Шопен - вълшебникът на пианото

Единствената известна фотография на Шопен, направена от Луис-Огюст Бисон през 1849 г.

© wikimedia commons

Единствената известна фотография на Шопен, направена от Луис-Огюст Бисон през 1849 г.



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за историята на музиката, на която е посветена поредната среща на децата с музиката.


Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта, който беше първият с подобна насоченост и продължителност у нас) разказва историята на един от най-популярните композитори в света - Фредерик Шопен. На неговата музика са посветени поредните концерти утре. 


Фредерик Шопен е роден в изключително интелигентно семейство и от малък е заобиколен от колегите
на баща си – преподаватели по различни дисциплини, част от които и на университетско ниво. Майка му е полякиня, а баща му – французин. Още преди да навърши една годинка, семейството му се мести във Варшава, където малкият Фредерик прави първите си стъпки в музиката.




Талантът му е безспорен и той е чест гост в полските аристократични домове. Наричат го "втори Моцарт" и ранните му композиции са обявявани за "гениални" от пресата. Развива се като виртуозен пианист, а когато е само на единадесет години, учителят му по пиано вече се чувства излишен, защото Фредерик вече го е надминал в клавирното изкуство.


По това време малкият Шопен пише този полонез и го посвещава на преподавателя си, който го е посветил в стойността на композиторите от класиката, както и в творчеството на Йохан Себастиан Бах:


В ученическите си години Шопен няма особено влечение към традиционната полска музика. Има досег с фолклора, но не показва съществен интерес към него. Малко след завършване на гимназия, Фредерик и близък негов приятел заминават за Виена с идеята това да е първата спирка от едно европейско турне. Само седмица след заминаването си, обаче, до тях достигат новините за полското въстание срещу управляващата в този момент Руска империя.


Шопен остава сам във Виена в продължение на осем месеца, където го измъчват жестоки носталгични пориви, които водят до композирането на няколко мазурки. Тези пиеси са вдъхновени от популярния полски народен танц със същото име, но са новост в областта на класическата музика и не са предназначени за танцуване.
 


Не без значителни трудности, Шопен успява да стигне до Париж, където отведнъж се чувства щастлив и заобиколен от доброжелатели. Градът е пълен с полски емигранти и неговият талант бързо е забелязан и оценен. Прави няколко успешни концерта, установява се като един от най-търсените учители по пиано, а неговите произведения започват да се издават в няколко европейски държави.


Полското дете-чудо, развива собствен подход към пианото и го предава на учениците си по един доста нетрадиционен начин като въвежда първо черните клавиши на пианото, а после белите. Смята, че формата на ръка предполага този подход, тъй като издадеността на черните клавиши е по-естествена за формата на ръката при свирене. Усъвършенстването на клавирната техника е сигурно, ако човек овладее неговите безкрайно трудни, но и много красиви етюди за пиано.
 


Успешната кариера и спокойствие карат композитора да мисли по-рядко за Полша. Той успява да се прекара един месец с родителите си на почивка в Карлсбад, но никога не се завръща в родината си.


Активният социален живот, който води, го среща с писателката Жорж Санд в салона на Ференц Лист. Първата им среща не е особено впечатляваща за Фредерик: "Санд е толкова непривлекателна. Дали в действителност е жена?"


Не много по-късно, те се срещат отново. Този път между тях веднага пламва огромна любов, която с право често бива окачествявана като една от най-великите в романтичната епоха. Двамата са абсолютни противоположности: тя – смела, самоуверена и силна, а той – нежен, деликатен, с крехко здраве.


Амандин Орор Люсил Дюпен, както е истинското й име, признава, че към Шопен я е привлякъл по-скоро майчинския й инстинкт. Двамата решават да прекарат няколко зимни месеца на Палма де Майорка, които се оказват безкрайно тежки, поради негативното отношение на местните и влошаващото се здраве на композитора.


Както често става в живота на артистите, именно там Шопен пише своите изключителни "Прелюди".
 


Заминаването им от острова е наложително, тъй като Фредерик спешно се нуждае от лекарска помощ. Той се възстановява и прекарва творчески плодотворни години в Париж и в имението на Жорж Санд в Ноан. Връзката им е изключително силна, но построена основно върху грижовността на писателката към болнавия композитор.


Семеен скандал с дъщерята на французойката става повод за края на една голяма любов - трагедия, която Шопен така и не успява да преживее. В края на живота му за него се грижат всичките му приятели, сестра му и най-вече негова богата ученичка, която осигурява всички необходими средства за съществуването му, включително и за изпращането му от този свят на 38-годишна възраст.


Погребан е със сребърната кутийка с полска пръст, която приживе винаги е носил със себе си.
 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK