© Osman Orsal, Reuters
Тази статия е част от кампанията "Знаеш ли" на Национална мрежа за децата, която цели да помогне на родителите и младите хора да развиват умения за общуване с децата, да ги насърчават да проявяват положително отношение и да ги подкрепят.
Децата в ранна детска възраст започват да проявяват предпочитание към определени вещи и да си ги събират на специални за тях места. Например вечер в леглото. Това е полезно за детето тъй като тези вещи могат да бъдат важна опора за определени психични процеси, свързани с израстването.
Вещите имат различно значение за децата и възрастните. Един отрязан етикет от дреха за възрастния е отпадък, но за 3-4 г. дете е съкровище. Необходимо е да уважаваме и пазим съкровищата на децата, да се отнасяме с необходимото зачитане към поредното донесено камъче, перо, хартийка, цветна жичка, макарон… Те може би са друга вселена, за която не подозираме. Някои деца с месеци и даже години разнасят една и съща играчка, одеалце или друго нещо.
Понякога за възрастните е трудно да разберат това поведение и дори ги притеснява. Често се опитват да приучат детето да не е толкова свързано с даден предмет, одеало например. Това има обратен ефект и по-скоро е вредно. Знаейки важното значение на важните вещи, на възрастните ще е по-лесно да подкрепят необходимата свързаност на детето с предмета. Предметите могат да имат защитна функция, те се превръщат в символични образи, предпазващи детето в неговата фантазия.
А по отношение на това дали някой ще се превърне във вещоман, от голямо значение е отношението на семейството, в което расте и се развива, правилата в него и как се разбира събирането на вещи в това семейство. Дали наградите са предметни или емоционални, дали детето получава посланието, че вещите и трупането им са ценност.
Вредното притежание на вещи настъпва,тогава когато те стават заместител на чувства като привързаност, любов, съпричастност. В този смисъл вещоманията при децата няма характеристиките на вещоманията на възрастните. Вредното притежание на вещи е тогава, когато те са единствената алтернатива на самота и липса на човешка близост.
Авторът на текста Татяна Кючукова е семеен консултант, подкрепящ Националната мрежа за децата. Организацията обединява 125 неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на децата и семействата. Тя работи за промяна на нагласите, свързани със спазването на правата на децата в България, и насърчава родителите да търсят различни подходи за възпитанието на децата.
