© Osman Orsal, Reuters
Тази статия е част от кампанията "Знаеш ли" на Национална мрежа за децата, която цели да помогне на родителите и младите хора да развиват умения за общуване с децата, да ги насърчават да проявяват положително отношение и да ги подкрепят.
Децата в ранна детска възраст започват да проявяват предпочитание към определени вещи и да си ги събират на специални за тях места. Например вечер в леглото. Това е полезно за детето тъй като тези вещи могат да бъдат важна опора за определени психични процеси, свързани с израстването.
Вещите имат различно значение за децата и възрастните. Един отрязан етикет от дреха за възрастния е отпадък, но за 3-4 г. дете е съкровище. Необходимо е да уважаваме и пазим съкровищата на децата, да се отнасяме с необходимото зачитане към поредното донесено камъче, перо, хартийка, цветна жичка, макарон… Те може би са друга вселена, за която не подозираме. Някои деца с месеци и даже години разнасят една и съща играчка, одеалце или друго нещо.
Понякога за възрастните е трудно да разберат това поведение и дори ги притеснява. Често се опитват да приучат детето да не е толкова свързано с даден предмет, одеало например. Това има обратен ефект и по-скоро е вредно. Знаейки важното значение на важните вещи, на възрастните ще е по-лесно да подкрепят необходимата свързаност на детето с предмета. Предметите могат да имат защитна функция, те се превръщат в символични образи, предпазващи детето в неговата фантазия.
А по отношение на това дали някой ще се превърне във вещоман, от голямо значение е отношението на семейството, в което расте и се развива, правилата в него и как се разбира събирането на вещи в това семейство. Дали наградите са предметни или емоционални, дали детето получава посланието, че вещите и трупането им са ценност.
Вредното притежание на вещи настъпва,тогава когато те стават заместител на чувства като привързаност, любов, съпричастност. В този смисъл вещоманията при децата няма характеристиките на вещоманията на възрастните. Вредното притежание на вещи е тогава, когато те са единствената алтернатива на самота и липса на човешка близост.
Авторът на текста Татяна Кючукова е семеен консултант, подкрепящ Националната мрежа за децата. Организацията обединява 125 неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на децата и семействата. Тя работи за промяна на нагласите, свързани със спазването на правата на децата в България, и насърчава родителите да търсят различни подходи за възпитанието на децата.
12345
Рейтинг: 497 НеутралноЗначи при децата вещоманията е нещо опасно, а при възрастните е ОК - да трупаш левчета, телефончета, дрехи, коли, имоти и т.н. докато си ги понесеш на оня свят? Малките вземат пример от големите.
Georgi Yordanov
Рейтинг: 660 Неутралнот.е. - децата и възрастните са две различни вселени ...
Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!И майсторството е да открият допирните си точки!
Добър материал!
batzdravo
Рейтинг: 2038 НеутралноЦитатот статията:"Вредното притежание на вещи настъпва,тогава когато те стават заместител на чувства като привързаност, любов, съпричастност. "
Липсата на време за общуване с детето, довежда до тези заместители.
PavelCZ
Рейтинг: 1939 НеутралноНе бих нарекъл това поведение на децата «вещомания». Маниа на гръцки означава лудост. Както самата авторка посочва, при децата фиксацията към определена вещ няма патологичен характер, по-скоро е талисман. Едвам по-късно се развива типичното усещане, че притежанието на вещи е ценност.
E PLVRIBVS VNVMlechevalier
Рейтинг: 459 НеутралноХубава статия. Според мене е добре за децата е вредно притежаването на твърде много вещи, то ги приучва, че всичко е заменимо, свикват да сменят и това поведение по-късно се прехвърля върху хората.
zazu1
Рейтинг: 243 НеутралноСтатията щеше да е полезна, ако анализът беше задълбочен в посока на това как да подходим, ако ни притеснява, че децата трупат и вещите са твърде важни за тях.
man_un
Рейтинг: 613 НеутралноСега по щандовете има какви ли не играчки и празници, които децата очакват, за да ги получат. Но, като всяко човешко същество, особено на детето, играчката бързо му омръзва. И нашите деца, и внуците сме възпитавали да споделят играчките си с други деца. Скоро в един кашон намерихме забравен пистолет и потекли батерии. Отделихме един ден за реставрация и сега "гърми" като нов. Внукът се крие под масата, аз съм жертвата. После не ще да си ходи. Детето се забавлява, като играе или само си прави играчки. Затова за Коледа метален конструктор.
Храбър
Рейтинг: 3742 НеутралноПрилича на разговора между Нено и Николчо в "Мамино детенце":
"Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"" - Няма да пиеш, защото само хайманите пият!
- Брей! Ами ти защо пиеш?
- Мен не ме гледай! Аз съм голям.
- Ама каква е разликата между големите и малките хяймани бе тате?"
dedo pepo
Рейтинг: 1257 НеутралноПрезадоволяването,глезотията,вещоманията са автоголовете във възпитанието ни.
Жана Димитрова
Рейтинг: 5 Любопитнополезен материал
Jessika
Рейтинг: 1527 НеутралноМоите пораснали деца още си пазят някакви техни си "съкровища", като счупено "лазерче", спайдърмен без една ръка, кутийка с пластмасови евтини мъниста, някакви жички за правене на "много ценни гривнички", цяло куфарче с играчки от шоколадови яйца, цяла армия от плюшени прахосъбирачки...
Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”Изобщо не слагам в сметката леговците, писта за Ф1 и др. подобни наистина ценни играчки.
Ами техни са си, щом искат да си ги пазят.