Училището пред неочаквано сложния казус на пътуващите деца

Училището пред неочаквано сложния казус на пътуващите деца

© Надежда Чипева, Капитал



Системата на средното образование, не само в България, игнорира една трайна тенденция, която може да се окаже ключова за неговото функциониране. Нарастващата мобилност на гражданите на ЕС. Тази мобилност далеч не е непредвиден ефект на европейските политики. Напротив, тя е нещо, върху което Съюзът акцентира и се стреми да постигне. Свободното движение на хора в ЕС е своего рода лайт мотив в почти всичките му документи, стратегии и прочее.


Мобилността обаче не влиза
в полезрението на училището


- една от най-важните публични институции, която е съществена част от живота на повечето граждани. Макар самият ЕС да заявява в свои документи, доклади и стратегии, че учебните програми трябва да бъдат преводими една на друга, това не е формална препоръка към държавите членки или реална политика. От своя страна образователните системи по принцип са консервативни и мотивацията им за повече гъвкавост е ниска.




Учебните програми, изисквания и – изобщо – приоритети са въпроси, които стоят изключително в компетенциите на националните държави. Образованието се мисли като собствено национален въпрос, а целите на ЕС са от общ характер и имат общо с резултатите от това образование: грубо казано, те се свеждат до равнището на грамотност на изхода от системата. Това прави тези системи ефективно затворени в националните граници, а учениците – в тежка обвързаност с държавата, в която се образоват.


Когато поставим тези по същество статични институции в контекста на един европейски съюз, в който все повече семейства се движат между различните държави, възникват редица проблеми. Ако погледнем радикално на този въпрос ще видим, че това е сблъсък на две принципно противоречащи си политики: европейската на свободно движение и националните образователни, които генерално са насочени към обратното. Това особено важи за българската образователна система, която е традиционно критикувана за своята


прекомерна националцентриска нагласа
и за неадекватността на знанията и уменията


които тя дава (и изисква), за сметка на други, които липсват от нейния хоризонт.


Този сблъсък се вижда най-добре в нормативните уредби, които уреждат проблема с деца, които са учили другаде известно време и после се връщат, и в опита на пътуващи деца и родители с образователните институции. Центърът за либерални стратегии (ЦЛС) и фондация РискМонитор (РМ) работят съвместно по изследователски проект по тази тема. Изследването e проведено в две български общини, в които този тип краткосрочна мобилност (не трайна емиграция) е разпространена практика – Шумен и Благоевград - и се опитва да проследи сблъсъка между пътуващите деца и училището.


Българската образователна система на практика няма добре обмислен механизъм по който ученици, които са прекарали година или повече в училище в друга страна, се връщат в българско училище. Разбира се, формално – има. Трябва да се представи документ от училището в чужбина, което да удостоверява престоя на детето там. Според изследването на ЦЛС и РМ, обаче оттам нататък има различни интерпретации как се обработват документите и какво всъщност трябва да съдържат: в различни случаи се изисква различни процедури за оторизация, а понякога се преценява, че документите не дават достатъчно информация и не се признават за валидни. В тези случаи детето бива записано в класа, след последния завършен в България. С други думи, повтаря години. Тази практика има особено


демотивиращ ефект за децата


така че рискът от отпадане от системата се увеличава многократно. Тоест, дори децата да са ходили на училище в друга държава, българската система е на практика неспособна да разпознае знанията, които то е придобило през това време.


Друг вариант е ученикът да държи изпити, за да покрие изискванията за съответния клас. Впрочем това е изискване и при преместване от едно училище в друго в България в горния курс, тъй като там програмите са профилирани. За децата, учили в чужбина, изпитите могат да се окажат много сериозен проблем. Както споменах, българската образователна система набляга изключително на националцентрични знания като българските език, литература, география и история. Тъй като на тях се дава огромен приоритет, онова, което детето е научило в чужбина силно се обезценява. В същото време училището често няма ресурс да помогне на децата да наваксат. В такива случаи би трябвало да се намеси длъжността на т.нар. помощен учител, какъвто по-бедни училища не могат да си позволят например.


Оказва се, че завръщащите се деца са в една или друга степен казус в очите на образователните институции. Но тук има и съществено разделение между бедни и по-заможни семейства: докато по-заможните разполагат с ресурс за частни уроци и по този начин се стремят да компенсират дупките в системата, бедните просто изостават. Освен това България няма механизъм за признаване на неформални знания и умения (такова изискване от ЕС има), което би помогнало за легитимирането на знания в чужбина, които нямат съответствие в българските програми. Излиза не само, че според българското образование предметите в тематичното поле "българско" са най-важни за подготовката на младите хора за времето, в което ще трябва да се реализират професионално, но и че


допълнително/непознато на българската система знание
няма никаква стойност


Този проблем е сериозен и, както споменах – е част от устойчива тенденция (тоест, ще нараства). Образователните институции обаче го игнорират. До такава степен, че в новата Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (2014-2020), чиято цел в крайна сметка е да финансира реализирането на онези политики и инициативи в образованието, за които държавният бюджет е недостатъчен, изобщо не се споменава за пътуващи деца. Проекти в тази насока биха влезли в категорията на ‚деца със специални нужди‘, доколкото Програмата е разширила това понятие максимално; но обстоятелството, че този въпрос не е специално адресиран в 250-те страници на Програмата е особено красноречиво.


Свободното движение на децата между училища в рамките на Съюза е силно възпрепятствано и то – в посока на връщане в България. И докато би могло да се твърди, че това е въпрос и на обръщане на политики на европейско ниво, то не бива да бъде основание проблемите, които могат да се решат на национално ниво, да се игнорират. На първо място това е изработването на механизъм за признаване на неформални знания и умения; на второ, основно преосмисляне на приравнителните изпити, така че да оценяват функционални знания. Самите механизми на оценяване трябва да се актуализират, а полето на знания, което подлежи на оценка – да се разшири значително.


Изследването е част от проекта "Капанът на (не)подвижността: мобилни хора срещу статични институции" на Центъра за либерални стратегии и фондация "РискМонитор". Автори на изследването, което ще бъде представено през май т.г.,са: Неда Денева и Мила Минева, ЦЛС


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Пари нема - действайте! Това е максимата, валидна и в образованието, както и в здравеопазването, а и навсякъде в управляваната от комуняги държава...

  2. 2 Профил на mi6kro
    mi6kro
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Измислен проблем!
    ЕС е място за свободно движение на РАБОТЕЩИ хора!

    Мен кой ме мотивира да уча?
    Естествено е в България да се дава приоритет на владеенето на български език.... правилата са ясни, при завръщане се държи приравнителен изпит.

    Местан да се извини за "РИТОРИЧЕСКИ" ! #236 едно-мандатни региона за страната + 4 едно-мандатни района за чужбина
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  4. 4 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8572 Неутрално

    Ами да уеднаквят учебните програми в ЕС.Да вземат най-добрата и тя да стане задължителна за всички.Разбира се и всеки ще учи специфичното за страната.

  5. 5 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3355 Неутрално

    "...Както споменах, българската образователна система набляга изключително на националцентрични знания като българските език, литература, география и история..."

    НЕ СЪМ УБЕДЕН! Особено за българския и литературата.

  6. 6 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 2678 Неутрално

    И какво иска да ни убеди авторката, че е нормално ученик върнал се от Англия да знае английската история но да не знае българската? Ще държи приравнителни изпити за да знае историята а и географията на собствената си родина, редно е.

    И въобще забелязвам опасна тенденция за обезличаване на националното чувство и патриотизъм , турското робство става "присъствие", за ослепяването на българските войници от Василий Българоубиец нито дума... Не знам това централно насаждана линия ли е или собствено подмазване на авторите в стил "политкоректно" но определено не ми харесва. Доказали сме, че можем да живеем мирно с много етноси и без да забравяме историята си, нека не я заличават.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  7. 7 Профил на Raz Dva Tri
    Raz Dva Tri
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#6] от "Fred":
    Да наблягат на ученето на история и география на Европа.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 2678 Неутрално

    [quote#7:"Raz Dva Tri"]Да наблягат на ученето на история и география на Европа.[/quote]
    И да са неграмотни за собствената? Впрочем какво изучават английските ученици за България и знаят ли въобще нещо за нея? Като ще се учи за Европа редно е да сме равнопоставени.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  10. 10 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1261 Любопитно

    Друг проблем е, че в България дори не знаят какво да правят с ученици, които идват от друга европейска страна и не знаят български език. В Испания, Канада и Австрия - страни, от които имам личен опит, на деца от други страни се осигуряват индивидуални курсове или курсове в малки групи за интензивно научаване на местния език. А, в България такива деца просто ги оставят да се оправят сами, което е шокиращо.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  11. 11 Профил на Eli Vasileva-ivanova
    Eli Vasileva-ivanova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Аз искам да преподавам български на хора, за които той е не е майчин с контактен език английски. Все се говори за интеграцията на бежанците, писах си с Агенцията, нищо и половина. Работила съм с американци в България по създадена за тях система, с удоволствие бих работила, но не- няма къде.....

  12. 12 Профил на pravets82
    pravets82
    Рейтинг: 455 Неутрално

    До коментар [#2] от "mi6kro":

    Проблемът изобще не е измислен. Правилата са НЕясни. Точно това е смисъла на статията.
    Аз като съм РАБОТЕЩ, да си оставя децата сами в България ли? Нормално е да бъдат с родителите, а не с бабите. Нормално е да се учат, докато са чужбина. И е нормално когато се завърнат да продължат да се учат.
    Нормално е държавата да се грижи за образованието на децата в чужбина. След като не го прави (справка колко деца учат в български училища в чужбина), поне да направи нещо за по-лесна интеграция на тези, които се връщат.
    ...за да се завръщат.

    Когато гей жирафите заменят Снежанка е време да си стегнем куфарите!
  13. 13 Профил на oir41385242
    oir41385242
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Статията засяга реален проблем. А представяте ли си какво ще се случи с мобилността на учениците от България към друга страна от ЕС и обратно, ако се приеме проекта за закон за училищното образование, според който основното образование у нас ще се завършва в 7 клас? Няма държава в ЕС, в която основното образование да е с продължителност 7 години, предимно продължителността е 9 години, в 19 страни. В световен мащаб само в Северна Корея основното образование се завършва за 7 години. Какво четат и какво си мислят авторите на закона и "експертите" от Народното събрание?

  14. 14 Профил на red.mary
    red.mary
    Рейтинг: 522 Неутрално

    Много е нелепо да се критикува нещо, което във всяка държава е такова, доклкото няма универсална учебна програма в ЕС. Но няма как да има, тъй като ЕС се състои от национални държави. Нима смятате, че на български ученик в чужда държава ще му бъде без проблем признато изучаваното у нас - на какво основание ние да приемем изучаваното там. Напълно логично е във всяка държава да се изучава езика, историята и т.н. и да се държи на това.
    Ние сме преди всичко българи и е много лошо, че това бива забравяо, често ругано. Дърво без корен изсъхва и човек без родина е нищо и никой...

  15. 15 Профил на blaueaugen
    blaueaugen
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#6] от "Fred":

    Идеята е, че държавата не знае какво да прави с такива деца. Редно е да бъдат записани в класа на връстниците си и да наваксват в течение на учебната година. Интегрирането на новодошли ученици без познания по езика е ежедневие в ЕС, а у нас говорим за българчета, които поне говоримо владеят езика, т.е. трябва да е по-лесно. МОН най-малкото трябва да има идея какво да прави.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK