Същия е теста коя песен е хубава: нямаш ли желание да си я пуснеш пак и пак и пак не е хубава

    Долу евроатлантическите ценности!
  22. 22 Профил на Сова
    Сова
    Рейтинг: 488 Неутрално

    [quote#10:"dedo pepo"]Навремето по-скоро децата се съобразяваха от поведението на възрастните. [/quote]
    Абсолютно!
    Свидетел съм на майки, които загърбват своите права и потребности дори на биологично ниво за да удовлетворяват и най малкия каприз на детето?!
    Чакай бе, дечко, мама също има нужда да се наспи, също има приятелки като тебе и също като тебе иска да се види с тях и да пие кафе, мама също има нужда да остане за половин час на спокойствие да си прочете вестника!

    Долу евроатлантическите ценности!
  23. 23 Профил на Сова
    Сова
    Рейтинг: 488 Неутрално

    [quote#14:"anarhochristian"]И при малките и при големите, това става само с любов и разбиране[/quote]
    Оф, стига със тея сектантски изказвания!
    Повръщам...

    Долу евроатлантическите ценности!
  24. 24 Профил на Сова
    Сова
    Рейтинг: 488 Неутрално

    [quote#16:"Никола Георгиев"]Има си начини да се справят с казуса, но пак ви казвам, проблемът не е в него. [/quote]
    да, стая със звукоизолация и къса верига на единия крак
    Може и да се закове с пирон, но не трябва да е в държави на бялата раса

    Долу евроатлантическите ценности!
  25. 25 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#17] от "pamela":
    [quote#17:"pamela"]А потенциалният дегенерат не е ли проблемно дете? [/quote]
    Проблемът пак казвам, не идва от него, т.е. не е проблемно дете.
    [quote#17:"pamela"]Някои т.нар. проблемни деца имат психически проблеми, които не са резултат непременно от лошо отношение на родителите и лошо възпитание. Затова и по-горе писах, че проблемното дете трябва да бъде оценено от психиатър за да разбере причината за неговото поведение и при необходимост да се проведе адекватно лечение.[/quote]
    Ако има психически отклонения е човек с психическо увреждане/отклонение, не проблемно дете.

    [quote#17:"pamela"]Всеки познава деца, расли и възпитавани в едно семейство при еднакви условия и едното има съвсем нормален живот, докато другото създава проблеми още от съвсем малко.[/quote]
    А! Ето и стигнахме до разковничето. Това е, защото са живяли при ЕДНАКВИ условия.
    Хората са различни. И децата в това число.
    Към едното е нужен един подход, към другото - друг.

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  26. 26 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2236 Неутрално

    [quote#25:"Никола Георгиев"]Ако има психически отклонения е човек с психическо увреждане/отклонение, не проблемно дете. [/quote]
    Психическото увреждане се манифестира именно чрез отклонение от нормалното, т.е. индивидът има проблеми в общуването си с околните, както и те с него.

    [quote#25:"Никола Георгиев"]Хората са различни. И децата в това число. [/quote]

    Вярно. Но понякога децата са много различни. Примерно едното е доста по-умно/красиво от другото и другото завижда. До степен, че да мрази брата/сестра си. Това не може да се промени въпреки усилията на родителите.

  27. 27 Профил на lol
    lol
    Рейтинг: 1341 Любопитно

    Децата казват "ПЕРУКА ОСТАВКА"

  28. 28 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1603 Неутрално

    До коментар [#26] от "pamela":

    "Психическото увреждане се манифестира именно чрез отклонение от нормалното, т.е. индивидът има проблеми в общуването си с околните, както и те с него. "

    Ами не е така. Индивид може да има проблеми общуването си с околните и без да има психически увреждания. Най-често чрез подобно антисоциално поведение индивидът се опитва да покаже, че някъде е настъпил конфликт. Той/тя може да не е наясно къде го стяга чепикът, или просто не знае как да го каже (никога не е бил учен да се вглежда в себе си и в своите чувства), или не смее да си каже, защото се страхува, че ще му се надсмиват, засрамват, наказват, отхвърлят... Много често хората си мислят, че с агресия могат да получат от околните уважението, което смятат, че им се полага. Особено децата нямат достатъчно опит, за да разберат, че това няма как да стане, най-много да получат страх, подчинение и неприязън. Но рядко подобно поведение има за основа психическо заболяване, по-вероятно е да има проблем в отношенията родител-родител-дете. Лошото е, че никой не се и опитва да работи с такива деца, най-лесно е да им сложат етикетчето и да ги развяват насам-натам. Ако родителите не ги е еня, никой друг няма да си мръдне пръста.

    Но иначе си съвършено права, никой не е длъжен да търпи антисоциалното поведение на някого си.

  29. 29 Профил на victor2
    victor2
    Рейтинг: 1245 Неутрално

    [quote#28:"luda_krava"]Но рядко подобно поведение има за основа психическо заболяване, по-вероятно е да има проблем в отношенията родител-родител-дете.[/quote]
    Драга "Луда краво", предполагам че не си нито луда нито крава. Харесва ми начина ти на мислене , родителя е длъжен според мен да покаже пътя на рожбата си как да приема света! Може би по голяма е ролята на майката поради това че едно същество когато възприема условията в които съществува то копира първо майка си. След това когато някъде греши е много важно как ще му се покаже че не трябва така!

  30. 30 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 648 Неутрално

    Казаното е вярно, но е непълно. А от непълните неща няма голяма полза, защото ни дават деформирано (небалансирано, с неправилно поставени акценти) знание.

    Първият въпрос, който възниква в ума ми, когато чета или слушам за възпитанието на децата, е: Някога нашите майки и бащи, баби и дядовци, прабаби и прадядовци, не са познавали нито психологията, нито педагогиката. Защо тогава е имало много по-малко такива проблемни деца, колкото има сега? Защо и престъпността тогава беше и е била много по-малка от сега? И трябва ли всички майки и татковци да преминат пълен курс по тези две науки, преди да станат родители?

    Всъщност причината е много повече в някои неадекватни принципи, декретирани от съвременната социална психология и педагогиката. В основата на тези грешки стои един опит на Фридман от преди около 50 години. Извършен в една детска градина в един голям град в САЩ, при това с известни грешки при извършването на опита, изводът от неговите резултати е приложен и вече задължително се прилага навсякъде, където всичко казано или направено в САЩ, се приема за неща, което няма как да е погрешно и трябва задължително да се приема и прилага от всички. При което по този начин са нарушени основни принципи на математическата статистика, които са задължителни винаги, когато крайните изводи са направени по принципите на същата тази математическа статистика. Поради което не само при възпитанието на децата, но и при възпитаването на обществото като цяло, приоритет, и то голям, се дава на поощрението, а наказанието сериозно се пренебрегва.

    Всъщност между тези две единствени средства за възпитание както на децата, така и на възрастните, както на отделния човек, така и на различните социални групи и дори на цялото общество, трябва да има баланс. Пренебрегването на поощрението за сметка на наказанието създава потиснати, депресирани и губещи инициативността и самостоятелността си личности и общества, а пренебрегването на наказанието за сметка на поощрението създава капризни, егоистични, себични и агресивни личности и общества.

    Разбира се, наказанието като че ли ограничава свободата на личността. Но това е вярно само за случаите, когато свободата на един ограничава свободата на другите. То е невъзможно, ако се спазва принципът, че свободата и правàта на една личност (общество) свършват там, от където започват същите правà и свободи на другите личности (общества).

    Но какви трябва да бъдат наказанията? Символични, леки, еквиваллентни на нарушението (престъплението) или максимално големи?

    Отговорът е: Нито едно от тях. Защото тъй като НАКАЗАНИЯТА се налагат, за да се предотврати (прекрати) понататъшното извършване на подобни нарушения (престъпления), те ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОТКАЗВАЩИ. Ако човекът разбира от забележка, прави му се забележка (дава се условна присъда). Ако не разбира, се наказва адекватно на нарушението (престъплението). Ако не се поправи и продължи, следва по-голямо наказание. И така нататък докато спре да го прави. Или докато вече никога няма да може повече да го прави.

    От тази гледна точка не съм съгласен с първата половина от коментар #10 на dedo pepo, че „Навремето по-скоро децата се съобразяваха от поведението на възрастните. И така трябва да бъде.”. Напротив, и децата трябва да се съобразяват с родителите и с обществото, и родителите (и обществото) трябва да се съобразяват с децата, ако другият е прав.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK