Седем причини защо не можем без диригента

Седем причини защо не можем без диригента

© Associated Press



Като част проекта "Концерт на възглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за историята, на която е посветена поредната среща на децата с музиката.


Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта, който беше първият с подобна насоченост и продължителност у нас) поставя акцента върху ролята на диригента. Защо той е толкова важен за оркестъра, как задава темпото и помага на публиката да следи историята, която музикантите "разказват" със своите инструменти – все въпроси, чиито отговори децата ще разберат в неделя (28 декември). Предстоящият тогава "Концерт на възглавници" е структуриран около лидерската фигура на диригента.


Диригентът избира репертоара




Решението кои са изпълняваните произведения, в какви комбинации ще се представят и кои са подходящите солисти са сред основните задачи пред един диригент. Понякога той може да реши да представи произведения, които са познати и обичани от публиката, друг път – да я изненада с нова музика или забравена такава. До голяма степен диригентът има и образователна роля – неговият избор на репертоар захранва слушателите с познание за музикалната литература.


Диригентът определя звука на оркестъра


По време на репетиции диригентът работи за баланс, тембър и нюанси в звука на оркестрантите, за да се получи едно логично представяне на музиката. Негови са решенията кой инструмент как точно ще свири, но влиянието му върху музикантите е ключово за това дали те ще изпълнят желанията му. От техническа гледна точка е прието динамика и характер да се показват с лявата ръка. Добрите диригенти спомагат за професионалното развитие на оркестрантите и оттам – за цялостното изграждане на един оркестър. Решаващ фактор е времето, което диригентът прекарва със своя оркестър. Тази работа отнема безброй часове редовни репетиции в продължение на месеци и дори години.


Диригентът определя интерпретацията на произведението


Музикалните разбирания и вкус на диригента са това, което публиката чува. Той има за задача да проучи из основи характерните особености при изпълнение на музиката от даден композитор, както и конкретните детайли около творбата. След това той налага собственото си виждане, като понякога може да направи промени в текста, с които по-точно да се изразят представите му за произведението.


Диригентът поддържа ритъма и темпото


На концертната сцена може да има няколкостотин души (оркестър и хор) и за тях би било много трудно да чуват колко бързо или бавно свирят всички останали. Диригентът показва скоростта, с която се свири (темпо) и направлява съответните промени в него, когато е необходимо. За целта диригентите ползват така наречените диригентски схеми, които са комбинация от движения нагоре, надолу, наляво и надясно. Обикновено тези схеми се изпълняват от дясната ръка на диригента, която държи и диригентската палка. В миналото произведенията са били написани така, че да могат да се изпълняват и без диригент или да се организират от солиста, концертмайстора (първия цигулар) или клавесиниста в бароковата музика. Постепенно музиката се усложнява дотолкова, че става невъзможно да се изпълнява без диригент. Първите диригентски палки са големи пръти, с които се е удряло по земята. Композиторът Жан-Батист Люли е известен с нещастната употреба на този инструмент – без да иска той удря палеца на крака си, който в последствие гангренясва и музикантът умира след отказана ампутация.


Също така, диригентът показва кога точно да се започне свиренето от всички музиканти. След началото, диригентът подава влизанията на отделни оркестранти или на групи, които се включват самостоятелно. Когато някой има соло или каденца, диригентът не дирижира, но може да отмерва времето за останалите участници. Има, обаче, гениални диригенти, които разбиват всички тези правила на пух и прах:



Диригентът е лидерът в оркестъра


Както във всяка организация, и в оркестъра е важно да има водеща фигура. При възникнали спорове диригентското мнение е това, което се зачита. Той трябва да бъде изключително добър дипломат и психолог, за да организира работата на оркестъра така, че да върви гладко и безпроблемно. Има случаи обаче, в които оркестрантите не приемат личността и възгледите на диригента и протестират срещу него, като дори е възможно да го изгонят от поста му.


Диригентът помага на публиката да следи произведението


Чрез движенията и езика на тялото си диригентът показва какъв е характерът на дадено произведение и тази демонстрация улеснява слушането у публиката. Най-просто казано, диригентът показва на слушателите какво да почувстват. Това е и причината, поради която в днешно време има зали с места за сядане зад музикантите. Там звукът е несравнимо по-лош, но диригентът е с лице към публиката и тя вижда неща, които обикновено са видими само за оркестрантите.


Диригентът е ключова обществена фигура


Диригентите са високообразовани и интелигентни хора на изкуството, които имат безброй контакти не само с други музиканти, но и поради висотата на статута си – с други влиятелни личности от обществото. Диригентите често заемат позиция по различни обществени казуси и са не по-малко важни от политиците. Пример за диригент, който се бори за промяна по голям обществен проблем е Даниел Барембойм, който основава смесен оркестър с музиканти от различни държави в Близкия изток, с който обикаля света в опит да наложи идеята за мир и разбирателство между тези съседски народи, чрез методите на културната дипломация.


Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK