
© wikimedia commons
Единствената известна фотография на Шопен, направена от Луис-Огюст Бисон през 1849 г.
Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за историята на музиката, на която е посветена поредната среща на децата с музиката.
Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта, който беше първият с подобна насоченост и продължителност у нас) разказва историята на един от най-популярните композитори в света - Фредерик Шопен. На неговата музика са посветени поредните концерти утре.
Фредерик Шопен е роден в изключително интелигентно семейство и от малък е заобиколен от колегите
на баща си – преподаватели по различни дисциплини, част от които и на университетско ниво. Майка му е полякиня, а баща му – французин. Още преди да навърши една годинка, семейството му се мести във Варшава, където малкият Фредерик прави първите си стъпки в музиката.
Талантът му е безспорен и той е чест гост в полските аристократични домове. Наричат го "втори Моцарт" и ранните му композиции са обявявани за "гениални" от пресата. Развива се като виртуозен пианист, а когато е само на единадесет години, учителят му по пиано вече се чувства излишен, защото Фредерик вече го е надминал в клавирното изкуство.
По това време малкият Шопен пише този полонез и го посвещава на преподавателя си, който го е посветил в стойността на композиторите от класиката, както и в творчеството на Йохан Себастиан Бах:
В ученическите си години Шопен няма особено влечение към традиционната полска музика. Има досег с фолклора, но не показва съществен интерес към него. Малко след завършване на гимназия, Фредерик и близък негов приятел заминават за Виена с идеята това да е първата спирка от едно европейско турне. Само седмица след заминаването си, обаче, до тях достигат новините за полското въстание срещу управляващата в този момент Руска империя.
Шопен остава сам във Виена в продължение на осем месеца, където го измъчват жестоки носталгични пориви, които водят до композирането на няколко мазурки. Тези пиеси са вдъхновени от популярния полски народен танц със същото име, но са новост в областта на класическата музика и не са предназначени за танцуване.
Не без значителни трудности, Шопен успява да стигне до Париж, където отведнъж се чувства щастлив и заобиколен от доброжелатели. Градът е пълен с полски емигранти и неговият талант бързо е забелязан и оценен. Прави няколко успешни концерта, установява се като един от най-търсените учители по пиано, а неговите произведения започват да се издават в няколко европейски държави.
Полското дете-чудо, развива собствен подход към пианото и го предава на учениците си по един доста нетрадиционен начин като въвежда първо черните клавиши на пианото, а после белите. Смята, че формата на ръка предполага този подход, тъй като издадеността на черните клавиши е по-естествена за формата на ръката при свирене. Усъвършенстването на клавирната техника е сигурно, ако човек овладее неговите безкрайно трудни, но и много красиви етюди за пиано.
Успешната кариера и спокойствие карат композитора да мисли по-рядко за Полша. Той успява да се прекара един месец с родителите си на почивка в Карлсбад, но никога не се завръща в родината си.
Активният социален живот, който води, го среща с писателката Жорж Санд в салона на Ференц Лист. Първата им среща не е особено впечатляваща за Фредерик: "Санд е толкова непривлекателна. Дали в действителност е жена?"
Не много по-късно, те се срещат отново. Този път между тях веднага пламва огромна любов, която с право често бива окачествявана като една от най-великите в романтичната епоха. Двамата са абсолютни противоположности: тя – смела, самоуверена и силна, а той – нежен, деликатен, с крехко здраве.
Амандин Орор Люсил Дюпен, както е истинското й име, признава, че към Шопен я е привлякъл по-скоро майчинския й инстинкт. Двамата решават да прекарат няколко зимни месеца на Палма де Майорка, които се оказват безкрайно тежки, поради негативното отношение на местните и влошаващото се здраве на композитора.
Както често става в живота на артистите, именно там Шопен пише своите изключителни "Прелюди".
Заминаването им от острова е наложително, тъй като Фредерик спешно се нуждае от лекарска помощ. Той се възстановява и прекарва творчески плодотворни години в Париж и в имението на Жорж Санд в Ноан. Връзката им е изключително силна, но построена основно върху грижовността на писателката към болнавия композитор.
Семеен скандал с дъщерята на французойката става повод за края на една голяма любов - трагедия, която Шопен така и не успява да преживее. В края на живота му за него се грижат всичките му приятели, сестра му и най-вече негова богата ученичка, която осигурява всички необходими средства за съществуването му, включително и за изпращането му от този свят на 38-годишна възраст.
Погребан е със сребърната кутийка с полска пръст, която приживе винаги е носил със себе си.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
brassway
Рейтинг: 225 НеутралноZiemowit Świtalski е талантливото момче - изпълнител на първия запис - F. CHOPIN - Polonaise in A flat major (1821), на детския Шопенов конкурс в 2011 в Зельона гура.
Lou
Рейтинг: 1653 НеутралноШопен потвърждава максимата, че висшето изкуство води до крайна бедност и се оценява едва след смъртта на своя автор. Моцарт е умрял така, Шопен, почти всички велики художници, чийто картини днес струват милиони, са си отишли от този свят бедни като църковни мишки. Ако преди 200 години се плащаха пари за авторски права, както днес, композиторите щяха да бъдат най-богатите. Може би утехата за бедния им земен живот е, че имената на всички музикални гении днес са записани със златни букви в историята на музиката и творбите им още се свирят.
"Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"echooo
Рейтинг: 442 НеутралноЕдва ли има по-красива и нежна музика...
Любимият Шопен...
Роси
Рейтинг: 8089 НеутралноНикога няма да потъне в забрава.
emil
Рейтинг: 1496 НеутралноНенадминат магьосник в композициите си за пиано! Каква приятна изненада да видим и негова снимка. Не знаех че съществува такава.
УТОЧНЕНИЕ: СТАТИИТЕ ПОД КОИТО ПОСТВАМ ИЗРАЗЯВАТ ИЗЦЯЛО МНЕНИЕТО НА ДНЕВНИК И В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЪВПАДАТ С МОЕТО МНЕНИЕheatseeker
Рейтинг: 1366 НеутралноДа го бяха задържали приятелите му по-далеч от французойки-мъжкарани... можеше и още шедьоври да имаме от него.
Свобода за Надежда Савченко!Велик!
Торбеш
Рейтинг: 1309 НеутралноШопен си е запазил мястото за най-въздействащите на душата мелодии с неповторимо благородство.
Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.Дори моментите на гняв и ярост в някои от произведенията му са белязани с аристократизъм и възвишеност!
Двата концерта за пиано и оркестър, ноктюрните, прелюдите, етюдите, мазурките, полонезите, валсовете и сонатите са ... измежду най-красивото в музиката.
Слушам Шопен може би най-често и всеки път съм благодарен, че има такава възвишена музика.
Дълбок поклон!
greenhrast
Рейтинг: 679 ВеселоChopin's Polonaise In A Flat ature=player_detailpage#t=95
---------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=FdQUKeHuymA&fe
idiva
Рейтинг: 446 НеутралноХареса ми статията, обичам статии за деца, няма излишно сложни думи и обяснения.